Търси се решение на кризата в Крим

| от |

Светът се опитва да намери мирно решение на кризата в Крим. Като за начало водещите индустриални държави отправиха ясно дипломатично предупреждение към Москва, пише Дойче веле. А какво предприема ЕС и докъде стигат възможностите му?

ashtonkiev

В отговор на агресивния подход на Русия към Украйна, седемте водещи индустриални държави решиха да прекратят подготовката на планираната за юни 2014 среща на върха на Г-8 (групата на държавите от Г-7 и Русия). В разпространена от Вашингтон декларация САЩ, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и Великобритания , както и председателите на Европейската комисия и на Европейския съвет осъждат „ясното нарушаване на суверенитета и териториалната цялост на Украйна“ от страна на Русия. Руските действия на полуостров Крим нарушават принципите и ценостите на държавите от Г-7 и Г-8, се казва още в документа. От Москва обаче бе заявено, че решението на Г-7 е емоционално и неоснователно. „Чуват се заплахи за евентуално изолиране на Москва, но светът днес е сложен и много проблеми в него изискват участието на Русия, тъй че изолирането ѝ ще излезе скъпо на световната общност“, заяви руският сенатор Владимир Джабаров, първи зам.-председател на външнополитическата комисия в руския Сенат.

Същевременно германската канцлерка Ангела Меркел е провела телефонен разговор с Путин, в който е заявила, че „с неприемливата руска намеса“ в Украйна той е нарушил международното право. Руският президент е приел предложението на Меркел за създаването на мисия за установяване на фактите, която да представлява контактна група и евентуално да бъде ръководена от ОССЕ. „Тя трябва да започне политически диалог“, обясни говорителят на германското правителство.

Какво би могъл да направи ЕС?

Върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика Катрин Аштън също публикува декларация във връзка с кризисната среща на външните министри от ЕС, която се провежда днес (03.03.). „Действията на Русия са неправомерни и само засилват напрежението“, пише Катрин Аштън и призовава руския президент Владимир Путин да не се възползва от правомощията, дадени му от руския парламент за военна намеса в Украйна. Аштън напомня, че с действията си Путин нарушава международното право – така например правилата на ОССЕ.

След като Г-7 прекрати подготовката за планираната през юни 2014 среща на върха на Г-8, сега ЕС би могъл да се откаже от участие в други планирани срещи и конференции с Русия. И без това преговорите за ново споразумение за партньорство, което трябва да замени договора от 1994 година, вървят доста тромаво. Брюксел би могъл да замрази и план-графика за взаимните енергийни сделки, договорен в началото на миналата година със срок до 2050 година.

ЕС би могъл да направи и друго: да замрази банковите сметки на президента Путин, хора от близкото му обкръжение и водещи фигури от Крим и да въведе забрана за влизането им на територията на страните от Общността. Санкциите обаче трябва да бъдат целенасочени, за да окажат въздействие. Брюксел вече заплаши със санкции и ръководни кадри от обкръжението на сваления украински президент Виктор Янукович, но досега не е предприел нищо конкретно.

merkelputin2

Икономически санкции въпреки зависимостите?

По данни на ЕК, Русия е третият по големина търговски партньор на ЕС. Същевременно пък ЕС е най-големият търговски партньор и инвеститор в Русия. Така че налагането на търговски ограничения от страна на Брюксел със сигурност би имало ефект, но ще засегне и двете страни, тъй като Русия би въвела ответни санкции. Всъщност от юридическа гледна точка ЕС трудно би могъл да наложи търговски ограничения, защото Русия като член на Световната търговска организация се ползва с определени защитни права.

Известно е, че ЕС е зависим от руските енергийни доставки. В случая обаче и Русия е зависима от ЕС като клиент. Според статистиките на Международната енергийна агенция, две трети от приходите на Русия в енергийния сектор идват от продажбите в ЕС. Тази взаимна зависимост би могла да бъде променена само в дългосрочен план. След последната газова криза през 2009 година, Брюксел се опитва да ограничи зависимостта си от руските доставки, при това с известен успех: руските газови доставки към Европа постепенно намаляват. Понастоящем ЕС внася една четвърт от нужните му количества газ от Русия. При петролните доставки обаче се забелязва обратната тенденция, където има увеличение на вноса на руски петрол. Факт е, че някои отделни страни-членки на ЕС са силно зависими от руските енергийни доставки и Кремъл би могъл да ги вземе за „енергийни заложници“ при изостряне на кризата, като им затвори кранчето.

Планират ли се военни мерки?

