Световното първенство в книги, или какво да четем, докато чакаме следващия мач

| от | |

2238772_full-lnd

Елена Бойчинова

На 12 юни светът станa футбол със старта на Мондиал ’2014 в Бразилия. Това провокира lira.bg да направи малко по-различно представяне на участниците в първенството  – чрез най-бележитите и познатите писатели от нациите, представени на световното. Някои от авторите са запалени фенове на футбола, други дори са бивши състезатели, но това, което ги приближава до нас, четящите запалянковци, са шедьоврите им.

Група А

neymar 1Бразилия
Освен че е най-познатият бразилски писател, Паулу Коельо е ментор на хиляди играчи по цял свят. Наскоро към фен клуба на автора на „Алихимикът“ се присъедини не кой да е, а най-голямата бразилска звезда в момента – Неймар.

neymar

Хърватска

Дубравка Угрешич е може би най-популярната хърватска писателка. Тя носи и българска жилка – нейният баща е хърватин, а майка ѝ – българка, родена в Бургас. Напоследък авторката на „Министерство на болката“ живее в Холандия.

Книгите й са преведени на почти всички европейски езици и са награждавани с редица международни награди: годишната швейцарска награда за най-добра есеистична книга „Charles Veillon“ (1996), холандската награда „Verzetsprijs“ (1997), австрийската награда за европейска литература (1999), германската награда за есеистика „Хайнрих Ман“ (2000), италианската награда „Premio Feronio“ (2004) и наградата на английския ПЕН център за преводна литература и за „Министерство на болката“ (2005). Макар и далеч като тематика от футбола, в някои свои статии Угрешич търси връзката между военните престъпления на Радован Караджич и неизпълнените му блянове за кариера в най-великата игра.

Мексико
Емблематичната фигура в американския футбол Том Брейди посочва мексиканския мъдрец Дон Мигел Руис като свой духовен гуру. „Невероятно духовни книги има дон Мигел. Четеш ги и животът ти се променя. Невероятно действат, когато не всичко се случва по план. Или пък когато решиш, че всичко зависи от теб, а накрая се окаже, че носиш отговорност само за себе си“, казва куотърбекът за „Четирите споразумения“ и останалите творби на „толтека”. Със сигурност съветите на Дон Мигел Руис биха могли да бъдат полезни за мотивацията и справянето със стреса на много световни звезди, а не само на играчите от собствения му национален отбор.

5minutikavarnaКамерун
Леанора Миано е един от най-популярните писателки в Африка. В книгите си пресъздава душевността на Черния континент, тъмнината в сърцата и душите на местните селяни. Както повечето от футболистите от националния отбор на страната си, и Миано живее извън границите на родината (във Франция). Причината е проста – терор и политическо малтретиране. Това я прави недолюбвана в Камерун, но въпреки това получава много награди в Европа, включитлено „Фемина прис” във Франция миналата година. В най-известната си книга „Dark Heart of the Night“ авторката третира и една от темите, които постоянно тормозят камерунската общественост дори по отношение на високоплатените футболни звезди – личната отговорност на африканците по отношение на страданията на собствения им народ.

Група Б

Испания
Камило Хосе Чела е един от титаните на испанската литература, който през 1989 г. бе удостоен с Нобелова награда за литература, а освен това е печелил наградите „Принцът на Астурия” и „Сервантес”. Той е петият испанец с Нобелова награда и едва третият популярен автор в страната – световен шампион по футбол, създавал творби за спорта. Според биографите му, детството на писателя минава на игрища – за футбол, за хвърляне на чук, за дълъг скок, за известната местна разновидност на петанка. Футболът обаче е любимата му игра. Баща му дори го насърчава да играе в няколко местни отбора в Аяла и Алсала, а малкият не пропускал и новини за любимия си клуб – „Расинг“ (Мадрид). С годините Чела се превръща в запален запалянко и подкрепя „Селта“ (Виго) (клубът от родното му място) и финалиста в Шампионската лига тази година „Атлетико“ (Мадрид).

