Странното възраждане на републиканска Америка

| от |

Едуард Лъс / Файненшъл таймс 

От години хората предричат смъртта на Републиканската партия. Намаляващият дял на белите в населението на САЩ и разпространението на ценности на толерантността като подкрепата за гей бракове щели постепенно да ликвидират привлекателността й. Но Голямата стара партия разполага с начин да устои на пук на тези прогнози. Предстоящите избори в средата на мандата през ноември е малко вероятно да направят изключение, макар че лагерът на републиканците за следващите президентски избори изглежда по-силен от когато и да било след 2000 г. Наистина в един момент може да дойде това „утре“, което предричат на партията. Но засега „днешният ден“ се развива доста добре за републиканците.

us-politics-republicans-democrats1

 

Да вземем например наближаващите избори за Конгрес. Президентът Барак Обама не пести никакви усилия в набирането на средства, за да запази контрола на Демократическата партия над Сената. Остатъкът от неговия президентски мандат зависи от това.

Дори непримирими оптимисти се съмняват, че демократите могат да запазят контрол над Камарата на представителите. Но колкото повече усилия хвърля Обама за Сената, толкова повече намаляват процентите му. Миналата седмица рейтингът му достигна ново дъно с 41 процента одобрение срещу 54 на неодобрение. Историята показва, че партията на непопулярен президент губи позиции на избори по средата на мандата. Тази година е малко вероятна да обърне традицията.

Републиканците трябва да спечелят шест места, за да си върнат контрола над Сената през ноември. Двадесет и едно от 36-те места, за които ще е битката, се заемат от демократи, а седем от тях са в щати, където през 2012 г. спечели Мит Ромни.

За сравнение Обама спечели едва едно от 15-те републикански места . Демократи в трудна позиция като Мери Ландрю от Луизиана и Кей Хаган от Северна Каролина по същество ще се съревновават на изборите срещу Обама. Те дават ясно да се разбере, че не искат явната му подкрепа и говорят за „Обамакеър“ – знаковия му закон за здравеопазването – сякаш е някакъв вирус. Ветеранът в прогнозите Чарли Кук вече оценява шансовете на републиканците на повече от 50:50, че ще контролират и двете камари през остатъка от мандата на Обама. Не е зле за партия в упадък.

Извън Вашингтон републиканците са повече в подем, отколкото в упадък. В 24 щата партията държи губернаторския пост и двете камари на местните законодателни органи срещу едва 16, в които демократите имат пълен контрол. Останалите десет са поделени. Общо 30 щата имат губернатор републиканец. В някои случаи, като например Тексас, където испаноезичното малцинство е на път да стане мнозинство, е налице зловещо предзнаменование за участта на консерваторите, ако не се откажат от вродения си нативизъм. В други, като например Калифорния, където републиканците от години правят всичко, за да отблъснат имигрантските групи, партията се изправя пред възможността да остане в малцинство за постоянно. Тези, които не са с бял цвят на кожата, не обичат да ги принасят в жертва за несгодите на обществото. Те също така са склонни да бъдат по-толерантни към фискалното преразпределение, отколкото белите. Да си партия, която е „за малко държава, но големи затвори“ не е рецепта за дългосрочен успех за републиканците.

Но има нещо дълбоко закодирано в политическото ДНК на Америка, което преобразува първите поколения социални демократи във второ поколение консерватори. През по-голямата част от 20 век католици като италианците и ирландците са надежден избирателен блок на демократите. Ричард Никсън и Роналд Рейгън промениха това, отчасти използвайки политически послания, с които да се заиграят с расовите им страхове, и отчасти харесвайки се на стремежите им да се издигнат по-нагоре. Няма правило, което да казва, че избирателите от латиноамерикански произход не може постепенно да преминат в лоното на републиканците. От етническите групи в Америка само чернокожите и еврейските избиратели са непоклатими демократи. Ако контролиран от републиканците Конгрес може да прокара имиграционна реформа догодина, това може да премахне голяма част от чувството на отчуждение сред испаноезичните. След като спечелиха едва една четвърт от вота на избирателите от латиноамерикански произход през 2012 г., представянето на републиканците може само да се подобрява.

От това ще зависи в голяма степен кой ще спечели през 2016 г. Демократите спечелиха пет от последните шест президентски избора, ако включим и постановената от съда победа на Джордж Буш-син през 2000 г. (той загуби народния вот). Демографията подсказва, че ще става малко по-трудно с всеки изборен цикъл за републиканците да печелят Белия дом. Още повече че консервативните активисти на места като Айова и Южна Каролина, които имат огромен глас при избора на партийната номинация, все повече се отдалечават от популярната култура в САЩ.

Евангелизмът, съпротивата срещу репродуктивните права на жените и хомофобията са все по-ексцентрични принципи на бялата база. Става все по-трудно за умерен, социално толерантен републиканец да спечели партийната корона. Или поне е така на теория.

