Стив Ханке: БНБ сама да си оправи кашата, която забърка

| от |

Миналото лято отново прегледах внимателно законите за банковата регулация в България. Тези закони са много добри, почти най-строгите в Европа, но в два отделни случая предупредих управителя на БНБ Иван Искров, че ахилесовата пета на тези банкови правила може да се окаже банковият надзор и прилагането на регулацията. Това заяви пред БНР световноизвестният професор по приложна икономика Стив Ханке.

Причините за моето предупреждение бяха слухове, които достигнаха до мен, че има съмнителни практики в някои от банките, притежавани от българи. Тогава ме увериха, че законите се прилагат много стриктно. Нека подчертая, че благодарение на Валутния борд през последните години БНБ си извоюва огромна репутация, до момента, в които това лято се случи епизодът с КТБ. До тогава БНБ беше единствената институция с висок процент обществено доверие, заяви проф. Ханке.

Успешното прилагане на Валутния борд от БНБ беше причина за това доверие. Това става впрочем в емисионното управление на банката, което е съвсем различен отдел от управление банков надзор. Това са две независими структури в БНБ, които нямат нищо общо помежду си. За съжаление, сега репутацията на институцията е накърнена. Думите ми се потвърждават от самата Централна банка, защото тя поиска помощ от МВФ и ЕС. Това е голяма грешка, БНБ трябва сама да си оправи кашата, която забърка. Сама да възстанови репутацията си, а не да търси външна помощ, смята проф. Ханке.

Благодарение на валутния борд през последните години Българската народна банка си извоюва огромна репутация – до момента, в който това лято се случи епизодът с Корпоративна търговска банка, каза пред БНР американският финансист професор Стив Ханке, известен като „бащата на Валутния борд у нас“.

За съжаление, сега репутацията на институцията е накърнена. Думите ми се потвърждават от самата централна банка. Защото тя поиска помощ от МВФ и ЕС. Това е голяма грешка. БНБ трябва сама да си оправи кашата, която забърка, сама да възстанови репутацията си, а не да търси външна помощ, заяви проф. Ханке.

На въпрос имало ли е схема на свързани помежду си фирми, които са взимали заеми от КТБ с ясното съзнание изобщо никога да не ги връщат, Ханке отговори: „Данните, за които знам, показват, че документацията е непълна. Одиторите дори не могат да приключат работата си в нормалните срокове, защото документите липсват. Изглежда, че в банката са се вкарвали като депозити пари на много държавни предприятия, след което са раздавани на хора, свързани със собствениците на банката или с политици. Очевидно е, заради лошата документация. Точно за това предупреждавах гуверньора на БНБ преди година“.

Не може да се прави сравнение между случая с КТБ и финансовите злоупотреби, довели до кризата от 2008 г., твърди финансистът.

„Случаят с КТБ прилича повече на откровена измама, от типа инвестиционни пирамиди, която направи Бърни Мадоф преди няколко години. Това не е нормално банкиране. Има и още един любопитен въпрос, който може би никога няма да се разкрие. Според обвинението на прокуратурата Цветан Василев е нареждал на касиера на банката да му дава милиони евро в брой. Въпросът е, чии са били тези пари? И за какво ги е похарчил Василев? Според съобщеното, около 206 милиона лева са изтеглени от декември 2011-та до юни 2014г. Тази сума е голяма за обикновения човек, но е твърде незначителна, за да предизвика голяма промяна в банката. Тези пари практически е не възможно да бъдат проследени. Парите, разбира се са на банката, на вложителите. Но къде ли ги е похарчил Василев? Може би никога няма да разберем, защото това са пари в брой“, коментира проф. Стив Ханке.

Според него обявяването на фалит е подходяща мярка в случая с тази банка. „Това означава, че ще го отнесат собствениците на банката и онези, които са взели пари на заем от нея. Надявам се да има достатъчно останали активи, за да се плати на хората, които имат влогове в банката. Поне на онези с влогове до 100 000 евро“, заяви проф. Ханке, уточнявайки, че не е видял доклада на одиторите. Не мисля, че има системен проблем. На банката трябва да се позволи да фалира, уточни той.

При фалит, сенчестите фирми няма да останат в сянка, коментира той. „Те няма да могат да останат в сянка, ще трябва да излязат на светло. Ако трябва да обобщя, държавните депозити в тази банка са политически мотивирани. Онези хитри политици, които обвиняват банкерите, всъщност са част от проблема. Защо изобщо са насочвали влоговете на държавните компании точно в тази банка? И дали парите после не са изтичали към фирми на свързани с тях лица? Точно за това имах притеснения за банковия надзор. Аз съм загрижен за интегритета и репутацията на Българската народна банка. Причина за това е, че аз съм оставил наследство там – валутният борд е в Управление „Емисионно“ на БНБ. Аз съм пряко заинтересован бордът да работи нормално“, заяви проф. Ханке.

