СЗО: Повече от 2,1 милиона българи са активни пушачи

| от |

Около 30 на сто от българското население или повече от 2,1 милиона българи са активни пушачи, сочат данни на СЗО за употребата на тютюн и цигари в България по повод 31 май, Световен ден без цигарен дим. Заклетите пушачи у нас са 40 на сто от мъжете и 19 на сто от жените, като силният пол пуши около 40 цигари на ден, а дамите – 24 цигари, сочат данните на СЗО за тютюнопушенето у нас и в световен мащаб, които са за 2013 г.

M_Id_439640_Smoking

Тези нелицеприятни факти се потвърждават и от родната статистика – всеки трети българин е редовен пушач. По възрастова характеристика най-страстните пушачи у нас са хората между 25-65 години – близо половината от хората в тази възрастова граница. Във възрастовия диапазон 15-24 години заклети пушачи са 28 на сто от българите. В категорията над 65 години – страстните пушачи у нас са 12 на сто от мъжете и жените. Като нередовни пушачи се определят 10 на сто от мъжете и 9 на сто от жените у нас. Заклети НЕпушачи са 50 на сто от българските мъже и 70 на сто от дамите.

В статистиката на НСИ има данни и за това колко средства харчи българинът, за да утоли страстта си към цигарите и  алкохола: през миналата година едно семейство е харчило за  алкохол и цигари по около 420 лева годишно, докато преди десет години тази сума е била значително по-малко – 190 лева. Средно на едно лице у нас за алкохол и цигари се падат по 180 лева през 2013 и 82 лева през 2004, отчита статистиката. Според изследване на здравни експерти – само за миналата година заради пълната забрана на тютюнопушенето у нас са регистрирани около 1600 инфаркта по-малко в сравнение с предходната година.

Забраната на пушенето – две години балансиране между „за“ и „против“

Законът за здравето забрани от 1 юни 2012 г. тютюнопушенето у нас в закритите обществени места, включително обществения транспорт, както и в закрити работни помещения. 

Допитване до сайта на министерството на здравеопазването показва, че 84 на сто от българските граждани са „за“ пълна забрана за тютюнопушенето на обществени места, а за по-смекчени 
мерки се обявяват около 12 на сто. Едва 4 на сто от българите се обявяват „против“ пълната забрана на тютюнопушенето у нас.

Българският бизнес от своя страна изнесе данни, че много частни заведения са фалирали през последните две години заради пълната забрана за пушене, като загубите на собственици на 
подобни заведения се изчисляват за около 300 млн. лева на година. Близо 30 хиляди души пък са загубили работата си вследствие на фалитите и намаления обем на работа в заведенията,
отчита още бизнесът.

Първата Национална програма за ограничаване на тютюнопушенето е приета у нас преди десетина години. За този период са създадени консултативни кабинети към регионалните здравни инспекции за ограничаване на тютюнопушенето. За година през кабинетите преминават около 2000 души.
Въпреки предприетите мерки пушачите у нас не намаляват – според данните в доклада на Световната здравна организация страната ни е на второ място сред Балканските страни по употреба
на тютюн и цигари. На първо място е Гърция – там пушачите са 42 на сто. Заклетите пушачи в Сърбия са почти колкото у нас – 30 на сто от населението на страната. В Турция и Румъния около 25 
на сто от хората са активни пушачи.

Мерките срещу пушенето в света датират от близо 20 години с променлив успех

През 1993 г. Агенцията за защита на околната среда в САЩ определя цигарения дим за канцероген от клас-А и от тогава стартират първите мерки в световен мащаб за ограничаване на тютюнопушенето. Огромни части от САЩ и Канада са превърнати в зони без тютюнев дим и от тогава близо 80 на сто от канадците и 50 на сто от американците живеят в райони, където е наложена пълна забрана на цигарения дим.

Въпреки драконовските мерки обаче близо 70 милиона американци са все още редовни пушачи – от тях 58 милиона пушат ежедневно цигари, 12 милиона са пристрастени към пурите, а над 1 милион янки са привърженици на електронните цигари.

Преди 10 години Ирландия стана първата страна в света, в която е наложена тотална забрана над тютюневите изделия. В рамките на ЕС има няколко страни, в които са взети изключително 
строги мерки срещу тютюнопушенето – Швеция, Испания, Италия, Великобритания. Страни като Чехия, Австрия и Холандия обаче са сред противниците на по-строги санкции срещу пушачите и ограничаването на тютюнопушенето.

По последни данни в света има близо 30 страни, които са въвели тотална забрана на тютюна и тютюневите изделия, като по този начин са защитени близо 900 милиона души от вредите на 
тютюневия дим.