Но нищо друго не може да съживи една победена партия, както възможността от победа. През 2012 г. най-талантливите републиканци стояха отстрани. На полето бе Ромни плюс някаква странна сбирщина от хора. Беше ясно накъде духа вятърът. За разлика от тогава този път повечето от големите имена или дават ясно да се разбере, че ще участват в надпреварата, или се заиграват с идеята. От либертарианеца Ранд Пол до умерените Роб Портман и Крис Кристи и династичния представител Джеб Буш, талантът на републиканците очевидно надушва възможност.

Контрастът с лагера на демократите е рязък. Само Хилари Клинтън вероятно ще се кандидатира, а съветниците й се тормозят как да се дистанцират от Обама, без да рискуват да загубят подкрепата му.

Що се отнася до самия Обама, неуспешният старт на неговия закон за здравеопазването дискредитира повече каузата за активно федерално правителство повече, отколкото републиканците са се надявали някога да успеят.

Засега крилото на надеждата и промяната в Демократическата партия е изпаднало в летаргия. Ще бъде трудно за Клинтън да запали отново ентусиазма му. Това дава на републиканците най-добрите шансове от 2000 г. да си върнат Белия дом. Партията на вчерашния ден може все още да има бъдеще.

 
 

Тъмнокожа моделка имитира традиционни модни кадри

| от chronicle.bg |

Не само Холивуд има проблем с липсата на разнообразие за предлаганите роли, заради което лица с различни черти или по-напреднала възраст се оказват без работа. Оказва се, че подобен проблем има и в света на модата. По тази причина африканският модел Деде Хауърд пресъздава култови модни кадри на големи компании. Тя обаче поставя всички известни снимки пред „черното огледало“, което им дава различен прочит.

„Всеки ден сме бомбардирани с ярки реклами, билбордове и телевизионни реклами, които се опитват да ни вдъхновят да купим продуктите, които излизат на пазара. Нещо, което винаги ме е притеснявало, когато гледаме тези реклами е, че рядко на тях виждаме тъмнокожа жена. Когато бях момиче, винаги се чудех защо големи брандове като Gucci, Chanel, Luis Vuitton, Guess и много други рядко използват тъмнокожи модели? И ако го правят, много малък процент тъмнокожи модели успяват да пробият, но групата им остава до голяма степен без промяна в дълъг период от време“, пише тя в сайта си.

Според нея повече видимост на хората от „всички раси, независимо дали са бели, черни, азиатци, латиноси и др.“ ще помогне на всички да повярваме в потенциала си. Тя отбелязва още, че тъмнокожите рядко са представяни в добра светлина в медиите, но за сметка на това безброй пъти се съобщава за застрелването или ареста на поредния тъмнокож.

Вижте интерпретациите на Деде на модни кадри, в които се бори със стереотипите.

 

 
 

София Вергара – съдена от ембрионите си

| от chronicle.bg |

Звездата от „Модерно семейство“ София Вергара е съдена от…два замразени ембриона, които е заплодила заедно с бившия си партньор. 

Зародишите, наречени Ема и Исабела, са вписани в документите по съдебното дело.

Вергара се раздели с Ник Лоб през 2014 година, след като той вече веднъж се опита безуспешно да я съди за попечителството над ембрионите. Според новото дело обаче самите ембриони са били лишени от наследството, което им се полага според тръста, основан на тяхно име, защото Вергара отказва да им позволи да се развият и да бъдат родени, както първоначално е предвидено. Тръстът е създаден за тях в Луизиана, въпреки че ембрионите се намират в Калифорния. Лузиана е „пролайф“ щат и според законите му оплодена яйцеклетка е виждана като „юридическо лице“. В документите по делото фигурират имената на оплодените яйцеклетки, но не и на самия Лоб. Делото иска попечителството на зародишите да бъде дадено на Ник Лоб, който да им осигури раждане и живот.

София Вергара и Лоб преминаха пред инвитро процедура през 2013 година. Договорът, подписан от двамата тогава, постановява, че никой от тях не може да прави каквото и да е с ембрионите без съгласието на другия.

Адвокатите на Вергара подчертават, че тук дори не става дума за ембриони, а за оплодени яйцеклетки и единствената причина да бъде заведено делото е, за да намери как Ник Лоб да свързва името си с това на Вергара.

 
 

Първи кадър на Том Холанд като Спайдърмен

| от chronicle.bg |

Колкото и филми да сме гледали за Спайдърмен досега, напът сме да видим първия за Питър Паркър. В новия филм за супергероя с Том Холанд в главната роля ще проследим историята на Питър – момчето, което се превръща в Спайдърмен, докато живее обичайния си тийн живот.

За Холанд това не е екшън филм, а по-скоро история за момче, което се бори за това, да успее да заговори момиче, докато се опитва междувременно и да спаси града.

„Спайдърмен: Завръщане у дома“ ще се появи на екран през лятото на 2017-а.

 
 

Photoshop битката за Тейлър Суифт

| от chronicle.bg |

Певицата Тейлър Суифт стана повод за ожесточено състезание на фотошоп майстори от целия свят.

Тя беше заснета наведена, с разперени ръце. Това беше достатъчно, за да започне поредицата от фотошоп изпълнения, които я пренасят на различни места в различен контекст – яхнала ракета със знамето на САЩ в ръце например.

Затова обичаме интернет!

Вижте в галерията най-добрите попадения.