Холандия
Холандският писател Рей Клуун, нашумял у нас с бестселъра си „Отива една жена при лекаря“, е може би най-запаленият привърженик на „Аякс“ и на футбола сред писателите. Всеки, прочел поне една от книгите му, ще се убеди в това. „Винаги, когато пиша, избирам теми, които да са ми близки – любов, футбол, деца, нощен живот“, казва самият Клуун. Той със сигурност няма да спи спокойно следващия месец, за да следи изявите на Ариен Робен, Робин Ван Пърси и останалите „лалета“.

Чили
В страната на Пабло Неруда има нов герой. Роберто Боланьо е най-издаваният чилийски писател напоследък, а неговата „2666“ е смятана за „шедьовъра на века“. В над 1100 страници този апокалиптичен роман изследва дегенерацията на XX век. Малко известен факт е, че Боланьо започва кариерата си като журналист, който пише не само за литература, но и за футбола като проявление на масовата култура.

Австралия
Макар и англичанин по рождение, Колин Фалконър, автор на историческите хитове у нас „Харем“ и „По пътя на коприната“, от години живее в Австралия, където, според биографията му, се пренесъл, за да играе футбол. Бивш вратар в долните дивизии, писателят призна в интервю специално за lira.bg, че още се вълнува от Краля на игрите с топка и подкрепя колегите си по пост – Джанлуиджи Буфон и Петер Шмайхел.

Група С

cvetanvasilevКолумбия
Габриел Гарсия Маркес носи славата на Колумбия много повече от който и да е футболист в южноамериканската страна. В държава, където заради играта убиват, Габо бе със статут по-голям от тази на звездите от терена и киноекрана. А успехите му са мечта за всеки местен футболист. За него казваха, че „говори езика на футбола, но практикува спорта на литературата“.

Гърция
Никос Казандзакис е най-славното име в съврменната гръцка литература, а гордостта и достойнствата на неговия Алексис Зорбас са познати в цял свят. Колкото до връзката с футбола на Казандзакис – достатъчно е да се спомене, че в комплекса, където е гробът му, се намира и футболната академия на местния клуб „Ерготелис“.

Кот Д‘Ивоар
Със сигурност африканската държава е много по-позната на света с имената на футболисти като Дидие Дрогба, Яя и Коло Туре и Соломон Калу, отколкото с каквото и да било друго. В тима на писателите от тази страна включваме Маргерит Бауе с книгата й „Ая“. Едно от най-популярните местни произведения представя историята на 19-годишно момиче по време на златната епоха на Брега на слоновота кост – една модерно звучаща и свежа африканска история, която напълно се връзва с имиджа на „слоновете“ по футболните терени – весели купонджии, които могат да победят всеки и да загубят от всеки.

gmtЯпония
Харуки Мураками е най-известният японски писател и, заедно бразилеца Паулу Коелю, е сред любимите на футболистите. Наскоро защитникът на руския национален отбор Сергей Игнашевич призна, че задължително ще вземе в багажа си за Бразилия книги на японеца. Колегата му от Англия Лейтън Бейнс пък обяви, че обожава списъка с книги на своя селекционер Рой Ходжсън, в който Мураками е неизменно присъствие. „Той (Ходжсън – бел. ред.) ме хвана с книга на Мураками след тренировка и тъй като е запален фен на този писател, си поговорихме много добре по темата“, призна футболистът на „Евъртън“ в интервю пред в. „Гардиън“.

