Свети Йосиф: историята на една коледна кариера

| от |

Screenshot_3

Съпругът на Мария дърводелецът и рибар Йосиф, който е живял преди около 2000 години в градчето Назарет в Галилея, е второстепенна фигура от гледна точка на Светото писание. Но не и от гледна точка на изкуството.

В Светото писание Свети Йосиф се споменава случайно само в Евангелията от Лука и Йоан, и малко по-често – в Евангелието от Матей. За теолозите неговата роля на съпруг на Мария, но както по всичко личи не и на баща на нейното дете, не е била лишена от определена двусмисленост. Но историята на европейското изкуство посвоему е оценила тази фигура. Любопитно е как се е трансформирал образът на Свети Йосиф през различните епохи.

Фигура, без която може

„Класическата иконография може спокойно да мине и без него“, споделя изкуствоведът от Кьолн Томас Близневски. В ранните християнски изображения Йосиф въобще отсъства. Ако въобще някъде намира място, той е представен като задрямал в ъгъла старец. Даже магарето и волът имат по-голяма роля. Но през ХІV век положението се променя коренно: Йосиф заема мястото си редом до Мария, двамата коленичат пред люлката на младенеца Христос.

„Това не е свързано с евангелския текст, а с виденията на популярната света Бригита Шведска“, разказва Близневски. Бригита е извършила поклонение във Витлеем. Когато тя се е молила в пещерата, където се е родил Исус, тя е видяла – Мария и Йосиф.

Новият Йосиф

Европейската култура, която е била на прага на епохата на Ренесанса, приема „новия Йосиф“ с разтворени обятия. През ХV век опекунът и възпитател на Исус, бащата на „Светото семейство“ се превръща в един от най-популярните светци в Европа.

Неговите изображения впечатляват със своето разнообразие и човечност. Йосиф защитава Мария и Младенеца, търси място, където те могат да спят, пали огъня. На знаменития църковен олтар в градчето Бад-Вилдунген Йосиф е изографисан как приготвя супа за току-що родилата Мария.

Но Йосиф не само готви. На анонимните картини, нарисувани от рейнските майстори през ХV-ХVІ век ние виждаме Йосиф като любящ и грижовен баща, който попива Младенеца и простира пеленки. В музея на град Базел се съхранява изображение, на което Йосиф суши пеленки край огъня, а навън е зима.

Глава на семейството и възпитател

От католическата църква Йосиф получава официалната титла „Nutritor Domini“ – „Глава на семейството и възпитател на сина Божи“. Пикът на популярността на Йосиф е бил свързан с актуалните преди 500 години вярвания, дошли още от варварската епоха, според които, детето става пълноправен член на общността, след като бъде признат от бащата. Бащата трябва първи да повие и нахрани бебето. Ако той не направи това, т.е. не е приемал новороденото, то е било обречено на смърт. Това езическо право на бащата, по същество убийство, е било обявено извън закона едва в края на ХV век. Църквата винаги е забранявала подобни обичаи.

През ХVІ век Йосиф се подмладява

Йосиф е на върха на своята известност в Испания през ХVІ век. Неговите изображения стават все по-човечни и чувствени. Ако през ХV век той е представен като старец, с което се подчертават неговите платонически отношения с Мария, през ХVІ век пред нас се изправя един млад и обаятелен Йосиф.

Прекрасен образ на Свети Йосиф ни е завещал Ел Греко. Той може да бъде видян в капелата Сан-Хосе /т.е. Свети Йосиф/ в Толедо. Там той е на около 30 години, а Исус на четири. Предполага се, че Ел Греко е запечатал там себе си и своя син.

И „покровител на трудещите се“

Йосиф е бил изключително популярен светец сред обикновения народ. Дърводелец, той е бил почитан от всички майстори. Следващата важна глава в тази история – ХІХ век. В епохата на индустриализацията Йосиф става покровител на работниците. Днес малцина са тези, които си спомнят, че Първи май – не е само „Ден на труда“, както е в Германия, България или Русия, или Ден на международната солидарност на трудещите се, но и ден, в който почитаме Свети Йосиф.

