Странни езици владеят света

| от |

Светът не просто е завладян от страшно много различни езици, а лингвистите твърдят, че те са над 6000! При това във всеки от тях може да се открие по нещо необичайно. Например в един от ескимоските диалекти има 64 глаголни форми в сегашно време. Езикът таки (Френска Гвинея) съдържа само 340 думи, а в азбуката на ротокас (Папуа Нова Гвинея) се наброяват едва 11 букви. Кхмерите пък използват в писмеността си 72 знака. А китайският изисква да се спазва съответната височина за произнасяне на всяка сричка. Например, ако в Поднебесната империя някой изрече 3 пъти „Ма“, без да спазва определени правила, може да прозвучи така, все едно майка се кара на кобилата. Затова изглежда напълно логично, че именно сред китайците има толкова много хора, притежаващи абсолютен слух: те привикват към това от раждането си.

Необичайни факти съществуват практически във всички езици. Обаче при някои от тях те са направо учудващи и странни.

На ЯГАНСКИ са общували аборигените от Огнената земя. Езикът им сега се смята за мъртъв. Най-любопитното обаче е, че сред лингвистите и до ден-днешен не умира славата на една от думите му – „Мамихлапинатапай“. Учените я смятат за една от най-всеобхватните по смисъл сред всички останали езици по света. А значението на „Мамихлапинатапай“ наистина е необикновено: „Поглед, който си разменят двама души, осъзнавайки, че желаят едно и също нещо, но никой не се осмелява да го предложи пръв.“

На ПИРАХАН говорят само 200-300 души в цял свят – обитателите на един от притоците на Амазонка. Езикът им принадлежи към изчезналото изолирано семейство мура, някога едно от най-важните в региона. Пирахан се състои едва от 13 фонеми и в него има 4 думи за цвят, които обхващат диапазона от кафяво-пурпурната, червено-жълтата, синьо-зелената и бялата гама. Най-необичайното в езика е пълната липса на числителни и неспособността на пираханците да смятат. Лингвистът Еверет и съпругата му дълго време изучавали езика и стигнали до извода, че в племето все пак се използва възходяща и низходяща интонация, обозначаващи едно или много малко, както и малко повече. Когато трябва да се назоват над 3 предмета, се употребява цяла фраза. След 8-месечно обучение местните така и не успяват да усвоят числителните и не се научават да броят на пръсти. Явно съзнанието на пираханците е затворено за подобни ненужни суетни тънкости на съвременния свят.

БАСКСКИЯТ език е разпространен в северните области на Испания и най-близките до тях южни райони на Франция. Странността му е в това, че не принадлежи нито към индоевропейската, нито към каквато и да било друга езикова група. Смята се за изолиран, тоест генетичните му връзки със световното лингвистично семейство така и не са установени.

Близо 80 000 души говорят ФАРЬОРСКИ. Всъщност става дума за жителите на едноименните острови в състава на Дания. Езикът широко се използва в пресата и в електронните медии, преподават го дори в училища и вузове и вероятно поради този факт той не е заплашен от изчезване. Необичайното на фарьорския е във факта, че и до днес се е запазил в първичния си вид – такъв, какъвто е бил при създаването си през IX-XV век. Което означава, че хората, които владеят езика, не само че имат възможност да четат в оригинал древни текстове от скандинавската митология, но и перфектно да асимилират всичко, написано преди над 500 години. На Фарьорските острови обаче изобщо не разбират датски, който е официалният език на държавата, под чиято юрисдикция е мястото.

На Канарите много често може да се срещнат хора, общуващи помежду си със звуци, приличащи на птиче чуруликане. Напълно справедливо езикът на СВИРУКАНЕТО може да се нарече един от най-красивите на планетата ни. Ксенолингвистите дори се опитват да го нарекат извънземен. Силбо-гомеро или гомерското свирукане наистина е една от забележителностите на острова. Дълго време дори се обсъжда идеята то да бъде включено в Списъка с нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. С помощта на този език първоначално си общуват пастирите на острова – свирукането се чува много по-надалеч от обикновеното викане, особено в планините. Казват, че разстоянието между общуващите по този начин може да стигне до 3,5 км. В оригиналния език съвсем ясно се чуват 4 гласни и 8 съгласни звука, чийто брой стига до 10 при добавянето на низходящ тон. Силбо-гомеро се преподава дори в училищата, за да усвоят децата как се свирука в оригинал.

