Тъжната участ на един чезнещ народ

| от |

4101162508_1ac1300376_b

България се топи. Няма по-бързо чезнещ народ в света. Демографската катастрофа е много близо, предупреждават учени. Според Националния статистически институт населението на страната намалява с 6 души на час.

България е рекордьор по ниска раждаемост, въпреки, че в нея отпускът по майчиннство е най-продължителен от всичките страни-членки на Европейския съюз и че има значително ромско малцинство, в което раждаемостта е висока. Много красноречиво е сравнението с 1985 г., когато населението на страната е било 8 948 649 души. Днес то е вече под 7 милиона. Историческото заличаване на нацията е в ход.

За съжаление, въпреки че между политическите сили има консенсус за голямата опасност от демографска катастрофа, страната няма стратегия за бъдещото си развитие в този план. Как да се намали емиграцията? Как да се повиши раждаемостта? Как да се насърчи икономиката, за да има по-голяма заетост и по-високи доходи?

Досегашният опит показва, че финансово насърчаване и подпомагане на младите семейства не води до ражднето на повече деца. Изводите са налице. Липсва обаче обхватна стратегия. За това говори и статистиката за получилите българско гражданство – предимно жители на Македония с българско самосъзнание и бесарабски българи. През 2011 г. те са били 18081, през 2012 г. – 17379, а миналата година двойно по-малко – едва 8285 души.

Демографският проблем на България, който не е от вчера, се задълбочи през последните години поради голямата принудителна емиграция. Тя лишава държавата от най-важното – нейните човешки ресурси. В същото време обаче напусналите страната в търсене на препитание, “подпомагат” правителството – и сегашното, и предишните, защото се намаляват социалните разходи – по-малко помощи за безработица, по-малко болници, по-малко детски градини и училища…

От друга страна в България влизат стотици милиони евра превеждани от емигрантите на техни близки останали в България. “Тази политика обаче води до обезлюдяване на страната и намаляване на генетичното богатство на нацията“, казва изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев. И допълва, че в сектори, в които има търсне на работна ръка, и там, където се наблюдава увеличаване на заетостта, хората не напускат родината си. А и ползите от емиграцията са измамни, защото квалифицираната работна сила намалява, недостигат или липсват подходящи кадри на пазара на труда и работодателите са затруднени да развиват бизнеса си. Така емиграцията генерира други проблеми.

В България вече има остър дефицит на кадри по редица технически и медицински специалности, а същото време се увеличава броя на неработещите младежи на възраст между 16 и 30 години за чието “отглеждане” отиват 3 процента от Брутния вътрешен продукт. Особено тревожно е, че близо 70 на сто завършващите елитните езикови и математически гимназии, както и частните училища в страната, отиват да учат в западни университети – предимно в Германия, Великобритания и САЩ. Броят на българските студенти, които следват в чужбина, варира чежду 24 000 и 30 000. Официалните държавни институции в България не водят статистика за броя на заминаващите за обучение зад граница. Най-висок е броят на българските студенти в Германия.

Според Федералната статистическа служба през 2011 г. българските студенти в Германия са били 7997. Колко от тях ще се завърнат в България, след като завършат образованието си, е трудно да се предвиди. Може обаче със сигурност да се предполага, че в глобализиращият се свят, в който живеем, мнозинството от тях ще останат там където заплащането на труда на квалифицирани млади кадри е неколкократно по-високо отколкото в България. А тя, по думите на социалния антрополог Харалан Александров, е брулена от всички несгоди на съвременната модерност, каквито са застаряването, масовата емиграция, срива на образованието, разширяването на гетата, които обхващат далеч не само ромското население. Най-голямата злина обаче е липсата на добро управление и на лидерство, което да създава стабилност и сигурност, пише Гласът на Русия,

 
 

HP ZBook 15u със значително подобрение на процесора

| от chronicle.bg |

 

HP обяви подобрение преносимата си работна станция HP ZBook 15u.

Тези, които сте имали досег до HP ZBook 15u, знаете, че със своя 15.6“ дисплей станцията е една добра комбинация от мобилност и стойност. С тегло от от 1.9кг. (4.18lbs)3 и 19.9 мм. дебелина, работната станция може да се похвали с висока производителност. Захранва се с новите седмо поколение Intel® Core™ i5 и i7 процесори4, с да 32 GB DDR4 памет5, професионална графична карта AMD FirePro™, 2TB2 дисково пространство, включително и по избор HP Z Turbo Drive G25, и FHD touch или UHD дисплей.

