Тъгата по Мусолини

| от |

Странно, но факт: никак не са малко италианците, които тъгуват по Мусолини и по „неговата“ Италия. При това далеч не става дума единствено за хора от средите на десните екстремисти. Една твърде опасна тенденция според анализ на Дойче веле.

„Пиацале Лорето“ е едно от възловите кръстовища в Милано. В центъра на кръговото движение има тревна площ. Макар че не представлява нищо особено, това място е познато на всички италианци – тъкмо тук борци от съпротивата обесват трупа на фашисткия диктатор Бенито Мусолини. Близо 70 години след края на Втората световна война споменът за него още е жив. Нещо повече дори: в допитвания, които търсят отговор на въпроса кой е най-видният италиански държавник, Мусолини редовно заема едно от челните места.

Привърженици на Мусолини има не само сред неонацистите, но и сред консервативните кръгове в италианското общество. Томазо Пини например, продавач на зеленчуци от Милано, е убеден, че по времето на фашисткия режим на Мусолини Италия е била сигурна държава с ясни правила, от каквито се нуждаела и днес. „Сега всичко е потънало в хаос. На всяка крачка – просяци и джебчии. Едно време жените можеха да излизат на улицата, без да се притесняват за сигурността си“, казва Томазо. Външно той не прилича на яките биячи, които все по-често се срещат в Милано, Верона или Рим. Идеологически обаче позиците му са почти идентични с тези на войнствените симпатизанти на неофашистките групировки.

„Добрините“ на Мусолини

„Те вършат много добрини за семействата с ниски доходи“, казва един мъж за членовете на един неонацистки център в Рим. Официално това е място за срещи – нещо като културен център без идеологическа насоченост, но в Рим е публична тайна, че става дума за италианския клон на създадената във Великобритания неонацистка мрежа „Blood & honour“ („Кръв и чест“). Нейните членове се представят за консервативни поддръжници на реда и семейството, но в действителност разбиранията им са крайно екстремистки. В интернет организацията зове да се „опазва чистотата на италианския народ“. Отправят се и заплахи срещу чужденците, хомосексуалните и хората с леви убеждения. В центъра на организацията обаче се предлагат само легални занимания и услуги – например безплатни грижи за децата. По този начин организацията твърде умело запълва социалните празнини, издълбани от държавата. Продължителната икономическа криза и растящата безработица докараха до бедняшка тояга редица семейства от средната класа. Тази тенденция налива вода в мелниците на десните екстремисти, които трупат точки, предлагайки прости решения за сложните проблеми.

Има обаче и десни екстремисти, които съвсем открито се изявяват като такива. 2 500-те членове на партията „Forza Nuova“ („Нова сила“) периодически публикуват листовки, в които съвсем открито проповядват крайните си разбирания. В същото време те поддържат тесни контакти с хора от центъра на обществото. Така например бившият кмет на Рим Джани Алемано е женен за дъщерята на един известен неофашист. Техният син пък ръководи едно дясноекстремистко студентско движение. А бившият премиер Силвио Берлускони веднъж беше заявил, че политиката на Мусолини по принцип не била лоша. Единствената му грешка се състояла в това, че се съюзил с германските националсоциалисти. Иначе бил извършил доста добрини. Подобни изявления допълнително размиват границата между дясното и крайнодясното.

В продължение на близо 20 години Италия е управлявана от фашистите. От 1922 до 1943 година на власт е диктаторът Бенито Мусолини. И до ден днешен обаче италианското общество избягва да осмисли тези тъмни страници от историята си. Режимът на Мусолини продължава да бъде наричан „мека диктатура“, свидетелства швейцарският историк Арам Матиоли, който от години изследва италианския фашизъм.

Дългият живот на фашистките идеали

Неговата равносметка е унищожителна: „Фашистка Италия е най-близкият партньор на националсоциалистическа Германия и носи вина за редица тежки престъпления, които обаче са почти заличени от колективната памет. В Италия обичат да говорят предимно за крайната фаза на Втората световна война, когато Италия е окупирана от нацистка Германия и сама се превръща в жертва“, казва историкът.

alesandramusolini_fiore

Фашистката идеология обаче никога не изчезва напълно. Още през 1946 година се стига до сформирането на нова дясна партия – неофашисткото „Италианско социално движение“ (Movimento sociale italiano – MSI). През 1995 партията изживя идеологически обрат, прекръсти се на „Нациоален алианс“ и официално се дистанцира от фашистките идеали, след което дори успя да влезе в правителството. Само че мнозина партийни членове не последваха новата линия и основаха няколко дясноекстремистки групировки. Една от тях – „Azione sociale“ („Социално действие“), беше предвождана от внучката на Дучето Алесандра Мусолини. Впоследствие тази мини-партия се вля в партията на Берлускони. Оттогава насам Алесандра Мусолини, която не крие, че се гордее с дядо си, е депутатка в италианския парламент. Този факт е сам по себе си странен. А още по-странно е, че до този момент никой в Италия не е поискал от нея да се дистанцира от фашистките идеали.

