Световното първенство в книги, или какво да четем, докато чакаме следващия мач

| от | |

2238772_full-lnd

Елена Бойчинова

На 12 юни светът станa футбол със старта на Мондиал ’2014 в Бразилия. Това провокира lira.bg да направи малко по-различно представяне на участниците в първенството  – чрез най-бележитите и познатите писатели от нациите, представени на световното. Някои от авторите са запалени фенове на футбола, други дори са бивши състезатели, но това, което ги приближава до нас, четящите запалянковци, са шедьоврите им.

Група А

neymar 1Бразилия
Освен че е най-познатият бразилски писател, Паулу Коельо е ментор на хиляди играчи по цял свят. Наскоро към фен клуба на автора на „Алихимикът“ се присъедини не кой да е, а най-голямата бразилска звезда в момента – Неймар.

neymar

Хърватска

Дубравка Угрешич е може би най-популярната хърватска писателка. Тя носи и българска жилка – нейният баща е хърватин, а майка ѝ – българка, родена в Бургас. Напоследък авторката на „Министерство на болката“ живее в Холандия.

Книгите й са преведени на почти всички европейски езици и са награждавани с редица международни награди: годишната швейцарска награда за най-добра есеистична книга „Charles Veillon“ (1996), холандската награда „Verzetsprijs“ (1997), австрийската награда за европейска литература (1999), германската награда за есеистика „Хайнрих Ман“ (2000), италианската награда „Premio Feronio“ (2004) и наградата на английския ПЕН център за преводна литература и за „Министерство на болката“ (2005). Макар и далеч като тематика от футбола, в някои свои статии Угрешич търси връзката между военните престъпления на Радован Караджич и неизпълнените му блянове за кариера в най-великата игра.

Мексико
Емблематичната фигура в американския футбол Том Брейди посочва мексиканския мъдрец Дон Мигел Руис като свой духовен гуру. „Невероятно духовни книги има дон Мигел. Четеш ги и животът ти се променя. Невероятно действат, когато не всичко се случва по план. Или пък когато решиш, че всичко зависи от теб, а накрая се окаже, че носиш отговорност само за себе си“, казва куотърбекът за „Четирите споразумения“ и останалите творби на „толтека”. Със сигурност съветите на Дон Мигел Руис биха могли да бъдат полезни за мотивацията и справянето със стреса на много световни звезди, а не само на играчите от собствения му национален отбор.

5minutikavarnaКамерун
Леанора Миано е един от най-популярните писателки в Африка. В книгите си пресъздава душевността на Черния континент, тъмнината в сърцата и душите на местните селяни. Както повечето от футболистите от националния отбор на страната си, и Миано живее извън границите на родината (във Франция). Причината е проста – терор и политическо малтретиране. Това я прави недолюбвана в Камерун, но въпреки това получава много награди в Европа, включитлено „Фемина прис” във Франция миналата година. В най-известната си книга „Dark Heart of the Night“ авторката третира и една от темите, които постоянно тормозят камерунската общественост дори по отношение на високоплатените футболни звезди – личната отговорност на африканците по отношение на страданията на собствения им народ.

Група Б

Испания
Камило Хосе Чела е един от титаните на испанската литература, който през 1989 г. бе удостоен с Нобелова награда за литература, а освен това е печелил наградите „Принцът на Астурия” и „Сервантес”. Той е петият испанец с Нобелова награда и едва третият популярен автор в страната – световен шампион по футбол, създавал творби за спорта. Според биографите му, детството на писателя минава на игрища – за футбол, за хвърляне на чук, за дълъг скок, за известната местна разновидност на петанка. Футболът обаче е любимата му игра. Баща му дори го насърчава да играе в няколко местни отбора в Аяла и Алсала, а малкият не пропускал и новини за любимия си клуб – „Расинг“ (Мадрид). С годините Чела се превръща в запален запалянко и подкрепя „Селта“ (Виго) (клубът от родното му място) и финалиста в Шампионската лига тази година „Атлетико“ (Мадрид).

