Световният печат коментира въздушните удари на САЩ

| от |

По повод въздушните удари на САЩ по бойци от групировката „Ислямска държава“ в Ирак вестник „Ню Йорк таймс“ публикува дискусия между различни експерти за ефективността на тези действия за спасяването на обкръжените цивилни иракчани. 

Според бивш офицер от американските специални части ударите по въздуха могат да помогнат много, но те са най-ефективни,  когато са координирани и се базират на информация от компетентни и добре обучени бойци на земята. Но засега Пентагонът изключва започването на сухопътна операция в Ирак. 

Анализатор по въпросите на отбраната твърди, че за тази мисия въздушните удари са най-подходящи, защото този вид тактика е много ефективна в Ирак, а освен това се осъществява и в много по-кратък срок от дислоцирането на пехота. Изследовател от вашингтонския Институт за близкоизточна политика констатира, че авиацията е средство за възпиране на  „Ислямска държава“, но не е в състояние да я победи окончателно.

В крайна сметка народът на Ирак, управляван от ефективно правителство, ще трябва да прогони ислямистите, заявява той. Представител на нюйоркският мозъчен тръст „Сенчъри фаундейшън“ препоръчва да се поддържа по-близко сътрудничество с въоръжените групи по места – кюрдските сили пешмерга, правителствените части и евентуално сунитските племенни милиции, които да поемат бремето на сраженията по земя. По думите му САЩ в никакъв случа не трябва да вкарват в действие свои сухопътни части, но непременно да окажат военна помощ на кюрдите, което ще бъде възможност да се осигури тяхното конструктивно политическо поведение в бъдеще. 

По същата тема „Вашингтон пост“ пише, че реакцията на администрацията на президента Барак Обама на този блицкриг (светкавична война) на ислямистите в Северен Ирак е била дефинирана още в началото като ограничена военна намеса. И липсата на връзка между стряскащите оценки за заплахата от „Ислямска държава“ и видимото нежелание спешно да й се противостои е отражение на смесица от политически и военни обусловености. Според вестника сред спирачките са отсъствието на ясна военна стратегия за изтласкване на групировката от териториите, завзети от нея напоследък, умората от войни, обзела администрацията и страната, пълната неяснота доколко „Ислямска държава“ е в състояние да се превърне от регионална сила в транснационална терористична заплаха, която да атакува Европа и САЩ.

В коментара си вашингтонското издание подчертава, че настоящата военна кампания на САЩ в Ирак е съсредоточена върху защитата на американците в Багдад и Ербил и оказването на хуманитарна помощ на блокираните хора от етноса язиди. А въздушните удари се характеризират главно с това, което не целят - Пентагонът заяви, че задачата им не е да прогонят сунитските екстремисти от завзетите територии. 

Лондонският „Дейли телеграф“ пише в заглавие, че Великобритания има „моралното задължение“ да се присъедини към военната кампания срещу ислямистите в Ирак. Ако човек не е възмутен от настоящите въздушни удари на САЩ, които поне малко ограничиха заплахата, надвиснала над язидите и кюрдите, тогава този човек не би се противопоставил по нравствени съображения Обединеното кралство да се присъедини към тези усилия срещу ислямистите, заявява консервативното издание.

Парижкият „Монд“ констатира, че френският политически елит е разделен в мненията си относно събитията в Ирак. Вестникът припомня, че на 10 август външният министър Лоран Фабиюс се срещна с главата на кюрдската автономия Масуд Барзани, което съвпадна с първата доставка на френска хуманитарна помощ. Но политиците в Париж още не са на едно мнение какво да се прави нататък и с каква цел. Засега се изключва военната намеса, но този въпрос остава да виси заедно с другите въпроси: дали да се прати оръжие на онези, които воюват с джихадистите, кой да контролира оръжейните доставки, по чий мандат да стане това, кои ще са съюзниците, трябва ли да се дава убежище на бежанци, 
евентуално на християни, пише парижкият вестник. БТА

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.

 
 

Кучетата „се заразяват“ от лошото настроение на собствениците си

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета по ветеринарна медицина във Виена установиха, че кучетата „се заразяват“ от емоционални звуци, които чуват от хора или свои събратя.

Емоционалното заразяване е основен компонент на съчувствието. То е характерно за различни животински видове – от примати до гризачи.

Учените са работили с 53 възрастни кучета от различни породи и собствениците им. Те са направили експеримента в две стаи – едната с високоговорител, скрит в дървена кутия. По него пускали различни аудиостимули. За позитивен човешки звук използвали смях, а за негативен – плач. За кучешки звуци използвали игрив лай и вой от изолация. Контролно ветеринарите пускали и неемоционални звуци – говор, дъжд, ромон на листа.

Сравнявайки позитивни и негативни звуци на кучета и хора, участвалите в експериментите животни са показали с поведението си силна реакция и негативно емоционално състояние, след като са чули негативните звуци. Те са реагирали най-остро с вцепеняване на нещастието на събратята си

 
 

Билет „Bingo милиони“ донесе 100 000 лева на складов работник

| от Спонсорирано съдържание |

Платена публикация

24-годишният Емил Ванин е късметлията, който спечели 100 000 лева от билет „Bingo милиони“ на Лотария България. В един на пръв поглед обикновен ден, той отишъл до град Златица, където имал среща с колега. Докато пиел кафе и го чакал, решил да си купи един билет. Погледът му се спрял на „Bingo милиони“, който започнал да търка веднага. Когато видял, че и шестте числа „излизат“, полудял от щастие. Зашеметен от случилото се, той разказва, че никога не е очаквал, че ще спечели такава сума.

На въпроса какво смята да направи с печалбата Емил отговаря: „Планирам голям ремонт на семейната къща в село Чавдар, от където съм родом. Със сигурност ще си купя и нова кола“.

Красивата история на младежа е само потвърждение за възможностите, които дава „BINGO МИЛИОНИ: печалби за над 35 милиона лева, спечели до 1 500 000 лева с 6 познати числа“!

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.