Светите земи на Първата световна война: преди и сега

| от |

На 28 юли се навършиха 100 години от започването на Първата световна война. Първата световна война започва с обявяването на война от Австро-Унгария на Сърбия на 28 юли 1914 г. Датата е точно един месец след убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево (28 юни 1914 г.). Краят на войната е поставен на 11 ноември 1918 година с подписаното от Германия примирие – загинали са повече от пет милиона войници, а светът е преустроен по начин, който ще подтикне зпочване на Втората световна война.

Ето някои от местата, както са били през войната и как изглеждат сега, снимани от фотографа на Getty Images – Peter Macdiarmid.

WWI-01

Членове на работната група Royal Garrison Artillery през канала Somme през март 1917 и канала Somme на 12 март 2014 г. (Снимки от лейтенант JW Brooke / IWM чрез Getty Images & Peter Macdiarmid / Getty) (Animated снимка илюстрация от Ник Къркпатрик / The Washington Post)

 

Катедралата в Реймс, Франция

Катедралата в Реймс, Франция – 30 април 1917 по време на бомбардировките (UIG via Getty Images) и 11 март 2014 (Peter Macdiarmid/Getty Images)

Катедралата в Реймс е на повече от 800 години, място на коронацията на 25 френски крале, включително Луи VIII през 1223г. и Шарл VII през 1429г, в присъствието на Жана д’Арк. Катедралата е била почти унищожена по време на Първата световна война, когато немските войски се опитват да стигнат до Париж.

 

Площад Конкорд, Париж, Франция

18 ноември 1918 – немски самолети на площад Конкорд, разбити от французи, празнуващи разпадането на Елзас-Лотарингия.

Снимката вдясно – 12 март 2014, паркирани коли на площад Конкорд.

В центъра на площад Конкорд е разположен обелискът от Луксор, който е на около 3300 години; обелискът е бил на входа на Луксор в Египет, а през 1829г е подарен на Франция от египетския вицекрал.

Базиликата Notre-Dame de Brebières в Albert (Somme)

През април 1918 (Rue des Archives/PVDE Via Getty Images)  и март 2014 Notre-Dame de Brebières в Albert (Somme) (Photo by Peter Macdiarmid/Getty Images)

Кръстена „Lourdes of the North“ oт папата през 1899г, впечатляваща с 40000 златни листа  на скулптурата на Дева Мария на върха на базиликата. The Star съобщава, че по време на войната над 2000 листа падат от базиликата и през януари 1915 статуята се накланя на нозете си. Започват да я наричат „облегнатата дева“, а войниците са вярвали, че когато статуята падне ще свърши войната.  Пак според The Star статуята пада през април 1918г, а войната свършва седем месеца по-късно. Реконструирана е изцяло през 1929г.

 

 Площад Трафалгар и Скотланд ярд

Ноември 1914: На площад Трафалгар, Лондон, улични хлапета, облечени като войници с хартиени шапки и бастуни като оръжие, стоят на вниманието на малка тълпа. Зад тях е известие за  „необходимост от спещна военна мобилизация на мъжете“. (Photo by Topical Press Agency/Getty Images)

Площад Трафалгар 17 март 2014г. (Peter Macdiarmid/Getty Images)

Великобритания обявява война на Германия на 4-ти август 1914. На 05 август, фелдмаршал лорд Кичънър, става държавен секретар по военните въпроси. Той е кредитиран и твърди, че войната ще продължи с години; той изгражда британските сили в  20-70 дивизии за две години.

Голяма тълпа от хора се отзовава на военната служба за женени мъже на възраст между 36 и 40, за да са войници, отговарящи за боеприпасите. Те се събират пред анкетната служба в Скотланд Ярд в Лондон по време на Първата световна война  (Photo от Paul Thompson / FPG / Getty Images)

В наши дни: Затворен бариера до Скотланд Ярд, на 17 март 2014 г. в Лондон, Англия. (Peter Macdiarmid / Getty Images)

Площад Трафалгар е бил център на Лондон, тъй като изграждането му е от  началото на 1800. Той отбелязва страхотната британска военноморска победа в Наполеоновите войни, битката при Трафалгар и така е символ на британската мощ и кураж.

