Страната на хората-деца (приказка с неочакван край)

| от | |

Автор : Елица Златева (http://eumyths.wordpress.com)

Имало едно време една страна, в която хората страшно обичали приказки.Толкова ги обичали, че не искали да правят нищо друго, освен от сутрин до вечер да слушат сладкодумно разказани истории с юначни подвизи, чудеса и щастлив завършек.

cendrillon_grd_blu_ray

Хората в тази страна били особени – на вид изглеждали като всички останали, много от тях растели дори по-едри, по-силни и по-красиви, но по душа всички си оставали деца. Затова не знаели как да се грижат за себе си, не им споряло нищо от това, с което се захващали и красивата им страна помръкнала и обедняла.

Най-много от всичко хората в тази страна обичали вълшебните приказки. Толкова ги обичали, че чак били започнали да им вярват. И как да не вярват, като от там разбрали, че и най-големите нещастия могат да изчезнат отведнъж, ако се намери наистина могъщ вълшебник? А на хората в тази страна точно това им трябвало: да се отърват от проклятието на вечното детство.

Дошъл веднъж в тази страна красив принц от далечно царство. Бляскава била короната му и макар че не го познавали и не говорел много добре техния език, хората решили, че е вълшебник и му заръчали да ги отърве от проклятието. Мислил принцът, мислил и накрая рекъл: „Проклятието е много тежко, но аз знам как да се справя с него. Дайте ми 800 дни.“ Съгласили се хората, зачакали, но минали 800-те дни и нищо не се променило.

Пропъдили тогава лъжливия принц и повикали на помощ могъщ магьосник от далечната страна, където изгрявало слънцето. Дошъл магьосникът с многобройните си чираци, грамаден и страшен им се сторил отначало в мечите си кожи, но като ги съблякъл, се оказал дребно човече, хитро и жестоко, което обаче владеело тайнствени енергии и с тяхна помощ се опитало да зароби страната на хората-деца. Уплашили се те, завайкали се: какво да сторят?

Появил се тогава юнак, красив и силен, с яки мускули и омайна реч, който обещал да ги освободи от злия магьосник и да махне проклятието на вечното детство. Слушали го хората, гледали го и си рекли: „Този юнак, хем е воин, хем хубавец, хем толкова добре разказва приказки. Няма начин да не ни помогне!“ И го провъзгласили за цар.

Минала година, две, три. Чакали хората да падне проклятието, но сякаш нищо не се променяло. Юнакът разказвал приказки от сутрин до вечер с ненадминато сладкодумие и хората го обичали толкова много, че по цял ден седели в краката му, съзерцавали го, слушали историите му и съвсем престанали да се занимават с обичайните си дела. Ала от това животът им ставал все по-труден, а те самите – все по-нещастни. Само че никой не смеел да се оплаче, за да не разсърди юнака, понеже единственото нещо, което хората-деца все още умеели да правят, било да търсят утеха в неговите истории и да се надяват вълшебството най-сетне да споходи и тях.

Един ден обаче юнакът сам ги напуснал. Така и никой не разбрал дали му свършили историите или го призовали от друго място за нови подвизи. И настанал тогава голям раздор в страната на хората-деца. Някои от тях разбрали, че вместо да ги освободи от проклятието на вечното детство, юнакът направил магията още по-тежка. Други искали юнакът да се върне и да продължи да разказва приказки, защото само това придавало смисъл на живота им. Трети се възползвали от крамолите и повикали обратно чираците на злия вълшебник с мечите кожи, които установили невиждан терор…

Приказката спира дотук. В нея няма добри герои, освен може би донякъде онези хора-деца, които разбрали, че вместо да чакат помощ от вълшебници и юнаци, сами могат да се отърсят от проклятието. Само че те не били съвсем наясно как ставало това и трябвало много пъти да опитват, докато успеят.

По-голямата част от хората в тази страна все още имат нужда от приказки. Животът без приказки за тях е труден, защото единственият житейски урок, който са усвоили, е че трудностите се преодоляват с вълшебство, а добрите и лошите герои се разпознават от пръв поглед – особено, ако разказвачът е добър.

Как свършва тази приказка, ще ви разкажа някой друг път. Дотогава, ако искате, помислете каква е поуката дотук и, моля ви, не вярвайте на всички истории, които разни случайни юнаци ви разказват.

——————————

P.S. Разказах ви тази история, за да изпреваря предстоящата забрана на детските приказки , за която тази седмица български медии ни уведомиха. Всъщност, проверката на „новината“ показа, че ЕК никога не е приемала подобно решение, но пък сравнението на тазседмичната „новина“ с една публикация в друга българска медиа отпреди две години даде интересни резултати.

Писанието вероятно е вдъхновено от този доклад на Европейския парламент, приет след няколко етапа на обсъждания между юни 2012 г. и март 2013 г. Тук е отговорът на ЕК на предложенията в доклада. Тук може да намерите пълен преглед на инициативите на ЕК и на действащото европейско законодателство за осигуряване на равенство между половете. Ако в някой документ откриете намерение за цензуриране на традиционните детски приказки, моля, обадете ми се.

