Стоян Михалев: Не съм съгласен ЕАЗИПА да събира пари за труда на авторите, докато законодателят си затваря очите

| от |

Интервю с популярния български изпълнител и композитор Стоян Михалев по въпросите за предложенията за промени в ЗАПСП, казуса с ЕАЗИПА и колективното управление на авторски права в България, предоставено ни от Мюзикаутор
Stoyan Mihalev

В парламента предстои гласуване на проектозакон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Какви мерки очаквате да предприемат държавните органи, така че в България да започнат да се прилагат международните правила и стандарти за защита на авторското и сродните му права?

Преди всичко като артист-творец за мен е много важно трудът на авторите да бъде добре защитен чрез законодателство, което отразява предизвикателствата на нашето съвремие. Мотивацията на българските автори е силно занижена поради факта, че тук все още техния труд се омаловажава, като често се принизява до някакво хоби или самодейност и затова нерядко обществото ни не изпитва солидарност към авторите, когато станат публично достояние случаи на откровено грабителство на авторски труд. Един от типичните случаи е неразбирането, че свободното, незащитено разпространение на авторски труд чрез интернет, ощетява тези автори и малко по-малко води до сериозна де мотивация, в следствие на което страда конкуретноспособността на българската творческа продукция.

Какво е мнението ви за дейността на организацията за колективно управление на права, представяща се под името ЕАЗИПА, в контекста на предложените промени в закона?

Като член на УС на МУЗИКАУТОР съм запознат с дейността на тази организация по ръба на закона и затова смятам, че ако законът досега е давал възможност за двусмислено тълкуване, което водеше до ощетяване не само на българските автори, но и на световните, то сега е моментът да се нанесат изменения и допълнения, които да прекратят тази порочна практика. Не съм съгласен локална организация, която няма никаква легитимност пред световните организации за колективно управление на авторски права, да събира пари от ползвателите и след това тези пари да не достигат до авторите. Не може законодателят да си затваря очите за тази очевидна несправедливост, само защото някой някъде е минал между капките, поради контактите и зависимостите в нашата корумпирана българска действителност. Ако някоя организация изявява желание като предмет на дейност да събира средства от ползвателите в полза на авторите, то нека прави това, като първо сключи договор с организация, която е член на CISAC – Международната конфедерация на дружествата на композитори и автори, и която има партньорски договори с всички международни дружества за колективно управление на авторски и сродни права. В противен случай става въпрос за откровена пиратска и грабителска дейност.

В момента сте член на МУЗИКАУТОР – сдружение, което ви представлява по отношение на авторските права върху произведенията ви. По какъв начин очаквате да реагира организацията в защита на правата на авторите?

За мен главното е тази организация да промени представата за авторския труд в обществото ни, да промени често срещаното безразличие по тази тема в българските институции и разбира се, да защитава интересите, както на българските, така и на чуждите автори. Това на този етап изисква почти сизифовско усилие поради наслагвани и забатачвани с десетилетия проблеми, но след като развитият и цивилизован свят е намерил решения, които са действащи, не виждам причина у нас да не се приложат също. Тези резултати, разбира се, няма как да се постигнат без взаимодействие с институциите и законотворците.

Как се развива МУЗИКАУТОР, за да отговори на международните изисквания по отношение на дружествата за колективно управление на права?

Основното в тази посока е въвеждането на прозрачност и отчетност, която да даде възможност на всеки един автор, във всеки един момент, да е наясно как се управляват неговите права. Предстои интегриране на софтуерна платформа, която ще позволи това по изключително съвременен и иновативен начин.  От друга страна забелязвам все по-задълбочена работа с ползвателите, за да могат двете страни да изградят партньорски отношения от взаимен интерес. Това неминуемо ще се отрази  върху събираемостта на средствата, които дружеството ще разпределя към авторите. Не на последно място, доволен съм от факта, че дружеството си е поставило за цел да подпомага под различни форми българските автори и освен някои социални функции, които с гордост споменавам, че въведе наскоро, очаквам в бъдеще да предоставя възможности за популяризиране и подпомагане на нова българска продукция

 
 

10-те най-богати, здрави, щастливи и модерни държави

| от chronicle.bg |

Или къде да отидем, когато (ако) Тръмп и Великобритания заключат вратите.

