СУ не са сами. Студентите от ВТУ, НБУ и НАТФИЗ ги подкрепиха

| от |

В 14:00 часа днес ръководството на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ свиква извънредно заседание на Академичния съвет заради окупацията на сградата на Ректората от група студенти.
В петък вечер участниците в окупацията затвориха с вериги вратите на университета. Вчера противници на окупацията протестираха в двора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и се опитаха да щурмуват сградата. Днешният ден е неучебен за студентите от учебното заведение.

Според ректора на СУ професор Иван Илчев, окупацията трябва да бъде прекратена. Участниците в протеста се заканиха той да продължи. Снощи студентите, заключили се в сградата на университета, бяха подкрепени и от протестиращите срещу правителството, които направиха традиционното си шествие.

Студентите са изостанали от днешното време“, коментира депутатът от „Коалиция за България“ Янаки Стоилов окупацията на Софийския университет пред „Нова телевизия“. Идеята за окупация дойде от „Окупирай „Уолстрийт”, която е с леви убеждения, а тук се прави от хора с десни идеи”, обоснова той тезата си. По думите му, ако търсим нещо хубаво в това, което става в и около СУ, то е, че хора, които се предполага, че са интелигентни, имат обществена позиция. А в последните години сякаш те страняха от политическия живот. Така че по-добре да има позиция, макар че тя понякога преминава към по-агресивни действия”, подчерта депутатът. Стоилов заяви, че никой не оспорва нито правото на мнение, нито протеста, въпросът е към какво са насочени и дали водят до промяна.

Нощта бе спокойна и без провокации“ – разказа пред Радио София Борислав Рангелов – един от студентите-окупатори. Били са сформирани екипи по сигурността , които са се грижили както за хората, така и за имуществото.

„Основната причина да решим да блокираме целия университет е тоталната нелегитимност на политическата система в България. Ние смятаме, че трябва да предприемем по радикални действия, за да успеем да защитим нашата кауза и нашата позиция и за морал в политиката.“ 

Борислав Рангелов коментира, че блокадата ще продължи докато не бъдат изпълнени техните искания в декларацията, които са оставка. Той добави, че ще изчакат извънредно заседание на Академичния съвет и решението , което ще вземат и тогава ще предприемат  и те конкретни действия

Александър Николов от студентското движение „Призив за образование“ каза пред програма Хоризонт на БНР: Има много хора, които са недоволни от правителството. Но не е възможно да се мисли, че една толкова ограничена група от хора желае да използва като параван СУ и да предлага решения – искане на оставка от името на народа. Това е неприемливо и нелогично и за мен обяснението е, че много сериозни сили, свързани с големи интереси, тук става въпрос за стотици милиони, за милиарди, са готови да впрегнат всичко и за съжаление успяха за момента да опетнят и да всеят съмнения сред хората.

Над 250 преподаватели подкрепят протестите на студентите обяви  преподавателя от Журналистическия факултет Доц. Светлана Божилова.

„Университетските преподаватели са последните хора, които могат да бъдат купени в тази държава. Освен това сред преподавателите които подкрепят студентите са хора с различни убеждения и обединени от каузата за модерна и демократична България, която не се случи в последните 23 години. Нека повече преподаватели да говорят от Софийския университет, а не да се дават съвети от вън. 

В декларацията се казва:

Убедени сме, че правителството на г-н Пламен Орешарски е напълно компрометирано, а XLII Народно събрание е делегитимирано и всекидневно подрива и малкото останало доверие в политическите институции на страната. Затова заставаме зад исканията на студентите за оставка на правителството на г-н Орешарски, незабавното разпускане на Народното събрание, и насрочване на нови избори.

Автор: Чавдар Николов

Вярваме, че в политиката моралът има място – и то днес, тук и сега. Декларацията завършва с:
С вас сме – успех!

Тази сутрин в 9,15 ч. бе окупирана 321-ва аудитория във ВТУ.

“Не срещаме подкрепа от ръководството. Очакваме вашето присъствие”, пишат към колегите си и медиите младежите, окупирали аудиторията.