Засега нито страните-членки на ЕС, нито НАТО планират директна военна намеса в конфликта. Украйна не е член на НАТО, което означава, че Алиансът не е длъжен да се намеси. През 2008 година, когато Русия и Грузия бяха замесени във война, НАТО и ЕС също реагираха само по дипломатичски път: ЕС посредничи за постигането на военно примирие, а НАТО замрази временно сътрудничеството в рамките на Съвета НАТО-Русия. Миналата сряда (26.02.) министрите на отбраната от НАТО обсъждаха евентуални военни мерки в украинската криза. Те обаче категорично изключиха пряка военна интервенция – само че по това време Крим не беше фактически окупиран от Русия.

Катрин Аштън отново ще посети Киев

На срещата си в понеделник (03.03.) външните министри от страните-членки на ЕС обсъждат и въпроса за финансова подкрепа за преходното украинско правителство. Говори се за сума между 2 и 4 милиарда евро. Ясно е, че икономически колабирала Украйна няма никакви шансове срещу Русия. Затова европейски дипломати търсят различни пътища за финансово подпомагане на Киев, в случай че не се използват обичайните механизми на МВФ.

След срещата на външните министри от ЕС, върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика Катрин Аштън ще разговаря с руския външен министър Сергей Лавров и в сряда отново ще посети Киев. Остава да видим на какво е способен ЕС в изострящата се криза в Крим.

 
 

„Давай пари за бакшиша, отрепко!“: 25 години „Глутница кучета“

| от |

Нека ви разкажа за „Like A Virgin“. Това е за девойка, която иска момче с голяма патка. Цялата песен е метафора за големи патки.

Годината е 1992-ра и благодарение на фестивала Sundance светът научава за Куентин Тарантино. На 21 януари седмото изкуство се запознава с „Глутница кучета“, чиято първа мощна ударна сцена се открива с тази реплика. Тя принадлежи на самия Тарантино и служи за opening на чудесната мини кървава вселена на този филм. Метафората с музиката, Мадона, патките и закусвалнята, в която се провежда този разговор, е толкова ярка, че е показателна за онова, което следва впоследствие.

В рамките на час и половина Тарантино пълни екрана с кръв, черва и расистки шеги, обиди към жените, псувни и още кръв и черва. Някъде между всички тези неща има и един злощастен обир на диаманти.  

„Глутница кучета“ прави Тарантино рокзвезда. Младият режисьор работи в индустрията и се опитва да пробие, като пише купчини сценарии за кой ли не, с идеята, че един ден ще направи собствен филм. И няколко години преди „Глутница кучета“ да се случат той снима My Best Friend’s Birthday без особен успех.

В едно свое интервю по онова време разказва, че когато дал на свой приятел продуцент и режисьор сценария на криминалната кървава баня, той веднага му предложил режисьор, който може да го направи. Но Тарантино отговорил: „Не, човече, този филм ще го снимам аз.“ Минава известно време, Тарантино едва събира пари, кани Харви Кайтел, който става и ко-продуцент и „Глутница кучета“ поема по дългия път към големия екран.

Хората обичат да използват думата „култов“ за много неща, често не на място и още по-често, за да илюстрират баналната нужда да окачествят нещо като готино. Може би, затова „култов“ е такова клише. В случая с „Глутница кучета“ обаче понятието лепва толкова добре, колкото теорията на относителността на физиката. Ако някой филм може да бъде определен като „култов“, то това е този.

Тарантино има толкова малко пари, които използва за камери, кръв и помещения, че актьорите носят част от домашните си дрехи в повечето сцени. Крис Пен го прави от самото начало до самия финал. Но нито един от актьорския състав обаче и за секунда не съжалява, че се е подписал на сделката. Само Тарантино може да ти направи предложение за малко пари, на което не може да откажеш. Всички ние го знаем сега, но тези момчета са го знаели още тогава.

„Глутница кучета“ обагря в кръв и псувни пътя на Тарантино към Холивуд и бележи яркото начало на чудесното му творчество. Куентин прави много добри филми след това, но „Глутница кучета“ е неговият култов момент. Точното време, точното място, точните хора, точният сценарий.

Група от шест изтупани отрепки, начело с мазен мафиот и неговият още по-мазен син, се събират, за да осъществят обир на диаманти. Те не се познават, затова използват прякори – Mr. Pink, Mr. White, Mr. Brown, Mr. Blond, Mr. Orange и Mr. Blue – влизат в играта, облечени в черни костюми и RayBan-и, придружени от зъл чичко и неговия син по анцунг.

Тим Рот, Стив Бушеми, Харви Кайтел, Майкъл Медсън, Крис Пен, Лорънс Тиърни, Еди Бункър и самият Куентин Тарантино са основното звено на чудната група, допълнени от един полицай, гласът Стивън Райт и озвучени с музика от 70-те.