Холандия
Холандският писател Рей Клуун, нашумял у нас с бестселъра си „Отива една жена при лекаря“, е може би най-запаленият привърженик на „Аякс“ и на футбола сред писателите. Всеки, прочел поне една от книгите му, ще се убеди в това. „Винаги, когато пиша, избирам теми, които да са ми близки – любов, футбол, деца, нощен живот“, казва самият Клуун. Той със сигурност няма да спи спокойно следващия месец, за да следи изявите на Ариен Робен, Робин Ван Пърси и останалите „лалета“.

Чили
В страната на Пабло Неруда има нов герой. Роберто Боланьо е най-издаваният чилийски писател напоследък, а неговата „2666“ е смятана за „шедьовъра на века“. В над 1100 страници този апокалиптичен роман изследва дегенерацията на XX век. Малко известен факт е, че Боланьо започва кариерата си като журналист, който пише не само за литература, но и за футбола като проявление на масовата култура.

Австралия
Макар и англичанин по рождение, Колин Фалконър, автор на историческите хитове у нас „Харем“ и „По пътя на коприната“, от години живее в Австралия, където, според биографията му, се пренесъл, за да играе футбол. Бивш вратар в долните дивизии, писателят призна в интервю специално за lira.bg, че още се вълнува от Краля на игрите с топка и подкрепя колегите си по пост – Джанлуиджи Буфон и Петер Шмайхел.

Група С

cvetanvasilevКолумбия
Габриел Гарсия Маркес носи славата на Колумбия много повече от който и да е футболист в южноамериканската страна. В държава, където заради играта убиват, Габо бе със статут по-голям от тази на звездите от терена и киноекрана. А успехите му са мечта за всеки местен футболист. За него казваха, че „говори езика на футбола, но практикува спорта на литературата“.

Гърция
Никос Казандзакис е най-славното име в съврменната гръцка литература, а гордостта и достойнствата на неговия Алексис Зорбас са познати в цял свят. Колкото до връзката с футбола на Казандзакис – достатъчно е да се спомене, че в комплекса, където е гробът му, се намира и футболната академия на местния клуб „Ерготелис“.

Кот Д‘Ивоар
Със сигурност африканската държава е много по-позната на света с имената на футболисти като Дидие Дрогба, Яя и Коло Туре и Соломон Калу, отколкото с каквото и да било друго. В тима на писателите от тази страна включваме Маргерит Бауе с книгата й „Ая“. Едно от най-популярните местни произведения представя историята на 19-годишно момиче по време на златната епоха на Брега на слоновота кост – една модерно звучаща и свежа африканска история, която напълно се връзва с имиджа на „слоновете“ по футболните терени – весели купонджии, които могат да победят всеки и да загубят от всеки.

gmtЯпония
Харуки Мураками е най-известният японски писател и, заедно бразилеца Паулу Коелю, е сред любимите на футболистите. Наскоро защитникът на руския национален отбор Сергей Игнашевич призна, че задължително ще вземе в багажа си за Бразилия книги на японеца. Колегата му от Англия Лейтън Бейнс пък обяви, че обожава списъка с книги на своя селекционер Рой Ходжсън, в който Мураками е неизменно присъствие. „Той (Ходжсън – бел. ред.) ме хвана с книга на Мураками след тренировка и тъй като е запален фен на този писател, си поговорихме много добре по темата“, призна футболистът на „Евъртън“ в интервю пред в. „Гардиън“.