Езика на ЖЕСТОВЕТЕ владеят не само хора с увреден слух, но и онези, които работят в условията на постоянен шум или под вода. Разбира се, всички те използват различни „езици“. Лингвистите дори твърдят, че са толкова много, та дори били принудени да създадат своеобразен „есперанто“ на жестовете – универсален и общоразбираем. Той обаче се използва най-вече по време на Параолимпиадите. В някои държави езикът на жестовете е признат и на конституционно ниво, като например в Испания, Чехия и т.н., а в Исландия дори е със статут на официален. Приемането му в национален мащаб доста улеснява живота на неговите ползватели: съществуват детски градини, училища и вузове, където всички желаещи (и нуждаещи се) придобиват знания с помощта на езика на жестовете. Любопитен факт е, че учените правят опити – при това доста успешни – да научат шимпанзетата на езика на жестовете. И те не само че бързо схващат „уроците“ и съвсем на място използват съществуващите жестове, но и измислят собствени, за да обозначат някои ситуации, а също така обединяват стари, образувайки нови „думи“. Например една от участничките в експеримента нарече динята „пие-плод“. Освен това шимпанзетата с удоволствие използват научените жестове за общуване в групата.

Езикът често се приема от хората като нещо, което се разбира от само себе си. Без него е почти немислимо общуването. Невъзможно е да си представим свят, където поне още няколко души не знаят езика, на който говорим и разбираме ние самите. Независимо дали някой от нас се е замислял за значението му в живота ни, езикът играе една от най-важните роли в него, сравнима със самия живот…

Общуване с духовете

Въпреки че езикът е една от необходимостите на света, според данни на ООН средно на две седмици на Земята изчезва по един език. Това се случва най-вече когато умират хора, които го говорят, или езикът се обединява с други подобни, или е потиснат от по-екзотичните, популяризирани и чрез публикации в медиите…

В определен смисъл умирането на езика означава и смърт за културата. Затова може би списъкът с десетте най-редки езика в света е своеобразно общуване с духовете.
10. Камикуро (камиколо, камеколо, камикура).
9. Думи (дум ибо, думи бро, лси рай, род обо, сотмали).
8. Онгота (бира(й)ле).
7. Лики (Моар).
6. Танема (танима, тетаво).
5. Ньереп.
4. Чемеуеви (чемегуеви).
3. Лемериг (пак, бек, сасар, леон, лем).
2. Каиксана.
1. Тауширо (пинчи, пинче).

Автор: Альона Нейкова

 
 

180 милиона долара, ако се ожените за дъщерята на милиардер

| от chronicle.bg |

Всичко започва през 2012 година, когато бащата на Джиджи предлага 65 милиона долара на мъжът, който ще вземе ръката на дъщеря му.

По това време тя излиза с партньорката си Шан Ийв от 9 години и двете започват да мислят за брак.

Да, Джиджи е лесбийка и въобще не се интересува от мъже. С Шан Ийв са в перфектни и щастливи отношения. Баща й Сесил Чао Зе-цунг отказва да я приеме такава, каквато е.

Джиджи написва писмо на баща си, което стига дори до вестниците.