Батерията е с дълъг живот и се поддържа от HP Fast Charge, осигуряваща бързо презареждане до 50% от батерията само за 30 минути.

Мобилната работна станция ZBook 15u има обща системна надеждност, гарантирана от 120 000 часа тестване в HP’s Total Test Process и е проектирана да отговори на MIL-STD 810G стандартите. Потребителите могат да се възползват от Windows 10 Pro1 и богатите функции на ISV сертифицираната видео карта AMD FirePro™ 3D с 2GB видео памет, проектирана да работи с всички професионални приложения на преносимата работна станция ZBook 15u.

HP ZBook15u_Touch_G4_with_Hand_Solidworks

Тази мобилна работна станция е оборудвана с конфигурация, подсигуряваща висока сигурност и лесна управляемост, включително водещата в индустрията BIOS функция за защита – HP Sure Start Gen8, която следи състоянието на BIOS, възстановява платформата без намеса, връща BIOS до обичайното му състояние и предлага функционалност за централизирано управление.

Интегрираните Trusted Platform Module (TPM), Smart Card Reader и по избор Finger Print Reader5 осигуряват защита на данни, имейл и потребителски документи. HP ZBook 15u има множество портове включително USB 3.1 Gen 1 port, DisplayPort™ 1.2 и други.

Мобилната работна станция HP ZBook също така идва и с предварително инсталираната HP Remote Graphics Software за отдалечени работни групи, HP Performance Advisor за оптимална производителност и HP Velocity за по–надеждно и бързо сърфиране мрежата.

HP ZBook 15u е достъпно сега със стартова цена от €1,090 без ДДС.

 

 
 

Виктория Бекъм може да съди Spice girls

| от chronicle.bg |

След юридическия огън между Анджелина Джоли и Брад Пит, нова може би още по-изненадваща и бурна съдебна война се появи в шоубизнеса.

Виктория Бекъм изпрати агресивни заплашителни писма на колегите си от Spice girls Мелани Браун, Мелани Чизхолм, Ема Бънтън и Гери Хорнър. В тях съпругата на английския футболист Дейвид Бекъм предупреждава за война, ако певиците изпълняват песни, за които тя има авторски права.

Три от дамите – Гери Хорнър, Ема Бънтън и Мелани Браун, планираха турне по повод 20 години от създаването на групата. Турнето трябваше да се казва GEM (от англ. – скъпоценен камък), което е абревиатура от първите букви на момичетата.

Гери първа се отказа, за да се фокусира върху множащото й се семейство. През октомври миналата година тя съобщи, че очаква детенце. Така остави Ема и Мелани сами да се оправят с правния въпрос.

„Това е невероятно тъжен начин нещата да приключат, особено след всичко, което групата е преживяла заедно“, каза източник близък на Spice girls. „Момичетата са потресени.“

 
 

Рон Уизли в трейлъра на сериалa „Гепи“

| от chronicle.bg |

Култовият филм „Гепи“ на режисьора Гай Ричи, с Брад Пит и Джейсън Стейтъм, ще бъде адаптиран в сериал. Дистрибутор е сайтът Crackle.

Мнозина са скептични по въпроса дали филмът би могъл да стане на сериал и действително – новите актьори не са коравите мъже, които бихме очаквали.

В ролите ще видим Люк Паскуалино от „Скинс“ и „Снежен снаряд“, Ед Уестуик от „Клюкарката“ и… Рупърт Гринт, който разбира се играе Рон Уизли във филмите за Хари Потър. Сериалът има 10 епизода, създадени от Алекс Де Раков, който обещава да запази хумористичното настроение на оригиналния филм от началото на века.

Гринт играе Чарли, двадесет-и-нещо-годишен лидер на банда от малки натегачи. Можем да очакваме бус пълен със златни кюлчета, уговорени боксови мачове и неадекватна престрелка с мъж в халат на цветя.

Трейлърът ни дава достатъчно, за да се закачим, въпреки че по-радикалните фенове може и да не са доволни от променения актьорски колектив и сюжет.

Сериалът излиза на 16 март.

 

 

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.