ДЕКЛАРАЦИЯ НА СТУДЕНТИТЕ ОКУПАТОРИ ОТ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

Уважаемо ръководство на Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий”, уважаеми преподаватели, колеги студенти и докторанти,

Ние осъзнаваме своята отговорност към обществените проблеми като граждани на Република България и заявяваме подкрепа си към колегите от СУ „Св. Климент Охридски”. Разбираме сложността на ситуацията в България днес и поставяме началото на процес, който да доведе до промяна.

На това основание ние окупираме днес, на 28.10.2013, аудитория 321.

За кризата в обществото и проблемите в образованието ни носят вина управляващите страната през последните 23 години. Разпускането на Народното събрание и предсрочните избори сами по себе си няма да променят статуквото.

НЕ ЖЕЛАЕМ ПОДМЯНА, А ПРОМЯНА!

Няма да позволим да бъдем употребени политически!

НАШИТЕ ИСКАНИЯ СА СЛЕДНИТЕ:

1. Подобряване на управленския капацитет чрез кадрово обновяване за промяна на политическия стил, независимо от партийния цвят:

Оставка на ръководствата на всички парламентарно представени партии. Това е почтеният начин да понесат отговорност за проваления преход.

Оставка на всички членове на ръководства на извънпарламентарните политически партии, които са били на управленски позиции във властта в периода след промените.

2. Повишаване на образователния стандарт и установяване на регламент, стимулиращ качеството. Това са стъпки за развитие

потенциала на нацията, които ще окажат благоприятно влияние в обществения живот:

Значими инвестиции на държавата в научноизследователска дейност на студенти и преподаватели и в модернизация на формите и условията за обучение. Този ангажимент да бъде фиксиран като приоритет, независим от смяната на управляващата политическа сила.

Фиксирани семестриални такси, непроменени от първия до последния курс на обучението за всеки випуск. Настъпилите промени да касаят само приема на нови студенти.

ОКУПАЦИЯТА ЩЕ ПРОТЕЧЕ ПРИ СЛЕДНИТЕ УСЛОВИЯ:

1. Ще бъде установен окупационен студентски контрол върху аудитория 321;

2. Учебният процес ще продължи да работи, както до момента;

3. Ще се опази имуществото на Университета, ще се окаже абсолютна и безусловна подкрепа към университетското ръководство, като се надяваме и ние да получим същото;

4. Ще бъдат насърчавани дейностите с научен характер.

Ние сме политически неангажирани. Действията ни са продиктувани само и единствено от желание за повишаване на жизнения стандарт в България и подобряване на моралния климат. Затова от вас очакваме, като граждани със силно изявено чувство за отговорност, да ни подкрепите в този момент, в който обществото трябва да се обедини.

Ние, студентите

321 аудитория, Ректорат на ВТУ,

Тази сутрин бе окупирана и Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ).

Студенти обявиха окупацията тази сутрин, след като в първите минути на 28 октомври разпратиха до медиите декларация в подкрепа на колегите им от Софийския университет, които започнаха окупациите на 23 октомври в 272-ра аудитория на Ректората.

Вчера подкрепа за студентите изрази председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев, който дойде заедно с колегата си Ивайло Захариев в двора на Ректората на СУ. Там той заяви пред журналистите, че неговата роля е да даде знак, че още днес всичките му колеги ще подкрепят протестиращите студенти.

Публикуваме и декларацията на студентите от Нов български университет

Уважеми г-н Ректор,

Уважаеми членове на Настоятелството на НБУ,

Уважаеми преподаватели в НБУ,

Драги колеги от НБУ и от университетите в цялата страна,

Уважаеми сънародници!

Ние, протестиращите студентите от Нов български университет, изцяло осъзнаваме историческата ситуация, в която нашата Република се намира. Това несъмнено е разделен момент, в който стоейки безучастно или невзимайки позиция, рискуваме да обърнем гръб на собствения си народ, държава и бъдеще.

Водени от разбирането, че най-големият потенциал на едно общество са младите хора (а ние, студентите, сме основно млади хора), ние няма как да останем равнодушни или безпристрастни към случващото се. Затова официално декларираме пълната си подкрепа и солидарност към нашите протестиращи колеги от СУ “Св. Климент Охридски”.