„Скъпи тате,“ пише тя, „Подвела съм те да мислиш, че бих могла да имам и други опции. Разбирам, че за теб е трудно да си представиш как бих мога да бъда интимно привлечена от друга жена; аз също не мога да си го обясня. Просто се случи – мирно и нежно. И сега след толкова години, ние двете продължаваме да се обичаме.“

„Не искам от теб да сте най-добри приятели. Искам обаче да я приемаш като нормално човешко същество и да не се плашиш от нея. Разбирам, че е трудно да приемеш истината. Самата аз прекарах много време търсейки себе си, кое е важно за мен, кого обичам и как да живея по най-добрия начин.“

„Гордея се с живота си и не бих избрала друг начин да го живея. Съжалявам, че съм те подвела да мислиш, че съм в лесбийска връзка, само защото няма добри, подходящи мъже в Хонконг. В Хонконг има изобилие на добри мъже – те просто не са за мен.“

Доста силно послание, но от Сесил Чао така и няма отговор.

За него е известно, че притежава старомодни и консервативни убеждения. Въпреки това той има деца от 3 различни жени.

 
 

Крис Прат вече има звезда на Алеята на славата

| от chronicle.bg |

Звездата от екшъни Крис Прат получи звезда на Холивудската алея на славата, съобщи БТА.

Прат дойде на церемонията заедно със съпругата си Ана Фарис и сина им Джак.

„Имах добри родители, които ме възпитаха да почитам другите – каза 37-годишният актьор. – Не бяхме богати, но в семейството ни винаги имаше много любов. Аз съм вярващ и смятам, че някои неща са дар от Бога.“

Сред присъстващите на церемонията знаменитости бяха Зоуи Салдана, Дейв Батиста и Майкъл Рукър, които му партнират в сагата „Пазители на галактиката“.

Прат благодари на режисьора Джеймс Гън, който му повери главна роля в „Пазители на галактиката“ и на студиата „Марвел“, филиала на „Дисни“, задето даде шанс на дебеличък по онова време актьор, който до този момент бе известен най-вече с ролята си в сериала „Паркове и отдих“.

Впоследствие Прат се превърна в търсен в Холивуд екшън актьор. Сред по-известните филми, в които се е снимал, са също „Враг номер едно“, „Джурасик свят“, „Великолепната седморка“, „Пасажери“.

 
 

Алкохолизмът засяга по-сериозно жените, отколкото мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Американски учени откриха доказателство, че алкохолизмът засяга по-сериозно системата за възнаграждение в мозъка на жените, отколкото на мъжете.

Системата за възнаграждение в мозъка се състои от амигдала и хипокампус, които утвърждават полезния опит и взимат участие в създаването на спомени и вземането на решения.

За изследването учените събраха 60 човека, възстановили се след дългогодишна алкохолна зависимост, като ги разделиха в групи по равно – 30 жени и 30 мъже. Те събраха и равна по численост група от доброволци без проблеми с алкохола. Участниците бивши алкохолици са спазвали режим на въздържание от 4 седмици до 38 години. Всички преминаха невропсихологични оценки и ядрено-магнитен резонанс, за да се отчетат промените в мозъчната структура.

Изследванията проведоха учените от болницата в Масачузетс и училището по медицина към Бостънския университет. Те установиха, че структурата на системата за възнаграждение в мозъка на жените алкохолички е по-голяма, отколкото при тези, които не страдат от зависимостта. В същото време същите структури са по-малки в главния мозък на мъжете алкохолици, в сравнение с тези, които не са алкохолно зависими.

Всяка година трезвеност се свързва с 1,8 % намаляване на размера на мозъчните вентрикули, което показва, че възстановяването на мозъка от вредите от алкохолизма е възможно.

„Откритията ни подсказват, че може да е полезно да вземем предвид половите различия при лечението на алкохолизма“, каза експертът Гордън Харис.

 
 

Cheers! В очакване на „Гепи“

| от |

 През 2000 година британският режисьор Гай Ричи прави най-добрия филм в кариерата си до момента – ганстреската черна комедия „Гепи“. „Две димящи дула“ са излезли две години по-рано и са показали Ричи като хрисим мъж, който има интересна визия и различен начин на киноразказ.

Гай Ричи е черно и саркастично откровение за модерното кино, именно заради „Гепи“.

Брад Пит сам отива при него за роля, а Джейсън Стейтъм става звездата, която е, именно благодарение на рижия британец.

