Строежите на мафията

| от |

Където има строежи, има и печалби. Особено ако строителните дейности се възлагат „по втория начин“ – чрез нагаждане на изискванията към точно определени кандидати. Мафията в Милано усилено се готви за ЕКСПО-2015, пише Дойче веле.

0,,17444146_303,00

Багери, строителни кранове и скелета определят облика на Ро – едно от предградията на Милано, което е заприличало на огромна строителна площадка. Там ще се проведе бъдещото световно изложение EКСПО-2015. До 1 май 2015 година всичко трябва да бъде готово и строителите работят без прекъсване, за да наваксат закъснението си. На няколко пъти работата беше прекъсвана заради нередности при разпределението на обществените поръчки и случаи на корупция. Оказа се също, че част от строителните фирми са инфилтрирани от калабрийската мафия – т.нар. Ндрангета.

Синдикалният лидер Франко ди Алесандри казва, че бъдещото изложение е донесло на Милано много пари, но и много престъпност. „Разследванията показват, че калабрийската мафия е изпратила свои хора в региона, които да подготвят всичко за доходните сделки около EКСПО-2015. Без много шум в Милано се настаниха редица фирми, ръководени от членове на Ндрангета. Те са висококвалифицирани, имат изискани маниери и вече протягат ръце към апетитните обществените поръчки, свързани с това огромно начинание“, казва ди Алесандри.

224 милиона евро за съмнителни консултанти

Десетки милиарди евро вече са инвестирани в Милано, близо един милиард – от чужбина. С тези пари се финансира не само изграждането на панаирното градче, но и много инфраструктурни проекти. Ще бъдат изградени нови улици, железопътни линии. Линията на Миланското метро вече стига до предградието Ро. За разпределението на строителните поръчки отговаря управата на областта Ломбардия, която създаде специално дружество само за тази цел. Шефът му обаче се намира в предварителния арест.

Прокуратурата води разследване срещу него и осмина други висши служители на дружеството, обвинени, че са одобрили 224 милиона евро за хонорари на консултанти, чиято задача била да нагаждат условията на търговете към профила на определени фирми. Франко ди Алесандри твърди, че става дума за фирми, повечето от които са напълно неизвестни в Ломбардия. „По време на тарифните преговори сред нас седяха хора, които никога не сме виждали в строителния бранш. Придружаваха ги някакви съмнителни типове, представени пред нас като консултанти. Някои от тези консултантите нямаха никакво понятие за какво става дума. Според мен това бяха подставени лица“, казва ди Алесандри.

Строителният бранш е доходен бизнес за мафиотските фамилии. Те си подсигуряват обществени поръчки чрез подставени лица и подкупи. Парите, дадени за подкуп, след това се отчитат като разход за консултанти. А там, където подкупите не помогнат, иде ред на заплахите. Мафията извлича огромни печалби, включително и поради това, че занижава общите разходи за строителството, използвайки некачествени строителни материали и работници на черно, вместо редовно назначени строители.

Ндрангета подкрепя всеки, който я обслужва

Миланската прокурорка Илда Бокасини добре познава методите на организираната престъпност. Години наред тя води разследвания срещу Коза Ностра в Палермо, а в момента и следствието срещу арестуваните в Милано. Бокасини пояснява, че без връзки с политиците, мафиотите не биха могли да действат така необезпокоявано, както сега в Ломбардия. „За разлика от Коза Ностра, която мрази левите партии, Ндрангета е политически неутрална. Тя подкрепя всеки политик, който е готов да обслужва нейните интереси“, казва Илда Бокасини.

Мафиотската организация разполага с мрежа от свои хора, които поддържат връзки с политици от региона на Милано. Ндрангета финансира скъпи предизборни кампании и очаква в замяна на това политическа подкрепа. Малцина са наясно относно обвързаността между политици и мафия. Чак когато се стигне до арести, повечето хора осъзнават какво се е разигравало пред очите им. Както в Букинаско, където полицията арестува кмета и двама общински съветници, обвинени в корупция.

Кметът на Милано Джулиано Пизапия, който се кандидатира с обещанието да опази EКСПО-2015 от мафията, смята, че разследването на прокуратурата е добър знак. „Радвам се, че започнаха разследвания. Само така можем да бъдем сигурни, че ще има контрол“, казва той. Строителните работи в Ро продължават. До откриването на Световното изложение на 1 май 2015 година всичко трябва да е готово.

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.    

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

Този път „Оскар“-ите дискриминират актьорите по възраст

| от chronicle.bg, по БТА |

Американската киноакадемия, учредила „Оскар“-ите, беше обвинена за това, че дискриминира актьорите по възраст, като звездите над 60-годишна възраст рядко са удостоявани със златните статуетки.

Порталът се позовава на най-ново изследване на сътрудниците на университета в Южна Калифорния. Те установили, че от 25-те номинирани филма за „Оскар“-и през последните три години, главният актьор в тях е бил над 60-годишен само два пъти. И в двата случая номинации получил Майкъл Кийтън.

По данни на изследването едва в 22,3 процента от споменатите филми играели и в главни роли възрастни жени.

През месец януари тази година световноизвестният режисьор Джеймс Камерън разкритикува Американската киноакадемия заради нейното предубеждение към масовата култура, припомня сайтът Дедлайн.

 
 

Сериалите, които свършват през 2017

| от chronicle.bg |

Нищо не е вечно.

Гадното чувство, когато приключиш хубав сериал и се чудиш какво да правиш с живота си, е познато на всички – обикновено това се случва с хубавите книги. Да приключи сериалът ви завинаги обаче – ето ви съвсем друга мъка.

Миналата година се разделихме с много актьори. През тази обаче ни очаква краят на много сериали. Подготвихме галерия с всички тях.