Целта на Световния ден без тютюнев дим е спасяването на хиляди човешки животи

В световен мащаб епидемията на тютюнопушенето отнема всяка година около 6 милиона човешки живота, сочат данните на СЗО по повод днешния Световен ден без цигарен дим. Други 600 хиляди 
човека, които не са активни пушачи, но са потърпевши от вредното влияние на цигарения дим, са потенциално застрашени от смърт и болести вследствие на никотина.

Според изследване на СЗО – ако не се вземат мерки в световен мащаб за ограничаване на тютюнопушенето – към 2030 г. около 8 милиона души ще са жертвите на тютюнопушенето.
Смята се също, че тютюнопушенето е водеща и предотвратима причина за смърт в световен мащаб и предизвиква рак, сърдечно-съдови заболявания, диабет, хронични заболявания на дихателните пътища и други болести с летален изход. В глобален мащаб тютюнът е причина за смъртността на близо 10 на сто от възрастните хора на планетата. Според статистиката на СЗО – през
20-ти век тютюнът е станал основна причина за смъртта на близо 100 милиона души по света.
Кампанията на СЗО срещу тютюнопушенето през 2014 г. си поставя две основни цели и препоръки към правителствата по света: повишаване на налозите за тютюневите изделия до степен, 
която да намали употребата на цигари; както и тотална забрана на рекламата на тютюневи изделия.

 
 

Най-лошите филми на 2016

| от chronicle.bg, по businessinsider.com |

Холивуд отново е пред раздаване на награди на най-заслужилите.

Като контрапункт на това в галерията ще ви покажем най-лошите филми на годината. От  разбитата надежда „Алиса в Огледалния свят“ до разочарования като „Warcraft: Началото“.

Класацията ни е придружена с мнение на критици за всяка лента. Понякога, повечето пъти честно казано, тези реплики са по-оригинални от филма, който критикуват.

 
 

Господин Брана, черпим те!

| от |

Известен като един от най-големите почитатели на Шекспир в наши дни, като един от мъжете, които могат да играят еднакво добре на сцена, на екран и в живота, Кенет Брана е много неща.

Роден в студена Ирландия, този прекрасен представител на седмото изкуство, има пет номинации за „Оскар“, включително по една за режисура и сценарий, пет за „Златен глобус“ и има в джоба си едно Еми и цели 4 награди БАФТА.

Когато е на 23 години, подобно на много хора на Острова, влюбени в Шекспир, Брана се присъединява към Royal Shakespeare Company, където участва в първата си главна роля – тази на Хенри V. А после прави и класиката – „Ромео и Жулиета“.

Благодарение на многообразните вариации и интерпретации на шекспировото творчество Кенет Брана е обявен за патрон на театъра от принц Чарлз, а няколко години по-късно пренася любовта си към британския драматург и на голям екран, като прави киноадаптация на „Много шум за нищо“. Което пък му носи първа номинация за „Златен глобус“, макар и не лична и поименна, в категория „най-добър комедия и мюзикъл“.

Оттам насетне Брана сигурно е един от малкото британски актьори и режисьори, които могат да се похвалят, че са адаптирали огромна част от творчеството на Шекспир, както на сцената, така и на екран. От „Хенри V“, през „Макбет“, до „Както ви харесва“, в богата му биография ще откриете почти всяко известно заглавие на драматурга, направено по различен начин на екран или сцена.

Кенет Брана работи в киното от 1981 година, като режисьорския си дебют прави 8 години по-късно и оттогава не се спира. Освен любимия му Шекспир е правил както комерсиални, така и по-бутикови филми. Някои добри, други лоши, но всички с отличителен белег на лека мелодраматичност, каквато всеки почитател на класическия театър носи в себе си.

Последно гледахме Кенет Брана в „Джак Райън: Теория на хаоса“, където освен, че играе основния злодей и режисира. А скоро очакваме и негова адаптация на „Убийство в Ориент Експрес“ по творба на друго известно британско бижу – мадам Агата Кристи. Там Брана режисира и играе основната роля – тази на известния Еркюл Поаро.

Кенет Брана е един от актьорите, които могат да правят еднакво добре кино, телевизия и театър и затова говорят част от последните му роли – в „Моята седмица с Мерилин“, „Операция Валкирия“ и „Рок радио“, както и режисьорските му неща – като последната „Пепеляшка“. В телевизията може да видите Брана в една доста различна светлина – като нещастния, затворен и тъжен инспектор Валандър в британската адаптация на шведското шоу. Там ви го препоръчваме горещо.

Както казахме в началото Кенет Брана е много неща. Освен това днес е рожденик, защото прави 56 години. А ние се черпим в негова чест с част от прекрасните му роли. Те са в галерията горе.  