„Глутница кучета“ прави отварящата си сцена в закусвалня, за която Тарантино казва, че ако слушаш внимателно, може и да схванеш повечето неща. Трите кафета на Стив Бушеми, патки и Мадона, история за китайци и спор за един бакшиш, ти казват всичко, което трябва да знаеш, че следва. Сцената е снимана в рамките на ден, а закусвалнята, като генерално място, се превръща във важен елемент в ранните филми на Тарантино. Може да видите подобни сцени в „Джаки Браун“ и разбира се, в „Криминале“.

Начинът, по който Тарантино решава да разкаже, иначе на пръв поглед тривиалната история на „Глутница кучета“, се превръща в негова отличителна марка. Като печат на задника, който те прави специален. Филмът има едно огромно предимство пред останалите криминални истории, появили се до момента, той не ти показва най-важното в историята – обирът. Ти само слушаш за него. Какво се е объркало, кого са убили, кой се е измъкнал и къде са диамантите. Първо, защото Тарантино няма пари, за да направи пуцане, каквото този обир предогажда и второ, и по-важно, защото не иска. Не обирът е значителен за историята, а онова, което се случва преди и след него. Най-вече след. Именно там се намират кръвта и червата. Частта преди обирът е изобразена с доза силни и качествени псувни и расистки шеги. Четири важни елемента във филмите на Тарантино. Освен закусвалнята.

Под формата на уж случайно пръснати сцени, Тарантино сглобява през зрителя пъзела, който довежда до кървавата баня, в която Тим Рот има дупка в корема, а Майкъл Медсън реже нечие ухо. Междувременно Стив Бушеми почти се напикава от напрежение, а Харви Кайтел иска да е якият пич, спогоден с всички и може би затова не оцелява. Все тая. В киното на Тарантино някой рядко остава цял и жив, за да разкаже какво точно се е объркало, по дяволите. Не, то е като добър секс – трябва да се преживее, за да се разбере.

Скоците назад-напред във времето – от откриващата сцена, минути преди обира, през резултата, който се разиграва в един склад, до начина, по който всички се събират, за да вземат участие в тази злополучна история – нареждат пред драгия зрител, чудесно замислен, почти мистериозен пъзел, от типа „кой-го-направи“. Верният отговор е даден някъде в средата на историята, а след това гледаш само резултата от него. Но най-важното, филмовият пъзел, който „Глутница кучета“ представлява, е добро кино. Без пренапъване, без престараване, без излишни елементи. Добра драматургия, още по-добър диалог и чудесен актьорски състав.

Тази година, този филм прави 25 години на екран и ако го гледаш днес пак, ще ти се стори, че не е минала и минута от 1992-ра. Той е като застинал във времето. Като важен loop в пронстранствено-времевия континиум, който не може да бъде променен. И не трябва. Той е важен, както за кариерата на Тарантино и половината актьори вътре, така и за седмото изкуство само по себе си.

Пак се връщаме в началото на филма, в закусвалнята. Където група от 8 мъже спорят дали трябва да се дава бакшиш на сервитьорката, половин час преди да бъдат обърнати с червата навън.

Нали знаете какво казват: „Денят е хубав и всичко върви по план, освен когато не върви.“  За Mr. Pink, Mr. White, Mr. Brown, Mr. Blond, Mr. Orange и Mr. Blue всичко се прецаква, за да му провърви на Тарантино.

 
 

Бързите коли на 21-ви век

| от chronicle.bg |

Днес рожден ден има Феручо Ламборгини! Той, разбира се, е създателят на колите Ламборгини и днес щеше да стане на 101.

Живеем в ерата на скоростта. Колие са естествен бенефициент от развитието на компютърните технологии. Преди компютрите контролираха колко по-малко неудобна да е седалката на пасажера и правеха шибидаха да се чупи по-лесно. Сега контролират диференциали, скоростни кутии, двигатели, всичко. При това с надхирургическа прецизност и бързина. В следствие на това колите станаха безобразно бързи.

По тези два повода в днешната ни галерия сме събрали най-бързите коли на 21 век. За сега. Насладете им се и съжалявайте, че си купихте закуска сутринта вместо да си заделите парите.

 
 

Райна Косева: какво е да бъдеш жена-пилот

| от chronicle.bg |

Райна Косева е пилот в националния превзовач „България Ер“ и има 5 500 летателни часа. Тя управлява Embraer 190.

