Светкавичната глобална експанзия на Uber

| от |

Няколко забрани тук и там не могат да спрат шествието на Uber по света.

Мобилното приложение за споделени пътувания се сблъска със забрани в Индия, Испания, Белгия, Холандия, Тайланд и много други страни. То обаче също така достига нови градове с главоломна скорост, която оставя препятствията далеч назад, пише Елън Хюет в сп. „Форбс“.

В сряда тази седмица приложението бе пуснато в китайския град Тянцзин, във вторник – в българската столица София. Миналата седмица Uber стигна до Портланд (където сега срещу него се води дело), виетнамската столица Ханой и няколко града в
централната част на Флорида. В края на ноември ръководителят на отдела за глобална експанзия на Uber заяви пред списание „Бизнесуик“, че през ден приложението бива пускано в нов град.

Само няколко седмици по-късно тази оценка изглежда остаряла. В зависимост от това как ще разпределите данните, събирани от Форбс, темпът на растеж на Uber е близо един град дневно. За последните 30 дни услугата е била пусната в 30 града, макар че в някои случаи става дума за региони, в които има по няколко града.

Авторът на Форбс Франк Бай нанася на карта разпространението на Uber от 2010 година, когато приложението бе пуснато в Сан Франциско, до 2014 година, когато е нараснало шесткратно.

Растежът му започва като няколко капки, разпръснати из Северна Америка. След това набира скорост и малко по-късно залива цялото земно кълбо.

Бързото разпространение на Uber е насочено към Азия. Миналата седмица компанията събра чудовищните 1,2 милиарда ранда финансиране, което увеличава пазарната й капитализация до 40 милиарда долара. Фирмата обещава да използва парите за устойчиви инвестиции, най-вече в Азиатско-тихоокеанския регион, писа главният й изпълнителен директор Травис Каланик.

Растежът на Uber в Азия не бе гладък, нито лесен. На огромни чуждестранни пазари като Китай и Индия местни конкуренти твърдят, че имат много по-голям пазарен дял от Uber, защото много по-добре разбират културата на страната – въпреки че Uber обикновено се старае да наема генерални мениджъри с опит на местния пазар.

В Китай Uber се бори с Kuadi Dache и Didi Dache – две приложения за повикване на таксита, които са подкрепяни съответно от китайските гиганти Alibaba и Tencent. В Индия местното приложение OlaCabs твърди, че държи 70 % от пазара, а Uber има едва 10 %. В понеделник Uber бе забранено и в региона на Делхи, след като бяха отправени обвинения, че пътничка е била изнасилена от шофьор на Uber, за който се предполага, че и преди е извършвал сексуални посегателства.

Междувременно Uber проникна в голяма част от САЩ – миналата седмица в 64 % от територията на САЩ е имало достъп до услугата.

Компанията обяви, че сега излиза в по-малките градове, някои от които обаче не могат да поддържат силни мрежи Uber след първоначалната вълна на интерес.

Градове като Флинт (Мичиган), Акрон (Охайо), Корпус Кристи (Тексас), Анкъридж (Аляска) често нямат коли на разположение или свободната кола е твърде далеч, независимо че там услугата бе въведена с фанфари и предложения за безплатни пътувания.

Основният конкурент на Uber в САЩ е Lyft, който е разпространен в около 65 града и не е излязъл на чуждестранния пазар. В Азия обаче огромни градове (които са и огромни пазари) все още очакват услугата. Uber работи в 11 града в Индия и мащабно набира хора в Китай. Карта на местата, в които Uber търси служители, показва десетки нови локации в Китай, Индия и Холандия, както и много места в целия свят.

Екипът по разрастването на компанията се движи с толкова бърз темп, че вече не се притеснява особено кое ще бъде следващото място, до което ще стигнат.

„В този момент се движим толкова бързо, че бих казал, това няма особено значение. Ако не сме на някое място сега, то ще бъдем там след седмица“, казва ръководителят на отдела за глобална експанзия на компанията Остин Гайд пред „Бизнесуик“./money.bg

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

Строителен работник спечели 50 000 лева от билет „Златото на инките“

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

Късметлията Дюнями Садък от старозагорското село Габарево получи страхотен подарък от Лотария България. 56-годишният строителен работник спечели 50 000 лева, само със закупуването на един билет „Златото на инките“.

„Винаги съм вярвал, че когато имаш късмет и един билет е достатъчен. Аз съм живото доказателство затова“, споделя Дюнями.

Разказва, че е купил билета от хранителен магазин в родното си село, който изтрил веднага, а секунди по-късно продавачката потвърдила добрата вест.

„Първоначално онемях, но бързо дойдох на себе си. В този миг нямаше по-щастлив от мен!“, допълва той.

Щастливецът планира с част от парите да си купи малка къщичка, а с другата – ще отиде на почивка. Естествено, ще почерпи и близките си!

Платена публикация

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.

 
 

Късометражна програма за първи път на „София филм фест за учещи“

| от chronicle.bg, По БТА |

Късометражна програма ще има за първи път в Дискусионния клуб за българско и европейско кино „София филм фест за учещи“ – в пролетното издание, което започва днес в Дома на киното и ще продължи до 26 юни, съобщават организаторите.

Прожекциите са всеки понеделник от 18.00 ч. Входът е безплатен за ученици и студенти. Лектори са кинокритикът Антония Ковачева, директор на Филмотеката, и режисьорът проф. Георги Дюлгеров.

Българското кино отново е важен акцент в пролетната селекция. Традиционно ще има срещи с творческите екипи на филмите. Българска е и първата късометражна програма – от три заглавия – носителите на наградата „Джеймисън“ /Jameson/ за най-добър български късометражен филм за 2017 и 2016 г. – „Дрехи“ на Веселин Бойдев и „На червено“ на Тома Вашаров, както и „Любов“ на Боя Харизанова.

Пълнометражните родни продукции са „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, вдъхновен от съдбата на певицата Леа Иванова, предизвикалият огромен зрителски интерес „Воевода“ на Зорница София – по спомени на очевидци и разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – с наградата за най-добър балкански филм и наградата на гилдията на българските кинокритици на 21-вия СФФ и още много отличия, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, интригуваща мозайка от три истории за разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца.

Пролетната програма започва с един от най-обсъжданите филми на 2016 г. – носителя на шест „Оскар“-а „La La Land“ на младия режисьор Деймиън Шазел с Райън Гослинг и Ема Стоун. Финалът е с „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл, в който рамо до рамо с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър блести талантливата млада българска актриса Анжела Недялкова.
Останалите заглавия са „Патерсън“ на Джим Джармуш, номиниран за „Златна палма“, „Хулиета“ на Педро Алмодовар, „Панама“ на младия сръбски режисьор Павле Вучкович, номиниран за „Златна камера“ в Кан.