Свеж вятър в Италия

| от |

Шеметен старт за новия италиански премиер Матео Ренци. Ако той удържи на темпото, Италия действително може да се промени. Това би било добре и за Европа, коментира Бернд Ригерт от Дойче веле.

PD: PRIMARIE; RENZI PREPARA TOUR IN CAMPER

Смяната на поколенията в ръководството на политическата класа в Италия се извърши със светкавична скорост. Респектиращо начало за Матео Ренци! Доскорошният кмет на Флоренция напълно си заслужава прякора Спиди Гонзалес. През декември той пое председателството на социалистическата партия. След това принуди бившия премиер да попаде оставка. И в рекордно кратък срок успя да състави кабинет.

За първи път в историята на Италия смяната на правителството се осъществява посредством вътрешнопартиен преврат. Матео Ренци поема без насрочени избори управлението на страната за четири години. Много италианци изразяват съмнение в неговата легитимност. Със светкавична скорост социалдемократът Ренци, който смята себе си за прагматик, а не за идеолог, състави коалиция с малката консервативна партия на вътрешния министър Анджелино Алфано. Сега остава да получи вот на доверие в двете камари на парламента и може да започне да действа.

Матео Ренци, който обича да се сравнява с бившия британски премиер Тони Блеър, възнамерява неотклонно да прокарва драстични реформи в закостенялата италианска система. Става дума за реформи в трудовия пазар, държавната администрация, данъчната система, правосъдието. За последните три години трима министър-председатели се препънаха именно в тези реформи. Ако Ренци успее, това ще е небивал пробив.

Берлускони – в помощ на Ренци?

Забележителна е тактиката на Матео Ренци, който включва в хореографията на правителствената смяна все още влиятелния бивш премиер от консервативния лагер Силвио Берлускони. Неконвенционалният социалдемократ Ренци многократно се среща със Силвио Берлускони, който все още има силно влияние в италианската политика, макар да не е член на Сената. Берлускони хвали политическия си противник Ренци, защото е млад и динамичен и напомнял за младия Берлускони, който навремето също искал да промени системата в Италия.

Не е ясно какво точно е обещал Ренци на Берлускони, за да го привлече към себе си. Двамата обаче са договорили реформа на изборното право. Матео Ренци намали радикално министерските постове и вкара млади хора в кабинета. Може би това е предвестие за реформата в раздутата държавна администрация. Някои от министрите са неопитни, други са технократи без политически опит. Самият Ренци няма управленски опит на национално ниво. Този факт може да се окаже и негово предимство, защото новият премиер иска да разчиства или както казва, да „бракува“ старото. Той няма нужда да се съобразява и със съществуващите клики. Европа може само да се надява, че Ренци ще успее да изведе Италия стабилна от икономическата криза. Защото възстовяването на Италия е от решаващо значение за оцеляването на еврозоната.

Промяна в паричната политика?

Човекът, който ще определя бъдещия финансов и политикономически курс на Италия, се казва Пиер Карло Падоан. Новият министър е досегашният главен икономист на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Той е бил директор в МВФ във Вашингтон и консултант на италианското правителство. Има богат административен опит, но никога не е заемал политически пост. Падоан ще увеличи натиска върху Еврогрупата и ЕЦБ и ще се бори за разхлабване на паричната политика. В ОИСР Падоан залагаше на американския модел в борбата срещу финансовата криза. Тоест на печатане на повече пари. Падоан застъпва точно противното становище на това, което прокарваше германският финансов министър Волфганг Шойбле в Брюксел. Явно през идните месеци ще станем свидетели на много интересни заседания на Еврогрупата. Новата динамика би трябвало да допада и на финансовите пазари. Засега те няма да наказват правителството на Ренци с по-високи разходи за държавните облигации.

Евроизборите като първо изпитание

Изборите за Европарламент в края на май са и първото изпитание за новото италианско правителство. На изборите Ренци може да получи подкрепата на италианците. Може обаче те да му дадат и урок. Ако Ренци продължи бързото темпо на обещаните реформи, той може да настрои срещу себе си синдикатите, държавните чиновници и пенсионерите. Защото те ще бъдат засегнати от реформите. От друга страна, новият италиански премиер може да приобщи към социалистите многото безработни и млади вишисти. Матео Ренци би могъл да ги откъсне от движението на комика Бепе Грило „Пет звезди“ и да ги привлече към своя лагер. По този начин евроскептикът Бепе Грило може да преживее голямо разочарование на изборите за Европарламент.

Европа разчита на една стабилна Италия, която излиза от кризата със собствени сили. Новият премиер има смелостта, устрема и енергията да се справи с тази задача. Сега му трябва още малко умение и късмет.

 

 
 

TUBORG разкрива нова визуална идентичност на глобално ниво

| от chronicle.bg |

Датският бранд Tuborg разкри нова глобална маркетинг кампания под мотото „Open for more”.

