Свят на луди

| от | |

Диагнозите на някои видове психични заболявания се срещат по-често от всякога – психиатрите ли измислиха тези проблеми, или просто по-често ги признават?

 One-Flew-Over-The-Cuckoos-Nest

Изследване на проф. Джозеф Пиер – психиатър, преподавател в Калифорнийския университет хвърли светлина и предизвика широка дискусия по проблема.

Когато психиатър се срещне с някого по време на парти и разкрие с какво си изкарва хляба, две реакции са типични: „По-добре е да внимавам какво казвам пред Вас“, след което комуникацията спира, или …: „Мога да говоря с часове с Вас“, последвано от оплаквания и всевъзможни въпроси за диагнози, обикновено за един или друг член на семейството, колега или просто познат. Изглежда хората са склонни бързо да се възползват от вниманието на психиатъра когато е наблизо и да се разкрият пред него, но същевременно проявяват крайно нежелание сами да го потърсят за помощ.

И това е разбираемо. Въпреки че повечето от нас жадуват за подкрепа, разбиране и човешко отношение, ние същевременно се притесняваме, че разкривайки истинската си същност ще бъдем съдени, критикувани или отхвърлени по някакъв начин. Дори още по-лошо – позовавайки се на митове отпреди столетие човек мисли, че чрез разбулване на вътрешния свят може да бъде дамгосан като луд, заключен в санаториум, упоен или потавен в усмирителна риза. Разбира се подобни страхове не идват сами, а са придружени с някаква вътрешна специфика, слабости и житейски борби, които ни предпазват от непостижимото перфектно психическо здраве.

Всъщност това е едно от най-големите предизвикателства пред психиатрията днес. Голяма част от населението – може би дори по-голямата, би могла да се възползва от някаква форма на подобни здравни грижи, но твърде много хората се страхуват, че съвременната психиатрия има мисията да разболее нормалните индивиди с помощта на антиутопичен план, захранван от алчността на фармацевтичната промишленост с една единствена цел – цялото население да бъде поставено на замъгляващи съзнанието лекарства.

Разисквания около психиатричното преувеличаване на проблемите са отново на преден план от началото на миналата година, когато в САЩ е публикувано най-новото издание на Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства, т.нар. „библия на психиатрията „. Обхватът на психиатрията е значително разширен през миналия век. Ако преди столетие професия е била почти изключително фокусирана върху хоспитализираните и изведени от обществото пациенти, сега психиатричната практика включва отделяне на внимание в кабинетите на пациенти с всевъзможни лични безпокойства. Психотерапията, като се започне с идването на психоанализата на Зигмунд Фройд в началото на 20-ти век, се втурна напред с летящ старт. Възможността за лечение чрез разговор в сеанси на по-леки форми на психопатологията като тревожност и така наречените адаптационни разстройства свързани с житейски стрес-фактори, имаха дълбок ефект върху психиатрията в развитите страни. В съвременната епоха, психотерапията се е отклонила доста от традиционната психоанализа в полза на по-практични и по-краткосрочните терапии: психодинамичната терапия, целенасочената когнитивна терапия и др. Тези рационализирани психотерапевтични техники са разширили обхвата на потенциалните пациенти за психиатрично лечение, като същевременно са раздули кръга на професионалистите, които могат да извършват терапия, за да бъдат включени не само психиатри, но и семейни лекари, психолози, социални работници, брачни и семейни консултанти.

По подобен начин, по-нови лекарства, с по-малко странични ефекти все повече се прилагат върху хора с не толкова ясно изразени психиатрични проблеми. Такива лекарства могат да бъдат предписани от личния лекар, а в някои държави – от психолог или даже работеща медицинска сестра. Опасността на тази тенденция се свежда до това, че ще бъде много лесно да се достигне до свръхпредписване на психиатрични лекарства, както вече се е случило със стимуланти като метилфенидат (Ritalin) при дефицит на вниманието и хиперактивност (вижте тук). Тази загриженост си заслужава да бъде доразвита, предвид неясната ефективност на някои лекарства прилагани при пациенти, които не отговарят напълно на критериите за прилагането им. Така например, от 2008 г., проучване от психолога Ървинг Кирш от Харвард е установило, че за по-леки форми на депресия, предписаните антидепресанти нямат по-добър ефект от плацебо таблетките. По аналогичен начин, скорошно изследване показва, че децата изложени на риск от развиване на психоза, която все още не е диагностицирана, е по-добре да се възползват от благотворния ефект на рибеното масло или психотерапия, отколкото от антипсихотичните лекарства.