 

Халите 

Халите в град  Ипр, Белгия –  мястото на три големи битки по време на Първата световна война и почти напълно опустошен от бомбардировките. (Снимка от Hulton Архив / Getty Images)

Паркирани коли  в близост до Халите на 10 март 2014 г., в Ипр, Белгия. (Peter Macdiarmid / Getty Images)

От 1918 г., кметството на  град Ипр е било свалено. Някои от най-големите битки са се водили там, тъй като това е „същественото място“, което държи  Германия да не  напредва към Ламанша.

Битката в Марне

Германските войски седнали на стълбите на кметството Vareddes, Франция, 1914-  почивка по време на първата битка за Марне. (Photo Print от Collector / Getty Images)

Мъж стои близо кметството на Vareddes  на 12 март 2014 г. в Vareddes, Франция. (Peter Macdiarmid / Getty Images)

Първата битка при Марне през септември 1914 допринася за  спиране на германското настъпление. Втората битка при Марне, през 1918 г., завършва с голяма победа за съюзническите сили, обръщайки развоя на войната.

Битката в Somme

Войници стоят извън руините на жп гарата в Roye, Somme, Франция, по време на Първата световна война , 1917. (Photo от Culture Club / Getty Images)

Паркирани коли до бившата жп гара на 12 март 2014 г. в Roye, Франция. (Peter Macdiarmid / Getty Images)

Битката при Somme през 1916 г. се смята за една от най-кървавите в историята, с над един милион убити и ранени в борбата с над 30-километров фронт.

Битката в Arras

Кметството и камбанарията на Арас в руини, погледнато от главния площад. (Photo от Роджър Viollet / Getty Images)

Хората се разхождат в близост до Place Des Heros на 14 март 2014 г. в Арас, Франция (Peter Macdiarmid / Getty Images).

Осем дни преди битката при Арас през 1917 г., 24 000 британски войници се скриват в лабиринт от средновековни кариери превърнати в подземно скривалище под Арас. The Guardian публикува доклад от 9-10 април1917 г.: „Битката на Арас е най-великата победа; все още ние печелим в тази война  и потресаващо спечелихме над врага. Той вече е загубил близо 10 000 затворници и повече от стотици въоръжени – и  убити и ранени, загубите му са страхотни. Той е в отстъпление на юг от Vimy Ridge, за да отбранява линиите си  още по-назад и по пътя му ние продължаваме на надделяваме над тях. Това е черен ден за германските войски и за германските жени, които все още не осъзнават какво означава това за тях. “

С The Washington Post

 
 

Samsung Galaxy S8 за селфи маниаци

| от chronicle.bg |

Вероятно знаете, особено ако сте селфи маниаци, че Samsung A серия има подобрена предна камера, а сега слуховете твърдят, че Samsung планира да продължи да подобрява селфи камерата в някои свои модели.

Следващата голяма премиера, която предстои на компанията, е на флагмана Galaxy S8 и се говори, че предната камера ще има по-добър автофокус и модул за разпознаване на зениците.

Samsung ще аутсорсне дейността по подобряване на предната камера, възлагайки изработката й на външна компания, чието име все още не е известно.

 
 

Мила, няма такива реклама

| от |

Когато гледате телевизия, прави ли ви впечатление, че понякога дългото тъпо нещо спира и пускат няколко кратки тъпи неща? Това са рекламите. В последно време има нови бисери, диаманти и въглища, на които сега ще обърнем взискателното си, претенциозно внимание.

Преди да започнем с похвалите, трябва да уточним, че за рекламните провали не са виновни рекламистите, а рекламодателите. В крайна сметка те избират какво да и какво не.

