Страховете на бившите съветски републики

| от |

Москва твърди, че е отговорна за защитата на всички руснаци, независимо къде живеят те. Това оправдание за руската намеса в Крим безпокои хората в бившите съветски републики. Те следят с тревога развитието в Украйна, предава Дойче веле.

riga

По оградата пред украинското посолство в Рига са поставени цветя и букети. Те са донесени от латвийските демонстранти, които по този начин изразяват протеста си срещу руската интервенция в Крим. Много от латвийците следят с тревога развитието на нещата.

„През 1991 и ние бяхме застрашени от съветските танкове“, разказва една жителка на Рига, припомняйки си опитите на Москва да попречи на стремежа на Латвия към независимост след разпада на Съветския съюз. В исторически и в етнически план ситуацията в Латвия отчасти е сравнима с тази в Украйна. И в Латвия живее голямо руско малцинство: 27 процента от населението са руснаци, а в Рига са дори 50 на сто. Повечето са дошли по време на съветската ера.

Латвийските страхове

„Днешното латвийско общество на практика е разделено“, казва социологът Арнис Кактинс. В страната има латвийски и руски училища, отделни театри и отделни медии, които представят своята версия за кримската криза. И докато финансираните от Москва рускоезични медии приветстват намесата в Крим, латвийските издания пишат за протестите срещу руския президент Владимир Путин в Рига.

„Руснаците в страната се възхищават от Путин и обичат Русия. А латвийците се боят от Москва заради историческите травми“, обяснява Кактинс. „Спомените за политиката на Съветския съюз от 1940 нататък са живи и особено за по-възрастните хора аналогията със сегашната руска политика в Крим е очевидна“, потвърждава и Норберт Бекман-Дикерс, ръководител на бюрото на фондация „Конрад Аденауер“ в Рига. „От друга страна членството в НАТО и в Европейския съюз дава сигурност и увереност на латвийците, че могат да разчитат на помощ“, добавя той.

Положението в балтийските страни обаче е по-различно от това в Крим, твърди Бекман-Дикерс. „Рускоговорящото население заявява ясно: ние сме за Москва, но искаме да останем в Латвия, нямаме желание да се връщаме в Русия“, посочва той и добавя, че и руското население не би искало да се откаже от предимствата, които носи членството на Латвия в ЕС.

Сабине Фишер от германската фондация „Наука и политика“ не смята, че балтийските държави могат да се опасяват от развитие, наподобяващо случващото се в Крим. „Причината за това е, че тези страни са членки на НАТО още от 1999-та, а от 2004-та година и членки на ЕС“, казва тя. Според нея обаче ситуацията в Молдова например изглежда другояче.

Идва ли ред и на Приднестровието?

През 1992 година, след краткотрайна война, руските сепаратисти обявяват на молдовска територия създаването на независимата република Приднестровие (или Приднестровска молдовска република), която не е международно призната. И до днес там се намира руската 14-та армия, която официално се представя като мироопазваща част. Областта, която е с дължина 200 км и широчина 6 км, е зависима от Москва и в икономически план.

„Конфликтът в Украйна и особено кримската криза със сигурност ще се отрази отрицателно на ситуацията в Молдова и на конфликта в Приднестровието“, прогнозира Сабине Фишер. „Може да се очаква, че в следващите месеци Москва ще се опита да се възползва за пореден път от този конфликт, което е свързано с факта, че република Молдова планира да подпише през август споразумение за асоцииране с Европейския съюз.“

Тази прогноза се споделя и от председателя на Комисията по разузнаването към американския Конгрес Майк Роджърс. Той е убеден, че Владимир Путин възнамерява да укрепи и разшири защитената зона около Русия. „Неговата следваща цел ще е Молдова, която ще бъде последвана и от други региони“, заяви Роджърс в телевизионно интервю.

Новите страхове на Молдова

От гледна точка на развитието в Украйна, в молдовската столица Кишинев опасенията от нова руска интервенция растат – включително и заради събитията в автономната област на гагаузите в южната част на Молдова. Там на референдум в началото на февруари 98,5 процента от хората гласуваха за влизането в митнически съюз с Русия – резултат като от някогашните съветски времена. Тук обаче, според наблюдателите, може да е замесена и Москва. Но какво би станало, ако и гагаузите поискат от Москва да им осигури защитата на руската армия? Кримската криза би могла да се превърне в модел за нова руска експанзионистична политика.