В „Гепи“ се псува („Fuck“ присъства точно 163 пъти) и се убива (26 трупа, ако трябва да сме точни), Бенисио Дел Торо умира в самото начало, въпреки че е една от звездите на филма, а имената на Джейсън Стейтъм, Денис Фарина, Вини Джоунс и Алън Форд блесват ярко.

„Гепи“ е великански филм, изтупал гангстерския жанр по приятен начин и прекроил го в нещо различно. Може да си го причините няколко пъти и всеки един ще е все така нелепо як.

Оттогава са изминали 17 години. „Гепи“ не печели нито една важна награда, но е поп-културен култ и ще остане във времето като пример за добро кино. Малко филми могат да се похвалят с това в действителност. Евала, Гай Ричи!

Само след няколко дни на малкия екран ще се появи британски сериал, пронстранствено адаптиращ този вкусен кървав и нелеп филм. В цели 10 серии „Гепи“ ще разказва за група дребни ганстрери, които се забъркват в голяма схема без да го осъзнават.

Дали тънкият ироничен хумор на Ричи, динамичният му диалог и великолепните му сцени ще бъдат претворени адекватно на телевизионния екран, още не е ясно. Ще го разберем на 25 април, когато „Гепи“ прави премиера на родния екран по AXN. Дотогава можем само да се надяваме.

Няколко млади британски звезди са облекли нелепи костюми и халати, взели са пушки и са извадили най-добрия кокни акцент, който вербалният им диапазон притежава, за да направят този сериал визуалното и ментално удоволствие, което филмът беше през 2000-та и все още е, 17 години по-късно.

Най-голямата звезда на шоуто е Рупърт Гринт. И той е такъв, заради дългогодишното си участие в поредицата за Хари Потър. За разлика от Даниел Радклиф и Ема Уотсън, Рубърт все още има жесток проблем с излизането от образа на Рон Уизли, толкова години по-късно. Може би ролята в „Гепи“ е онази, която ще го извади от недрата на британските клишета най-после.

Истината е, че Рубърт Гринт е чудесен актьор и порасна добре, за разлика от много деца-звезди. Големият му проблем е, че е толкова специфичен и образи като Рон Уизли му се лепват като неприятна дъвка за обувката. Той така и не намери своето място в киното и може би затова, това е и първото му телевизионно шоу. Да се надяваме, че малкият екран е неговото лоби и той ще се развие подобаващо за таланта си там.

Към него добавяме не по-малко чудесните Люк Паскуалино и Ед Уестуик, и много, много други британски имена, разбира се, които тепърва ще показват какво могат. Люк се появява за първи път пред широката публика в британската истерия „Skins“ и съответно нейните 3 и 4 сезон. „Skins“ не е лъжица за всяка уста, защото е хистерично и депресиращо шоу за младите хора в Бристъл, но е един от поп-феномените на модерната британска телевизия. Част от актьорите на Game of Thrones са дошли оттам, а най-големите звезди, с които може да се похвали са Дев Пател, Никълъс Холт и Джак О`Конъл – всички минали през школовката на шарения „Skins“.

Ед Уестуик от друга страна има дългогодишна практика в телевизията. Младите почитатели на сериалите го познават добре от „Клюкарката“, където играе надутия женкар Чък Бас. Именно благодарение на Ед Чък е един от най-обичаните копелдаци в модерната тийн-сапупена телевизия.

Всички тези младежи, в комбинация с няколко прелестни дами, правят телевизионния коктейл „Гепи“. Отделни групи от малки ганстери, участват в престъпни схеми, които се връщат, за да ги захапят отзад. Звучи като нещо, което няма как да се обърка. Особено при наличието на оригинал като този на Гай Ричи. Не, сериалът няма да задмине филма и никой не очаква това от него, но пък се надяваме да се постарае да е поне на същото ниво.

Дотогава (датата на премиерата е 25.04.) ето ви един трейлър пълен с мехурчета и зле прикрити мъжки задници и няколко снимки от шоуто в галерията горе. Cheers, mates!