Група Д

milieskmУругвай
Един от най-запалените фенове на „урусите“ е писателят Едуардо Галеано. В книгата си „Футболът на слънце и на сянка“ за първенството на планетата преди 4 години той казва: „Когато Мондиалът започна, на вратата на дома си закачих табелка: „Затворено поради футбол”. Когато месец по-късно я свалих, вече бях изиграл 64 мача с бира в ръка, без да помръдвам от любимото си кресло. Този подвиг ме изтощи, но макар и с изтръпнали мускули и продрано гърло, вече чувствам носталгия. Започват да ми липсват нетърпимото бучене на вувузелите, емоцията от головете, неподходящи за хора със слабо сърце, красотата на най-добрите отигравания, повторени на забавен каданс. Мъчно ми е и за празника, и за траура, защото понякога футболът е радост, от която боли, а музиката, с която се честват онези победи, дето карат и мъртвите да се разтанцуват, неусетно прелива в гръмкото мълчание на празния стадион, където някой – разгромен, сам и неспособен да помръдне – седи и нещо чака посред огромните пусти трибуни…”
Е, със сигурност следващият месец ще бъде доста натоварен за Галеано.

Коста Рика
Освен с отличните изяви на Брайън Руиз във „Фулъм” въпреки проваления сезон на лондончани, Коста Рика е сред най-маргиналните на футболната сцена. Литературната традиция в страната също е предимно на местно ниво, а преводни книги от тази страна се намират твърде рядко. Най-изявеното костариканско име в англоезичното книгоиздаване е Фабиан Доблес с неговата „Years Like Brief Days“. Книгата му обаче е доказателство, че на местно ниво има богато културно наследство, много музика и емоция.

Англия
В родината на футбола, като че ли всички са запалени по играта. И страстта не отминава писателите. На Острова футболът е социален, икономически, политически и културен феномен.
Авторката на сериите за Хари Потър – Дж. К. Роулинг, заема много от футбола и историята на Мондиалите, описвайки в книгите си мачовете по куидич и световната купа по този видоизменен футбол на метли. Писателката е френетичен фен на лондонския „Уест Хем“.
Антъни Бърджис, автор на хитовия „Портокал с часовников механизъм“, пък настоява: „Трябва да се работи пет дни в седмицата, седмият принадлежи на бог. А шестият е за футбол“. Едно от слабо популярните му произведения е за трагедията със загиналите фенове на шефилдския стадион „Хилзбъро“, когато тълпата нахлува на терена по време на мач между „Ливърпул“ и „Нотингам“.
Подкрепя го Мартин Еймис, който при обяснение за липсата на телевизор в дома си признава: „Най-много ми липсва футболът. Знам, че звучи смешно. Затова в интернет първото, което правя сутрин, е да погледна някой гол, да науча някой резултат. Футболът е единственият спорт, в който всичко може да се реши с един гол. Може би затова напрежението при него е толкова голямо.“
Революционният Джордж Оруел гледа на футбола като проекция на междунационалните проблеми по света. „Ако искате да добавите цвят към болното ни общество, най-добрият начин да го направите е като организирате футболни мачове между евреи и араби, германци и чехи, индийци и англичани, руснаци и поляци, италианци и сърби. Всеки мач ще  бъде гледан от аудитория от 100 000 зрители. . . Футболът няма нищо общо с честната игра. Той е свързан с омраза, ревност, самохвалство, погазване на всички правила и садистично удоволствие от страна на свидетелте: с други думи, това е война без куршумите“.
Заклет фен на „Арсенал“, който не пропуска мач на „топчиите“, е Ник Хорнби. Неговата книга „Футболна треска“ е сред най-популярните спортни четива в цял свят, а филмирането й носи допълнителна слава. Редовно на мачовете на „Лестър“ пък може да бъде засечен Джулиан Барнс.
В цялата тази компания на футболни запалянковци с перо изпъква Сър Артър Конан Дойл. Бивш играч на АФК „Портсмут“ (който няма общо със съвременния клуб, в който игра и българинът Светослав Тодоров) бащата на Шерлок Холмс може да получи капитанската лента в английския футболен литературен отбор.

