Стив Ханке: БНБ сама да си оправи кашата, която забърка

| от |

Миналото лято отново прегледах внимателно законите за банковата регулация в България. Тези закони са много добри, почти най-строгите в Европа, но в два отделни случая предупредих управителя на БНБ Иван Искров, че ахилесовата пета на тези банкови правила може да се окаже банковият надзор и прилагането на регулацията. Това заяви пред БНР световноизвестният професор по приложна икономика Стив Ханке.

Причините за моето предупреждение бяха слухове, които достигнаха до мен, че има съмнителни практики в някои от банките, притежавани от българи. Тогава ме увериха, че законите се прилагат много стриктно. Нека подчертая, че благодарение на Валутния борд през последните години БНБ си извоюва огромна репутация, до момента, в които това лято се случи епизодът с КТБ. До тогава БНБ беше единствената институция с висок процент обществено доверие, заяви проф. Ханке.

Успешното прилагане на Валутния борд от БНБ беше причина за това доверие. Това става впрочем в емисионното управление на банката, което е съвсем различен отдел от управление банков надзор. Това са две независими структури в БНБ, които нямат нищо общо помежду си. За съжаление, сега репутацията на институцията е накърнена. Думите ми се потвърждават от самата Централна банка, защото тя поиска помощ от МВФ и ЕС. Това е голяма грешка, БНБ трябва сама да си оправи кашата, която забърка. Сама да възстанови репутацията си, а не да търси външна помощ, смята проф. Ханке.

Благодарение на валутния борд през последните години Българската народна банка си извоюва огромна репутация – до момента, в който това лято се случи епизодът с Корпоративна търговска банка, каза пред БНР американският финансист професор Стив Ханке, известен като „бащата на Валутния борд у нас“.

За съжаление, сега репутацията на институцията е накърнена. Думите ми се потвърждават от самата централна банка. Защото тя поиска помощ от МВФ и ЕС. Това е голяма грешка. БНБ трябва сама да си оправи кашата, която забърка, сама да възстанови репутацията си, а не да търси външна помощ, заяви проф. Ханке.

На въпрос имало ли е схема на свързани помежду си фирми, които са взимали заеми от КТБ с ясното съзнание изобщо никога да не ги връщат, Ханке отговори: „Данните, за които знам, показват, че документацията е непълна. Одиторите дори не могат да приключат работата си в нормалните срокове, защото документите липсват. Изглежда, че в банката са се вкарвали като депозити пари на много държавни предприятия, след което са раздавани на хора, свързани със собствениците на банката или с политици. Очевидно е, заради лошата документация. Точно за това предупреждавах гуверньора на БНБ преди година“.

Не може да се прави сравнение между случая с КТБ и финансовите злоупотреби, довели до кризата от 2008 г., твърди финансистът.

„Случаят с КТБ прилича повече на откровена измама, от типа инвестиционни пирамиди, която направи Бърни Мадоф преди няколко години. Това не е нормално банкиране. Има и още един любопитен въпрос, който може би никога няма да се разкрие. Според обвинението на прокуратурата Цветан Василев е нареждал на касиера на банката да му дава милиони евро в брой. Въпросът е, чии са били тези пари? И за какво ги е похарчил Василев? Според съобщеното, около 206 милиона лева са изтеглени от декември 2011-та до юни 2014г. Тази сума е голяма за обикновения човек, но е твърде незначителна, за да предизвика голяма промяна в банката. Тези пари практически е не възможно да бъдат проследени. Парите, разбира се са на банката, на вложителите. Но къде ли ги е похарчил Василев? Може би никога няма да разберем, защото това са пари в брой“, коментира проф. Стив Ханке.

Според него обявяването на фалит е подходяща мярка в случая с тази банка. „Това означава, че ще го отнесат собствениците на банката и онези, които са взели пари на заем от нея. Надявам се да има достатъчно останали активи, за да се плати на хората, които имат влогове в банката. Поне на онези с влогове до 100 000 евро“, заяви проф. Ханке, уточнявайки, че не е видял доклада на одиторите. Не мисля, че има системен проблем. На банката трябва да се позволи да фалира, уточни той.

При фалит, сенчестите фирми няма да останат в сянка, коментира той. „Те няма да могат да останат в сянка, ще трябва да излязат на светло. Ако трябва да обобщя, държавните депозити в тази банка са политически мотивирани. Онези хитри политици, които обвиняват банкерите, всъщност са част от проблема. Защо изобщо са насочвали влоговете на държавните компании точно в тази банка? И дали парите после не са изтичали към фирми на свързани с тях лица? Точно за това имах притеснения за банковия надзор. Аз съм загрижен за интегритета и репутацията на Българската народна банка. Причина за това е, че аз съм оставил наследство там – валутният борд е в Управление „Емисионно“ на БНБ. Аз съм пряко заинтересован бордът да работи нормално“, заяви проф. Ханке.

Ханке коментира и решението на сегашния президент Росен Плевнелиев да вкара България в европейския единен банков надзор като „лоша идея“.

