Стига чакане „да ми даде държавата“

| от | |

Бисер Манолов, bissermanolov.com

Не мислете, че „реформите“ са патент в говоренето на българските политици. Почти няма документ, публикуван от Eвропейската комисия, в който да не ни бомбардират с реформи.

200247283-001

Проблемът обаче става прекалено натрапващ се в момента, когато политиците трябва да обяснят на широката публика какъв точно смисъл влагат, в контекста на тяхното говорене, при използването на думата „реформа“. За левите икономисти, казано най-общо, под реформа се разбира „справедливо преразпределение“ на добавената стойност в една икономика чрез по-високи данъци. Но това е точно обратното на реформа, защото истинските реформи започват от момента, в който ролята на държавата като „преразпределител“ съществено намалява. Според мен реформа представлява такова управление на публичните системи, на базата на което се намаляват количествените и качествените дефицити. Ще поясня какво имам предвид. Знаете кои са най-болезнените теми в обществото към настоящия момент поради тоновете натрупани дефицити, или казано в прав текст, системите с проблемно ниво на високи разходи и проблемно ниско ниво на приходите – енергетика, здравеопазване и пенсионна система.

При всяко „ляво“ управление точно тези системи започват да светят в яркочервено.
Винаги, абсолютно винаги се получава така. На такъв тип „червено“ управление социалистите му казват „социална политика“. За обществото като цяло обаче тази „социална“ политика означава следното: „да направим огромни разходи, които някой друг ще плаща“. Впрочем този „някой друг“ впоследствие се оказва всеки данъкоплатец. Спомняте ли си до какви абсурдни предложения се стигна „от ляво“ на политическото пространство, когато бе предложено да се емитира държавен дълг, за да се увеличат пенсиите? А сметките за тока? А здравеопазването?

В Европа дебатът за реформите е отново на дневен ред. Там обаче типично е експертното говорене с аргументи, а не политическото подвикване от чисто български тип. Едно предложение на премиера на Италия доста променя начина, по който да се третират държавите, които се стремят да правят истински реформи. Неговата идея се заключава най-общо в това реформиращите се европейски държави да получават конкретни финансови стимули, а не както е в момента. Знаем, че Европа санкционира държавите с прекомерни дефицити. На база на тази идея Испания и Франция получиха разрешение през миналата година за поддържане на бюджетен дефицит над заложената граница от 3% спрямо БВП за още две години. Шефът на Европейската централна банка Марио Драги беше категоричен в позицията, че без сериозни структурни реформи, които ще позволят да се възвърне финансовото и икономическото здраве на Европа, шоковите дисбаланси ще се задълбочат между държавите членки на еврозоната. Като пример той посочи разликата между Финландия, която се намира на трето място в световната класация по конкурентоспособност, и Гърция, която заема 91-во място. Да не забравяме за идеята от 2012 г., когато бе предложено лимитите за държавен дълг и бюджетен дефицит да бъдат включени в конституциите на съответните държави членки на еврозоната.

Спомням си, че в началото на тази година Световната банка излезе със специален доклад по отношение на пенсионната реформа, която е свръхналожителна за Източна Европа и Централна Азия. В нея точната дума, която се използва, е „императивна“ необходимост от пенсионна реформа поради застаряване на населението и свиващ се пазар на труда. В същия документ се говори, че е абсолютен мит да се смята, че работещите възрастни хора са в основата на високата младежка безработица. Доколкото си спомням, някои леви икономисти в България категорично отрекоха увеличаване на пенсионната възраст точно с аргумента, че това е мярка срещу младежката безработица.

По другата болезнена тема за здравеопазването и отказа за реформи в системата бих дал следния пример. Наскоро гледах дебат за здравната реформа. Представителят на ДПС заяви, че политическа партия, която се заеме да проведе истинска здравна реформа, е обречена да излезе от управлението на страната за следващите два мандата. Опааааа!!! Какво се получава, че няма да правим реформи, за да стоим във властта? От началото на този век досега бюджетът на здравната каса се е увеличил над три пъти. Означава ли това, че над три пъти се е увеличило и качеството на здравните услуги, или май става точно обратното. За миналата година имаме регистрирани над два милиона души като престой в болничните заведения. Някой, по една голяма случайност, да вярва, че това е истина? Абсурдно е.

