Тъмното минало на Индонезия

| от |

Убийствата на комунисти са една особено мрачна страна от историята на Индонезия, която и до днес не е преодоляна. Филмът „The Act of Killing“ се стреми да направи тъкмо това, разказва Дойче веле.

„Първоначално ги измъчвахме до смърт, но така се лееше твърде много кръв – имаше опасност да ни разкрият. Затова разработихме по-добра система“, казва Анвар Конго и с готовност разказва как вместо да продължи да измъчва завързаните си жертви, е завързвал на шиите им примки от бодлива тел и ги е задушавал. Убил е по този начин около 1 000 души.

SXW_Act-of-Killing_0b

Сцената е от удостоения с много награди разтърсващ филм „The Act of Killing“. В него режисьорът Джошуа Опенхаймер дава възможност на хора като Анвар Конго да представят своята версия за масовите убийства, извършвани през 1965-1966 г. Резултатът е донякъде документална, донякъде измислена творба, която разкрива цялата жестокост на убийците, тъй като те не без гордост са изтъквали деянията си пред обществеността. Представяли са се за национални герои, защитили Индонезия от „червената опасност“.

Убийства в системата

Проявите на насилие започват през нощта на 1 октомври 1965, когато са убити шестима индонезийски генерали. И макар и до ден днешен да не се знае кой е убиецът, вината за това е стоварена върху комунистите, които били планирали преврат.

Генерал Сухарто повежда борбата срещу комунистите, които от гледна точка на Запада и прозападно настроените военни били станали твърде влиятелни. В средата на 60-те години Комунистическата партия на Индонезия разполага с около 20 милиона поддръжници и след Китай и Съветския съюз е третата най-голяма компартия в света.

През следващите месеци са избити между половин и три милиона членове на Комунистическата партия – благодарение на системно провежданата от армията чистка. В „акцията“ били ангажирани и обикновени граждани и паравоенни групировки, на които били раздавани списъци с имената на хора, които трябвало да бъдат ликвидирани. Освен това на редица места събитията се отличавали със собствена неконтролируема динамика – всеки, който по някакъв начин имал комунистически връзки, бил или убиван, или арестуван.

Греховете остават неизкупени

Всички досегашни опити за някакво преодоляване на тази тъмна страница от индонезийската история са били обаче по-скоро половинчати. Първият демократично избран президент Абдурахман Уахид се извини през март 2000 година официално, но не от името на индонезийското правителство, а само за делата на мюсюлманската организация „Надатул Улама“, свързана със зверствата, извършени през втората половина на 60-те години. Пак през 2000 година е създадена Помирителна комисия, която обаче през 2006-та е разпусната без да е постигнала нищо – обявена е за противоконституционна.

Също и докладът на индонезийската правозащитна комисия от 2012 г. остава засега без последствия. Престъпленията, извършени през 1965 и 1966 г., са признати с препоръката да се разследват тогавашните военни командири. Но за провеждането на процес от набързо създадения Съд за човешките права е необходимо съгласието на парламента и президента Сусило Бамбанг Юдхойоно. Такова обаче надали ще бъде дадено като се има предвид, че това означава Юдхойоно да се изпръви срещу своя тъст и ментор Сарво Едхи Уибово, изиграл решаваща роля в преследванията на комунистите.

„В държавните структури все още има много връзки с извършителите на убийствата или техните семейства. Това са силни лични интереси, които пречат на преработката на миналото. Най-вече военните са тези, които се противопоставят, защото в противен случай ще се окажат основните виновници“, обяснява Дъглас Камен, експерт по Индонезия в сингапурския университет.

Надеждата на жертвите

„За нас би било много важно престъпниците да бъдат осъдени, оцелелите жертви да бъдат обезщетени и да възстановят репутацията си. За мнозина ние все още сме „лошите“, казва председателят на Дружеството на пострадалите Беджо Унтунг, който от 1970 до 1979 е в затвора, понеже баща му бил член на комунистическата партия. „Истината често се изкривява“, подчертава Унтунг – в учебниците по история масовите убийства или изобщо не се споменават, или се представят като спонтанни актове на отмъщение от страна на цивилните граждани спрямо комунистите.