Лондонският институт Legatum пусна десетия си годишен „Индекс на благополучието“ – глобално изследване, което прави класация на най-просперитетните държави в света. То изследва 104 елемента – от стандартните БВП и процент безработица до по-интересни като колко са защитените интернет сървърa в държавата и колко отпочинали се чувстват хората ежедневно.

Тези елементи след това се разделят в 9 графи: качество на икономиката, бизнес среда, политика, образование, здраве, безопасност, лична свобода, социален капитал и околна среда.

Норвегия беше начело на класацията 7 години поред. През 2016 година обаче имаме нов лидер.

 
 

BBC разследва изтеклия финал на новия сезон на Sherlock

| от chronicle.bg |

BBC разследва източника, който е разпространил нелегално финалния епизод от четвъртия сезон на хитовия сериал Sherlock.

Миналата събота, четвъртият епизод от последния сезон на сериала, озаглавен „His Final Problem“, изтече онлайн с руско аудио. От BBC са започнали пълно разследване по отношение на източника, който е разпространил серията.

“ВВС молят феновете на поредицата да останат верни на продукцията и да не свалят епизода ”, споделя в Twitter продуцента на сериала Сю Върчу.

След като разследването приключи, от ВВС смятат да издадат пълен отчет по отношение на това дали руският телевизионен оператор, Пeрвый канал, който се бе сдобил с първото копие на епизода, е виновен за ситуацията.

 
 

48 години Range Rover

| от chronicle.bg |

Две минути са кратко, но достатъчно време за Land Rover да чества една автомобилна икона.

Land Rover показват еволюцията на своя луксозен SUV автомобил в рамките на четири поколения чрез анимация с продължителност 120 секунди.

Специално поръчаният клип е създаден, за да отбележи ключови дати в историята на автомобила, тъй като производството на оригиналния модел с две врати бива спряно преди 23 години през този месец (януари), а SVAutobiography Dynamic ще бъде пуснат в продажба из целия свят.

Историята на Range Rover започва с 26-те модела преди масовото производство, които са носели емблемата Velar в опит да скрият идентичността си – „velare“ означава „скривам“ на италиански – направена от букви от емблемата Land Rover, която обикновено стои отпред или отзад на автомобила. Следва  класическия модел Range Rover с две врати, като изображенията показват следващите поколения, завършвайки с най-мощната версия – SVAutobiography Dynamic с 550 к.с., конструирана от отдела Special Vehicle Operations (SVO) на Jaguar Land Rover.

Когато е пуснат за първи път на пазара през 1970 г., Range Rover е един от първите автомобили, осигуряващи постоянно задвижване на всички колела, докато при много други това все още е било избираемо. През 1971 г. оригиналният модел е наречен „образцов продукт на индустриалния дизайн“, когато става първия автомобил, изложен в световноизвестния музей Лувър в Париж, и оттогава е начело на иновациите в дизайна и инженерните решения.

Вариантът с четири врати е представен през 1981 г., последван бързо от първото приложение на автоматична трансмисия в Range Rover през 1982 г. През 1989 г. луксозният SUV е първият автомобил 4х4, оборудван с антиблокираща система на спирачките (ABS), а през 1992 г. става първият в света SUV с електронен контрол на сцеплението и автоматично електронно въздушно окачване.

Пионерните инженерни решения продължават през 2012 г., когато RangeRover става първия в света изцяло алуминиев SUV автомобил. Наскоро, през 2014 г., луксозният SUV стана първият автомобил, използващ усъвършенстваната полуавтоматична технология All-Terrain Progress Control (ATPC) на Land Rover, която в своята същност е офроуд автопилот за автономен контрол на скоростта по всякакъв терен.

Последният модел, включен в анимацията, SVAutobiography Dynamic, споделя двигателя си V8 с високооценения Range Rover Sport SVR и е специално калибриран да осигурява 680 Нм въртящ момент и ускорение от 0 до 100 км/ч само за 5,4 секунди. Подобренията в интериора, включително кожената тапицерия с ромбоидна шарка и контрастни шевове, придават изключителен финес и привлекателност.

 От пускането му на пазара преди 48 години флагманът на LandRover е достигнал над 1 700 000 продажби в цял свят и си е спечелил репутацията на върхов луксозен автомобил за всякакъв терен.

 

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.