Страната на хората-деца (приказка с неочакван край)

| от | |

Автор : Елица Златева (http://eumyths.wordpress.com)

Имало едно време една страна, в която хората страшно обичали приказки.Толкова ги обичали, че не искали да правят нищо друго, освен от сутрин до вечер да слушат сладкодумно разказани истории с юначни подвизи, чудеса и щастлив завършек.

cendrillon_grd_blu_ray

Хората в тази страна били особени – на вид изглеждали като всички останали, много от тях растели дори по-едри, по-силни и по-красиви, но по душа всички си оставали деца. Затова не знаели как да се грижат за себе си, не им споряло нищо от това, с което се захващали и красивата им страна помръкнала и обедняла.

Най-много от всичко хората в тази страна обичали вълшебните приказки. Толкова ги обичали, че чак били започнали да им вярват. И как да не вярват, като от там разбрали, че и най-големите нещастия могат да изчезнат отведнъж, ако се намери наистина могъщ вълшебник? А на хората в тази страна точно това им трябвало: да се отърват от проклятието на вечното детство.

Дошъл веднъж в тази страна красив принц от далечно царство. Бляскава била короната му и макар че не го познавали и не говорел много добре техния език, хората решили, че е вълшебник и му заръчали да ги отърве от проклятието. Мислил принцът, мислил и накрая рекъл: „Проклятието е много тежко, но аз знам как да се справя с него. Дайте ми 800 дни.“ Съгласили се хората, зачакали, но минали 800-те дни и нищо не се променило.

Пропъдили тогава лъжливия принц и повикали на помощ могъщ магьосник от далечната страна, където изгрявало слънцето. Дошъл магьосникът с многобройните си чираци, грамаден и страшен им се сторил отначало в мечите си кожи, но като ги съблякъл, се оказал дребно човече, хитро и жестоко, което обаче владеело тайнствени енергии и с тяхна помощ се опитало да зароби страната на хората-деца. Уплашили се те, завайкали се: какво да сторят?

Появил се тогава юнак, красив и силен, с яки мускули и омайна реч, който обещал да ги освободи от злия магьосник и да махне проклятието на вечното детство. Слушали го хората, гледали го и си рекли: „Този юнак, хем е воин, хем хубавец, хем толкова добре разказва приказки. Няма начин да не ни помогне!“ И го провъзгласили за цар.

Минала година, две, три. Чакали хората да падне проклятието, но сякаш нищо не се променяло. Юнакът разказвал приказки от сутрин до вечер с ненадминато сладкодумие и хората го обичали толкова много, че по цял ден седели в краката му, съзерцавали го, слушали историите му и съвсем престанали да се занимават с обичайните си дела. Ала от това животът им ставал все по-труден, а те самите – все по-нещастни. Само че никой не смеел да се оплаче, за да не разсърди юнака, понеже единственото нещо, което хората-деца все още умеели да правят, било да търсят утеха в неговите истории и да се надяват вълшебството най-сетне да споходи и тях.

Един ден обаче юнакът сам ги напуснал. Така и никой не разбрал дали му свършили историите или го призовали от друго място за нови подвизи. И настанал тогава голям раздор в страната на хората-деца. Някои от тях разбрали, че вместо да ги освободи от проклятието на вечното детство, юнакът направил магията още по-тежка. Други искали юнакът да се върне и да продължи да разказва приказки, защото само това придавало смисъл на живота им. Трети се възползвали от крамолите и повикали обратно чираците на злия вълшебник с мечите кожи, които установили невиждан терор…

Приказката спира дотук. В нея няма добри герои, освен може би донякъде онези хора-деца, които разбрали, че вместо да чакат помощ от вълшебници и юнаци, сами могат да се отърсят от проклятието. Само че те не били съвсем наясно как ставало това и трябвало много пъти да опитват, докато успеят.