 
 

6 лоши кино римейка

| от |

Този месец, преди точно 15 години, на голям екран излиза великолепната криминална комедия „Бандата на Оушън“. Джордж Клуни, Брад Пит, Мат Деймън, Кейси Афлек, Джулия Робъртс и Анди Гарсия, под режисурата на Стивън Содърбърг и майсторския сценарий на Тед Грифин, създават едно истинско удоволствие за гледане в този кино пъзел.

„Бандата на Оушън“ сам по себе си е римейк на известен филм от 1960-а година с Франк Синатра и Дийн Мартин. Но за разлика от нашата класация тук, е един от добрите примери в киното.

Петнайсет години след модерната си версия филмът вече е нещо като класика, която може да бъде гледана отново и отново, при това винаги да ви носи удовоствие и кеф, макар да знаете отговора на загадката в него. Може би, заради това или поради липсата на свежи идеи, но Холивуд вече прави повторен римейк на този филм, при това с жени.

След „Ловци на духове“ „Бандата на Оушън“ ще е следващия филм, който ще пострада от феминистичния удар, разстлал се като сив похлупак над меката на киното. Разбира се, това са само предположения, за които всеки гледал и двете версии на филма, се надява да не е прав.

Междувременно, докато чакаме женската версия на „Бандата на Оушън“ ние си припомняме шест ужасни римейка, с които киното е сбъркало. Много.

В галерията горе.

 
 

Хайде да идва новият „Шерлок“!

| от |

След няма и година и един месец, минали в тегаво чакане, на малкия екран ще се появи новият, четвърти поред сезон на, нека си признаем честно, един от най-добрите сериали за последните години – „Шерлок“.

Шоуто, което направи Бенедикт Къмбърбач мега звезда, при това за няма и месец, се завръща за четвърти и засега, последен път на екран.

„Кометата на ВВС“, както феновете иронично наричат най-смелия проект на канала, стартира през 2010 година. По онова време модерна версия на най-известния книжен детектив, създаван някога, звучи като лоша научна-фантастика. Та какво може да прави Шерлок Холмс в XXI век и да е все така уникален, като мъжа създаден преди близо два века от сър Артър Конан Дойл? Хората са скептични и по-скоро негативно настроени към проекта, но накрая се оказва, че не са прави.

„Шерлок“ е шоу, в което или се влюбваш веднага или започваш да не понасяш още от първия му епизод. „Study in Pink“, базиран на един от кратките разкази на Дойл, излиза официално на 25 юли 2010 година. Месец по-рано ВВС пускат първата версия на същия епизод онлайн. Гледанията и свалянията са в хиляди. Епизодът по-късно е леко редактиран, променен и премонтиран и излиза официално на екран.

Взависимост от това коя версия сте гледали, може и да не сте харесали сериала още от първите му минути. Неофициалната версия, каквато се води неизлъчения епизод, е по-дълга, по-бавна и да, една идея по-различна.

Ще се учудите, но има хора, които рязко намразват сериала именно заради този епизод и така и не му дават повече шанс. Тяхна грешка. „Шерлок“ е поп-културно явление за телевизионния бизнес и е новаторство във времето, в което зрителят трудно успява да бъде изненадан.

Модерният „Шерлок“ няма време за губене. Сериалът базира първите си два сезона, излезли в рамките на шест месеца един от друг, на най-известните произведения на Конан Дойл и набързо вкарва вътре най-известните персонажи от света на детектива – Айрийн Адлър, професор Мориарти, инспектор Лестрейд, Майкрофт Холмс и разбира се, доктор Уотсън. Ще се учудите, но дори и второстепенните персонажи в сериала са базирани на такива, измислени от британеца и присъстващи в оригиналните му истории.

„Шерлок“ е феномен. На пръв поглед в него няма нищо уникално – та той адаптира произведия написани през 1800 година, не измисля нито един нов случай или персонаж за своя герой – и същевременно е най-новаторското хрумване на модерния развлекателен бизнес. Пълен е със случки и неща, които телевизията сякаш открива чак сега. И най-важното, успява да запали искрата по известния детектив отново.

Всеки век има свой Шерлок, казват различни експерти. Толкова уникално е творението на Артър Конан Дойл. За XXI век този Шерлок се нарича Бенедикт Къмбърбач. Независимо доколко това се харесва на някои или не. Независимо колко пълнометражни филма се направят за този детектив. Независимо колко нови книги излязат, се напишат, адаптират и прочие.

„Шерлок“ изстрелва Къмбърбач и Фрийман в стратосферата на мега-звездите. До момента, близо 40-годишните британци, са играли в телевизията, киното, при това във висококласни продукции, театъра и грандиозният успех все някак им се изплъзва. „Шерлок“ е game changer за тях. Той дава ударен ход на кариерите им и влива свежа кръв в леко скучния пейзаж на новите имена и еднотипни актьори, които се появяват ежегодно в Холивуд.