 
 

Кърк Дългас – една легенда на 100 години

| от chronicle.bg |

На 100 години американският актьор Кърк Дъглас е живата история на киното. Роден като Исур Даниелович Демски на 9 декември 1916 година, днес той празнува един век живот. 

Актьорът има три номинации за „Оскар“, първата от които е през 1950 година. Получава статуетката за цялостната си кариера. Днес Дъглас ще празнува в Калифорния на тържество, организирано от сина му Майкъл Дъглас и снаха му Катрин Зита Джоунс. Очаква се да присъстват около 200 приятели и членове на семейството му.

Кърк Дъглас се пенсионира като актьор през 1996 година след прекаран инсулт. Преди настоящия си рожден ден, той е посещавал терапевт, за да може да произнесе кратко слово на рождения си ден.

„Хора често искат от мен съвети как да доживеят до преклонна възраст и да водят здравословен живот. Нямам подобни съвети. Смятам обаче, че всички ние имаме причини да сме тук. Оцелях след инцидент с хеликоптер и инсулт, за да направя още добри неща в света, преди да го напусна.“  – казва той в есе, публикувано от списанието за знаменитости Closer по повод рождения му ден.

Кърк приписва до голяма степен продължителността на живота си на голямата си любов, втората си съпруга Ан, която е на 97 години. „Имах шанса да срещна жената на живота си преди 63 години – поясни той. – Смятам, че прекрасният ни брак и обсъжданията ни нощем ми помогнаха да оцелея след какви ли не предизвикателства.“

Кърк Дъглас, който е син на руски имигранти, се е превъплътил в образите на някои най-митичните персонажи в историята на седмото изкуство, от художника Винсент Ван Гог до точния стрелец Док Холидей. Снимал се е в около 80 филма, сред които „Одисей“, „Викингите“, „20 000 левги под водата“, „Гори ли Париж?“, „Престрелка в О.К. Корал“, „Седем дни през май“.

 
 

Книга на седмицата: „Дайни“ от Калоян Праматаров

| от chronicle.bg |

Калоян Праматаров е едно от ненатрапващите се имена в съвременната българска литература. Носител на редица литературни награди, а текстовете му са публикувани в литературни издания и сайтове.

Той е от авторите, които рядко ще видите по литературни четения и премиери на книги. Не изпълва със себе си и социалните мрежи. Въпреки това (а може би точно по тази причина) текстовете му заслужават внимание.

Първата му стихосбирка „Асфодел” излиза през 2012 година и е пропита с мрачно настроение. По първото стихотворение от нея  – „Страната на няма“ е създаден и късометражен филм със същото име.

На 15 декември поетът ще представи и новата си стихосбирка – „Дайни”.

„Тази книга е в равноправен диалог с модерната литература на европейския север и особено с метафоричните режими на Балтика”. Така Марин Бодаков описва стихосбирката, на която е редактор.

„Дайни” е вдъхновена от латвийската природа, езическа митология и народен фолклор.

„Обичам местата, породили страховитата понякога образност в поезията на Калоян Праматаров, и уверено твърдя, че той нанася нови нюанси в претворяването на магнетичния и исторически твърде противоречив латвийски пейзаж. Стихосбирката продължава необичайната доскоро северна тема в българската литература, като по дълбок и очарователен начин ни свързва с друга “малка” европейска култура. Нещо повече, тя превежда нейната медитативна сдържаност и драстична чистота на трескавия език на нашето южно всекидневие“, пише Марин Бодаков.

 Предлагаме ви да прочетете стихотворението „Рига”, част от книгата „Дайни”:

Рига 

залезът – желязна двойна люлка – скършва бедрената кост на хоризонта,

нощта – момиче с патерици – бърза, за да ме догони,

денят обръща гръб, слънцето го няма – пречупен кръст, потънал в Даугава,

редом с Красная звезда – помръкнала и вледенена,

 

заличава ме снегът от зимната картинка,

фенери – прозрачни кораби – подпалват я от края,

небето – Бяла планина – искри в жълтата дъга на кея,

вятърът попуква устните по заснежените проспекти,

 

в кристалния юмрук на зимата езикът се сковава,

тук имат дума за залуталия се в гората,

бълнуващ сред дърветата спасителни миражи,

горящи жерави в късен изгрев


Премиерата на „Дайни” ще се състои на 15.12. 2016 от 17.00 часа, на сцената на културната програма на Панаира на книгата в НДК (ет. 3, западно крило). В представянето на стихосбирката участие ще вземат  Светлана Стойчева, Ани Бурова и  поетът Марин Бодаков.

На 17 декември ще се състои и разговор за стихосбирката с участието на поета Стефан Иванов, заедно с Радослав Чичев, автор на „5.6“, и Камелия Спасова, авторка на „Кеносис“.

дайни калоян праматаров