„Зле е да се намесва ЕС, защото проблемът се политизира още повече. Де факто, президентът прави признание, че българите са некомпетентни сами да се справят с финансите си. Това е фаталната грешка на президента. Това е толкова глупаво. На практика той заявява: „толкова сме некадърни, че БНБ не може да надзирава нашите банки и ни трябват европейски бюрократи от Брюксел, които да ни вършат работата“.

Проф. Ханке коментира още: „Не знам дали е прав. Очевидно, че в управление „Банков надзор“ са направили голяма грешка, защото са оставили КТБ да продължи да се разраства и дори са й позволили да се слее друга, френска банка, само седмици преди цялата криза да се случи. В това време нещо някъде е ставало! Нещо се е случвало! Според мен обаче, когато направиш грешка в лично качество, в бизнеса или в държавното управление, трябва сам да поправиш грешката си. Идеята, че България може да отиде в болницата на ЕС, където европейските лекари ще я излекуват, е изначално сбъркана. Българите като цяло грешат, като вярват, че парите са само в Брюксел и че само трябва да почукат на врата, за да ми дадат торбите със злато. Нима ЕС помогна на Гърция, след като изля милиарди там? Кажете го на някой обикновен гръцки гражданин“.

КТБ може и да има достатъчно пари да изплати депозитите до 100 000 евро на хората, коментира Ханке. В писмо до Брюксел, финансовият министър и управителят на БНБ твърдят, че не може да има предсрочно изплащане на гарантираните влогове, защото в гаранционния фонд няма да се съберат достатъчно средства, дори и да се принудят частните банки да внесат още пари в него:

„Съгласен съм, че на този етап не трябва да карат насила другите изрядни банки да внасят във фонда за гарантиране на депозитите. Не защото ще дестабилизира банковата система – това няма да стане! А защото така ще се попречи на банките да кредитират бизнеса точно, когато българската икономика е отслабена. Това би било лошо решение от икономическа гледна точка за растежа. Отново казвам – според мен първо трябва да се търси възможност за ликвидация на КТБ, отколкото да се търсят варианти как тя да се оздрави. Това не означава непременно, че депозитите на вложителите до 100 000 евро няма да се върнат. Може да се намерят достатъчно активи и средства в банката за да им се плати“, каза още проф. Стив Ханке в интервю за БНР. /БГНЕС

 
 

5 сериала за телевизията, които да гледате по телевизията

| от |

Телевизията е велика магия. Можеш да покажеш всичко, да излъжеш, да пускаш глупости с часове, да се правиш на маймуна и винаги ще има поне един човек, който ще те гледа и дори ще те хареса. Телевизията е медията с най-силно влияние в модерния свят и нито интернет, нито онлайн стриймовете могат да я победят.

Телевизията е истинска магия. Там може да си на места, без реално да бъдеш на тях, може да си тъп, но да изглеждаш умен, можеш да си забавен без да имаш и един грам чувство за хумор. Телевизията придава онзи дребен блясък върху хората, след който всеки се чувства с 10 см по висок.

Негово величество малкият екран! Той ти дава толкова много и те мами по онзи приятно сладък начин. Той може да е мелодраматичен в тежките моменти и силно захаросан в сладките. И ти нямаш нищо против. От „Малката булка“ да майстори-готвачи, телевизията предлага всичко. Там има всичко. От експерти, които говорят мъдро по всякакви въпроси до маймуни, които правят фокуси.

Телевизията е сладкото изкушение и понякога се прави трудно. Особено, когато се стремиш към добра телевизия. Дали такава е останала, някои хора се съмняват, но ние не. Затова и имаме една селекция от пет адски добри сериала, правени за телевизия, в които се разкава за правенето на телевизия. Приятно четене.  

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

Крис Прат вече има звезда на Алеята на славата

| от chronicle.bg |

Звездата от екшъни Крис Прат получи звезда на Холивудската алея на славата, съобщи БТА.

Прат дойде на церемонията заедно със съпругата си Ана Фарис и сина им Джак.

„Имах добри родители, които ме възпитаха да почитам другите – каза 37-годишният актьор. – Не бяхме богати, но в семейството ни винаги имаше много любов. Аз съм вярващ и смятам, че някои неща са дар от Бога.“

Сред присъстващите на церемонията знаменитости бяха Зоуи Салдана, Дейв Батиста и Майкъл Рукър, които му партнират в сагата „Пазители на галактиката“.

Прат благодари на режисьора Джеймс Гън, който му повери главна роля в „Пазители на галактиката“ и на студиата „Марвел“, филиала на „Дисни“, задето даде шанс на дебеличък по онова време актьор, който до този момент бе известен най-вече с ролята си в сериала „Паркове и отдих“.

Впоследствие Прат се превърна в търсен в Холивуд екшън актьор. Сред по-известните филми, в които се е снимал, са също „Враг номер едно“, „Джурасик свят“, „Великолепната седморка“, „Пасажери“.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.