Това, че правителството в Москва обмисля закон, който да облекчи достъпа на всички жители на бившите съветски републики до руско гражданство, се възприема в тези държави като предупредителен сигнал. „Световната общност не би трябвало да наблюдава безучастно руските действия в Крим“, призовава в тази връзка латвийският политолог Андрис Спрудс. „Това би могло да подтикне Русия да се ангажира със „защитата“ на рускоговорящото население във всяка една от тези държави в съответствие с мотото „Щом никой не реагира, ще окупираме и следващи страни““, казва той.

 
 

Намерената фотография на Жан-Мари Дона пристига в България

| от chronicle.bg |

Френският колекционер, издател и автор на фотокниги с „намерена фотография“ – Жан-Мари Дона, ще бъде специален гост на третата среща на платформата за фотокниги “ПУК!”.

Той ще представи част от колекцията си, наброяваща над 20 000 фотографии, които събира в продължение на близо 30 години, като ги изнамира по архиви, антикварни магазини и битаци по време на своите пътувания. В неговите проекти, тези анонимни наглед обикновени фотографии, придобиват нов артистичен смисъл.

По време на срещата, озаглавена „Photo Vernaculaire”, Жан-Мари Дона ще разкаже повече за намерената фотография, начина си на работа и фотокнигите си, публикувани в лимитиран тираж.

В една от тях озаглавена „Teddybär”, той поглежда към историята на Германия по едновременно особен, смущаващ и закачлив начин. Тя включва над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора облечени като полярни мечки. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 г. и 1950 г., изглеждат като концептуална работа на един и същ автор. Освен тях Жан-Мари Дона ще представи останалите свои книги „Blackface”, „Predator” и „Affreux Noël”.

Жан Мари Дона е роден в Париж през 1962 г. След повече от 30 години в издателския бизнес, през 2005 г. създава „Innocences” – свое издателство за фотокниги (www.innocences.net). Част от неговата колекция с намерена фотография е показвана по време на фестивала Rencontres d’Arles през 2015 и публикувана в някои от най-престижните издания като „The Guardian”, „Der Spiegel”, „Le Monde”, „Huffington Post”, „Vice” и „Vogue”.

„ПУК!“ е платформа за представяне на фотокниги с библиотека и поп-ъп книжарница, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. Целта на платформата е да създаде среда за популяризиране и издаване на фотокниги в България, като си сътрудничи с автори, издателства и фестивали в областта на фотографските и независимите издания.

Възползвахме се от случая, за да вземем блиц интервю от Жан-Мари Дона. Все пак на хората, които вадят части от миналото и ги показват в светлината на настоящето, създавайки изкуство, трябва да се дава път и гласност.

Ето какво ни разказа той:

За непросветените: що е то „намерена фотография“?

Най-общо казано това са снимки от неизвестни автори. Могат да бъдат семейни, студийни, паспортни и като цяло снимки за спомен. Освен любителски могат да бъдат професионални, които нямат естетически качества и са извадени от оригиналния им контекст. Да речем, аз колекционирам снимки от каталози на фризьорски салони, от застрахователни компании, на частни детективи, също и снимки от полицейски радари.

Къде най-често ги откриваш?

Най-много подобни снимки се намират по битаците и антикварните магазини. Понякога участвам и в търгове, където една фотография може да стигне до хиляди евро, но подобни интересни и скъпи кадри намирам на боклука, където са си безплатни.

Има ли хора, които ти дават свои снимки, за да ги включи във фотокнигите?

Да, изпращали са ми, но по-скоро вече след като хората са видели книгата и тогава ми изпращат подобни фоторафии.

Коя е най-старата фотография от колекцията? 

Най-старата фотография е от 1885 година, снимката е на забулени жени от Египет. А най-новата е панорамна рентгенова снимка на зъбите ми.

Коя ти е любимата фотография от твоята колекция?

Те са две! Първата ми любима снимка е на 6 годишно момче във военноморска униформа от 1920г., а втората е от 1945г. на 6 годишно момиче, която държи в ръка първата снимка.

Колко снимки наброява вашата колекция и колко време ви отне да я съберете?

Започнах колекцията преди 30 години и в момента наброява над 20 000 снимки. От тогава отделям по два часа всеки ден на архива си.

Откъде може да се купят фотокнигите?

Книгите и всичко около работата ми може да бъде открито тук,  а на предстоящата среща този четвъртък във Френски институт от 19:00 часа ще представя 5 от книгите ми и ще имате възможност да ги закупите на място.

В галерията може да видите част от снимките, които колекционира Жан-Мари Дона.