Кампанията предлага на младите потребители редица нови елементи, създадени да вдъхновят различни културни общности на различни пазари – в Източна Европа, Русия и Азия. Двете основни теми в кампания 2017 ще бъдат „музика“ и „традиции – от 1880 досега“.

Tuborg_5

Нова комуникация на всички нива (електронна, дигитална, външна, в търговските обекти) следва освежаването на марката, което започна с промяна във визията на всички видове опаковки на Tuborg (малка и голяма стъклена бутилка, кен, PET).

Тази промяна е първата от 2012 година насам и представлява изцяло нова иконография на бранда с нова цветна схема на логото, включваща сини елементи, които да отличат Tuborg пред повечето „зелени“ брандове. Дело е на дизайнера Turner Duckworth, който е запазил и обновил и някои съществуващи елементи – в един по-динамичен и младежки дух.

Вече е активен и новият сайт на марката. 

 
 

„Бордеят на колела“ в Дания се оказа успешен

| от chronicle.bg, по БТА |

Датският „бордей на колела“ се оказал успешен според нейния инициатор, предприемачът Майкъл Лодберг Олсен, предаде Би Би Си.

Той се състои в това да бъдат използвани стари линейки и те да бъдат предоставени на датските жрици на любовта, за да практикуват най-стария занаят в безопасни условия. Специалните автомобили вече били използвани 45 пъти и местните секс труженички били все по-склонни да прибягват до услугите им. Затова и този вид „бордей“ се смята за успешен.

Линейките са оборудвани с безплатни салфетки, презервативи и лубриканти, като са снабдени и с отопление. Висяща на стената табелка предупреждава, че и при най-малки признаци на насилие ще бъде изпратен сигнал до полицията.

Олсен оправдал преобзавеждането на линейките и превръщането им в „секс-возила“ с проявите на насилие, на които са подложени датските проститутки. Когато те работят по магистралите и на открити места случаите на нападение са 45 на сто, а в публичните домове – само 3 на сто. В „бордеите на колела“ не било регистрирано нито едно оплакване за насилие над жените. Ползването на линейките е безплатно. По датските закони проституцията в страната е разрешена на определените за това места, но проститутките нямат право да наемат стаи, за да практикуват занаята. Именно тук идвали на помощ старите линейки.

 
 

Apple не допуска „безплатни“ приложения

| от chronicle.bg |

Apple вече не дава одобрение за приложения, които се промотират чрез своята „безплатност“.

Компанията отказва приемане в магазина за приложения App Store на всички програми, които съдържат думата „free“ в заглавието си.

От Apple информират разработчиците, че e необходимо да премахнат всякакви референции към това дали едно приложение е безплатно или с намалена цена. Apple предлага, ако разработчиците държат да се рекламират с цената, да го правят в описанието на приложението.

И все пак, в магазина за приложения все още има хиляди приложения с думата „free“ в заглавието. Изглежда новото правило се прилага само за новодобавените програми.

Източник: Venture Beat

 
 

Suzuki Ignis: от града, през неолита, до Възраждането

| от |

На пръв поглед Suzuki Ignis попада в спорно добрата категория „симпатичен автомобил“.

Това може да не звучи обидно, но представете си цял живот да ви наричат „симпатичен“. Нито един път „красив“, нито един път „уникален“, нито един път „превъзходен“. Самочувствието ви едва ли ще хвърчи в облаците.

Затова подхождам към Suzuki Ignis с амбицията да видя този автомобил отвъд симпатичното. Персоналната ми симпатия се ражда от визуалната му прилика с първия ми автомобил, ексцентрична Mazda Demio, и от особено приплеснатата задница. Само японци могат да създадат такава задница, в това няма съмнение.

Докато се отправям към центъра на София, веднага става ясно, че шофирам един много сгоден градски автомобил.

Градското шофиране е удоволствие – нещо, което редовните шофьори знаем, че в последно време е сериозно предизвикателство. Задръстванията и малоумните шофьори са си факт, но когато човек се сблъсква с тях зад стъклото на един приятен, елегантен интериор, всичко се понася по-лесно.

интериор, кола

 Другото градско достойнство на Ignis е паркирането.

Едно време се чудех как така 10-годишни деца шофират гаргантюански пикапи в американските филми, докато не установих, че в Щатите почти всички коли са автоматик. По същия начин смятам, че и второкласник може ловко да маневрира с Ignis, заради добрата задна камера за ясна видимост и габаритите, които позволяват вмъкване на изключително тесни места. Дължината му е 3,7 метра, а радиусът на завиване е само 4,7 м, което го прави изключително маневрен.

Ловко вкарвам Игнасио между два спрели гиганта на улица „Париж“. След час в офиса се връщам в него, за да потегля към избраната дестинация.