Група Д

milieskmУругвай
Един от най-запалените фенове на „урусите“ е писателят Едуардо Галеано. В книгата си „Футболът на слънце и на сянка“ за първенството на планетата преди 4 години той казва: „Когато Мондиалът започна, на вратата на дома си закачих табелка: „Затворено поради футбол”. Когато месец по-късно я свалих, вече бях изиграл 64 мача с бира в ръка, без да помръдвам от любимото си кресло. Този подвиг ме изтощи, но макар и с изтръпнали мускули и продрано гърло, вече чувствам носталгия. Започват да ми липсват нетърпимото бучене на вувузелите, емоцията от головете, неподходящи за хора със слабо сърце, красотата на най-добрите отигравания, повторени на забавен каданс. Мъчно ми е и за празника, и за траура, защото понякога футболът е радост, от която боли, а музиката, с която се честват онези победи, дето карат и мъртвите да се разтанцуват, неусетно прелива в гръмкото мълчание на празния стадион, където някой – разгромен, сам и неспособен да помръдне – седи и нещо чака посред огромните пусти трибуни…”
Е, със сигурност следващият месец ще бъде доста натоварен за Галеано.

Коста Рика
Освен с отличните изяви на Брайън Руиз във „Фулъм” въпреки проваления сезон на лондончани, Коста Рика е сред най-маргиналните на футболната сцена. Литературната традиция в страната също е предимно на местно ниво, а преводни книги от тази страна се намират твърде рядко. Най-изявеното костариканско име в англоезичното книгоиздаване е Фабиан Доблес с неговата „Years Like Brief Days“. Книгата му обаче е доказателство, че на местно ниво има богато културно наследство, много музика и емоция.

Англия
В родината на футбола, като че ли всички са запалени по играта. И страстта не отминава писателите. На Острова футболът е социален, икономически, политически и културен феномен.
Авторката на сериите за Хари Потър – Дж. К. Роулинг, заема много от футбола и историята на Мондиалите, описвайки в книгите си мачовете по куидич и световната купа по този видоизменен футбол на метли. Писателката е френетичен фен на лондонския „Уест Хем“.
Антъни Бърджис, автор на хитовия „Портокал с часовников механизъм“, пък настоява: „Трябва да се работи пет дни в седмицата, седмият принадлежи на бог. А шестият е за футбол“. Едно от слабо популярните му произведения е за трагедията със загиналите фенове на шефилдския стадион „Хилзбъро“, когато тълпата нахлува на терена по време на мач между „Ливърпул“ и „Нотингам“.
Подкрепя го Мартин Еймис, който при обяснение за липсата на телевизор в дома си признава: „Най-много ми липсва футболът. Знам, че звучи смешно. Затова в интернет първото, което правя сутрин, е да погледна някой гол, да науча някой резултат. Футболът е единственият спорт, в който всичко може да се реши с един гол. Може би затова напрежението при него е толкова голямо.“
Революционният Джордж Оруел гледа на футбола като проекция на междунационалните проблеми по света. „Ако искате да добавите цвят към болното ни общество, най-добрият начин да го направите е като организирате футболни мачове между евреи и араби, германци и чехи, индийци и англичани, руснаци и поляци, италианци и сърби. Всеки мач ще  бъде гледан от аудитория от 100 000 зрители. . . Футболът няма нищо общо с честната игра. Той е свързан с омраза, ревност, самохвалство, погазване на всички правила и садистично удоволствие от страна на свидетелте: с други думи, това е война без куршумите“.
Заклет фен на „Арсенал“, който не пропуска мач на „топчиите“, е Ник Хорнби. Неговата книга „Футболна треска“ е сред най-популярните спортни четива в цял свят, а филмирането й носи допълнителна слава. Редовно на мачовете на „Лестър“ пък може да бъде засечен Джулиан Барнс.
В цялата тази компания на футболни запалянковци с перо изпъква Сър Артър Конан Дойл. Бивш играч на АФК „Портсмут“ (който няма общо със съвременния клуб, в който игра и българинът Светослав Тодоров) бащата на Шерлок Холмс може да получи капитанската лента в английския футболен литературен отбор.