 
 

Най-после: първи трейлър на новия „ТО“ по Стивън Кинг

| от chronicle.bg |

Следим внимателно развитието на проекта на Андрес Мушети с възраждането на злото в „ТО“ по Стивън Кинг и сме екстатично-развълнувани от новината за първия официален трейлър, който вече се шерва в социалните мрежи.

Хорър качествата са пределно ясни.

Надяваме се, че тази екранизация ще улови и безценните Стивън Кинг-моменти отвъд ужаса, онези, които говорят за другия ужас, в човешките отнопения.

Без да ви губим повече времето в приказки, вижте трейлъра, а ако и вие сте получили пилоерекция от страх, значи сме от една порода:

Режисьор на „It“ е Андрес Мушети („Mama“) по сценарий на Чейс Палмър, Гари Доберман и Кари Фукунага. В ролята на клоуна Пениуайз ще влезе Бил Скарсгард, а другите актьори, които ще видим, са Джейдън Либерхър, Фин Улфхард, София Лилис, Джак Дилън Грейзър, Уайът Олеф, Чоузен Джейкъбс, Джереми Рей Тайлър, Оуен Тийг, Пип Дуайър, Стюарт Хюз, Стивън Богарт, Ари Коен, Меган Шарпантие, Никълъс Хамилтън, Джаксън Робърт Скот, Джейк Сим, Хавиер Ботет, Логан Томпсън и др.

Пpемиерата е на 8 септември.

 
 

Снимат Peaky Blinders сезон 4

| от chronicle.bg |

Сезон 3 приключи преди 8 месеца. Сега сезон 4 вече се снима, а 5 се пише. Трейлъри, актьори и други детайли ще разгледаме тук.

Последното което знам: сезон 4 се очаква някъде през октомври. Том Харди се завръща. Сезон 5 се пише.

Записите започнаха съвсем скоро и затова все още няма трелър. За една нощ улиците на Ливърпул се състариха с 90 години. Имаме снимки на сета от няколко източника.

 

 

 

 

 

Ще има 6 епизода като във всеки сезон досега. Килиън Мърфи, разбира се, ще играе и в двата предстоящи сезона. Останалите основни герои също се очаква да се завърнат, но това предстои да бъде обявено. Създателят на сериала Стивън Найт потвърди завръшането на Том Харди, с когото работи през януари в „Табу“. „Не можем без Алфи (персонажът на Том). Том Харди е много желан актьор, но се постара да се освободи за снимките на сериала ни.“

 
 

Suzuki Ignis: от града, през неолита, до Възраждането

| от |

На пръв поглед Suzuki Ignis попада в спорно добрата категория „симпатичен автомобил“.

Това може да не звучи обидно, но представете си цял живот да ви наричат „симпатичен“. Нито един път „красив“, нито един път „уникален“, нито един път „превъзходен“. Самочувствието ви едва ли ще хвърчи в облаците.

Затова подхождам към Suzuki Ignis с амбицията да видя този автомобил отвъд симпатичното. Персоналната ми симпатия се ражда от визуалната му прилика с първия ми автомобил, ексцентрична Mazda Demio, и от особено приплеснатата задница. Само японци могат да създадат такава задница, в това няма съмнение.

Докато се отправям към центъра на София, веднага става ясно, че шофирам един много сгоден градски автомобил.

Градското шофиране е удоволствие – нещо, което редовните шофьори знаем, че в последно време е сериозно предизвикателство. Задръстванията и малоумните шофьори са си факт, но когато човек се сблъсква с тях зад стъклото на един приятен, елегантен интериор, всичко се понася по-лесно.

интериор, кола

 Другото градско достойнство на Ignis е паркирането.

Едно време се чудех как така 10-годишни деца шофират гаргантюански пикапи в американските филми, докато не установих, че в Щатите почти всички коли са автоматик. По същия начин смятам, че и второкласник може ловко да маневрира с Ignis, заради добрата задна камера за ясна видимост и габаритите, които позволяват вмъкване на изключително тесни места. Дължината му е 3,7 метра, а радиусът на завиване е само 4,7 м, което го прави изключително маневрен.

Ловко вкарвам Игнасио между два спрели гиганта на улица „Париж“. След час в офиса се връщам в него, за да потегля към избраната дестинация.

Необходимо е да спомена, че въпросната дестинация е малко особена. Тръгваме към неолитно селище „Тополница“, което се намира до известното с европейския си вид село Чавдар. По пътя става ясно, че управлението на Игнасио се случва с лекота – както на пътя, така и извън него. За това ще стане дума по-късно.

Поведението му на асфалта е достатъчно стабилно и сигурно, за да го класира като удачен избор за дълго извънградско пътуване.

Много полезно допълнение са системата за предупреждение за напускане на лентата и класическия автопилот. Завоите на Гълъбец, които обичайно предизвикват стомаха ми да се свие като ощипан таралеж, се понасят доста прилично. Пъргаво, с изобилие от пасивни и активни елементи за сигурност, шофирането на Ignis става все по-увличащо.

кола, сузуки

Когато стигаме до мястото, където ще спим, изживявам лек шок. Подготвена съм за неолитните условия, но съм пропуснала, че колибата ни има един метър свободно преминаващ вятър между покрива и наровете, одрани котки по столчетата и тоалетна – клекало на километър и половина. Оставяме Игнасио да червенее красиво на хълма на неолитното селище, малко под параклиса, и се опитваме да се приспособим към къщата ни за вечерта. Пропуснах да спомена, че денят е рожденият ден на съпруга ми и съм решила, че ще му спретна хипервълнуваща изненада, за която той по пътя закачливо пита да не би да съм решила да спим в някоя плевня. Е, да. Понякога шегата е вярна.

IMG_5994

Към 11 ч. вечерта установяваме, че единственото живо същество в радиус от 10 км, е автомобилът, а когато лягаме на наровете, романтиката бързо бива поставена под въпрос заради ураганния вятър, който блъска главите ни в сламата.

След бърза преценка на ситуацията с огромно облекчение и с обещание, че ще се върнем в „Тополница“ през лятото с компания, потегляме към Копривщица. Тук трябва да споменем, че на вратите на Ignis гордо стои надписа Made in Japan – гарант за високо качество, а моделът има 5 звезди за безопасност от Euro NCAP. Таблото е изключително опростено, което ми харесва, тъй като се изпотявам от вида на твърде много копчета, а големият сензорен дисплей по средата е доста приятен.

Докато се движим към Копривщица по тъмно, слушаме саундтрака на „Twin Peaks“.

Леко се вкарваме във филма, очаквайки вместо надписа „Копривщица“ някак да видим табелата от шапката на сериала.

Докато луната се показва иззад облак на Audrey`s Dance, стигаме до меката на българското гостоприемство в най-чистия му вид, паркираме (разбира се, безпроблемно) Игнасио на една от тесните улички и отиваме да празнуваме рожден ден в „Дедо Либен“, където местни хора пеят народни песни и танцуват хора, демонстрирайки толкова естествен патриотизъм, че биха засрамили всеки наричащ себе си „патриот“ в политиката и извън нея.

сузуки

Нощта преваля и слънцето се хързулва над Копривщенските поляни, в двора на хазяите ни тича пекинез, спали сме на вятър под 120м/сек и светът е чудесен. Предимно защото днес ще тестваме офроуд възможностите на Ignis. Казват, че са подходящи за лека разходка „по нивата“ и за живущи в ниско-планински квартали през зимата, но някак имам чувството, че малкият може повече.

Изкарвам го на въпросните поляни.

Оказва се, че благодарение на високия просвет, Игнасио може почти безпроблемно да се придвижва по леко пресечен терен, включително пасбищна нива.

сузуки

Асистентът при спускане и потегляне при наклон помага за офроуд частта и с ръка на сърцето мога да кажа, че Ignis може да накара повече от половината кросоувъри, които са два сегмента над него да се червят от срам.

сузуки

Кросоувър дизайн, дръзки дизайнерски решения (ама наистина, погледнете тази задница) и ниско тегло, Ignis е завидно добър градски автомобил с „още нещо“. Той не претендира за някакви изключително-невероятно-мега-гига-хипер качества, но е чаровен и комфортен градски пичага с опция да отведе неговия шофьор – вероятно също градски пичага, извън града и извън пътя.

IMG_6012

Когато го връщам в шоурума на Сузуки, се случва немислимото – изгубвам се в София.

Все пак съм жена. Навигацията, която до този момент винаги съм възприемала като най-ненужната джаджа, която може да съществува под слънцето, се оказва спасителен инструмент, който ме отвежда до желаната дестинация, и то през място, до което не бих отишла по друг повод – столичният квартал „Христо Ботев“, където по стените на постройките има надписи като „Мангал рапер“, а аз шофирам по улица „Мими Балканска“.

сузуки

Връщам Ignis с кал по стените и гумите и леко погалвам трите дизайнерски резки до страничното огледало, които ми напомнят за началото на „Джурасик парк“ . Ще се видим отново.