По-голямата част от хората в тази страна все още имат нужда от приказки. Животът без приказки за тях е труден, защото единственият житейски урок, който са усвоили, е че трудностите се преодоляват с вълшебство, а добрите и лошите герои се разпознават от пръв поглед – особено, ако разказвачът е добър.

Как свършва тази приказка, ще ви разкажа някой друг път. Дотогава, ако искате, помислете каква е поуката дотук и, моля ви, не вярвайте на всички истории, които разни случайни юнаци ви разказват.

——————————

P.S. Разказах ви тази история, за да изпреваря предстоящата забрана на детските приказки , за която тази седмица български медии ни уведомиха. Всъщност, проверката на „новината“ показа, че ЕК никога не е приемала подобно решение, но пък сравнението на тазседмичната „новина“ с една публикация в друга българска медиа отпреди две години даде интересни резултати.

Писанието вероятно е вдъхновено от този доклад на Европейския парламент, приет след няколко етапа на обсъждания между юни 2012 г. и март 2013 г. Тук е отговорът на ЕК на предложенията в доклада. Тук може да намерите пълен преглед на инициативите на ЕК и на действащото европейско законодателство за осигуряване на равенство между половете. Ако в някой документ откриете намерение за цензуриране на традиционните детски приказки, моля, обадете ми се.

Ще изпреваря най-сръчните ползватели на търсачката на „Гугъл“ като предоставя и връзка към този  проект , осъществен с финансиране от ЕК. Ако проучите страницата, без да се фокусирате единствено върху заглавието на проекта, може да откриете доста интересни и полезни неща.

 
 

Майкъл Дъглас и Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости

| от chronicle.bg, по БТА |

След седмица живата легенда на американското кино Кърк Дъглас ще навърши 100 години. По случай юбилея синът му Майкъл Дъглас и съпругата му Катрин Зита-Джоунс организират парти с 200 гости.

Легендарният актьор е споделил за сп. „Клоузър уикли“, че всичко, което знае за празненството е, че син му и снаха му са поканили около 200 души – приятели и членове на семейството. И макар да е в неведение какво му готвят близките, Кърк Дъглас не крие, че с нетърпение очаква изненадата.

„Моята единствена работа е да бъда добре и да си почивам, за да се явя и да пръскам чар на собственото си парти. Естествено, ще трябва да произнеса кратко слово. Поради тази причина упражнявам речта си с говорен терапевт, за да могат гостите да ме разберат“, казва Кърк Дъглас.

Ветеранът допълва, че една от причините за дълголетието му е здравият и щастлив семеен живот. „Късметлия съм, че преди 63 години открих сродната си душа Ан Байдънс. Вярвам, че прекрасният ни брак ми помогна да преживея всички неща, с които се сблъсках в този живот“, споделя Кърк Дъглас

 
 

6 лоши кино римейка

| от |

Този месец, преди точно 15 години, на голям екран излиза великолепната криминална комедия „Бандата на Оушън“. Джордж Клуни, Брад Пит, Мат Деймън, Кейси Афлек, Джулия Робъртс и Анди Гарсия, под режисурата на Стивън Содърбърг и майсторския сценарий на Тед Грифин, създават едно истинско удоволствие за гледане в този кино пъзел.

„Бандата на Оушън“ сам по себе си е римейк на известен филм от 1960-а година с Франк Синатра и Дийн Мартин. Но за разлика от нашата класация тук, е един от добрите примери в киното.

Петнайсет години след модерната си версия филмът вече е нещо като класика, която може да бъде гледана отново и отново, при това винаги да ви носи удовоствие и кеф, макар да знаете отговора на загадката в него. Може би, заради това или поради липсата на свежи идеи, но Холивуд вече прави повторен римейк на този филм, при това с жени.

След „Ловци на духове“ „Бандата на Оушън“ ще е следващия филм, който ще пострада от феминистичния удар, разстлал се като сив похлупак над меката на киното. Разбира се, това са само предположения, за които всеки гледал и двете версии на филма, се надява да не е прав.