Ще изпреваря най-сръчните ползватели на търсачката на „Гугъл“ като предоставя и връзка към този  проект , осъществен с финансиране от ЕК. Ако проучите страницата, без да се фокусирате единствено върху заглавието на проекта, може да откриете доста интересни и полезни неща.

 
 

13 сериала, които ще искате да изгледате на екс

| от chronicle.bg |

Някои сериали просто не те оставят на мира!

Сериалите са виновни за толкова много изпуснати пътувания, тежки работни дни и провалени сесии по света. Хората, независимо от възраст и пол, будуват до ранни зори само за да изгледат още един епизод.

И това е прекрасно! Сериалите са прекрасно забавление, което често ни отделя от ужасите на реални свят, показвайки ни доста по-ужасен. Затова в днешната ни галерия сме събрали 13 сериала, които ще искате да изгледате наведнъж. Приятна събота и неделя!

 
 

Васил Иванов, Нова и „личните“ разговори с приятели

| от Любомир Аламанов* |

Нарочно не коментирах веднага ситуацията около Васил Иванов, Слави Трифонов, бТВ, Нова, оставки, пресконференции, обвинения и контраобвинения, и всичко, което видяхме, чухме и прочетохме по темата. Защото подобни случаи са наситени с много емоция, прекалено много емоция. И хората не могат да мислят рационално.

Не съм работил в телевизия, не мога да коментирам бизнес отношенията в този сектор. Работил съм известно време в комуникациите, ръководил съм хора, изнасял съм лекции пред студенти по ПР и журналистика, затова мисля, че мога да кажа нещо по тези теми.

Та, ето и редовните ми 21 точки:

1. Сред работещите и в бТВ, и в Нова ТВ, и в БНТ имам много приятели. И знам, че и в трите телевизии работят много, ама много качествени хора. Както и в много други медии. Това не трябва да се забравя!

2. Емоционалният изблик, на който станахме свидетели, е само крайна реакция на един процес. Процес по съсипване на медийния пазар и репутацията на медиите като 4-а власт. Емоционален изблик и от страна на преките участници, и от страна на страничните наблюдатели.

3. Все още се правят страхотни медийни продукти. Както разследващи, така и политически, така и развлекателни.

4. И все още хората по-често звънят на медии, когато имат проблеми, а не на институции. Ама това май е лошо за институциите.

5. Собствеността и финансирането на медиите е пълна тайна. За повечето. А това ги поставя в уязвимо положение. Разбираемо. „Битието определя съзнанието.“ Или патриотичното: „Раната прави борбата!“

6. Евросредствата съсипаха медийния пазар, както никой друг пазар. Темата е дълга, не е за тук. Само ще отбележа, че телевизиите и радиата потриваха доволно ръце, като се намери вратичка само те да получават директно пари по Оперативните програми. И не подкрепиха печатните медии в тяхното справедливо негодуване. Грешка.

7. Ефирните телевизии от десетилетия не споменават имена на марки и компании даже когато са допринесли изключително много за обществото ни. Също дълга тема. Но резултатът е, че хората масово са облъчвани с политика и катастрофи.

8. Политиците упражняват натиск върху медиите. Без съмнение. Още се помни случая, когато Бойко [Борисов] звънеше на главни редактори, за да му потвърдят, че не им звъни…

9. Има и скапани медии и журналисти. Които изнудват и изпълняват поръчки. От най-високо политическо ниво, до злобното: „Ако не ми дадеш реклама, ще напиша колко ти е скапан продуктът. Или как имаш мишка в магазина.“

10. Има и скапани политици/компании/агенции, които предлагат пари за рекламни публикации, но под формата на журналистически материали, и то за продукти или услуги, които са далеч от добрите.

11. На фона на горните точки, журналистите, които продължават да правят истинска журналистика, са герои. Категорично.

12. Знам каква е фрустрацията да работиш много и да не ти уважават труда. Бавно откачаш.

13. Знам какво е да си тръгнеш от някъде, където си го приемал за дом. И то толкова изпълнен с емоции, че сякаш ще се взривиш от вътре.

14. Знам и какво е някой да използва колегите за собствена полза. Дори и просто защото не е намерил друг начин за действие. Това е зле. Ако си мъж, справи се сам. Или с тези, които знаят какво правят и как те подкрепят. Всичко друго не е мъжко. Както ми каза скоро една приятелка, при бизнес разделите колегите са в лошата позиция на децата при развод. Хем не знаят съвсем точно какво става, хем трябва да вземат страна. И все някой ги използва по лош начин.

15. Знам какво е да искаш да излееш емоциите, да разкажеш, да обясниш, да покажеш на другия/другите какво е положението. Дори и само да се оправдаеш пред себе си, че май постъпваш правилно.