Италия
Умберто Еко казва „Спортът е Човекът, Спортът е Обществото“. Авторът на „Името на розата“ всъщност не е най-големият почитател на играта, но признава още: „Виждайки как дискутирам благородния спорт футбол с дистанцираност, раздразнение и (добре де) злоба, у много злонамерени читатели сигурно ще се зароди вулгарното подозрение, че не обичам футбола, защото той никога не ми е отвръщал със същото, защото от най-ранно детство принадлежа към категорията деца и възрастни, които ритнат ли топката – ако изобщо я улучат, задължително я запращат в собствената си врата или в най-добрия случай я подават на противника…Съотборниците му съответно го отритват и лишават от участие в доставящото най-голямо удоволствие съревнование.“

Група Е

5238177380_20496beb8c_bШвейцария
След изказване преди време на бившия главен секретар на МВР Калин Георгиев, „Нощен влак за Лисабон“ на швейцареца Паскал Мерсие се превърна в най-популярната книга на автор от страната на шоколада, часовниците и банките у нас. Това ни дава повод да я включим в листа си за четене покрай футболните емоции по бразилските терени. Швейцария е дала още не един велик писател, например Херман Хесе и Макс Фриш. За „Нощен влак за Лисабон“ Исабел Алиенде казва: „Това е книга, която е предизвикателство за ума. Една от най-добрите, които някога съм чела“.

bikiniЕквадор
Валдана Мора е сред най-познатите еквадорски автори в света и у нас. На българския книжен пазар той е познат с историята за съкровищата на инките „Ачупая“ и кримката „Последна спирка Барселона“. Пътуването през пространство и история са основна тема в творческите стремежи на Мора. Еквадорският национален отбор се вписва в този тип литература – пътешественици и изследователи, неизменно на големи футболни форуми с надеждата на героите на писателя, че „златното Ел Дорадо все пак съществува“.

Франция
Един от създателите на екзистенциализма Жан-Пол Сартр е сред гурутата на английския треньор Хари Реднап. Бившият треньор на „Уест Хем“ и „Тотнъм“ обича да цитира философа: „В един футболен мач всичко става по-сложно с появата на противниковия отбор“.
Малко известен факт е, че Сартр е бил треньор на футболния гранд „Пари Сен Жермен” през 60-те години. Той е и един от новаторите в сферата на тактиката, като измисля схемата 4-4-1-0 с отсъстващ централен нападател, или т.нар. фалшив таран. „Така нападателят рядко ще изпада в засада“, оправдава хрумването си Сартр.
„Адът – това са другите“ пък може да послужи за оправдание на всеки футболен треньор за неуспеха му…

pevicaХондурас
Латинска Америка и в часност Хондурас и Салвадор са в основата на появята на термина „футболни войни“. За представител на първата войнстваща страна избираме американския хуморист О‘Хенри, който прекарва значителна част от живота си именно в тази, наречена от него, „бананова република“. Футболът и политиката в страната са местният емоционален допинг. Това са двете сфери, в които най-точно се разкрива локалният манталитет. „Футболната война“ започва на 14 юли 1969 г. Между Салвадор и Хондурас избухва един от въоръжените конфликти, определени от историци като странните войни. Нетрадиционен обаче е само поводът – футболният мач между националните отбори на двете държави в Мексико. Иначе сблъсъкът, в който загиват няколко хиляди, си има предистория и икономически причини.

Група F:

Аржентина
Със сигурност Лео Меси вече си извоюва статута на легенда в  света на футбола с трите си Златни топки. В последно време сред любителите на литературата у нас пък все по-голяма популярност набира сънародникът му Хорхе Букай, който наскоро направи четвъртата си визита в България. Едно е ясно, книгите на аржентинския психотерапевт са почти толкова популярни у нас, колкото и самият Меси.

Босна и Херцеговина
Иво Андрич е най-популярният бошняк на полиците в книжарниците не само в България, но и по света. Неговият роман „Мостът над Дрина“ свързва няколко народа, които по стечение на обстоятелствата геополитическите условия са поставени в постоянно състояние на война. Играчите от босненския национален отбор, който за пръв път е на световни финали, се надяват да поставят основите на на един друг мост – на развитието на футбола в страната и да поставят достатъчно ясни „Знаци край пътя“ за последователите си.