Италия
Умберто Еко казва „Спортът е Човекът, Спортът е Обществото“. Авторът на „Името на розата“ всъщност не е най-големият почитател на играта, но признава още: „Виждайки как дискутирам благородния спорт футбол с дистанцираност, раздразнение и (добре де) злоба, у много злонамерени читатели сигурно ще се зароди вулгарното подозрение, че не обичам футбола, защото той никога не ми е отвръщал със същото, защото от най-ранно детство принадлежа към категорията деца и възрастни, които ритнат ли топката – ако изобщо я улучат, задължително я запращат в собствената си врата или в най-добрия случай я подават на противника…Съотборниците му съответно го отритват и лишават от участие в доставящото най-голямо удоволствие съревнование.“

Група Е

5238177380_20496beb8c_bШвейцария
След изказване преди време на бившия главен секретар на МВР Калин Георгиев, „Нощен влак за Лисабон“ на швейцареца Паскал Мерсие се превърна в най-популярната книга на автор от страната на шоколада, часовниците и банките у нас. Това ни дава повод да я включим в листа си за четене покрай футболните емоции по бразилските терени. Швейцария е дала още не един велик писател, например Херман Хесе и Макс Фриш. За „Нощен влак за Лисабон“ Исабел Алиенде казва: „Това е книга, която е предизвикателство за ума. Една от най-добрите, които някога съм чела“.

bikiniЕквадор
Валдана Мора е сред най-познатите еквадорски автори в света и у нас. На българския книжен пазар той е познат с историята за съкровищата на инките „Ачупая“ и кримката „Последна спирка Барселона“. Пътуването през пространство и история са основна тема в творческите стремежи на Мора. Еквадорският национален отбор се вписва в този тип литература – пътешественици и изследователи, неизменно на големи футболни форуми с надеждата на героите на писателя, че „златното Ел Дорадо все пак съществува“.

Франция
Един от създателите на екзистенциализма Жан-Пол Сартр е сред гурутата на английския треньор Хари Реднап. Бившият треньор на „Уест Хем“ и „Тотнъм“ обича да цитира философа: „В един футболен мач всичко става по-сложно с появата на противниковия отбор“.
Малко известен факт е, че Сартр е бил треньор на футболния гранд „Пари Сен Жермен” през 60-те години. Той е и един от новаторите в сферата на тактиката, като измисля схемата 4-4-1-0 с отсъстващ централен нападател, или т.нар. фалшив таран. „Така нападателят рядко ще изпада в засада“, оправдава хрумването си Сартр.
„Адът – това са другите“ пък може да послужи за оправдание на всеки футболен треньор за неуспеха му…

pevicaХондурас
Латинска Америка и в часност Хондурас и Салвадор са в основата на появята на термина „футболни войни“. За представител на първата войнстваща страна избираме американския хуморист О‘Хенри, който прекарва значителна част от живота си именно в тази, наречена от него, „бананова република“. Футболът и политиката в страната са местният емоционален допинг. Това са двете сфери, в които най-точно се разкрива локалният манталитет. „Футболната война“ започва на 14 юли 1969 г. Между Салвадор и Хондурас избухва един от въоръжените конфликти, определени от историци като странните войни. Нетрадиционен обаче е само поводът – футболният мач между националните отбори на двете държави в Мексико. Иначе сблъсъкът, в който загиват няколко хиляди, си има предистория и икономически причини.

Група F:

Аржентина
Със сигурност Лео Меси вече си извоюва статута на легенда в  света на футбола с трите си Златни топки. В последно време сред любителите на литературата у нас пък все по-голяма популярност набира сънародникът му Хорхе Букай, който наскоро направи четвъртата си визита в България. Едно е ясно, книгите на аржентинския психотерапевт са почти толкова популярни у нас, колкото и самият Меси.