Нещо повече, в качеството си на активно протестиращи студенти, приемаме за наш основен граждански дълг да настояваме за незабвното изпълнение на следните три точки:

1. Незабавна оставка на правителството на г-н Пламен Орешарски;
2. Незабавно разпускане на 42-то НС;
3. Насрочване на нови парламентарни избори, в най-кратък срок.

Ние намираме, че изпълнението на тези три точки ще послужи за катализирането и отпушването на иначе безизходната ситуация в страната.

Що се отнася до мотивите ни да протестираме – смятаме че те са повече от добре известни: липсата на каквито и да било реформи в съдебната ситема, което позволява всеобхващащо потъпкване на законите на Република България и ширещо се беззаконие и безнаказаност; липса на всякаква прозрачност при взимането на решения от страна на избирани от нас гражданите личности, заемащи публични длъжности; потъпкването на основни човешки права (включително правото на свободно придвижване и правото на изразяване на лично мнение в центъра на европейската ни столица); национално ширеща се корупция и мафиотизация по всички етажи на властта; създаването и подсигуряването на комфорт на всякакъв вид икономически и медийни монополи и картели; вопиюща некомпетентност и цинизъм, демонстрирани от членовете на Министерски съвет и народните представители и накрая, но не на последно място – растящата международна изолация на България.

Точно поради горепосочените мотиви, ние намираме, че студентите и младите хора на България са тези, които имат най-голямо право да изискват и най-голямо задължение да действат. Ние черпим легитимност от нашата необременненост, младост и жажда за един „по-нормален“ живот. Ние черпим легитимност и от факта, че правим мотивиран избор да живеем в страната, в която сме се родили.

Подбудени от над 130 дни непрекъснати общонационални протести срещу правителството на г-н Пламен Орешарски и едно НС, изгубило всякаква легитимност в нашите очи, ние се обръщаме със следния призив към всички студенти в страната:

Скъпи колеги,

ситуацията в Републиката изисква извънредни мерки! България е поставена на колене, интегритетът и цялостта на нацията са по-уязвими от всякога и с всеки изминал ден, в който „кабинетът Орешарски“ остава на власт, рушеното на всички демократични и институционални устои придобива колосални размери.

Очитайки тези безпрецедентни факти, ние Ви призоваваме за Общонционална безсрочна студентска окупация на всички университети в страната.

Призоваваме също по-големите унвиерситети в страната, като ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“, ПУ „Паисий Хилендарски“, НАТФИЗ, Минно-Геоложки унивеситет „Св.Иван Рилски“, УНСС, ВСУ „Черноризец Храбър“, Медицински Университет София, Технически Университет София, Тракийски университет, Стопанска Академия „Д.И.Ценов“, Американски университет в България, Държавна Музикална Академия “Проф. Панчо Владигеров“, Русенски университет „Ангел Кънчев“, НСА, Югозападен Университет „Неофит Рилски“, Национална Художествена Академия и др. да послужат като центрове, към които студентите от по-малки университети в административните региони биха могли да се присъединяват.

Ние призоваваме за създавенето на общонационални студентски протестни координациони центрове, където всеки един студент от всеки университет в страната да може да се включи в обявената от колегите в СУ окупация. Това би означавало, че при по-малък брой протестиращи студенти в даден университет, ние препоръчваме да се присъединявате към окупацията на СУ.

Съдейки от досегашния си опит, ние съзнаваме, че “кабинетът Орешарски“ и управляващото мнозинство са готови на всичко, за да запазят единственото, което им е останало – властта. Затова очакваме всякакъв вид манипулации, компромати, сплашване и лостове за влияние да бъдат впрегнати срещу нас. Въпреки това ние осъзнаваме нашата най-голяма отговорност – да гарантираме бъдещето на България като европейска държава с хилядолетна история и по този начин да гарантираме собственото си бъдеще и бъдещето на нашите деца като граждани, принадлежащи не само географски, но и цивилизационно към Европа.

Нямаме съмнения, че на много хора, които имат интерес от запазването на статуквото, това няма да се хареса. Също така нямаме съмнение, че заставайки смело зад идеите си и срещу статуквото, един ден ще можем да погледанем нашите деца в очите без неудобство за неизпълнен исторически дълг и непоета отговорност.