„Името запомни, важното забрави“

„Краварката в левия ъгъл“ стана ехо, което говори добре за кампанията. Екстравагантността на домовете обаче е халюциногенно абсурдна. Ако забравиш да купиш масло, хора с такива педантични домове обикновено те закарват в мазето и там заплащаш за грешките си с болка. Освен това в една от рекламите (розовата, с „Майка ми взе ли?“) мъжът се прибира, слизайки от горния етаж. Карлсон.

„Мила, няма такъв мъж.“

Мила, да я махаш тая червенокосата щета от вкъщи веднага! Има такива мъже, но са заети да слагат завеси на лебеди. Не! На еднорози. И килимът да е от онези – пухкавите.

Имунобор с котката.

Рекламите на Имунобор за като генетично заболяване. Още от времето на спота с баскетбола, който се задържа унизително дълго, рекламите на Имунобор, парадоксално за продукта, разболяват. Първо, котката прилича на разширена вена в лицето. Второ, цялото изпълнение е като снимано с Блекбери и монтирано на Paint.

Лекарства за гъбички.

Не съм вярвал, че ще го кажа, но – взимайте пример от рекламите за превръзки. Там всичко си е обяснено прилично, без да пречи на никого и без да показваме срамотии.

„Пак цистит“

Момиче, не взимай нищо, ами иди на преглед. Всички се притесняваме.

Рекламите на всички сайтове са скучни.

Но нищо чудно да са ефективни, затова не сме се сетили за тях.

„Това е Христос Аргиров от Пловдив“

Теленор правиха доста хубави реклами, докато не кривнаха леко с Христос от Пловдив. Христос е добро момче, графичен дизайнер. Тази година ще стане на 24 години, намерихме му фейсбука. Истината е, че Теленор го предадоха.

„Липсва само излишното“

Преди да реклама на продукта, фирмата ти е добре да има някакъв имидж, защото иначе все едно купуваме от непознат. Като видите Мерцедес, БМВ или Ферари, винаги се сещате за нещо. Като видите Дачия, за какво се сещате? Как Чаушеску върви по Дунав мост? За нищо не се сещате.

Като направим имидж, след това рекламите стават по-лесни за измисляне и няма да имат креативната стойност на саксия. Както и предния спот, в който различни хора пееха „Another one bites the duster“.

Има и един вид реклами, в които марката на продукта по никакъв начин не си личи, докато не я кажат накрая. Аз ги наричам Филм фест реклами. Рекламата на лебеди, не, на еднорози, е в тази графа. Такава е и на Хайдушка ракия, в която е тъмно и мъж гледа едно грозде на светлината все едно е паднало на пода и се чуди да го яде ли. Гледа го така, за да втълпи на зрителя, че гроздето е висок клас, но това е грозде все пак. Хората си гледат грозде по балконите. Ако няма да го ядеш, хвърляй го обратно в джибрито да не отиде фира. Чашата накрая обаче е страшно красива. Между другото, рекламата не е на Хайдушка. Нямам идея на какво е.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.

 
 

Красивата дъщеря на Младия папа

| от chronicle.bg |

В последната седмица луксозната модна къща „Бърбъри” обяви за свое ново лице Айрис Лоу. Ако това име не ви говори нищо, то нека ви разкажем за 16-годишната дъщеря на Джъд Лоу и Сейди Фрост.

Модата не и е чужда – най-малкото нейна кръстница е супермоделът Кейт Мос.

Преди година дъщерята на Джъд Лоу, който влезе в ролята на глава на римокатолическата църква в сериала „Младият папа“, се снима за корицата на тинейджърския вариант на Vogue. Тази година тя ще бъде лице на червило на „Бърбъри” – каквито в предишни години са били Кейт Мос, Кара Делевин и Лили Джеймс. Това е първата модна рекламна кампания, в която Лоу се снима.

„Бърбъри” и друг път са се оглеждали сред поколенията на световни звезди за кампаниите си. Преди две години Ромео Бекам участва заедно с Наоми Кембъл в реклама на марката, а миналото лято брат му Бруклин стана лице на британска кампания на „Бърбъри”.

Със сигурност кампанията ще отвори много врати и пред дъщерята на Джъд Лоу.

Вижте в галерията няколко факта от живота й.