Босна и Херцеговина
Иво Андрич е най-популярният бошняк на полиците в книжарниците не само в България, но и по света. Неговият роман „Мостът над Дрина“ свързва няколко народа, които по стечение на обстоятелствата геополитическите условия са поставени в постоянно състояние на война. Играчите от босненския национален отбор, който за пръв път е на световни финали, се надяват да поставят основите на на един друг мост – на развитието на футбола в страната и да поставят достатъчно ясни „Знаци край пътя“ за последователите си.

Иран
Иран може би има една от най-славните истории на свтовни първенства от всички азиатски държави. Тимът им ще запише четвърто участие в най-големия футболен форум. За иранските футболисти в Бразилия може би най-добър би бил съветът на славния им сънародник Джелаладдин Мевляна Руми: „Малките герои побеждават своите врагове. Големите герои побеждават себе си.“

Нигерия
Нигерийският писател Ротими Бабатунде набра световна популярност, след като спечели престижната награда „Кейн“ за 2012 г., известна като африканския „Букър“. Той бе отличен за творбата си „Народна република Бумбай”, като надви конкуренцията на своите африкански колеги в конкурса. Точно това направи и националният отбор на Нигерия по футбол, който миналата година отново спечели купата на Африка и стана най-добрият тим на Черния континент.

Група G:

filmiГермания
Превърналият се в класик писател Ерих Мария Ремарк е известен като почитател на автомобилизма. Футболът обаче играе особена роля в живота му и по-специално в гледната му точка за войната. Не случайно на корицата на последната му книга у нас „Врагът“ има снимка, направена по време на футболен мач между немски и френски войници по време на Първата световна война в ничията земя на фронта. Това е едно от най-впечатляващите изживявания на самия автор във войната.

tv7Португалия
Кристияно Роналдо и компания имат зад гърба си творчеството на заклетия фен на „Бенфика“ и нобелов лауреат от 1998 г. Жозе Сарамаго. За съжаление, писателят почина през 2010 г., но човещината в книгите му и необичайният му поглед към историческите събития могат да дадат сила и увереност на жадния за успехи португалски тим.

Гана
„Ghana Must Go“ е книжното заглавие, което трябва да обедини ганайския национален отбор. Книгата на Тайе Селаси е африкански хит, преведен и разпространен из цял свят. Амбициозната африканка дебютира на международната сцена с този роман, който е пътуване в страната на родителите й.

САЩ
Най-популярният автор на тийнромани напоследък – Джон Грийн, гордо може да изведе американския отбор на Мондиала. Въпреки слабата популярност на т.нар. сокър в САЩ, авторът на бестселърите „Хартиени градове“, „Вината в нашите звезди“ и „Къде си, Аляска?“ е страстен почитател на лондонския футболен отбор „Уимбълдън“. Грийн сигурно вече отдавна е разиграл предстоящия Мондиал на любимата си компютърна игра FIFA, но отскоро стана известно, че вече има и финансово участие при „доновете“. „По принцип това е най-добрият футболен отбор в света и аз искам да му помогна да останете във футболната лига”, казва Грийн за четвъртодивизионния тим.

Група H:

Белгия
Бащата на Амели Нотомб е бил дипломат и посланик в редица държави. Творчеството на самата Амели също може да се сметне за мост между Запада и Изтока, особено в частта му, засягаща миналото й в Япония, Китай и Далечния Изток като цяло. Белгийските футболисти могат да се гордеят със своята сънародничка, макар тя да е една от най-странните и необясними фигури в европейската литература.

Алжир
Роденият в Алжир Албер Камю казва за себе си: „Всичко, което със сигурност знам за морала и отговорността, го дължа на футбола.“ Той и приятелят му (и заклет враг) Жан Пол Сартр (когото селектирахме в тима на Франция) са водачите на отбора на философите във футбола. Камю обаче има и завидна кариера по терените, като през 30-те години на миналия век играе в алжирския национален отбор за юноши, след като се проявява като вратар в местния „Расинг Университар Алгерос“. Проблеми с белите дробове обаче прекратяват обещаващата му кареира.

