Тъгата по Мусолини

| от |

Странно, но факт: никак не са малко италианците, които тъгуват по Мусолини и по „неговата“ Италия. При това далеч не става дума единствено за хора от средите на десните екстремисти. Една твърде опасна тенденция според анализ на Дойче веле.

„Пиацале Лорето“ е едно от възловите кръстовища в Милано. В центъра на кръговото движение има тревна площ. Макар че не представлява нищо особено, това място е познато на всички италианци – тъкмо тук борци от съпротивата обесват трупа на фашисткия диктатор Бенито Мусолини. Близо 70 години след края на Втората световна война споменът за него още е жив. Нещо повече дори: в допитвания, които търсят отговор на въпроса кой е най-видният италиански държавник, Мусолини редовно заема едно от челните места.

Привърженици на Мусолини има не само сред неонацистите, но и сред консервативните кръгове в италианското общество. Томазо Пини например, продавач на зеленчуци от Милано, е убеден, че по времето на фашисткия режим на Мусолини Италия е била сигурна държава с ясни правила, от каквито се нуждаела и днес. „Сега всичко е потънало в хаос. На всяка крачка – просяци и джебчии. Едно време жените можеха да излизат на улицата, без да се притесняват за сигурността си“, казва Томазо. Външно той не прилича на яките биячи, които все по-често се срещат в Милано, Верона или Рим. Идеологически обаче позиците му са почти идентични с тези на войнствените симпатизанти на неофашистките групировки.

„Добрините“ на Мусолини

„Те вършат много добрини за семействата с ниски доходи“, казва един мъж за членовете на един неонацистки център в Рим. Официално това е място за срещи – нещо като културен център без идеологическа насоченост, но в Рим е публична тайна, че става дума за италианския клон на създадената във Великобритания неонацистка мрежа „Blood & honour“ („Кръв и чест“). Нейните членове се представят за консервативни поддръжници на реда и семейството, но в действителност разбиранията им са крайно екстремистки. В интернет организацията зове да се „опазва чистотата на италианския народ“. Отправят се и заплахи срещу чужденците, хомосексуалните и хората с леви убеждения. В центъра на организацията обаче се предлагат само легални занимания и услуги – например безплатни грижи за децата. По този начин организацията твърде умело запълва социалните празнини, издълбани от държавата. Продължителната икономическа криза и растящата безработица докараха до бедняшка тояга редица семейства от средната класа. Тази тенденция налива вода в мелниците на десните екстремисти, които трупат точки, предлагайки прости решения за сложните проблеми.

Има обаче и десни екстремисти, които съвсем открито се изявяват като такива. 2 500-те членове на партията „Forza Nuova“ („Нова сила“) периодически публикуват листовки, в които съвсем открито проповядват крайните си разбирания. В същото време те поддържат тесни контакти с хора от центъра на обществото. Така например бившият кмет на Рим Джани Алемано е женен за дъщерята на един известен неофашист. Техният син пък ръководи едно дясноекстремистко студентско движение. А бившият премиер Силвио Берлускони веднъж беше заявил, че политиката на Мусолини по принцип не била лоша. Единствената му грешка се състояла в това, че се съюзил с германските националсоциалисти. Иначе бил извършил доста добрини. Подобни изявления допълнително размиват границата между дясното и крайнодясното.

В продължение на близо 20 години Италия е управлявана от фашистите. От 1922 до 1943 година на власт е диктаторът Бенито Мусолини. И до ден днешен обаче италианското общество избягва да осмисли тези тъмни страници от историята си. Режимът на Мусолини продължава да бъде наричан „мека диктатура“, свидетелства швейцарският историк Арам Матиоли, който от години изследва италианския фашизъм.

Дългият живот на фашистките идеали

Неговата равносметка е унищожителна: „Фашистка Италия е най-близкият партньор на националсоциалистическа Германия и носи вина за редица тежки престъпления, които обаче са почти заличени от колективната памет. В Италия обичат да говорят предимно за крайната фаза на Втората световна война, когато Италия е окупирана от нацистка Германия и сама се превръща в жертва“, казва историкът.

alesandramusolini_fiore

Фашистката идеология обаче никога не изчезва напълно. Още през 1946 година се стига до сформирането на нова дясна партия – неофашисткото „Италианско социално движение“ (Movimento sociale italiano – MSI). През 1995 партията изживя идеологически обрат, прекръсти се на „Нациоален алианс“ и официално се дистанцира от фашистките идеали, след което дори успя да влезе в правителството. Само че мнозина партийни членове не последваха новата линия и основаха няколко дясноекстремистки групировки. Една от тях – „Azione sociale“ („Социално действие“), беше предвождана от внучката на Дучето Алесандра Мусолини. Впоследствие тази мини-партия се вля в партията на Берлускони. Оттогава насам Алесандра Мусолини, която не крие, че се гордее с дядо си, е депутатка в италианския парламент. Този факт е сам по себе си странен. А още по-странно е, че до този момент никой в Италия не е поискал от нея да се дистанцира от фашистките идеали.

 
 

10 мъже с по-възрастни половинки + 2 бонус

| от chronicle.bg |

В неделя изборите във Франция изведоха като фаворит в президентския вот Еманюел Макрон. Но онова, което впечатли по-силно от успеха на младия центрист, беше съпругата му – Брижит Макрон, по-голяма от него с 24 години.

