Тъжната участ на един чезнещ народ

| от |

4101162508_1ac1300376_b

България се топи. Няма по-бързо чезнещ народ в света. Демографската катастрофа е много близо, предупреждават учени. Според Националния статистически институт населението на страната намалява с 6 души на час.

България е рекордьор по ниска раждаемост, въпреки, че в нея отпускът по майчиннство е най-продължителен от всичките страни-членки на Европейския съюз и че има значително ромско малцинство, в което раждаемостта е висока. Много красноречиво е сравнението с 1985 г., когато населението на страната е било 8 948 649 души. Днес то е вече под 7 милиона. Историческото заличаване на нацията е в ход.

За съжаление, въпреки че между политическите сили има консенсус за голямата опасност от демографска катастрофа, страната няма стратегия за бъдещото си развитие в този план. Как да се намали емиграцията? Как да се повиши раждаемостта? Как да се насърчи икономиката, за да има по-голяма заетост и по-високи доходи?

Досегашният опит показва, че финансово насърчаване и подпомагане на младите семейства не води до ражднето на повече деца. Изводите са налице. Липсва обаче обхватна стратегия. За това говори и статистиката за получилите българско гражданство – предимно жители на Македония с българско самосъзнание и бесарабски българи. През 2011 г. те са били 18081, през 2012 г. – 17379, а миналата година двойно по-малко – едва 8285 души.

Демографският проблем на България, който не е от вчера, се задълбочи през последните години поради голямата принудителна емиграция. Тя лишава държавата от най-важното – нейните човешки ресурси. В същото време обаче напусналите страната в търсене на препитание, “подпомагат” правителството – и сегашното, и предишните, защото се намаляват социалните разходи – по-малко помощи за безработица, по-малко болници, по-малко детски градини и училища…

От друга страна в България влизат стотици милиони евра превеждани от емигрантите на техни близки останали в България. “Тази политика обаче води до обезлюдяване на страната и намаляване на генетичното богатство на нацията“, казва изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев. И допълва, че в сектори, в които има търсне на работна ръка, и там, където се наблюдава увеличаване на заетостта, хората не напускат родината си. А и ползите от емиграцията са измамни, защото квалифицираната работна сила намалява, недостигат или липсват подходящи кадри на пазара на труда и работодателите са затруднени да развиват бизнеса си. Така емиграцията генерира други проблеми.

В България вече има остър дефицит на кадри по редица технически и медицински специалности, а същото време се увеличава броя на неработещите младежи на възраст между 16 и 30 години за чието “отглеждане” отиват 3 процента от Брутния вътрешен продукт. Особено тревожно е, че близо 70 на сто завършващите елитните езикови и математически гимназии, както и частните училища в страната, отиват да учат в западни университети – предимно в Германия, Великобритания и САЩ. Броят на българските студенти, които следват в чужбина, варира чежду 24 000 и 30 000. Официалните държавни институции в България не водят статистика за броя на заминаващите за обучение зад граница. Най-висок е броят на българските студенти в Германия.

Според Федералната статистическа служба през 2011 г. българските студенти в Германия са били 7997. Колко от тях ще се завърнат в България, след като завършат образованието си, е трудно да се предвиди. Може обаче със сигурност да се предполага, че в глобализиращият се свят, в който живеем, мнозинството от тях ще останат там където заплащането на труда на квалифицирани млади кадри е неколкократно по-високо отколкото в България. А тя, по думите на социалния антрополог Харалан Александров, е брулена от всички несгоди на съвременната модерност, каквито са застаряването, масовата емиграция, срива на образованието, разширяването на гетата, които обхващат далеч не само ромското население. Най-голямата злина обаче е липсата на добро управление и на лидерство, което да създава стабилност и сигурност, пише Гласът на Русия,

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145

 
 

Пол Верховен снима филм за монахиня лесбийка

| от chronicle.bg, по БТА |

Световноизвестният режисьор Пол Верховен снима в Париж лентата „Пресветата Дева“ за монахиня лесбийка, съобщава сайтът Лайф.

Порталът цитира информация на Саид бен Саид, президент на френската телевизионна копания SBS Productions, която реализира филмовия проект.

Бен Саид е френски продуцент от тунизийски произход, който основава споменатата компания през 2010 година. На страничката си в Туитър кинодеецът показа афиша на бъдещия филм, като уточни, че режисурата ще бъде поверена на Верховен, известен с със заглавия, като „Първичен инстинкт“ , „Робокоп“, „Зов за завръщане“ и др.

Главната роля ще бъде поверена на белгийската актриса Виржини Ефира. Сюжетът се основава на книгата на американската писателка Джудит Браун „Аморални постъпки: животът на монахиня лесбийка в Италия в епохата на Ренесанса“

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев

 
 

Instagram постави нов рекорд: 700 милиона потребители на месец

| от chronicle.bg |

Instagram обяви, че месечните й активни потребители вече са над 700 милиона, което е наистина впечатляваща бройка.

600-те милиона от миналата година са били задминати в средата на декември, което значи, че за по-малко от шест месеца Instagram е натрупала нови 100 милиона потребители. Това е нов рекорд за компанията, която досега нарастваше със 100 милиона на всеки девет месеца.

Трябва да се признае, че резултатите на компанията са заслужени. Instagram непрестанно прави подобрения в услугата, въвежда нови функции и дори видео излъчвания на живо, което задържа вниманието на все повече потребители. Най-вероятно социалната мрежа ще продължи да расте със същите темпове, поне ако продължи да полага толкова усилия.