Иран
Иран може би има една от най-славните истории на свтовни първенства от всички азиатски държави. Тимът им ще запише четвърто участие в най-големия футболен форум. За иранските футболисти в Бразилия може би най-добър би бил съветът на славния им сънародник Джелаладдин Мевляна Руми: „Малките герои побеждават своите врагове. Големите герои побеждават себе си.“

Нигерия
Нигерийският писател Ротими Бабатунде набра световна популярност, след като спечели престижната награда „Кейн“ за 2012 г., известна като африканския „Букър“. Той бе отличен за творбата си „Народна република Бумбай”, като надви конкуренцията на своите африкански колеги в конкурса. Точно това направи и националният отбор на Нигерия по футбол, който миналата година отново спечели купата на Африка и стана най-добрият тим на Черния континент.

Група G:

filmiГермания
Превърналият се в класик писател Ерих Мария Ремарк е известен като почитател на автомобилизма. Футболът обаче играе особена роля в живота му и по-специално в гледната му точка за войната. Не случайно на корицата на последната му книга у нас „Врагът“ има снимка, направена по време на футболен мач между немски и френски войници по време на Първата световна война в ничията земя на фронта. Това е едно от най-впечатляващите изживявания на самия автор във войната.

tv7Португалия
Кристияно Роналдо и компания имат зад гърба си творчеството на заклетия фен на „Бенфика“ и нобелов лауреат от 1998 г. Жозе Сарамаго. За съжаление, писателят почина през 2010 г., но човещината в книгите му и необичайният му поглед към историческите събития могат да дадат сила и увереност на жадния за успехи португалски тим.

Гана
„Ghana Must Go“ е книжното заглавие, което трябва да обедини ганайския национален отбор. Книгата на Тайе Селаси е африкански хит, преведен и разпространен из цял свят. Амбициозната африканка дебютира на международната сцена с този роман, който е пътуване в страната на родителите й.

САЩ
Най-популярният автор на тийнромани напоследък – Джон Грийн, гордо може да изведе американския отбор на Мондиала. Въпреки слабата популярност на т.нар. сокър в САЩ, авторът на бестселърите „Хартиени градове“, „Вината в нашите звезди“ и „Къде си, Аляска?“ е страстен почитател на лондонския футболен отбор „Уимбълдън“. Грийн сигурно вече отдавна е разиграл предстоящия Мондиал на любимата си компютърна игра FIFA, но отскоро стана известно, че вече има и финансово участие при „доновете“. „По принцип това е най-добрият футболен отбор в света и аз искам да му помогна да останете във футболната лига”, казва Грийн за четвъртодивизионния тим.

Група H:

Белгия
Бащата на Амели Нотомб е бил дипломат и посланик в редица държави. Творчеството на самата Амели също може да се сметне за мост между Запада и Изтока, особено в частта му, засягаща миналото й в Япония, Китай и Далечния Изток като цяло. Белгийските футболисти могат да се гордеят със своята сънародничка, макар тя да е една от най-странните и необясними фигури в европейската литература.

Алжир
Роденият в Алжир Албер Камю казва за себе си: „Всичко, което със сигурност знам за морала и отговорността, го дължа на футбола.“ Той и приятелят му (и заклет враг) Жан Пол Сартр (когото селектирахме в тима на Франция) са водачите на отбора на философите във футбола. Камю обаче има и завидна кариера по терените, като през 30-те години на миналия век играе в алжирския национален отбор за юноши, след като се проявява като вратар в местния „Расинг Университар Алгерос“. Проблеми с белите дробове обаче прекратяват обещаващата му кареира.

0008_roasted_branzino_potatoes_tomatoes_olives_newРусия
Отборът на Фабио Капело пристигна в Бразилия за Мондиала на борда на самолет на име на писателя Александър Грибоедов,  но най-запаленият им фен е друг автор – Варлам Шаламов. Когато не подкрепя Сборная, авторът на „Колимски разкази“ вика на стадиона за „Спартак“ Москва.