Или пък за дефицита в енергийната система, който е над 3 млрд. лева. Как може да бъде преодолян той без реформи в сектора? Със социална политика ли? Тази популистка форма на политическо зомбиране може единствено и само да срути системата по най-бързия начин и нищо повече.
В центъра на истинските реформи трябва да стои човекът, а не политическите схеми за оцеляване. Реформата в който и да е сектор означава правото на всеки да избира свободно в качеството му на индивид, а не чрез незнайните държавни схеми за преразпределение с нейно участие. От колко години се говори за демонополизация на здравната каса и демонополизация на НЕК като единствен балансьор в енергийната система.

Необходими ли са повече доказателства за разрушителното влияние на държавните монополи в който и да е сектор. Хората трябва да прогледнат, а не да слушат зомбирани политическите обещания, разпръсквани от телевизора. Социална система от типа „чакам да ми даде държавата“ няма. Не говоря за хората с действителни нужди. Държавата доказа по един категоричен начин неспособността си да управлява публичните системи. Перманентната ерозия на публичните финанси преминава чрез сметките за тока. От нея няма полза. Централизираната съпричастност е нож с две остриета. В „българския“ вариант тя е по-скоро или корупционна схема, или неспособност да управляваш парите на данъкоплатците.

Струва ми се, че истинските реформи в страната трябва задължително да започнат отдолу нагоре, т.е. по предложение на бизнеса и браншовите организации, а не от чиновниците в министерствата и ведомствата. Възможно ли е според вас чиновник да направи предложение, на базата на което ще загуби работното си място? Дълбоко се съмнявам.

 
 

Instagram постави нов рекорд: 700 милиона потребители на месец

| от chronicle.bg |

Instagram обяви, че месечните й активни потребители вече са над 700 милиона, което е наистина впечатляваща бройка.

600-те милиона от миналата година са били задминати в средата на декември, което значи, че за по-малко от шест месеца Instagram е натрупала нови 100 милиона потребители. Това е нов рекорд за компанията, която досега нарастваше със 100 милиона на всеки девет месеца.

Трябва да се признае, че резултатите на компанията са заслужени. Instagram непрестанно прави подобрения в услугата, въвежда нови функции и дори видео излъчвания на живо, което задържа вниманието на все повече потребители. Най-вероятно социалната мрежа ще продължи да расте със същите темпове, поне ако продължи да полага толкова усилия.

 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.

 
 

Късометражна програма за първи път на „София филм фест за учещи“

| от chronicle.bg, По БТА |

Късометражна програма ще има за първи път в Дискусионния клуб за българско и европейско кино „София филм фест за учещи“ – в пролетното издание, което започва днес в Дома на киното и ще продължи до 26 юни, съобщават организаторите.

Прожекциите са всеки понеделник от 18.00 ч. Входът е безплатен за ученици и студенти. Лектори са кинокритикът Антония Ковачева, директор на Филмотеката, и режисьорът проф. Георги Дюлгеров.

Българското кино отново е важен акцент в пролетната селекция. Традиционно ще има срещи с творческите екипи на филмите. Българска е и първата късометражна програма – от три заглавия – носителите на наградата „Джеймисън“ /Jameson/ за най-добър български късометражен филм за 2017 и 2016 г. – „Дрехи“ на Веселин Бойдев и „На червено“ на Тома Вашаров, както и „Любов“ на Боя Харизанова.

Пълнометражните родни продукции са „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, вдъхновен от съдбата на певицата Леа Иванова, предизвикалият огромен зрителски интерес „Воевода“ на Зорница София – по спомени на очевидци и разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – с наградата за най-добър балкански филм и наградата на гилдията на българските кинокритици на 21-вия СФФ и още много отличия, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, интригуваща мозайка от три истории за разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца.

Пролетната програма започва с един от най-обсъжданите филми на 2016 г. – носителя на шест „Оскар“-а „La La Land“ на младия режисьор Деймиън Шазел с Райън Гослинг и Ема Стоун. Финалът е с „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл, в който рамо до рамо с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър блести талантливата млада българска актриса Анжела Недялкова.
Останалите заглавия са „Патерсън“ на Джим Джармуш, номиниран за „Златна палма“, „Хулиета“ на Педро Алмодовар, „Панама“ на младия сръбски режисьор Павле Вучкович, номиниран за „Златна камера“ в Кан.