Страховете на бившите съветски републики

| от |

Москва твърди, че е отговорна за защитата на всички руснаци, независимо къде живеят те. Това оправдание за руската намеса в Крим безпокои хората в бившите съветски републики. Те следят с тревога развитието в Украйна, предава Дойче веле.

riga

По оградата пред украинското посолство в Рига са поставени цветя и букети. Те са донесени от латвийските демонстранти, които по този начин изразяват протеста си срещу руската интервенция в Крим. Много от латвийците следят с тревога развитието на нещата.

„През 1991 и ние бяхме застрашени от съветските танкове“, разказва една жителка на Рига, припомняйки си опитите на Москва да попречи на стремежа на Латвия към независимост след разпада на Съветския съюз. В исторически и в етнически план ситуацията в Латвия отчасти е сравнима с тази в Украйна. И в Латвия живее голямо руско малцинство: 27 процента от населението са руснаци, а в Рига са дори 50 на сто. Повечето са дошли по време на съветската ера.

Латвийските страхове

„Днешното латвийско общество на практика е разделено“, казва социологът Арнис Кактинс. В страната има латвийски и руски училища, отделни театри и отделни медии, които представят своята версия за кримската криза. И докато финансираните от Москва рускоезични медии приветстват намесата в Крим, латвийските издания пишат за протестите срещу руския президент Владимир Путин в Рига.

„Руснаците в страната се възхищават от Путин и обичат Русия. А латвийците се боят от Москва заради историческите травми“, обяснява Кактинс. „Спомените за политиката на Съветския съюз от 1940 нататък са живи и особено за по-възрастните хора аналогията със сегашната руска политика в Крим е очевидна“, потвърждава и Норберт Бекман-Дикерс, ръководител на бюрото на фондация „Конрад Аденауер“ в Рига. „От друга страна членството в НАТО и в Европейския съюз дава сигурност и увереност на латвийците, че могат да разчитат на помощ“, добавя той.

Положението в балтийските страни обаче е по-различно от това в Крим, твърди Бекман-Дикерс. „Рускоговорящото население заявява ясно: ние сме за Москва, но искаме да останем в Латвия, нямаме желание да се връщаме в Русия“, посочва той и добавя, че и руското население не би искало да се откаже от предимствата, които носи членството на Латвия в ЕС.

Сабине Фишер от германската фондация „Наука и политика“ не смята, че балтийските държави могат да се опасяват от развитие, наподобяващо случващото се в Крим. „Причината за това е, че тези страни са членки на НАТО още от 1999-та, а от 2004-та година и членки на ЕС“, казва тя. Според нея обаче ситуацията в Молдова например изглежда другояче.

Идва ли ред и на Приднестровието?

През 1992 година, след краткотрайна война, руските сепаратисти обявяват на молдовска територия създаването на независимата република Приднестровие (или Приднестровска молдовска република), която не е международно призната. И до днес там се намира руската 14-та армия, която официално се представя като мироопазваща част. Областта, която е с дължина 200 км и широчина 6 км, е зависима от Москва и в икономически план.

„Конфликтът в Украйна и особено кримската криза със сигурност ще се отрази отрицателно на ситуацията в Молдова и на конфликта в Приднестровието“, прогнозира Сабине Фишер. „Може да се очаква, че в следващите месеци Москва ще се опита да се възползва за пореден път от този конфликт, което е свързано с факта, че република Молдова планира да подпише през август споразумение за асоцииране с Европейския съюз.“

Тази прогноза се споделя и от председателя на Комисията по разузнаването към американския Конгрес Майк Роджърс. Той е убеден, че Владимир Путин възнамерява да укрепи и разшири защитената зона около Русия. „Неговата следваща цел ще е Молдова, която ще бъде последвана и от други региони“, заяви Роджърс в телевизионно интервю.