Южна Корея
„Моля те, погрижи се за мама“ е южнокорейското заглавие, което би трябвало да е на мода следващия месец в азиатската страна. Книгата на нашумялата авторка Кюн-сук Шин няма нищо общо с футбола, но е подходящо четиво за дамите, докато мъжете и синовете им са заети да подкрепят своя отбор по време на мачовете им на световното първенство.

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!

 
 

Дъщерята на Еминем порасна

| от chronicle.bg |

За първи път чухме за Хейли Скот през 2002 година, когато татко й пусна „Hailie’s Song“. В нея Еминем обяснява как тя е дала смисъл и стойност на живота му и колко се гордее, че е неин баща. Тогава тя беше едва на 7.

В песента осен любовта към дъщеря си, Еминем изразява и омразата към майка й – Кимбърли Ан Скот или накратко Ким.

Въпреки, че знаем за Хейли още от началото на рап кариерата на баща й, тя води изключително личен живот. До скоро – когато реши да се появи в социалните мрежи.

Еминем и майката на Хейли – Ким, се запознават в гимназията. През 1999 година се женят, 4 години след като се ражда дъщеричката им. През 2001 обаче семейството се развежда. Горе-долу по това време Маршал получава обвинения, че текстовете на песните му са агресивни към жените, и в частност към Ким, която той твърди, че ще убие. Да не говорим, че по същото време рапърът трябва да се справя и със зависимостта си.

През 2006 година Еминем и Ким се женят отново, но и се развеждат отново само след няколко месеца. До 2010 година успяват да се помирят, а 4 години по-късно в песента си „Headlights“ той й се извинява публично и казва, че я обича. В момента двамата продължават да са разделени.

Това идва да ни покаже колко трудно детство е имала Хейли. Днес тя е на 21 години и най-накрая е смятана за възрастен от законите на САЩ. Акаунтът й в Instagram е на около 6 месеца, но напоследък тя започна да поства в него все повече и повече снимки.

Какво знаем за нея можете да видите в галерията ни.

 
 

Филмите, селектирани в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан

| от chronicle.bg, по БТА |

В паралелната секция „Петнайсетдневката на режисьорите“ на кинофестивала в Кан бяха селектирани 19 филма от 1649 предложени пълнометражни ленти.

Сред финалистите фигурират „Un beau soleil interieur“ на френската режисьорка Клер Дени с участието на Жерар Депардийо и Жулиет Бинош, музикалната комедия на Брюно Дюмон „Jeannette, l’enfance de Jeanne d’Arc“ и „Alive in Paris“ на Абел Ферара.

„Тази година постъпиха с 67 кинотворби повече от миналата 2016-а в паралелната секция „Петнайсетдневка на режисьорите“. Сред тях фигурират пет филмови дебюта и пет френски, пет американски, три италиански и седем ленти на жени-режисьорки“, заяви директорът на програмата Едуард Уайнтроп.

„Петнайсетдневката“ ще бъде открита с прожекцията на комедията „Un beau soleil interieur“. „Харесваме кинотворците, които изпробват нови неща, така че и ние се опитваме да дадем своя принос, като ще стартираме паралелната секция с комедия“, коментира Уайнтроп.

Сред другите включени заглавия фигурират лентите на Шон Бейкър „The Florida Project“, „The Rider“ на Клои Жао, „Patty Cakes“ на Кери Мърниън, „West of the Jordan River“ на Амос Гитай и др.

 
 

Принц Джофри предизвиква Фотошоп битка

| от chronicle.bg |

Какво получаваш при кръстоска между принц Джофри от „Игра на тронове“ и сладко, но леко разтревожено куче мопс? Получава епична Фотошоп битка! Епична!

Оригиналната снимка се появи в сайта Reddit и не отне много време преди да се появят колажи със страхливия син на Робърт Баратеон и Церсей Ланистър. В ролята, разбира се, е очарователният Джак Глийсън.

Трябва ви специфично чувство за хумор, за да се насладите на галерията. Въпреки това ето едни от най-забавните и сполучливи колажи.