Според Джошуа Опенхаймер важното е, че неговият филм е предизивкал обществена дискусия: „Имам впечатлението, че индонезийските медии използваха филма като повод, за да сложат край на мълчанието си. Междувременно се пише все повече за това, което действително се е случило през 1965 година.“

Това обаче, което остава, е страхът. Радикалните групировки, замесени в някогашните масови убийства, и до днес извършват атаки срещу онези, които полагат усилия за преработване на миналото. Филмът на Опенхаймер не е изключение – премиерата му в Джакарта премина при много строги мерки за сигурност. Самият режисьор не присъства заради отправена към него заплаха, че ще бъде взривен. В началото на октомври членове на Антикомунистическия фронт щурмуваха сбирка на бивши политически затворници и нанесоха побой на участващите в проявата.

 
 

10 мъже с по-възрастни половинки + 2 бонус

| от chronicle.bg |

В неделя изборите във Франция изведоха като фаворит в президентския вот Еманюел Макрон. Но онова, което впечатли по-силно от успеха на младия центрист, беше съпругата му – Брижит Макрон, по-голяма от него с 24 години.

Любовта между Еманюел Макрон и Бриджит пламва, когато тя е негова учителка по литература, женена, с три деца. Днес двамата продължават да са заедно, а отношенията им предизвикаха повдигане на вежда от страна на мнозина.

Затова ви предлагаме една галерия, която показва, че връзките между мъже и жени с драстична разлика във възрастта не са нещо ново, дори напротив.

 
 

Ал Пачино отпразнува рождения си ден с 38-годишната си половинка

| от chronicle.bg |

Възрастта е просто цифра за личности като Ал Пачино. Известният актьор навърши 77 години в началото на седмицата и отпразнува деня със своята половинка  – 28-годишната Лусила Сола.

Двамата бяха забелязани на плаж в Мексико.

Пачино, облечен с тъмна тениска и шорти, се навежда и страстно целува любимата си в един от кадрите, заснети от папараци.

Двамата се срещат от близо десетилетие.

Пачино никога не е сключвал брак. Той обаче има 27-годишна дъщеря от връзката си с Джан Тарант, 16-годишни близнаци – Оливия и Антон, от дългогодишната си партньорка Бевърли Д’анджело.

 

 
 

Какво да направите, ако не можете да заспите

| от chronicle.bg |

Добрият сън е жизнено важен за здравето. Недостигът на сън може да е свързано диабет, болести на сърцето, затлъстяване, дори депресия.

Ако спите зле, това може да ви влияе не по-малко вредно от това да се храните зле или да не тренирате.

На всички обаче се е случвало събуждането в 3 през нощта, след което заспиването отново изглежда невъзможно. Какво да правим тогава?

Първо, добре е да знаете, че не сте сами. Около 10 процента от населението страда от хронична инсомния, което означава, че тези хора имат проблем със съня от повече от три месеца. 30 процента от населението страдат от някаква форма на инсомния.

А какъв е номерът, с който можете да се приспите отново? Оказва се, че не е трудно. Просто станете от леглото, отидете в друга част на жилището си, която е тъмна и тиха и се върнете в леглото, когато отново ви се доспи. Например преместете се в хола на дивана, вземете си възглавница и се завийте се с одеяло.
Защо? Защото, ако останете в леглото, започвате да усещате напрежение от нуждата да заспите и мислейки защо не можете да заспите отново, всъщност се разсънвате заради производството на хормони, свързани със стреса, учестено сърцебиене и общо безпокойство. Така заспиването става невъзможно. Промяната на средата може да помогне да намалите това напрежение и така да ви се доспи отново.

 
 

Пенелопе Крус: Олеле, каква жена!

| от chronicle.bg |

Пенелопе Крус е много неща. Танцьорка, актриса, бивша съпруга на Том Круз, настояща съпруга на Хавиер Бардем, носителка на „Оскар“. И на последно, но не и по важност място, една от нааааай-сексапилните, страстни и красиви актриси в Холивуд.

Днес тя навършва 43 години и смятаме, че е съвсем в реда на нещата да й честитим както си можем – не с пост във Facebook, а с галерия, чрез която читателите ни да си спомнят добрите й роли и да ги прегледат пак.

Включили сме в тази  галерия особена компилация от филми, в които Крус играе много добре, такива, в които самите филми имат безспорни качества, и някои, които не си струват гледането като продукции и актьорска игра, но в тях Пенелопе просто е ужасно секси.

Ами това е. Без повече приказки. Придвижвайте се бързо към снимките, знаем че това чакате.