Междувременно, докато чакаме женската версия на „Бандата на Оушън“ ние си припомняме шест ужасни римейка, с които киното е сбъркало. Много.

В галерията горе.

 
 

Хайде да идва новият „Шерлок“!

| от |

След няма и година и един месец, минали в тегаво чакане, на малкия екран ще се появи новият, четвърти поред сезон на, нека си признаем честно, един от най-добрите сериали за последните години – „Шерлок“.

Шоуто, което направи Бенедикт Къмбърбач мега звезда, при това за няма и месец, се завръща за четвърти и засега, последен път на екран.

„Кометата на ВВС“, както феновете иронично наричат най-смелия проект на канала, стартира през 2010 година. По онова време модерна версия на най-известния книжен детектив, създаван някога, звучи като лоша научна-фантастика. Та какво може да прави Шерлок Холмс в XXI век и да е все така уникален, като мъжа създаден преди близо два века от сър Артър Конан Дойл? Хората са скептични и по-скоро негативно настроени към проекта, но накрая се оказва, че не са прави.

„Шерлок“ е шоу, в което или се влюбваш веднага или започваш да не понасяш още от първия му епизод. „Study in Pink“, базиран на един от кратките разкази на Дойл, излиза официално на 25 юли 2010 година. Месец по-рано ВВС пускат първата версия на същия епизод онлайн. Гледанията и свалянията са в хиляди. Епизодът по-късно е леко редактиран, променен и премонтиран и излиза официално на екран.

Взависимост от това коя версия сте гледали, може и да не сте харесали сериала още от първите му минути. Неофициалната версия, каквато се води неизлъчения епизод, е по-дълга, по-бавна и да, една идея по-различна.

Ще се учудите, но има хора, които рязко намразват сериала именно заради този епизод и така и не му дават повече шанс. Тяхна грешка. „Шерлок“ е поп-културно явление за телевизионния бизнес и е новаторство във времето, в което зрителят трудно успява да бъде изненадан.

Модерният „Шерлок“ няма време за губене. Сериалът базира първите си два сезона, излезли в рамките на шест месеца един от друг, на най-известните произведения на Конан Дойл и набързо вкарва вътре най-известните персонажи от света на детектива – Айрийн Адлър, професор Мориарти, инспектор Лестрейд, Майкрофт Холмс и разбира се, доктор Уотсън. Ще се учудите, но дори и второстепенните персонажи в сериала са базирани на такива, измислени от британеца и присъстващи в оригиналните му истории.

„Шерлок“ е феномен. На пръв поглед в него няма нищо уникално – та той адаптира произведия написани през 1800 година, не измисля нито един нов случай или персонаж за своя герой – и същевременно е най-новаторското хрумване на модерния развлекателен бизнес. Пълен е със случки и неща, които телевизията сякаш открива чак сега. И най-важното, успява да запали искрата по известния детектив отново.

Всеки век има свой Шерлок, казват различни експерти. Толкова уникално е творението на Артър Конан Дойл. За XXI век този Шерлок се нарича Бенедикт Къмбърбач. Независимо доколко това се харесва на някои или не. Независимо колко пълнометражни филма се направят за този детектив. Независимо колко нови книги излязат, се напишат, адаптират и прочие.

„Шерлок“ изстрелва Къмбърбач и Фрийман в стратосферата на мега-звездите. До момента, близо 40-годишните британци, са играли в телевизията, киното, при това във висококласни продукции, театъра и грандиозният успех все някак им се изплъзва. „Шерлок“ е game changer за тях. Той дава ударен ход на кариерите им и влива свежа кръв в леко скучния пейзаж на новите имена и еднотипни актьори, които се появяват ежегодно в Холивуд.