Описва професията си като изключително интересна и красива. „Малко професии могат да предложат такива гледки, каквито ние виждаме всеки ден. Особено красиво е когато полетът е рано сутрин и виждаме изгрева на слънцето –първо от ниско, а после, когато сме високо над облаците и всичко е огряно от слънчевите лъчи“, казва Райна.

Решението ѝ да се захване с пилотската професия е било напълно случайно и импулсивно. Детската й мечта била да стане хирург. Това обаче се променя в 11 клас, когато с нейни приятели се записали за парашутисти в аероклуб „Божурище“. Там имала възможност да лети и пилотира малки самолети.

Capture

Така тя се влюбва в небето и вместо в Медицинския университет, кандидатства в Техническия за специалност „Авиационна техника и технологии“ и завършва през 2003 година.

За разлика от много пилоти, които никога не са попадали в стресиращи ситуации, Райна има няколко. Преди да работи в „България Ер“, тя е била пилот в карго компания. Спукана гума на основния колесник при кацане и отказ на двигател при излитане са най-сериозните проблеми, с които тя и екипажът е трябвало да се справи, докато е пилотирала самолет в карго компанията. И в двата случая обаче е категорична, че е била подготвена.

„На повечето пилоти никога не се е случвало да им спре двигателят на самолета. На мен ми се случи – не беше страшно, защото бях подготвена. Това е една от ситуациите, в които всички трябва да знаем как действаме дори насън. С командира тогава действахме по процедурите и приземихме самолета без други щети. Освен основното обучение през което минаваме, на всеки 6 месеца се провеждат т.нар. тренажори – тренировки, където всички пилоти в изкуствени условия трябва да упражняваме уменията си в такива ситиации. Когато обаче ми се случи в реална среда, всички колеги и инструктури бяха много впечатлени и един през друг идваха да ме разпитват. Един командир дори се пошегува, че един гърмян заек е много по-скъп от други два негърмяни“, спомня си Райна.

17918753_1389105864484275_131290256_n

Откакто е пилот в „България Ер“ не се е сблъсквала с подобни аварии.

“Усещането при пилотиране на новите самолети Embraer (б.р марка самолет) e изключително! Никога не съм имала възможността да шофирам чисто нова кола, но съдбата ми подари емоцията да карам нов самолет. Всичко е много спокойно, издържано до краен предел от гледна точка на сигурност и безопасност“, категорична е тя.

За вълнуващи истории и хора, с които се е запознавала на борда на авиокомпанита, Райна може да разказва много.
Най-ярко си спомня, когато се срещнала с Боби Михайлов. Тогава тя е била втори пилот и старшата стюардеса с широка усмивка й казала, че той е на борда.

„Аз съм страшен футболен фен и когато разбрах, че той е на борда, поисках автограф. Подадаох летателната си книжка на стюардесата и я помолих да отиде при него и да му поиска автограф. Тя започна да ми се смее, хвана ме за ръката и ме заведе при него. И така, освен много печати, признания и удоствоверения, в книжката си вече имам и автограф от Боби Михайлов“, казва през смях тя.

Друга спортна легенда, с която се е срещала отново на борда, е Кубрат Пулев.

„Да си пилот е много динамично, разнообразно и отговорно. Може би и това ми харесва най-много“, категорична е Райна.
В свободното си време се отдава на децата си. Заедно ходят на ски, плуване. Запалени са и по туризма, като най-много обичат да пътуват заедно.

 
 

Ще има продължение на „Z-та световна война“

| от chronicle.bg, по БТА |

Американският режисьор Дейвид Финчър снима продължение на филма за зомби апокалипсиса „Z-та световна война“.

Главна роля изпълнява Брад Пит, който участва и в първия филм.

Премиерата беше планирана за юни 2017 г., но се наложи снимките да се забавят, заради бракоразводния процес на актьора с Анджелина Джоли. Датата на излизане на новия филм по екраните не е известна.

През август 2016 г. Брад Пит предложи на Дейвид Финчър да режисира продукцията.

Постапокалиптичният трилър „Z-та световна война“, заснет по романа на Макс Брукс, се появи по екраните през 2013 г. Брад Пит е продуцент на филма и изпълнява главна роля в него. В „Z-та световна война“ се описва историята на бившия сътрудник на ООН Джери Лейн, който се опитва да предотврати зомби апокалипсис. Филмът донесе над 540 милиона долара приходи от прожекции в целия свят и от търговска гледна точка стана най-успешният в кариерата на Брад Пит.

Дейвид Финчър е работил по филми, като „Боен клуб“, „Седем“ и „Странният случай с Бенджамин Бътън“, главни роли в които изпълнява Брад Пит. Други филми на режисьора са „Социалната мрежа“ и „Момичето с драконовата татуировка“.