 

mary-ellen-mark-cast-of-one-flew-over-the-cuckoos-nest-posing-for-their-photograph-on-location-at-the-oregon-state-hospital-salem-oregon-mary-ellen-mark-1974

Погледнато през призмата на Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства в САЩ, лесно се забелязва как проникналите дълбоко в населението вездесъщи пипала на психиатрията се тълкуват като доказателство, че все повече и повече хора са психично болни. Скорошни епидемиологични проучвания, базирани на критерии на Наръчника предполагат, че половината или повече от населението на САЩ ще се окажат напрага за психично разстройство в някакъв момент от живота си. За много хора, идеята, че може би е нормално да има психично заболяване в най-добрия случай звучи глупаво, а в най-лошия и конспиративно-стряскащо. И все пак разширяването обхвата на психиатрията е вследствие на вярването – от страна както на консумиращите тези услуги, така и на предлагащите ги – че психиатрията може да помогне във все по-голям кръг от проблеми.

Много форми на психични заболявания, като шизофрения или напреднала деменция, са толкова тежки и отклоняващи се от нормалността, че въпросът дали представляват заболяване рядко се обсъжда. Други синдроми като генерализираното тревожно разстройство, може би по-скоро наподобяват нормалната тревога. Пациентите може дори да се оплакват от изолирани симптоми като безсъние или изтощение, които възникват при липсата на каквото и да било заболяване. По този начин психичните проблеми се разпростират върху симптоми, които всъщност могат и да са нормални, но все пак са отклонение от оптималната ежедневна физиология.

Така обаче  неизбежно се достига и до сиви области, където наличието или отсъствието на разстройство трябва да се реши въз основа на преценка, разговори, проведени от опитни клиницисти. В психиатрията, тези разговори обикновено зависят от това дали оплакванията на пациентите са свързани със значими отклонения и влошени функции. За разлика от нормалната клинична патология, при която заболяването често се диагностицира на базата на физиологични нарушения или дори опасност за живота, установяването на психичните страдания и нарушаването на социалното функциониране, свързани с психични заболявания може да бъде доста субективно. Дори хората с по-леки страдания от спектъра на менталните нарушения могат да изпитват значителни страдания и увреждания. Например човек с лека депресия може и да не бъде на ръба на самоубийството, но да води трудна борба с работата и ежедневието си поради тревожност и лоша концентрация .

Ако можем да приемем, че е напълно нормално да се разболеем, не само с бързопротичащи симптоми като кашлица и простуда, но и с хронични заболявания като далекогледство, високо кръвно налягане или диабет, защо не успяваме да приемем, че също така е нормално да бъдем психично болни в различни етапи в живота ни?

Отговорът изглежда е, че психиатричните разстройства носят в много по-голяма степен на стигмата на обречеността в сравнение с останалите болестни състояния. Хората се притесняват, че психиатрите смятат всеки за луд, защото те самите правят грешката да сравняват всяка форма на психично заболяване с лудост. Това е все едно да се сравнява елементарната кашлица с туберкулозата или рака на белия дроб. За да реши този проблем, психиатрията трябва да поддържа в непрекъснато действие модела на психичното здраве, вместо да поставя изключителен акцент върху умствените разстройства.

Фармакотерапия вероятно ще се увеличава в бъдеще, тъй като се разработват по-безопасни лекарства. На свой ред третирането на не-толкова болните пациенти проправя пътя на т.нар. „козметична“ лекарствена намеса. Осигуреността и достъпа до лекарства, които подобряват мозъчната функция или ни карат да се чувстваме по-добре ще бъде водена от потребителското търсене. Легалната употребата на вещества, които подобряват настроението ни вече е почти повсеместна. Приемаме риталин, модафинил, или просто кофеин с  ежедневната чаша кафе, който ни помага да се съсредоточи и, останем будни или и да спазим крайните срокове по някоя задача, за да стигнем до диазепама, алкохола или марихуаната за отпускане в края на работния ден. Ако беше създаден някакъв анаболен стероид за мозъка, хапче, което може да увеличи коефициента ни за интелигентност с минимум странични ефекти, ще поставяме ли под въпрос желанието на обществото да се възползва от него? „Козметичната” психиатрията е много реална перспектива за бъдещето, с безброй морални и етични последствия разбира се.

Стоян Мавродиев

 
 

Седмичен хороскоп: предстои спокойна седмица

| от chronicle.bg |

Седмичен астрологичен обзор (от 01.05. до 07.05.)

