Страховете на бившите съветски републики

| от |

Москва твърди, че е отговорна за защитата на всички руснаци, независимо къде живеят те. Това оправдание за руската намеса в Крим безпокои хората в бившите съветски републики. Те следят с тревога развитието в Украйна, предава Дойче веле.

riga

По оградата пред украинското посолство в Рига са поставени цветя и букети. Те са донесени от латвийските демонстранти, които по този начин изразяват протеста си срещу руската интервенция в Крим. Много от латвийците следят с тревога развитието на нещата.

„През 1991 и ние бяхме застрашени от съветските танкове“, разказва една жителка на Рига, припомняйки си опитите на Москва да попречи на стремежа на Латвия към независимост след разпада на Съветския съюз. В исторически и в етнически план ситуацията в Латвия отчасти е сравнима с тази в Украйна. И в Латвия живее голямо руско малцинство: 27 процента от населението са руснаци, а в Рига са дори 50 на сто. Повечето са дошли по време на съветската ера.

Латвийските страхове

„Днешното латвийско общество на практика е разделено“, казва социологът Арнис Кактинс. В страната има латвийски и руски училища, отделни театри и отделни медии, които представят своята версия за кримската криза. И докато финансираните от Москва рускоезични медии приветстват намесата в Крим, латвийските издания пишат за протестите срещу руския президент Владимир Путин в Рига.

„Руснаците в страната се възхищават от Путин и обичат Русия. А латвийците се боят от Москва заради историческите травми“, обяснява Кактинс. „Спомените за политиката на Съветския съюз от 1940 нататък са живи и особено за по-възрастните хора аналогията със сегашната руска политика в Крим е очевидна“, потвърждава и Норберт Бекман-Дикерс, ръководител на бюрото на фондация „Конрад Аденауер“ в Рига. „От друга страна членството в НАТО и в Европейския съюз дава сигурност и увереност на латвийците, че могат да разчитат на помощ“, добавя той.

Положението в балтийските страни обаче е по-различно от това в Крим, твърди Бекман-Дикерс. „Рускоговорящото население заявява ясно: ние сме за Москва, но искаме да останем в Латвия, нямаме желание да се връщаме в Русия“, посочва той и добавя, че и руското население не би искало да се откаже от предимствата, които носи членството на Латвия в ЕС.

Сабине Фишер от германската фондация „Наука и политика“ не смята, че балтийските държави могат да се опасяват от развитие, наподобяващо случващото се в Крим. „Причината за това е, че тези страни са членки на НАТО още от 1999-та, а от 2004-та година и членки на ЕС“, казва тя. Според нея обаче ситуацията в Молдова например изглежда другояче.

Идва ли ред и на Приднестровието?

През 1992 година, след краткотрайна война, руските сепаратисти обявяват на молдовска територия създаването на независимата република Приднестровие (или Приднестровска молдовска република), която не е международно призната. И до днес там се намира руската 14-та армия, която официално се представя като мироопазваща част. Областта, която е с дължина 200 км и широчина 6 км, е зависима от Москва и в икономически план.

„Конфликтът в Украйна и особено кримската криза със сигурност ще се отрази отрицателно на ситуацията в Молдова и на конфликта в Приднестровието“, прогнозира Сабине Фишер. „Може да се очаква, че в следващите месеци Москва ще се опита да се възползва за пореден път от този конфликт, което е свързано с факта, че република Молдова планира да подпише през август споразумение за асоцииране с Европейския съюз.“

Тази прогноза се споделя и от председателя на Комисията по разузнаването към американския Конгрес Майк Роджърс. Той е убеден, че Владимир Путин възнамерява да укрепи и разшири защитената зона около Русия. „Неговата следваща цел ще е Молдова, която ще бъде последвана и от други региони“, заяви Роджърс в телевизионно интервю.

Новите страхове на Молдова

От гледна точка на развитието в Украйна, в молдовската столица Кишинев опасенията от нова руска интервенция растат – включително и заради събитията в автономната област на гагаузите в южната част на Молдова. Там на референдум в началото на февруари 98,5 процента от хората гласуваха за влизането в митнически съюз с Русия – резултат като от някогашните съветски времена. Тук обаче, според наблюдателите, може да е замесена и Москва. Но какво би станало, ако и гагаузите поискат от Москва да им осигури защитата на руската армия? Кримската криза би могла да се превърне в модел за нова руска експанзионистична политика.

Това, че правителството в Москва обмисля закон, който да облекчи достъпа на всички жители на бившите съветски републики до руско гражданство, се възприема в тези държави като предупредителен сигнал. „Световната общност не би трябвало да наблюдава безучастно руските действия в Крим“, призовава в тази връзка латвийският политолог Андрис Спрудс. „Това би могло да подтикне Русия да се ангажира със „защитата“ на рускоговорящото население във всяка една от тези държави в съответствие с мотото „Щом никой не реагира, ще окупираме и следващи страни““, казва той.

 
 

Киану Рийвс може да се снима в „Матрицата 4″

| от chronicle.bg |

В края на трилогията Нео умира, за да приключи войната и да установи мир между хората и машините. Въпреки това братя (сестри) Уашовски си оставиха вратичка, че Нео може да се завърне – моментът, в който Сати пита: „Ще се видим ли отново“, а Оракулът отговаря: „Подозирам, че да. Някой ден.“.