След грандиозния успех на първите си два сезона „Шерлок“ си взима почивка от цели 2 години. В днешно време, пък и в което и да е време, няма телевизионна продукция, която може да си позволи такава пауза. Това е лукс. Но ето, че „Шерлок“ го прави и това по никакъв начин не намалява фен-базата му. На 24 декември 2013 година, когато Шерлок Холмс трябва да се завърне от мъртвите, Twitter прегрява от тагове, хаштагове и прочие модерни версии на онлайн ентусиазма, заради старта на шоуто. Страницата на ВВС блокира от фенове, решени да гледат новия епизод онлайн.

Сезон 3 минава точно като комета – веднъж на 100 години – и отново отива в почивка, за да се завърне на 1 януари 2015-а (времевите паузи в „Шерлок“ са толкова огромни и различни, че могат да се мерят само с начина, по който Градска мобилност отчита времето между отделните трамваи – тоест, то граничи от сега до плюс безкрайност).

Стивън Мофат и Марк Гатис – сценарист и актьор по професия и създатели на сериала, в едно свое интервю казват, че когато им хрумнала идеята за модерен Шерлок, просто се молели ВВС да кажат „да“ на проекта. Защото телевизията се дърпа в продължение на няколко години. А какво и как ще правят те, за да го осъществят, си е тяхна работа.

В момента екипът на „Шерлок“ – от актьорите през режисьорите и сценаристите – е толкова зает с ангажименти по други проекти, че нямат време да направят нови епизоди за продукта, който ги направи толкова известни и желани. И това е жалко. Защото „Шерлок“ заслужава много сезони.

Сезон 4 обаче е на път. Той вече е изсниман, под строги мерки за сигурност и зоркия поглед на телевизията, в студения Кардиф. „Шерлок“ отдавна не се снима в Лондон. Всъщност от първия си епизод насам, защото вероятността там нещо да остане в тайна и някой да не види някоя сцена, е абсолютно невъзможно.

Ето ви един любопитен факт: първи епизод е сниман на реалната „Бейкър Стрийт“ 221В. Това не се е случвало никога след това. По онова време улицата е затворена и снимките текат, начело с Бенедикт Къмбърбач и Мартин Фрийман на сета, и никой не забелязва или дори и да го прави, не го вълнува какво се случва. Днес този вариант е мираж.

Сезон 4 на „Шерлок“, след един тотално страничен епизод, тръгва на 1 януари 2017 година. След него, в три поредни седмици, следват още 3 епизода. The Six Thatchers, The Lying Detective и The Final Problem, чиято първа снимка показва завръщането на Мориарти, ще бъдат излъчени съответно на 1-ви, 8-ми и 15-ти януари. И оттам-нататък не се знае накъде.

Sherlock Шерлок

Засега „Шерлок“ е в пауза. Но пък е като оргазъм или комета… зависи от гледната точка. Случва се рядко, но пък как!        

 
 

Десет сериала, които свършиха прекалено рано

| от |

Американската телевизия е известна с това, че може да разбие сърцата на феновете само с един свой замах. Като прекрати любимото им шоу, като убие най-обичания им персонаж… Примерите са безброй в дългите години правене на качествени сериали.

Много от сериалите, които стартираха в сезон 2016-2017 така и не доживяха да видят новата година и… новия си сезон. Някои биват прекратени още преди да се докоснат до малкия екран, а други дори не изкарват цял сезон.

Независимо колко нагади има един сериал, колко подписки се направят и какво говорят феновете за културното му наследство, когато една телевизия реши да дръпне шалтера на някое шоу, то вече е обречено. Малко са примерите, като „Анатомията на Грей“, Family Guy и прочие, които могат да се похвалят, че са видели живот след телевизионната си смърт.

Разбира се, върлият телевизиоман познава и злощастни примери на сериали продължили по-дълго, отколкото е редно. И успели да отегчат нещастната си аудитория до смърт.

Истината е винаги някъде по средата и е редно да знаеш кога да спреш и да се откажеш. Прекалено рано обаче никога не е добра идея. Особено, ако имаш потенциал. Ние сме събрали за вас 10 телевизионни шоута, които приключиха пътя си от малкия екран към нечий хол прекалено рано. Поне според нас. В галерията горе.