16. Знам какво е да искаш да дадеш информация, само защото знаеш, че другата страна ще те залее с помия. Но и знам как трябва да си наложиш да стискаш зъби. Защото не си като „ония“, „другите“, „бившите“. Стискаш зъби и това е.

17. Знам какво е като работодател да се налагам над служител. Защото знам повече от него. Защото нося по-голяма отговорност от него. Защото на финала, ако стане издънка, аз ще го отнеса.

18. Знам и какво е като работодател да се доверявам на екипа и да приемам техните предложения. Защото в днешния свят никой не може сам.

19. Конфликт на интереси има навсякъде. Роднинските отношения на Балканите все още са по-силни от прагматизма на бизнеса. Просто трябва да се внимава това да не пречи на работата. Защото ако излезе от контрол, всичко се скапва.

20. Все още не ми е ясно, етично ли е да се излъчват записани разговори или не? Защото ако журналисти записват журналисти, е неетично. Но ако записват други хора, то е „разследване“ и е етично. И какво трябва да се гледа – как са записани разговорите или какво е съдържанието им? Записът как един премиер спира проверка на фабриката на свой приятел, етичен ли е, защото показва как мафията превзема държавата или е неетичен, защото е незаконен?

21. Основните виновници за ситуацията са политиците и магистратите, които с написване на двусмислени закони, неспазването им, разрушаване на институциите, натиск върху медиите, съсипване на съдебната система и всичко друго, което си знаем, ни вкарват в режим да се изпокараме един с друг. А те си управляват отново и отново си поделят финансовите ресурси.

Ако има добра саморегулация, ако зрителите наложат високи изисквания, ако медиите намерят как да се откъснат от политическия натиск, след няколко месеца може да има развитие по случая и всичко да е ясно. Малко желание и малко смелост се иска. И много бачкане. Но може да стане. И май трябва. Защото оставането в миналото е безсмислено и неконструктивно. Каквото и да се е случило. Всеки трябва да намери начин да продължи напред. Защото не думите, с които ни замерят, ни определят какви сме. А нещата, които правим. Всеки ден. Без да спираме.

* Коментарът е публикуван в личния профил на Любомир Аламанов във Facebook и се препечатва в Chronicle.bg с разрешението на автора. Любомир Аламанов е PR-специалист с дългогодишен опит в предоставянето на консултантски услуги и изграждане на комуникационни стратегии; един от създателите на Българската асоциация на PR агенциите.

 
 

5 сериала за телевизията, които да гледате по телевизията

| от |

Телевизията е велика магия. Можеш да покажеш всичко, да излъжеш, да пускаш глупости с часове, да се правиш на маймуна и винаги ще има поне един човек, който ще те гледа и дори ще те хареса. Телевизията е медията с най-силно влияние в модерния свят и нито интернет, нито онлайн стриймовете могат да я победят.

Телевизията е истинска магия. Там може да си на места, без реално да бъдеш на тях, може да си тъп, но да изглеждаш умен, можеш да си забавен без да имаш и един грам чувство за хумор. Телевизията придава онзи дребен блясък върху хората, след който всеки се чувства с 10 см по висок.

Негово величество малкият екран! Той ти дава толкова много и те мами по онзи приятно сладък начин. Той може да е мелодраматичен в тежките моменти и силно захаросан в сладките. И ти нямаш нищо против. От „Малката булка“ да майстори-готвачи, телевизията предлага всичко. Там има всичко. От експерти, които говорят мъдро по всякакви въпроси до маймуни, които правят фокуси.

Телевизията е сладкото изкушение и понякога се прави трудно. Особено, когато се стремиш към добра телевизия. Дали такава е останала, някои хора се съмняват, но ние не. Затова и имаме една селекция от пет адски добри сериала, правени за телевизия, в които се разкава за правенето на телевизия. Приятно четене.  

 
 

Здрав сън за по-добър сексуален живот

| от chronicle.bg |

Оказва се, че здравият сън е разковничето за по-добър сексуален живот при жените на средна възраст, сочи проучване, цитирано от британския „Индипендънт“. 

Учените са анализирали информация за 93 668 жени на възраст между 50 и 79 години. Те открили, че дамите, които спят по по-малко от седем-осем часа на нощ, са по-недоволни от сексуалния си живот в сравнение с тези, които спят по-дълго.

Изглежда, че недоспиването намалява вероятността жената да се чувства удовлетворена от преживяванията си в леглото.

Въпреки това никой не може да каже със сигурност защо недостигът на сън е свързан с неудовлетворение от секса.

Според д-р Джулиана Клинг това може да се дължи на следното: липсата на сън често води до трудност с концентрацията и други усложнения. Същевременно сексът до голяма степен зависи от мозъка и ако не сме способни да се фокусираме, резултатите от изследването намират своето обяснение.

Оказва се, че добрият сън има положителен ефект и за младите жени – колкото по-добре се наспиват, толкова по-силно сексуално желание изпитват на следващия ден.