В „Джон Уик 2″, където Киану отново си партнира с Лорънс Фишбърн, получаваме нещо като реюниън на „Матрицата“. Разбира се, ще бъде много по-вълнуващо, ако Warner Bros. накарат създателите на франчайза да го подновят. А това няма да е невероятно при положение, че той направи 1,6 милиарда долара в световния боксофис.

Дали Киану Рийвс ще се съгласи да се снима в евентуален четвърти филм? Да! При няколко условия. Той заяви, че „Уашовски също трябва да имат участие във филма. Те трябва да го напишат и режисират. След това ще видим, но да – ще бъде странно, но защо не. Хората умират, историите не, хората в историите не“.

 
 

Ще вземе ли „La La Land“ 11 награди „Оскар“?

| от chronicle.bg |

Мюзикълът „La La Land“ ще вземе 11 награди „Оскар“ на предстоящата церемония за най-престижните киноотличия, сочат прогнозите на специализирания сайт ГолдДерби, съобщава БТА.

Очаква се филмът на Деймиън Шазел да спечели почти всички призове, за които е номиниран. Мюзикълът е с 14 номинации за „Оскар“ в 13 категории – две от номинациите са в категорията за песен от филм. Според прогнозите на ГолдДерби филмът ще грабне 11 отличия.

Експертите и феновете очакват „La La Land“ да получи наградите за най-добър филм, режисьор (Деймиън Шазел), актриса (Eма Стоун), оригинален сценарий, сценография, операторско майсторство, костюми, монтаж, звуков мишунг, оригинална музика и песен от филм („City of Stars“).

Според прогнозите мюзикълът ще се размине с отличията за най-добър актьор (Райън Гослинг) и монтаж на звукови ефекти. В категорията за най-добър актьор ще бъде предпочетен Кейси Афлек за „Манчестър до морето“, а в тази за монтаж на звукови ефекти се очаква да надделее военната драма „Възражение по съвест“.

Експертите на сайта отчитат и минимална възможност мюзикълът да не получи наградата и за оригинален сценарий, която да бъде присъдена на „Манчестър до морето“.

Деймиън Шазел е фаворит за режисьорския приз, следван от Бари Дженкинс за „Лунна светлина“. Ема Стоун е основна претендентка за отличието за най-добра актриса, следвана от Изабел Юпер за „Тя“.

Сред вероятните победители на наградите „Оскар“ сайтът ГолдДерби откроява и номинираните в поддържащите актьорски категории Махершала Али за „Лунна светлина“ и Вайола Дейвис за „Огради“ („Fences).

 
 

Имат ли значение килограмите за външния вид?

| от chronicle.bg |

Когато стане дума за отслабване, повече хора разчитат на кантара да измерва резултатите им. Но тази майка и фитнес блогър доказва в Instagram профила си, че килограмите са просто цифра.

Ейдриън Осун споделя с последователите си „преди и след“ снимки на нейната драматична трансформация, която се случва благодарение на вдигане на тежести и пост. Въпреки огромната разлика в тялото й, Ейдриън губи точно 1 килограм.

„Кантарът не мери мазнините и мускулите, а показва общото тегло“, пише тя.

Тя топи мазнини и трупа мускули, а резултатите, които постига са супер впечатляващи. Разлика в теглото: точно един килограм. Може да я следвате в Instagram профила й тук.

А в галерията погледнете за каква разлика става въпрос.

 

 
 

Повече плодове и зеленчуци – по-дълъг живот

| от chronicle.bg |

Хапването на повече плодове и зеленчуци може да удължи значително живота ви, сочи изследване, проведено от Imperial College в Лондон. Според тях промяната в хранителнитeлния режим може да предотврати преждевременната смърт на 7.8 милиона души годишно.

Екипът на университета е идентифицирал и конкретни плодове и зеленчуци, които могат да намалят риска от рак и сърдечни болести, съобщава Би Би Си.

Анализите показват, че дори и в малки количества, плодовете и зеленчуците имат положителен ефект върху здравето. Колкото повече, толкова по-добре. Малък банан, круша или три препълнени лъжици спанак например.

Изводите са направени от 95 отделни проучвания за хранителните навици на 2 млн. души.

С по-нисък риск от рак е свързана консумацията на зелени зеленчуци – като спанака, на жълти зеленчуци – като чушките и на кръстоцветни зеленчуци (например карфиол).

По-малък риск от удар и сърдечни заболявания носи хапването на ябълки, круши, цитрусови плодове, салати, кръстоцветни зеленчуци.

Резултатите от изследването, публикувани в Международния журнал по епидемиология, сочат, че повече плодове и зеленчуци в диетата предотвратяват и ранната смърт.

Ако всеки ден консумирате по 200 грама, намалявате риска от сърдечно-съдови заболявани с 13%, а ако изяждате по 800 грама – с 28%. Същите количества могат да намлят риска от рак с по съответно – 4% и 13%.

200 грама плодове или зеленчуци на ден намаляват риска от преждевременна смърт с 15%, а по 800 грама – с до 31%. Все още обаче няма доказателства, които да покажат по-големи ефекти при още по-голяма консумация на плодове и зеленчуци.

Ясно е обаче, че те намаляват нивата на холестерола, кръвното налягане и помагат на кръвоносните съдове и имунната система.