Новите страхове на Молдова

От гледна точка на развитието в Украйна, в молдовската столица Кишинев опасенията от нова руска интервенция растат – включително и заради събитията в автономната област на гагаузите в южната част на Молдова. Там на референдум в началото на февруари 98,5 процента от хората гласуваха за влизането в митнически съюз с Русия – резултат като от някогашните съветски времена. Тук обаче, според наблюдателите, може да е замесена и Москва. Но какво би станало, ако и гагаузите поискат от Москва да им осигури защитата на руската армия? Кримската криза би могла да се превърне в модел за нова руска експанзионистична политика.

Това, че правителството в Москва обмисля закон, който да облекчи достъпа на всички жители на бившите съветски републики до руско гражданство, се възприема в тези държави като предупредителен сигнал. „Световната общност не би трябвало да наблюдава безучастно руските действия в Крим“, призовава в тази връзка латвийският политолог Андрис Спрудс. „Това би могло да подтикне Русия да се ангажира със „защитата“ на рускоговорящото население във всяка една от тези държави в съответствие с мотото „Щом никой не реагира, ще окупираме и следващи страни““, казва той.

 
 

Книга на седмицата: „Дайни“ от Калоян Праматаров

| от chronicle.bg |

Калоян Праматаров е едно от ненатрапващите се имена в съвременната българска литература. Носител на редица литературни награди, а текстовете му са публикувани в литературни издания и сайтове.

Той е от авторите, които рядко ще видите по литературни четения и премиери на книги. Не изпълва със себе си и социалните мрежи. Въпреки това (а може би точно по тази причина) текстовете му заслужават внимание.

Първата му стихосбирка „Асфодел” излиза през 2012 година и е пропита с мрачно настроение. По първото стихотворение от нея  – „Страната на няма“ е създаден и късометражен филм със същото име.

На 15 декември поетът ще представи и новата си стихосбирка – „Дайни”.

„Тази книга е в равноправен диалог с модерната литература на европейския север и особено с метафоричните режими на Балтика”. Така Марин Бодаков описва стихосбирката, на която е редактор.

„Дайни” е вдъхновена от латвийската природа, езическа митология и народен фолклор.

„Обичам местата, породили страховитата понякога образност в поезията на Калоян Праматаров, и уверено твърдя, че той нанася нови нюанси в претворяването на магнетичния и исторически твърде противоречив латвийски пейзаж. Стихосбирката продължава необичайната доскоро северна тема в българската литература, като по дълбок и очарователен начин ни свързва с друга “малка” европейска култура. Нещо повече, тя превежда нейната медитативна сдържаност и драстична чистота на трескавия език на нашето южно всекидневие“, пише Марин Бодаков.

 Предлагаме ви да прочетете стихотворението „Рига”, част от книгата „Дайни”:

Рига 

залезът – желязна двойна люлка – скършва бедрената кост на хоризонта,

нощта – момиче с патерици – бърза, за да ме догони,

денят обръща гръб, слънцето го няма – пречупен кръст, потънал в Даугава,

редом с Красная звезда – помръкнала и вледенена,

 

заличава ме снегът от зимната картинка,

фенери – прозрачни кораби – подпалват я от края,

небето – Бяла планина – искри в жълтата дъга на кея,

вятърът попуква устните по заснежените проспекти,

 

в кристалния юмрук на зимата езикът се сковава,

тук имат дума за залуталия се в гората,

бълнуващ сред дърветата спасителни миражи,

горящи жерави в късен изгрев


Премиерата на „Дайни” ще се състои на 15.12. 2016 от 17.00 часа, на сцената на културната програма на Панаира на книгата в НДК (ет. 3, западно крило). В представянето на стихосбирката участие ще вземат  Светлана Стойчева, Ани Бурова и  поетът Марин Бодаков.

На 17 декември ще се състои и разговор за стихосбирката с участието на поета Стефан Иванов, заедно с Радослав Чичев, автор на „5.6“, и Камелия Спасова, авторка на „Кеносис“.

дайни калоян праматаров

 
 

Тейлър Суифт и Зейн Малик с общо парче за „50 нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Изпълнителите Тейлър Суифт и Зейн Малик изненадаха феновете си с ново парче към саундтрака на „50 нюанса по-тъмно“. Песента появи към полунощ в САЩ (т.е. тази сутрин българско време).