Седмицата започва с Луна преминаваща през знака Рак. Това разположение на светилото, което отговаря за емоционалното ни състояние, ще направи повечето от нас изключително интуитивни, грижовни и чувствителни към нуждите на другите през първия работен ден от седмицата.

Понеделникът ще бъде подходящ за занимания със семейството и дома, както и за кулинарни експерименти.

Най-добре ще се чувстват през периода водните знаци Рак, Риби и Скорпион, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Възможно е те да имат голям личностен успех, който силно да ги вдъхнови да се развиват и да показват най-доброто от себе си.

От вторник до четвъртък на обяд Луната ще се намира в знака Лъв. Тези два дни и половина ще са добри за отстояване на собствените позиции, заявяване на лично мнение, демонстрация на качества и таланти и големи постижения.

Неподвижните знаци Лъв, Водолей, Телец и Скорпион, както и хората с лични планети или асцендент в тези знаци ще бъдат предизвикани и подтикнати от обстоятелства или хора да докажат своите възможности и умения.

При тях може да се очакват доста объркани ситуации през деня и да им е трудно да следват замислената последователност на планираното. Важно е да не се отчайват, ами да се постараят въпреки възникващите пречки да са достатъчно ефективни и с максимално трезва преценка при взимането на своите решения.

От четвъртък на обяд до събота включително Луната ще преминава през знака Дева. През този период ще сме много, взискателни, скептични и обърнати към детайла и подробностите в ежедневното ни общуване с другите.

Поради тази причина тези два дни и половина няма да са никак подходящи за подаването на документи и заявления или сблъсъци с високопоставени лица, но за сметка на това ще са добри за приключване на вредни навици, като тютюнопушене, прекаляване с храна или алкохол, както и за започване на нов спорт или нов по-здравословен режим на хранене.

Не е изключено една част от подвижните знаци Дева, Близнаци, Стрелец и Риби, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци да имат леки здравословни неразположения като главоболие, грип или настинка, които бързо ще преминат.

В неделя Луната ще се намира в знака Везни, следователно втория почивен ден ще бъде идеален за изглаждане на отношенията със заобикалящите, козметични или разкрасителни процедури.

Възможно е въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци да отделят голямо внимание на своите половинки и да изкарат ползотворно време с тях.

 
 

Сериали, базирани на филми

| от |

Качественото кино има навика да се провира дори и през най-малките пролуки, които комерсиалните бомбастични заглавия му оставят. То намира своите почитатели и оставя приятна следа и послевкус в зрителя.

Доброто кино ще съществува, независимо колко комерсиални екшъна и филми за надяждане с пуканки се направят. Същото важи и за добрата телевизия.

В нашата селекция днес двете се срещат. Някъде по средата, където е най-удобно.

Избрали сме шест сериала, които са базирани на шест качествени филма, които ако не сте гледали, е добре да се засрамите.

За останалите – всичко е горе в галерията.

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли. 

 
 

Екипът на „Кръстникът“ се събра на кинофестивала в Трайбека

| от chronicle.bg, БТА |

Режисьорът Франсис Форд Копола и екипът на „Кръстникът“ се събраха на кинофестивала в Трайбека по случай 45-тата годишнина от премиерата на култовата лента, съобщиха световните агенции.

„Ако трябваше да заснемем „Кръстинкът“ в наши дни, той нямаше да получи зелена светлина, защото никоя филмова къща не би се ангажирала с проекта“, заяви Копола по време на кръгла маса, организирана в рамките на феста.

В обсъжданията взеха участие някои от главните действащи лица в продукцията, като Ал Пачино, Робърт Дювал, Джеймс Каан, както и Робърт де Ниро, играл в „Кръстинкът 2″.

Копола припомни, че първата част на „Кръстникът“ струвала само 6 милиона долара, а втората – между 11 и 12 милиона.

„Днес никоя голяма филмова къща не застава зад проект, който няма да има няколко продължения, или зад лента, която не е вдъхновена от комиксите на „Марвел“, изтъкна режисьорът. Той си припомни и трудностите, възникнали в хода на снимачния процес. Филмовата къща „Парамаунт“, която продуцира „Кръстникът“, не искала във филма да участват нито Марлон Брандо, нито Ал Пачино. А Брандо взе „Оскар“ за превъплъщението си в ролята на Вито Корлеоне.

По време на пробните снимки Марлон си набутал парчета хартия в устата, „за да заприлича на булдог“, разказа Копола