 
 

Господин Брана, черпим те!

| от |

Известен като един от най-големите почитатели на Шекспир в наши дни, като един от мъжете, които могат да играят еднакво добре на сцена, на екран и в живота, Кенет Брана е много неща.

Роден в студена Ирландия, този прекрасен представител на седмото изкуство, има пет номинации за „Оскар“, включително по една за режисура и сценарий, пет за „Златен глобус“ и има в джоба си едно Еми и цели 4 награди БАФТА.

Когато е на 23 години, подобно на много хора на Острова, влюбени в Шекспир, Брана се присъединява към Royal Shakespeare Company, където участва в първата си главна роля – тази на Хенри V. А после прави и класиката – „Ромео и Жулиета“.

Благодарение на многообразните вариации и интерпретации на шекспировото творчество Кенет Брана е обявен за патрон на театъра от принц Чарлз, а няколко години по-късно пренася любовта си към британския драматург и на голям екран, като прави киноадаптация на „Много шум за нищо“. Което пък му носи първа номинация за „Златен глобус“, макар и не лична и поименна, в категория „най-добър комедия и мюзикъл“.

Оттам насетне Брана сигурно е един от малкото британски актьори и режисьори, които могат да се похвалят, че са адаптирали огромна част от творчеството на Шекспир, както на сцената, така и на екран. От „Хенри V“, през „Макбет“, до „Както ви харесва“, в богата му биография ще откриете почти всяко известно заглавие на драматурга, направено по различен начин на екран или сцена.

Кенет Брана работи в киното от 1981 година, като режисьорския си дебют прави 8 години по-късно и оттогава не се спира. Освен любимия му Шекспир е правил както комерсиални, така и по-бутикови филми. Някои добри, други лоши, но всички с отличителен белег на лека мелодраматичност, каквато всеки почитател на класическия театър носи в себе си.

Последно гледахме Кенет Брана в „Джак Райън: Теория на хаоса“, където освен, че играе основния злодей и режисира. А скоро очакваме и негова адаптация на „Убийство в Ориент Експрес“ по творба на друго известно британско бижу – мадам Агата Кристи. Там Брана режисира и играе основната роля – тази на известния Еркюл Поаро.

Кенет Брана е един от актьорите, които могат да правят еднакво добре кино, телевизия и театър и затова говорят част от последните му роли – в „Моята седмица с Мерилин“, „Операция Валкирия“ и „Рок радио“, както и режисьорските му неща – като последната „Пепеляшка“. В телевизията може да видите Брана в една доста различна светлина – като нещастния, затворен и тъжен инспектор Валандър в британската адаптация на шведското шоу. Там ви го препоръчваме горещо.

Както казахме в началото Кенет Брана е много неща. Освен това днес е рожденик, защото прави 56 години. А ние се черпим в негова чест с част от прекрасните му роли. Те са в галерията горе.  

 
 

Европейската асоциация на авиокомпаниите прекрати своята дейност

| от CHR Aero |

Европейската лобистка група Association of European Airlines (АЕА) ще прекрати работата си след като голяма част от авиокомпаниите членки се присъединиха към новия алианс Airlines for Europe (A4E).

AEA ще бъде втората асоциация, която ще прекрати своята дейност през 2016, следвайки съдбата на нискотарифната групa European Low Fares Airline Association (ELFAA).

Исторически погледнато до момента е имало четири главни асоциации, които да представляват авиокомпаниите в Европа- AEA, ELFAA като представител на нискотарифните превозвачи, International Air Carrier Association (IACA) като представител на leisure авикомпаниите и European Regions Airline Association, представител на регионалните авиопревозвачи.

Според сайтa на AEA, асоциацията представлява 22 европейски авиокомпании с общо 310 милиона пътници, но много от тези компании вече са напуснали групата и са предпочели да бъдат представлявани от A4E, чиито основатели и членове са пет от най-големите авиокомпании в Европа- International Airlines Group (IAG), Lufthansa, Air France-KLM, easyJet и Ryanair.

A4E бързо се разрастна от 11 до 22 авикомпании членки, което доведе до затварянето на други асоциации. Процентово A4E представлява 60% от европейските полети, 500 милиона пътници и оборот от $109 милиарда.