Любовта между Еманюел Макрон и Бриджит пламва, когато тя е негова учителка по литература, женена, с три деца. Днес двамата продължават да са заедно, а отношенията им предизвикаха повдигане на вежда от страна на мнозина.

Затова ви предлагаме една галерия, която показва, че връзките между мъже и жени с драстична разлика във възрастта не са нещо ново, дори напротив.

 
 

Какво всъщност се има предвид в обявите за работа

| от |

Когато човек порасне, „Какво е искал да каже авторът“ става „Какво е искала да каже HR-ката“.

Интервютата за работа са като свалка, което прави обявите за работа – валентинки. Всичко е казано по завоалиран начин, въпреки че крайната цел е очевидна. Понякога давате валентинката сам, а понякога наемате някой друг да я предаде. Накрая от всички кандидати избирате не най-добрия, а този, който ви харесва най-много или този, който можете да си позволите.

Любовният език на обявите е неразгадаем. Веднъж един съсед заварчик разказа как шефът му пуснал обява за заварчици, след това събрал всички кандидати показал ги на работниците си и им казал: „Всички тези хора чакат за вашето място. Марш на работа.“ Днес ще помислим върху това какво всъщност искат фирмите.

За нас:

Независимо какво пише в обявата, да се чете така (годините варират): 

Фирмата ни е в бранша от 25 години: Шефът най-вероятно е уморен от живота и вследствие на това – консервативен. Очаквайте мениджър да ви е я жена му, я брат му, а ако на времето е работил вместо да обръща внимание на дъщеря си и сега тя си е хванала някакъв безкариерен и бездарен мухльо – той, зетя.

Ние сме една от най-бързо развиващите се компании: С конкурента ни сме на едно ниво и знаем това, защото имаме много тънко и малко двулично приятелство, заради общата ни омраза към монополиста в бранша.

Във връзка с разширяването на екипа търсим: Колегите ви мрънкат на шефовете прекалено много, че не искат да вършат повече задълженията на вашата длъжност. На шефовете им дойде до гуша и ето ни тук.

Основни задължения:

Тук са изредени нещата, които искаме да правите. Също така, тук не са изредени нещата, които впоследствие ще ви караме да правите.

Изисквания:

Образование:

Начално: Ако може и да не е осъждан – бижу!

Средно: Държим на опита. Шефът също е със средно.

Висше: Искаме да сме сигурни, че знаете как са го прави хората от бранша през 70-те и 80-те години.

Комуникационни умения: Да не сте темерут.

Умения за работа в екип: Общо взето нямаме много изисквания и пълним.

Лоялност: „Да нямаш други богове, освен Мене“.

Стаж по специалността:

3 години: Искаме да знаем, че работата няма да ти стане досадна след 2 седмици.

6 години: Имаме международни клиенти.

10 години: Скоро ще сменяме мениджъра, защото спи с колежките, които не ни пуснаха на нас.

Не се изисква стаж по специалността: Работата е за студенти, които трябва да минат през тъмния период на изграждане на биография, за да не прилича тя на книжка за оцветяване. Дано само по време на процеса да не умре от глад.

Компютърна грамотност: Да не сте прекалено стар.

Владеене на чужд език: Имате елементарно себеуважение.

Шофьорска книжка: Целунете децата за сбогом.

Работа на смени: Лятото всички колеги ще ви мразят, когато отидете на море. Ако отидете.

Какво предлагаме ние:

Чудесно заплащане: Стандартно заплащане, което е чудесно, защото досега са ви плащали по-малко.

Работа в млад екип: Всеки ден някой ще е с махмурлук.

Отлични възможности за развитие: Ако прекарате тук 2 години, ще имате достатъчно стаж, за да кандидатствате във фирмата-лидер на пазара. Както направи човекът, който беше на вашата длъжност.

Договор: Предлагаме ви нещо, което се предполага, но живеем в страна, където не се предполага.

Служебен транспорт: Пригответе се да ставате в 5:30, защото офисът ни е в Нова Гвинея. Също така 2/3 от заплатата ви ще отива за храна, поръчана по интернет, защото наоколо има само гаражи за ремонт на тирове.

За да кандидатствате:

Изпратете ни биография: Изпратете ни биография.

С актуална снимка: За да знаем кой от всичките Стефан-Ивановчовци във фейсбук сте вие.

Изпратете ни мотивационно писмо: Ние сме безскрупулни садисти.

Само одобрените кандидати ще бъдат поканени на интервю:

Документите ще бъдат разгледани при пълна конфиденциалност, според изискванията на ЗЗЛД.: и въобще няма да останат на личния компютър на ейчарката, която ще го забрави една вечер в някой бар, където персоналът всъщност ви познава и знае много добре защо 2 години не сте имали работа.

Успех!

 
 

Instagram постави нов рекорд: 700 милиона потребители на месец

| от chronicle.bg |

Instagram обяви, че месечните й активни потребители вече са над 700 милиона, което е наистина впечатляваща бройка.

600-те милиона от миналата година са били задминати в средата на декември, което значи, че за по-малко от шест месеца Instagram е натрупала нови 100 милиона потребители. Това е нов рекорд за компанията, която досега нарастваше със 100 милиона на всеки девет месеца.

Трябва да се признае, че резултатите на компанията са заслужени. Instagram непрестанно прави подобрения в услугата, въвежда нови функции и дори видео излъчвания на живо, което задържа вниманието на все повече потребители. Най-вероятно социалната мрежа ще продължи да расте със същите темпове, поне ако продължи да полага толкова усилия.

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев