Страхът на Европа от Балканите

| от |

Европейски политици и мениджъри редовно предупреждават за опасността от „балканизация“, припомня Дойче веле. Но какво му е толкова кривото на балканския регион? Прeдубеден или реален е страхът на Европа от „балканизация“?

Ако перифразираме Комунистическия манифест от 1848 година, можем да кажем, че „един призрак броди из Европа – призракът на Балканите“. През месец март германската Бундесбанк предупреди за опасността от „балканизация“ при глобалното финансово регулиране. Президентът на германското сдружение за външна търговия Антон Бьорнер описва последиците от евентуалния отказ от еврото по следния начин: „Накрая ще настъпи балканизация и маргинализиране на Европа“. Бившият шеф на Гугъл Ерик Шмид пък предупреди за опасността от „балаканизация на интернет“. Бившият външен министър Йошка Фишер писа преди време в Зюддойче Цайтунг, че „Близкият изток може да се превърне в Балканите на 21-и век. А бившият британски външен министър и генерален секретар на НАТО лорд Джордж Робертсън отбеляза във „Вашингнон пост“, че „откъсването на Шотландия може да доведе до ребалканизация в Европа“.

Но какво им е толкова лошото на Балканите? Какви са тези Балкани и къде се намират?

Къде започват Балканите?

Известният словенски философ и социален теоретик Славой Жижек се опитва да определи географското местоположение на Балканите и установява, че това е почти невъзможно. За сърбите Балканите започват в Босна и Косово, защото православните сръбски християни векове наред защитават християнството от мюсюлманите. Живеещите на север хървати пък смятат, че Сърбия е входната врата на Балканите, окачествявайки я като деспотична и византийска. Словенците са на мнение, че са „външното предмостие“ на демократична Средна Европа и причисляват Хърватия към Балканите. За австрийците и италианците Балканите започват от Словения. За някои германци Австрия също спада към Балканите поради тесните си исторически връзки с тях. Някои северногерманци приписват на баварците известен балкански манталитет. „С други думи, Балканите винаги са другото, чуждото, разположено някъде на югоизток“, пише Славой Жижек.

Още по-трудно може да се опише понятието „балканци“. Във всеки случай тяхната характеристика е силно негативна, след като още през 1876 година канцлерът Ото фон Бисмарк заявява пред парламента, че „не би пожертвал и един померански гренадир за овцекрадците от Долни Дунав“. 11 години по-късно той заявявя, че Балканите изобщо не го интересуват. „За нас приятелството с Русия е много по-важно от това с българите и всичките приятели на България, които живеят тук“.

Предразсъдъци или основателен страх?

Днес нещата изглеждат другояче. ЕС и преди всичко Германия се опитват да убедят близкия съюзник на Русия – Сърбия да се включи в санкциите срещу Москва. Белград обаче категорично отказва, позовавайки се на тесните исторически връзки с „руските братя“. Само преди няколко дни сръбският политолог Иво Вишкович заяви, че това би било „равнозначно на самоубийство“ и без Русия „би поставило Сърбия на колене“. Повечето предупреждения за „балканизацията на Европа“ разглеждат понятието като разпад на цялото на много малки части. В ЕС щели да съществуват много малки държави, много и различни валути и интернет щял да бъде раздробен на отделни малки сегменти.

Векове наред две големи империи господстват над Балканите. Хабсбургите на Север и османците на Юг. От 19-и век балканските народи се освобождават от окупаторите си и създават национални държави. Границите обаче биват променяни в една или друга посока, тъй като в дългата си история Балканите са разделителната линия между Изтока и Запада, между изостаналия Ориент и напредничавия Запад. На Балканите възниква пъстър килим от националности. Днес бихме назовали това многообразие „мултикултурно богатство“.

След кървавите войни, включително през 1990- те години, Балканите се разпадат обаче на много малки държави. Словения, Македония и Косово имат общо население от два милиона души. Населението на Черна гора пък е само 620 000 души. Новите държави на Балканите имат и неуредени сметки помежду си. От гледна точка на Запада, тези страни са изостанали, без функциониращи държавни институции и пазарна икономика. Техните политици са алчни и корумпирани и контролират правосъдието и медиите.

Берлин и Западните Балкани

На тези проблеми е посветена и конференцията за Западните Балкани, която се провежда днес в Берлин под егидата на федералната канцлерка Ангела Меркел и министъра на икономиката Зигмар Габриел. В конференцията участват премиерите, министрите на външните работи, на икономиката и финансите на седемте страни-наследнички на бивша Югославия плюс Албания.

Хърватската културоложка Мария Каталинич, която живее в Берлин, приема „балканците“ също така неутрално както и „скандинавците“. Във вестник „Нови лист“ тя пише: „Ние сме балканци, когато надвишаваме банковия си лимит, когато часове наред пием кафе в работно време, когато не плащаме данъци, бием жените си и експлоатираме работниците. А когато имаме повече молове, отколкото детски градини, нямаме пари за тока, но децета ни имат айфони, тогава сме средноевропейци“. Белградският социолог Йован Бакич изобщо не разбира защо Западът гледа на „изостаналите“ Балкани от висотата на своята цивилизационна камбанария. „Балканите са конструкция на Запада“, казва той. „Един стереотип, възникнал още преди Първата световна война. Европа има своя „скала за Ориента“. Източна Европа е ориенталска, Югоизточна Европа – още повече, а арабските държави и Турция – най-вече“, казва Йован Бакич.

Още от средата на 19-и век в Румъния се води дискусия относно „балканизацията“. Всички са единодушни, че държавните структури на Балканите не са възникнали органично, а са били наложени от Запада. Друга обща характеристика за предимно селското население в региона е вековното подтисничество от Виена и Истанбул. Вследствие на това подтисничество населението в региона изпитва принципно недоверие към държавата. И маменето на държавата се е преврърнало в народен спорт в целия регион. По-късно, по времето на комунизма хората се опитват чрез лавиране и дребни хитрини да посмекчат безобразията и диктатурата.

В България хората гледат на Балканите по същия начин. Почти никоя държава не иска да бъде причислявана към Балканите, защото регионът минава за нецивилизован. Всеки балкански регион претендира за собствена кухня, макар повечето ястия да произхождат от османската или австрийската кухня. Симптоматичен е дългогодишният спор около наименованието на разпространеното арабско кафе „Мока“. Хората от Балканите твърдят, че има огромни разлики между гръцкото, сръбското и боснеското кафе „Мока“, макар натуралният продукт и приготовлението да се различават минимално. А въпросът кой е открил шишчето или баницата със спанак, кайма или сирене, се е превърнал едва ли не във верски спор.

Австрийците са шампиони в негативното си отношение към „балканците“. В Австрия хората от Югоизточна Европа биват наричани доста неласкаво „Tschuschen“. „Това е обозначение за човек, който е мързелив, мръсен, неискрен и нежелан. В най-добрия случай този човек може да бъде нает за определени мръсни и нископлатени дейности“, пише хърватският вестник „Нови лист“. Просто непонятно е при това положение „защо хърватските граждани непрекъснато се опитват да напуснат Балканите и да избягат на Запад“, продължава вестникът.

Днес 5 от 28-те страни-членки на ЕС са балкански държави. Още шест чакат пред входната врата за прием. По този начин проблемът за действителното или мнимо противопоставяне между Западна и Северна Европа от една страна и Югоизточна Европа, от друга, в недалечно време ще се разреши от само себе си.

 
 

„Бордеят на колела“ в Дания се оказа успешен

| от chronicle.bg, по БТА |

Датският „бордей на колела“ се оказал успешен според нейния инициатор, предприемачът Майкъл Лодберг Олсен, предаде Би Би Си.

Той се състои в това да бъдат използвани стари линейки и те да бъдат предоставени на датските жрици на любовта, за да практикуват най-стария занаят в безопасни условия. Специалните автомобили вече били използвани 45 пъти и местните секс труженички били все по-склонни да прибягват до услугите им. Затова и този вид „бордей“ се смята за успешен.

Линейките са оборудвани с безплатни салфетки, презервативи и лубриканти, като са снабдени и с отопление. Висяща на стената табелка предупреждава, че и при най-малки признаци на насилие ще бъде изпратен сигнал до полицията.

Олсен оправдал преобзавеждането на линейките и превръщането им в „секс-возила“ с проявите на насилие, на които са подложени датските проститутки. Когато те работят по магистралите и на открити места случаите на нападение са 45 на сто, а в публичните домове – само 3 на сто. В „бордеите на колела“ не било регистрирано нито едно оплакване за насилие над жените. Ползването на линейките е безплатно. По датските закони проституцията в страната е разрешена на определените за това места, но проститутките нямат право да наемат стаи, за да практикуват занаята. Именно тук идвали на помощ старите линейки.

 
 

TUBORG разкрива нова визуална идентичност на глобално ниво

| от chronicle.bg |

Датският бранд Tuborg разкри нова глобална маркетинг кампания под мотото „Open for more”.

Кампанията предлага на младите потребители редица нови елементи, създадени да вдъхновят различни културни общности на различни пазари – в Източна Европа, Русия и Азия. Двете основни теми в кампания 2017 ще бъдат „музика“ и „традиции – от 1880 досега“.

Tuborg_5

Нова комуникация на всички нива (електронна, дигитална, външна, в търговските обекти) следва освежаването на марката, което започна с промяна във визията на всички видове опаковки на Tuborg (малка и голяма стъклена бутилка, кен, PET).

Тази промяна е първата от 2012 година насам и представлява изцяло нова иконография на бранда с нова цветна схема на логото, включваща сини елементи, които да отличат Tuborg пред повечето „зелени“ брандове. Дело е на дизайнера Turner Duckworth, който е запазил и обновил и някои съществуващи елементи – в един по-динамичен и младежки дух.

Вече е активен и новият сайт на марката. 

 
 

Най-после: първи трейлър на новия „ТО“ по Стивън Кинг

| от chronicle.bg |

Следим внимателно развитието на проекта на Андрес Мушети с възраждането на злото в „ТО“ по Стивън Кинг и сме екстатично-развълнувани от новината за първия официален трейлър, който вече се шерва в социалните мрежи.

Хорър качествата са пределно ясни.

Надяваме се, че тази екранизация ще улови и безценните Стивън Кинг-моменти отвъд ужаса, онези, които говорят за другия ужас, в човешките отнопения.

Без да ви губим повече времето в приказки, вижте трейлъра, а ако и вие сте получили пилоерекция от страх, значи сме от една порода:

Режисьор на „It“ е Андрес Мушети („Mama“) по сценарий на Чейс Палмър, Гари Доберман и Кари Фукунага. В ролята на клоуна Пениуайз ще влезе Бил Скарсгард, а другите актьори, които ще видим, са Джейдън Либерхър, Фин Улфхард, София Лилис, Джак Дилън Грейзър, Уайът Олеф, Чоузен Джейкъбс, Джереми Рей Тайлър, Оуен Тийг, Пип Дуайър, Стюарт Хюз, Стивън Богарт, Ари Коен, Меган Шарпантие, Никълъс Хамилтън, Джаксън Робърт Скот, Джейк Сим, Хавиер Ботет, Логан Томпсън и др.

Пpемиерата е на 8 септември.

 
 

Първи снимки на Алисия Викандер като Лара Крофт

| от chronicle.bg |

Животът в Tomb Raider е прашен, но под прахоляка на снимачната площадка изплува едно скандинавско видение – Алисия Викандер в ролята на Лара Крофт. 

Шведската носителка на „Оскар“ стъпва в обувките на Анджелина Джоли, за да влезе в кожата на известната героиня от видеоигрите.

Викандер описва Лара Крофт като „истински иконичен характер“, който е „модел за много млади жени“.

Във филма виждаме Лара като млада жена, умна и способна, но пилееща енергията си. Проследяваме нейното опасно пътешествие, което ще я накара да тества границите си във всеки един смисъл.

През 2001 и 2003 година в ролята на героинята беше актрисата Анджелина Джоли.

алисия викандер