Според A4E успехът на тяхната асоциация се дължи на факта, че авикомпаниите, които се представляват от тях, са както нискотарифни, така и „full service”.

AEA приключва работа след 64 години. През 1952 година четири авиокомпании- Air France, KLM, Sabena И Swissair основават Air Research Bureau, а след присъединяването на SAS и British European Airways, European Airlines Research Bureau се преименува на AEA през 1973.

Благодарение на AEA компютърните резервационни системи Amadeus и Galileo бяха въведени в експлоатация, както и автоматичното принитиране на билети и бордови карти. През 1988 АЕА допринесе и за започването на кампанията “Single European Sky” и поясни нуждата от интергрирана система за контрол на въздушния трафик над Европа.

 
 

Книга на седмицата: „Дайни“ от Калоян Праматаров

| от chronicle.bg |

Калоян Праматаров е едно от ненатрапващите се имена в съвременната българска литература. Носител на редица литературни награди, а текстовете му са публикувани в литературни издания и сайтове.

Той е от авторите, които рядко ще видите по литературни четения и премиери на книги. Не изпълва със себе си и социалните мрежи. Въпреки това (а може би точно по тази причина) текстовете му заслужават внимание.

Първата му стихосбирка „Асфодел” излиза през 2012 година и е пропита с мрачно настроение. По първото стихотворение от нея  – „Страната на няма“ е създаден и късометражен филм със същото име.

На 15 декември поетът ще представи и новата си стихосбирка – „Дайни”.

„Тази книга е в равноправен диалог с модерната литература на европейския север и особено с метафоричните режими на Балтика”. Така Марин Бодаков описва стихосбирката, на която е редактор.

„Дайни” е вдъхновена от латвийската природа, езическа митология и народен фолклор.

„Обичам местата, породили страховитата понякога образност в поезията на Калоян Праматаров, и уверено твърдя, че той нанася нови нюанси в претворяването на магнетичния и исторически твърде противоречив латвийски пейзаж. Стихосбирката продължава необичайната доскоро северна тема в българската литература, като по дълбок и очарователен начин ни свързва с друга “малка” европейска култура. Нещо повече, тя превежда нейната медитативна сдържаност и драстична чистота на трескавия език на нашето южно всекидневие“, пише Марин Бодаков.

 Предлагаме ви да прочетете стихотворението „Рига”, част от книгата „Дайни”:

Рига 

залезът – желязна двойна люлка – скършва бедрената кост на хоризонта,

нощта – момиче с патерици – бърза, за да ме догони,

денят обръща гръб, слънцето го няма – пречупен кръст, потънал в Даугава,

редом с Красная звезда – помръкнала и вледенена,

 

заличава ме снегът от зимната картинка,

фенери – прозрачни кораби – подпалват я от края,

небето – Бяла планина – искри в жълтата дъга на кея,

вятърът попуква устните по заснежените проспекти,

 

в кристалния юмрук на зимата езикът се сковава,

тук имат дума за залуталия се в гората,

бълнуващ сред дърветата спасителни миражи,

горящи жерави в късен изгрев


Премиерата на „Дайни” ще се състои на 15.12. 2016 от 17.00 часа, на сцената на културната програма на Панаира на книгата в НДК (ет. 3, западно крило). В представянето на стихосбирката участие ще вземат  Светлана Стойчева, Ани Бурова и  поетът Марин Бодаков.

На 17 декември ще се състои и разговор за стихосбирката с участието на поета Стефан Иванов, заедно с Радослав Чичев, автор на „5.6“, и Камелия Спасова, авторка на „Кеносис“.

дайни калоян праматаров

 
 

Първи кадър на Том Холанд като Спайдърмен

| от chronicle.bg |

Колкото и филми да сме гледали за Спайдърмен досега, напът сме да видим първия за Питър Паркър. В новия филм за супергероя с Том Холанд в главната роля ще проследим историята на Питър – момчето, което се превръща в Спайдърмен, докато живее обичайния си тийн живот.

За Холанд това не е екшън филм, а по-скоро история за момче, което се бори за това, да успее да заговори момиче, докато се опитва междувременно и да спаси града.

„Спайдърмен: Завръщане у дома“ ще се появи на екран през лятото на 2017-а.