След грандиозния успех на първите си два сезона „Шерлок“ си взима почивка от цели 2 години. В днешно време, пък и в което и да е време, няма телевизионна продукция, която може да си позволи такава пауза. Това е лукс. Но ето, че „Шерлок“ го прави и това по никакъв начин не намалява фен-базата му. На 24 декември 2013 година, когато Шерлок Холмс трябва да се завърне от мъртвите, Twitter прегрява от тагове, хаштагове и прочие модерни версии на онлайн ентусиазма, заради старта на шоуто. Страницата на ВВС блокира от фенове, решени да гледат новия епизод онлайн.

Сезон 3 минава точно като комета – веднъж на 100 години – и отново отива в почивка, за да се завърне на 1 януари 2015-а (времевите паузи в „Шерлок“ са толкова огромни и различни, че могат да се мерят само с начина, по който Градска мобилност отчита времето между отделните трамваи – тоест, то граничи от сега до плюс безкрайност).

Стивън Мофат и Марк Гатис – сценарист и актьор по професия и създатели на сериала, в едно свое интервю казват, че когато им хрумнала идеята за модерен Шерлок, просто се молели ВВС да кажат „да“ на проекта. Защото телевизията се дърпа в продължение на няколко години. А какво и как ще правят те, за да го осъществят, си е тяхна работа.

В момента екипът на „Шерлок“ – от актьорите през режисьорите и сценаристите – е толкова зает с ангажименти по други проекти, че нямат време да направят нови епизоди за продукта, който ги направи толкова известни и желани. И това е жалко. Защото „Шерлок“ заслужава много сезони.

Сезон 4 обаче е на път. Той вече е изсниман, под строги мерки за сигурност и зоркия поглед на телевизията, в студения Кардиф. „Шерлок“ отдавна не се снима в Лондон. Всъщност от първия си епизод насам, защото вероятността там нещо да остане в тайна и някой да не види някоя сцена, е абсолютно невъзможно.

Ето ви един любопитен факт: първи епизод е сниман на реалната „Бейкър Стрийт“ 221В. Това не се е случвало никога след това. По онова време улицата е затворена и снимките текат, начело с Бенедикт Къмбърбач и Мартин Фрийман на сета, и никой не забелязва или дори и да го прави, не го вълнува какво се случва. Днес този вариант е мираж.

Сезон 4 на „Шерлок“, след един тотално страничен епизод, тръгва на 1 януари 2017 година. След него, в три поредни седмици, следват още 3 епизода. The Six Thatchers, The Lying Detective и The Final Problem, чиято първа снимка показва завръщането на Мориарти, ще бъдат излъчени съответно на 1-ви, 8-ми и 15-ти януари. И оттам-нататък не се знае накъде.

Sherlock Шерлок

Засега „Шерлок“ е в пауза. Но пък е като оргазъм или комета… зависи от гледната точка. Случва се рядко, но пък как!        

 
 

Десет сериала, които свършиха прекалено рано

| от |

Американската телевизия е известна с това, че може да разбие сърцата на феновете само с един свой замах. Като прекрати любимото им шоу, като убие най-обичания им персонаж… Примерите са безброй в дългите години правене на качествени сериали.

Много от сериалите, които стартираха в сезон 2016-2017 така и не доживяха да видят новата година и… новия си сезон. Някои биват прекратени още преди да се докоснат до малкия екран, а други дори не изкарват цял сезон.

Независимо колко нагади има един сериал, колко подписки се направят и какво говорят феновете за културното му наследство, когато една телевизия реши да дръпне шалтера на някое шоу, то вече е обречено. Малко са примерите, като „Анатомията на Грей“, Family Guy и прочие, които могат да се похвалят, че са видели живот след телевизионната си смърт.

Разбира се, върлият телевизиоман познава и злощастни примери на сериали продължили по-дълго, отколкото е редно. И успели да отегчат нещастната си аудитория до смърт.

Истината е винаги някъде по средата и е редно да знаеш кога да спреш и да се откажеш. Прекалено рано обаче никога не е добра идея. Особено, ако имаш потенциал. Ние сме събрали за вас 10 телевизионни шоута, които приключиха пътя си от малкия екран към нечий хол прекалено рано. Поне според нас. В галерията горе.

 
 

Появи се трейлър на дебютния филм на дъщерята на Скорсезе

| от chronicle.bg |

Доменика Камерън-Скорсезе е дъщеря на великия Мартин Скорсезе и съвсем логично е решила да поеме по пътя на баща си.

Дебютният й филм се нарича „Almost Paris” и е семейна драма. Беше показана за първи път в програмата на Трайбека Филм Фестивал преди няколко месеца.

Прочетете синопсиса на лентата и вижте трейлъра:

В началото на кризата, свързана с ипотеки върху жилища, един бивш банкер се завръща в родния си град. Срещите със семейството и приятелите от детството го карат да осъзнае последствията от действията на финансистите и той се стреми да компенсира любимите си хора… Възстановява отново връзките с приятели и близки роднини в Ойстър Бей, Ню Йорк и се превръща в онзи мъж, който винаги е мечтал да бъде…

Очаква се „Almost Paris” да се разпространява през 2017, но към момента подробности не са известни.