Песента е първата от саундтрака на предстоящия филм по втората книга на Е.Л. Джеймс.

Суифт съобщи за песента в Twitter с мистериозният туит „Z | T | 50“. Той беше споделен близо 15 000 пъти само за час.

Само час след пускането си в iTunes, „I don’t wanna live forever“ стигна номер 1 в класацията на iTunes за САЩ. За момента парчето е достъпно само в iTunes срещу 1.29 долара. Не е ясно кога ще може да бъде слушано на други места по света. Може да чуете откъс от него, публикувано в профила на Тейлър Суифт.

„Петдесет нюанса по-тъмно“ ще се появи на екран в началото на следвата година.

 
 

Най-лошите филми на 2016

| от chronicle.bg, по businessinsider.com |

Холивуд отново е пред раздаване на награди на най-заслужилите.

Като контрапункт на това в галерията ще ви покажем най-лошите филми на годината. От  разбитата надежда „Алиса в Огледалния свят“ до разочарования като „Warcraft: Началото“.

Класацията ни е придружена с мнение на критици за всяка лента. Понякога, повечето пъти честно казано, тези реплики са по-оригинални от филма, който критикуват.

 
 

Господин Брана, черпим те!

| от |

Известен като един от най-големите почитатели на Шекспир в наши дни, като един от мъжете, които могат да играят еднакво добре на сцена, на екран и в живота, Кенет Брана е много неща.

Роден в студена Ирландия, този прекрасен представител на седмото изкуство, има пет номинации за „Оскар“, включително по една за режисура и сценарий, пет за „Златен глобус“ и има в джоба си едно Еми и цели 4 награди БАФТА.

Когато е на 23 години, подобно на много хора на Острова, влюбени в Шекспир, Брана се присъединява към Royal Shakespeare Company, където участва в първата си главна роля – тази на Хенри V. А после прави и класиката – „Ромео и Жулиета“.

Благодарение на многообразните вариации и интерпретации на шекспировото творчество Кенет Брана е обявен за патрон на театъра от принц Чарлз, а няколко години по-късно пренася любовта си към британския драматург и на голям екран, като прави киноадаптация на „Много шум за нищо“. Което пък му носи първа номинация за „Златен глобус“, макар и не лична и поименна, в категория „най-добър комедия и мюзикъл“.

Оттам насетне Брана сигурно е един от малкото британски актьори и режисьори, които могат да се похвалят, че са адаптирали огромна част от творчеството на Шекспир, както на сцената, така и на екран. От „Хенри V“, през „Макбет“, до „Както ви харесва“, в богата му биография ще откриете почти всяко известно заглавие на драматурга, направено по различен начин на екран или сцена.

Кенет Брана работи в киното от 1981 година, като режисьорския си дебют прави 8 години по-късно и оттогава не се спира. Освен любимия му Шекспир е правил както комерсиални, така и по-бутикови филми. Някои добри, други лоши, но всички с отличителен белег на лека мелодраматичност, каквато всеки почитател на класическия театър носи в себе си.

Последно гледахме Кенет Брана в „Джак Райън: Теория на хаоса“, където освен, че играе основния злодей и режисира. А скоро очакваме и негова адаптация на „Убийство в Ориент Експрес“ по творба на друго известно британско бижу – мадам Агата Кристи. Там Брана режисира и играе основната роля – тази на известния Еркюл Поаро.

Кенет Брана е един от актьорите, които могат да правят еднакво добре кино, телевизия и театър и затова говорят част от последните му роли – в „Моята седмица с Мерилин“, „Операция Валкирия“ и „Рок радио“, както и режисьорските му неща – като последната „Пепеляшка“. В телевизията може да видите Брана в една доста различна светлина – като нещастния, затворен и тъжен инспектор Валандър в британската адаптация на шведското шоу. Там ви го препоръчваме горещо.

Както казахме в началото Кенет Брана е много неща. Освен това днес е рожденик, защото прави 56 години. А ние се черпим в негова чест с част от прекрасните му роли. Те са в галерията горе.