Необходимо е да спомена, че въпросната дестинация е малко особена. Тръгваме към неолитно селище „Тополница“, което се намира до известното с европейския си вид село Чавдар. По пътя става ясно, че управлението на Игнасио се случва с лекота – както на пътя, така и извън него. За това ще стане дума по-късно.

Поведението му на асфалта е достатъчно стабилно и сигурно, за да го класира като удачен избор за дълго извънградско пътуване.

Много полезно допълнение са системата за предупреждение за напускане на лентата и класическия автопилот. Завоите на Гълъбец, които обичайно предизвикват стомаха ми да се свие като ощипан таралеж, се понасят доста прилично. Пъргаво, с изобилие от пасивни и активни елементи за сигурност, шофирането на Ignis става все по-увличащо.

кола, сузуки

Когато стигаме до мястото, където ще спим, изживявам лек шок. Подготвена съм за неолитните условия, но съм пропуснала, че колибата ни има един метър свободно преминаващ вятър между покрива и наровете, одрани котки по столчетата и тоалетна – клекало на километър и половина. Оставяме Игнасио да червенее красиво на хълма на неолитното селище, малко под параклиса, и се опитваме да се приспособим към къщата ни за вечерта. Пропуснах да спомена, че денят е рожденият ден на съпруга ми и съм решила, че ще му спретна хипервълнуваща изненада, за която той по пътя закачливо пита да не би да съм решила да спим в някоя плевня. Е, да. Понякога шегата е вярна.

IMG_5994

Към 11 ч. вечерта установяваме, че единственото живо същество в радиус от 10 км, е автомобилът, а когато лягаме на наровете, романтиката бързо бива поставена под въпрос заради ураганния вятър, който блъска главите ни в сламата.

След бърза преценка на ситуацията с огромно облекчение и с обещание, че ще се върнем в „Тополница“ през лятото с компания, потегляме към Копривщица. Тук трябва да споменем, че на вратите на Ignis гордо стои надписа Made in Japan – гарант за високо качество, а моделът има 5 звезди за безопасност от Euro NCAP. Таблото е изключително опростено, което ми харесва, тъй като се изпотявам от вида на твърде много копчета, а големият сензорен дисплей по средата е доста приятен.

Докато се движим към Копривщица по тъмно, слушаме саундтрака на „Twin Peaks“.

Леко се вкарваме във филма, очаквайки вместо надписа „Копривщица“ някак да видим табелата от шапката на сериала.

Докато луната се показва иззад облак на Audrey`s Dance, стигаме до меката на българското гостоприемство в най-чистия му вид, паркираме (разбира се, безпроблемно) Игнасио на една от тесните улички и отиваме да празнуваме рожден ден в „Дедо Либен“, където местни хора пеят народни песни и танцуват хора, демонстрирайки толкова естествен патриотизъм, че биха засрамили всеки наричащ себе си „патриот“ в политиката и извън нея.

сузуки

Нощта преваля и слънцето се хързулва над Копривщенските поляни, в двора на хазяите ни тича пекинез, спали сме на вятър под 120м/сек и светът е чудесен. Предимно защото днес ще тестваме офроуд възможностите на Ignis. Казват, че са подходящи за лека разходка „по нивата“ и за живущи в ниско-планински квартали през зимата, но някак имам чувството, че малкият може повече.

Изкарвам го на въпросните поляни.

Оказва се, че благодарение на високия просвет, Игнасио може почти безпроблемно да се придвижва по леко пресечен терен, включително пасбищна нива.

сузуки

Асистентът при спускане и потегляне при наклон помага за офроуд частта и с ръка на сърцето мога да кажа, че Ignis може да накара повече от половината кросоувъри, които са два сегмента над него да се червят от срам.

сузуки

Кросоувър дизайн, дръзки дизайнерски решения (ама наистина, погледнете тази задница) и ниско тегло, Ignis е завидно добър градски автомобил с „още нещо“. Той не претендира за някакви изключително-невероятно-мега-гига-хипер качества, но е чаровен и комфортен градски пичага с опция да отведе неговия шофьор – вероятно също градски пичага, извън града и извън пътя.

IMG_6012

Когато го връщам в шоурума на Сузуки, се случва немислимото – изгубвам се в София.

Все пак съм жена. Навигацията, която до този момент винаги съм възприемала като най-ненужната джаджа, която може да съществува под слънцето, се оказва спасителен инструмент, който ме отвежда до желаната дестинация, и то през място, до което не бих отишла по друг повод – столичният квартал „Христо Ботев“, където по стените на постройките има надписи като „Мангал рапер“, а аз шофирам по улица „Мими Балканска“.

сузуки

Връщам Ignis с кал по стените и гумите и леко погалвам трите дизайнерски резки до страничното огледало, които ми напомнят за началото на „Джурасик парк“ . Ще се видим отново.