0008_roasted_branzino_potatoes_tomatoes_olives_newРусия
Отборът на Фабио Капело пристигна в Бразилия за Мондиала на борда на самолет на име на писателя Александър Грибоедов,  но най-запаленият им фен е друг автор – Варлам Шаламов. Когато не подкрепя Сборная, авторът на „Колимски разкази“ вика на стадиона за „Спартак“ Москва.

Южна Корея
„Моля те, погрижи се за мама“ е южнокорейското заглавие, което би трябвало да е на мода следващия месец в азиатската страна. Книгата на нашумялата авторка Кюн-сук Шин няма нищо общо с футбола, но е подходящо четиво за дамите, докато мъжете и синовете им са заети да подкрепят своя отбор по време на мачовете им на световното първенство.

 
 

Професия „ловец на любовници“

| от chronicle.bg |

Когато предсказвачката на бъдещето Минг Ли казва на своя клиентка, че знае за аферата й с женен мъж, жената е смаяна.

Без да трепне, Минг убеждава клиентката да прекрати връзката, което тя прави и то бързо. Но откъде всъщност Минг Ли е знаела за тази афера? Нека не се преструваме, че наистина е имала силата да чете мисли, защото самата тя казва пред South China Morning Post, че в действителност не предсказва бъдещето.

Минг работи за Weiqing Network Technology в Шангхай. Звучи като технологична фирма, но всъщност е агенция за ловци на любовници.

Малко предистория: около един на всеки пет женени мъже (както и жени) в Китай се гмурва в извънбрачна афера, според проучване на сайта за запознанства Baihe.com. След тази статистика може би не е изненада, че официалната цифра на разводите в Китай се е повишила с 60% от 2007 до 2014 г.

Weiqing цели да предотврати тези разводи. Клиентите на агенцията най-често са омъжени жени, които подозират мъжете си във връзка. За китайските съпруги извънбрачната афера е въпрос не само на любовно разочарование, но и на загуба на семейни финанси. Обикновено, когато мъжете им имат любовница, те плащат наема на жилището й, месечни сметки и всякакви глезотии. Така семейният бюджет натежава.

Weiqing има 59 офиса на цялата територия на Китай. Служителите на агенцията са основно два типа – терапевти, които оценяват кризата вътре в един брак и търсят наични да го съживят, както и самите ловци на любовници. Това са най-вече млади хора, следващи психология, социология или право. Те използват психологически методи, за да убедят третата страна в брака да отстъпи и прекрати връзката.

“Ако любовницата отиде на разходка в парка, до супермаркета или на работа, аз случайно я срещам по пътя“, разказва Минг. В случай, че любовницата е домошар, Минг се представя за съседка, която има теч в апартамента си и има нужда от помощ. След това убеждава жената да прекрати аферата. „По-възрастна съм от повечето любовници, така че те ме слушат“, казва 47-годишната Минг.

Докато всичко звучи леко спорно, според китайските закони в ловуването на любовници няма нищо незаконно.

Освен това, бизнесът е много доходоносен. Weiqing е подала молба да бъде вписана в стоковата борса на Китай. Компанията вече има спечелени 2.6 милиона щатски долара за първите 10 месеца на 2016 г. Ловците на любовници вземат по 145 долара на час. Част от тези пари отиват за купуване на бижута и наемане на апартаменти, за да се осигурят фалшиви самоличности за ловците.

Основателят на агенцията, Шу Хин, разказва, че досега компанията му е успяла да раздели 8 552 любовници само за 2014 г.

Ако ловецът не успее да прекрати аферата, всички разходи на клиента се изплащат обратно от Weiqing. Ако пък агенцията се справи, в типичния случай това струва на клиента около 7 200 долара, доста по-малко от един развод.

В много от случаите не се и стига до развод. В крайна сметка името на агенцията – Weiqing, се превежда като „пазител на чувствата“ и „защитаващ любовта“. Основателят Шу казва, че компанията му спасява около 5 000 брака годишно, тоест 350 000 досега.