Ние не подкрепяме, но и не отричаме, нито една политическа сила, нито един конкретен политик. Ние се обявяваме за правото на българите да бъдат граждани, а не поданици! Ние настояваме да имаме правото да използваме всички произтичащи от това права и сме готови да поемаме своите задължения.

В заключение, бихме искали да изкажем нашата благодарност към онези наши преподаватели, които не само ни подкрепят, но и бяха рамо до рамо с нас на протестите.

28 октомври 2013 г. Протестиращите студенти от Нов български университет

 

 
 

180 милиона долара, ако се ожените за дъщерята на милиардер

| от chronicle.bg |

Всичко започва през 2012 година, когато бащата на Джиджи предлага 65 милиона долара на мъжът, който ще вземе ръката на дъщеря му.

По това време тя излиза с партньорката си Шан Ийв от 9 години и двете започват да мислят за брак.

Да, Джиджи е лесбийка и въобще не се интересува от мъже. С Шан Ийв са в перфектни и щастливи отношения. Баща й Сесил Чао Зе-цунг отказва да я приеме такава, каквато е.

Джиджи написва писмо на баща си, което стига дори до вестниците.

„Скъпи тате,“ пише тя, „Подвела съм те да мислиш, че бих могла да имам и други опции. Разбирам, че за теб е трудно да си представиш как бих мога да бъда интимно привлечена от друга жена; аз също не мога да си го обясня. Просто се случи – мирно и нежно. И сега след толкова години, ние двете продължаваме да се обичаме.“

„Не искам от теб да сте най-добри приятели. Искам обаче да я приемаш като нормално човешко същество и да не се плашиш от нея. Разбирам, че е трудно да приемеш истината. Самата аз прекарах много време търсейки себе си, кое е важно за мен, кого обичам и как да живея по най-добрия начин.“

„Гордея се с живота си и не бих избрала друг начин да го живея. Съжалявам, че съм те подвела да мислиш, че съм в лесбийска връзка, само защото няма добри, подходящи мъже в Хонконг. В Хонконг има изобилие на добри мъже – те просто не са за мен.“

Доста силно послание, но от Сесил Чао така и няма отговор.

За него е известно, че притежава старомодни и консервативни убеждения. Въпреки това той има деца от 3 различни жени.

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.

 
 

Късометражна програма за първи път на „София филм фест за учещи“

| от chronicle.bg, По БТА |

Късометражна програма ще има за първи път в Дискусионния клуб за българско и европейско кино „София филм фест за учещи“ – в пролетното издание, което започва днес в Дома на киното и ще продължи до 26 юни, съобщават организаторите.

Прожекциите са всеки понеделник от 18.00 ч. Входът е безплатен за ученици и студенти. Лектори са кинокритикът Антония Ковачева, директор на Филмотеката, и режисьорът проф. Георги Дюлгеров.

Българското кино отново е важен акцент в пролетната селекция. Традиционно ще има срещи с творческите екипи на филмите. Българска е и първата късометражна програма – от три заглавия – носителите на наградата „Джеймисън“ /Jameson/ за най-добър български късометражен филм за 2017 и 2016 г. – „Дрехи“ на Веселин Бойдев и „На червено“ на Тома Вашаров, както и „Любов“ на Боя Харизанова.

Пълнометражните родни продукции са „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, вдъхновен от съдбата на певицата Леа Иванова, предизвикалият огромен зрителски интерес „Воевода“ на Зорница София – по спомени на очевидци и разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – с наградата за най-добър балкански филм и наградата на гилдията на българските кинокритици на 21-вия СФФ и още много отличия, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, интригуваща мозайка от три истории за разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца.

Пролетната програма започва с един от най-обсъжданите филми на 2016 г. – носителя на шест „Оскар“-а „La La Land“ на младия режисьор Деймиън Шазел с Райън Гослинг и Ема Стоун. Финалът е с „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл, в който рамо до рамо с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър блести талантливата млада българска актриса Анжела Недялкова.
Останалите заглавия са „Патерсън“ на Джим Джармуш, номиниран за „Златна палма“, „Хулиета“ на Педро Алмодовар, „Панама“ на младия сръбски режисьор Павле Вучкович, номиниран за „Златна камера“ в Кан.

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.