Ханке коментира и решението на сегашния президент Росен Плевнелиев да вкара България в европейския единен банков надзор като „лоша идея“.

„Зле е да се намесва ЕС, защото проблемът се политизира още повече. Де факто, президентът прави признание, че българите са некомпетентни сами да се справят с финансите си. Това е фаталната грешка на президента. Това е толкова глупаво. На практика той заявява: „толкова сме некадърни, че БНБ не може да надзирава нашите банки и ни трябват европейски бюрократи от Брюксел, които да ни вършат работата“.

Проф. Ханке коментира още: „Не знам дали е прав. Очевидно, че в управление „Банков надзор“ са направили голяма грешка, защото са оставили КТБ да продължи да се разраства и дори са й позволили да се слее друга, френска банка, само седмици преди цялата криза да се случи. В това време нещо някъде е ставало! Нещо се е случвало! Според мен обаче, когато направиш грешка в лично качество, в бизнеса или в държавното управление, трябва сам да поправиш грешката си. Идеята, че България може да отиде в болницата на ЕС, където европейските лекари ще я излекуват, е изначално сбъркана. Българите като цяло грешат, като вярват, че парите са само в Брюксел и че само трябва да почукат на врата, за да ми дадат торбите със злато. Нима ЕС помогна на Гърция, след като изля милиарди там? Кажете го на някой обикновен гръцки гражданин“.

КТБ може и да има достатъчно пари да изплати депозитите до 100 000 евро на хората, коментира Ханке. В писмо до Брюксел, финансовият министър и управителят на БНБ твърдят, че не може да има предсрочно изплащане на гарантираните влогове, защото в гаранционния фонд няма да се съберат достатъчно средства, дори и да се принудят частните банки да внесат още пари в него:

„Съгласен съм, че на този етап не трябва да карат насила другите изрядни банки да внасят във фонда за гарантиране на депозитите. Не защото ще дестабилизира банковата система – това няма да стане! А защото така ще се попречи на банките да кредитират бизнеса точно, когато българската икономика е отслабена. Това би било лошо решение от икономическа гледна точка за растежа. Отново казвам – според мен първо трябва да се търси възможност за ликвидация на КТБ, отколкото да се търсят варианти как тя да се оздрави. Това не означава непременно, че депозитите на вложителите до 100 000 евро няма да се върнат. Може да се намерят достатъчно активи и средства в банката за да им се плати“, каза още проф. Стив Ханке в интервю за БНР. /БГНЕС

 
 

Най-доброто от Мартин Скорсезе

| от |

Мартин Скорсезе е един от най-великите живи режисьори на нашето време. За своите 74 години този дребен американец от италиански произход е променил основните правила на седмото изкуство повече пъти, отколкото всеки друг режисьор.

С над 50 заглавия във филмовата си кариера, един спечелен „Оскар“ и близо 60 продуцентски проекта Мартин Скорсезе прави от киното онова, заради което хората го наричат „изкуство“. Остри кадри, близки планове, тишината в сцените, динамичният разказ, неконвенционалните персонажи са онези неща, които правят Скорсезе отличителен, запомнящ се, забележителен. Гледате ли негов филм, дори само един, няма връщане назад и така трябва да бъде.

Скорсезе прави кино в чист вид. Епични шедьоври, удоволствие за сетивата за всеки киноман, които ще останат в историята на седмото изкуство, много след като нас и него няма да ни има. И отново – така трябва да бъде.

Мартин Скорсезе е един от най-великите режисьори покорили Холивуд и всеки, който мисли различно е или голям глупак или не разбира от кино. Толкова е просто.

След две години тишина Скорсезе се завръща на голям екран с „Мълчание“ – един проект, който иска да направи от много години. История за безпрецедентната, безкористна вяра и религията, както той я разбира. Защото религията и вярата имат много малко общо. И „Мълчание“ е тук, за да разкаже това.

Адаптация по романа на японеца Шюсако Ендо „Мълчание“ е трудна, бавна, тъжна и мълчалива история. Тя подлага на съмнение и дълги и мъчителни изпитания най-фундаменталните въпроси и чувства заложени в човека.

Тишина ли е Бог? Ако Него изобщо го има. Защо остава мълчалив, дори когато ти говориш с него? Трябва ли да продължиш да го търсиш и да вярваш, дори когато той не ти отговаря със същото? „Am I just praying to silence?“ е основният мотив загнезден в тази тъжна приказка за божественото и отвъд него. И отговорът на всички тези въпроси е „да“.