А какво да кажем за любовниците? Ловецът Минг е благосклонна към тях, ето защо търси решение. „Понякога се опитвам да им намеря гадже“, казва тя с искреното намерение да направи

 
 

Краят на една ера: Аста ла виста, Терминатор

| от chronicle.bg |

 Една ера приключва.

Изглежда, че Paramount се отказва да прави повече филми за Терминатор – екшън героя от 90-те години.

От студиото няма да продължат продукциите след „Терминатор: Генисис“  с Арнолд Шварценегер и Емилия Кларк. Това твърди източник, близък до студиото, пред New York Daily News.

Това става ясно, малко след като студиото премахна от графика си заглавията на продълженията на поредицата. „Генисис” от 2015 година беше тотален провал с едва 90 млн. долара в боксофиса.

Има все пак възможност независима компания да се наеме с реализацията на проекта, но това Шварценегер да бъде убеден да се върне ще е по-скоро трудна задача.

„Терминатор: Генисис“ разочарова много от феновете си с неумелия опит да навърже събитията от първия и втория филм. В ролята на Сара Конър влиза Майката на драконите – Емилия Кларк. В лентата виждаме любимите герои от 90-те – Терминатор, Сара и Джон Конър, дори Кайл Рийс.

Въпреки това и мащабната реклама, филмът не успя да отговори на очакванията на почитателите си.

 
 

Вижте първия постер на „Тъмната кула“

| от chronicle.bg |

Вероятно знаете какво е „Тъмната кула“ и знаете кой я е написал.

Ние много се вълнуваме от всички екранизации по Стивън Кинг, а след като знаем, че в този проект са замесени Идрис Елба и Матю Макконъхи, датата на премиерата ни се струва още по-далеч.

Вече има първи официален постер и първи официален синопсис, които ви предлагаме тук:

Поредицата „Тъмната кула” разказва историята на Роланд Дисчейн – последния оцелял стрелец, който пътува през постапокалиптичните пейзажи на Средната земя, в търсене на вездесъщата магична постройка, известна като Тъмна кула. Намираща се в Крайния свят, насред море от рози, Тъмната кула е център и опора на пространство-времето. Тя е сърцето на целия свят, но е в опасност. Някой или нещо използва технологията на Великите древни, за да я унищожи.

the-dark-tower-first-poster-2017

Режисьор на филма е Николай Арсел, който е и съсценарист наравно с Андрес Томас Йенсен, Акива Голдсман и Джеф Пинкър. В ролите ще видим Идрис Елба, Матю Маконъхи, Аби Лий, Том Тейлър, Джаки Ърл Хейли, Фран Кранц, Клаудия Ким, Майкъл Барбиери и Катрин Уинки.

Премиерата е насрочена за 28 юли 2017.

 
 

Bentley има различно виждане за електрическите коли

| от chronicle.bg |

Bentley официално представи амбициозните си планове за атака на луксозния електрически сегмент по време на автосалона в Женева.

Легендарната мрежеста предна решетка включва триизмерна геометрия и специален опушен завършек, които идентифицират EXP 12 Speed 6e като изцяло електрически автомобил. Нещо повече –докато роудстърът се движи, логото „6e“свети в бяло. Сред другите дизайнерски акценти е замяната на страничните огледала с камери. В интериора ще откриете централна конзола от заоблено стъкло, под което се намира OLED екран с висока резолюция. С негова помощ шофьорът управлява навигацията, инфоразвлекателната система и климатика. Дори пътникът си има собствен контролен панел, с помощта на който може да сърфира в интернет.

За разлика от тези подробности, Bentley не споделя нищо за задвижващата система.

Единственото, което разбрахме е, че ако индуктивното зареждане е напреднало достатъчно до момента на серийното производство, то EXP 12 Speed 6e ще го използва.