Религията, вярата и изпитанията, които идват след като се отдадеш на тях, са теми, които вълнуват Скорсезе и той често ги прокарва по един или друг начин във филмите си. Понякога го прави директно, взима религията, чопли я, унищожава я, показва най-лошото й, най-хубавото й и накрая оставя зрителят да реши сам за себе си. Като в „Последното изкушение на Христос“.

Религията според Скорсезе е много по-многопластова и интересна, отколкото според църквата, която винаги се опитва да ни я пробуда с една по-ведра, но някак назидателна страна. Вярата от друга страна е нещо, което всички ние носим в себе си. Тя е заложена в ДНК-то ни и само ние можем да изберем как и накъде да я насочим. Да вярваме или не изобщо не е въпросът! Въпросът е „в какво“?

В този ред на мисли „Мълчание“ е някак задължителен за гледане, защото е кино в чист вид, защото е по една от любимите теми на своя режисьор и защото ще подложи на изпитание и вас, като зрители.

По повод премиерата на „Мълчание“, която е на 14.01. в зала 1 на НДК, като част от програмата на „Киномания“, ние се обръщаме към Мартин Скорсезе и аплодираме неговото величие на голям екран. Защото този дребен мъж с проблемен, странен и динамичен живот е създал повече кино, отколкото някои хора ще успеят да видят в живота си.

Вие се подгответе за „Мълчание“, а дотогава 10 от най-добрите заглавия на маестро Скорсезе са от нас за вас. В галерията горе. Наздраве!

 
 

Ексцентричните геймърси играчки

| от Иво Цеков |

За повечето геймъри един приличен компютър и монитор или пък конзола и телевизор са достатъчни, но има и такива, които не са готови да се задоволят с конвенционалните оферти.

Вместо това, те с влажен поглед гледат към най-новите и атрактивни предложения за периферия и аксесоари, които технологичните компании подготвят.

Още в началото на тази година се видя, че отново ни очакват някои страхотни специализирани устройства, насочени към запалените геймъри.

Някои от тях все още са прототипи, докато други съвсем скоро ще са на пазара. И независимо дали сте хардкор играчи, които желаят само най-новата техника, или просто ви е любопитно да видите какви са тенденциите в този сектор – ето 7 ексцентрични продукта, които ще приковат погледа ви.

Текстът е публикуван в webcafe.com

 
 

8 филма, които да гледате преди “Ла ла ленд”

| от chronicle.bg |

“Ла ла ленд” безспорно е много добър и безспорно ще го гледате.

Но така както “Междузвездни войни” взима от много митологии, така и мюзикълът е голям, защото стъпва на раменете на гиганти.

Преди да заснеме филма си, Деймиън Чазел гледа някои от класиките на музикалното кино и прави референции към любимите си произведения във своето. Това са някои от ранните мюзикъли, на които Чазел отдава почит.

 
 

Най-известният човек в телефона на…Никола Крумов

| от chronicle.bg |

774

 

 

Ако имате Facebook, значи ви е познато името на Никола Крумов. Това е онзи забавен човек, който е способен да ви разкаже за любимата си по такъв начин, че да не можете да спрете да четете.

Той определя себе си като 30 и няколко годишен мъж от северозападните села, четвъртият най-умен на своята улица. Външно прилича на Джордж Клуни, но без лицето и тялото. Вътрешно прилича на елен. Книгата му „Дневникът на панелните блокове“ през 2015 година и отбеляза рекордни продажби още преди появата си.

Той е вторият участник в технологичния експеримент на Chronicle в партньорство със Samsung България.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

Аз се обаждам само майка си, защото нямам ваучер. Последно ме е набирала английската кралица Елизабет II – Нейно Превъзходителство имаше казус с киселото си зеле, но успях да разреша проблема (не го беше пресякла навреме).

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Джорж Клуни. С него сме братя близнаци от различни майки и други бащи, като той е по-възрастен от мен, поради простата причина, че моята майка беше бремена с мен 16 години. Всъщност приличам повече на неговата, ако си я представите с брада. С Джо се чуваме често – помагам му за кариерата (брат брата не храни, но тежко му, който го няма).

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

За да увъртам пред любимата. Звъни ми през час, защото ме обичала – аз я обичам и без да я слушам. Даже я обичам и без да я виждам, но няма как – налага се.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

За цялото си житие, съм забравял телефона си само един път.  Беше ранна пролет, около 3 сутринта, свърши ми бирата. Взех точно пари и тръгнах към денонощния. За нещастие и ключовете ми били забравени, а вратата на входа е автоматична и долните звънци не работят. С две кучета спахме във високите треви до блока.

Приложението, без което не можеш?

Не знам баш за какво ме питате, но вкъщи най-често си прилагаме ракия със салата.

Коя е твоята социална медия?

Във Фейсбук публикувам лични истории. Разказвам битови случки с мен, годеницата ми Нора и котката Ивелина.