Стига чакане „да ми даде държавата“

| от | |

Бисер Манолов, bissermanolov.com

Не мислете, че „реформите“ са патент в говоренето на българските политици. Почти няма документ, публикуван от Eвропейската комисия, в който да не ни бомбардират с реформи.

200247283-001

Проблемът обаче става прекалено натрапващ се в момента, когато политиците трябва да обяснят на широката публика какъв точно смисъл влагат, в контекста на тяхното говорене, при използването на думата „реформа“. За левите икономисти, казано най-общо, под реформа се разбира „справедливо преразпределение“ на добавената стойност в една икономика чрез по-високи данъци. Но това е точно обратното на реформа, защото истинските реформи започват от момента, в който ролята на държавата като „преразпределител“ съществено намалява. Според мен реформа представлява такова управление на публичните системи, на базата на което се намаляват количествените и качествените дефицити. Ще поясня какво имам предвид. Знаете кои са най-болезнените теми в обществото към настоящия момент поради тоновете натрупани дефицити, или казано в прав текст, системите с проблемно ниво на високи разходи и проблемно ниско ниво на приходите – енергетика, здравеопазване и пенсионна система.

При всяко „ляво“ управление точно тези системи започват да светят в яркочервено.
Винаги, абсолютно винаги се получава така. На такъв тип „червено“ управление социалистите му казват „социална политика“. За обществото като цяло обаче тази „социална“ политика означава следното: „да направим огромни разходи, които някой друг ще плаща“. Впрочем този „някой друг“ впоследствие се оказва всеки данъкоплатец. Спомняте ли си до какви абсурдни предложения се стигна „от ляво“ на политическото пространство, когато бе предложено да се емитира държавен дълг, за да се увеличат пенсиите? А сметките за тока? А здравеопазването?

В Европа дебатът за реформите е отново на дневен ред. Там обаче типично е експертното говорене с аргументи, а не политическото подвикване от чисто български тип. Едно предложение на премиера на Италия доста променя начина, по който да се третират държавите, които се стремят да правят истински реформи. Неговата идея се заключава най-общо в това реформиращите се европейски държави да получават конкретни финансови стимули, а не както е в момента. Знаем, че Европа санкционира държавите с прекомерни дефицити. На база на тази идея Испания и Франция получиха разрешение през миналата година за поддържане на бюджетен дефицит над заложената граница от 3% спрямо БВП за още две години. Шефът на Европейската централна банка Марио Драги беше категоричен в позицията, че без сериозни структурни реформи, които ще позволят да се възвърне финансовото и икономическото здраве на Европа, шоковите дисбаланси ще се задълбочат между държавите членки на еврозоната. Като пример той посочи разликата между Финландия, която се намира на трето място в световната класация по конкурентоспособност, и Гърция, която заема 91-во място. Да не забравяме за идеята от 2012 г., когато бе предложено лимитите за държавен дълг и бюджетен дефицит да бъдат включени в конституциите на съответните държави членки на еврозоната.

Спомням си, че в началото на тази година Световната банка излезе със специален доклад по отношение на пенсионната реформа, която е свръхналожителна за Източна Европа и Централна Азия. В нея точната дума, която се използва, е „императивна“ необходимост от пенсионна реформа поради застаряване на населението и свиващ се пазар на труда. В същия документ се говори, че е абсолютен мит да се смята, че работещите възрастни хора са в основата на високата младежка безработица. Доколкото си спомням, някои леви икономисти в България категорично отрекоха увеличаване на пенсионната възраст точно с аргумента, че това е мярка срещу младежката безработица.

По другата болезнена тема за здравеопазването и отказа за реформи в системата бих дал следния пример. Наскоро гледах дебат за здравната реформа. Представителят на ДПС заяви, че политическа партия, която се заеме да проведе истинска здравна реформа, е обречена да излезе от управлението на страната за следващите два мандата. Опааааа!!! Какво се получава, че няма да правим реформи, за да стоим във властта? От началото на този век досега бюджетът на здравната каса се е увеличил над три пъти. Означава ли това, че над три пъти се е увеличило и качеството на здравните услуги, или май става точно обратното. За миналата година имаме регистрирани над два милиона души като престой в болничните заведения. Някой, по една голяма случайност, да вярва, че това е истина? Абсурдно е.

Или пък за дефицита в енергийната система, който е над 3 млрд. лева. Как може да бъде преодолян той без реформи в сектора? Със социална политика ли? Тази популистка форма на политическо зомбиране може единствено и само да срути системата по най-бързия начин и нищо повече.
В центъра на истинските реформи трябва да стои човекът, а не политическите схеми за оцеляване. Реформата в който и да е сектор означава правото на всеки да избира свободно в качеството му на индивид, а не чрез незнайните държавни схеми за преразпределение с нейно участие. От колко години се говори за демонополизация на здравната каса и демонополизация на НЕК като единствен балансьор в енергийната система.

Необходими ли са повече доказателства за разрушителното влияние на държавните монополи в който и да е сектор. Хората трябва да прогледнат, а не да слушат зомбирани политическите обещания, разпръсквани от телевизора. Социална система от типа „чакам да ми даде държавата“ няма. Не говоря за хората с действителни нужди. Държавата доказа по един категоричен начин неспособността си да управлява публичните системи. Перманентната ерозия на публичните финанси преминава чрез сметките за тока. От нея няма полза. Централизираната съпричастност е нож с две остриета. В „българския“ вариант тя е по-скоро или корупционна схема, или неспособност да управляваш парите на данъкоплатците.

Струва ми се, че истинските реформи в страната трябва задължително да започнат отдолу нагоре, т.е. по предложение на бизнеса и браншовите организации, а не от чиновниците в министерствата и ведомствата. Възможно ли е според вас чиновник да направи предложение, на базата на което ще загуби работното си място? Дълбоко се съмнявам.

 
 

Сексът и прегръдките могат да навредят на съня

| от chronicle.bg, по БТА |

Не можете да спите? Колкото и невероятно да Ви се струва, причина за проблемите със съня могат да се окажат сексът и прегръдките в късна доба, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания от Атомик рисърч.

Авторите му предупреждават, че интимните страсти и гушкането по вечерно време могат да предизвикат смущения в добрата нощна почивка. Причината е, че тренировките под каквато и да е форма в късните часове ускоряват сърдечния ритъм и водят до загряване на тялото, което на свой ред вреди на заспиването.

Въпреки че след секс се освобождават хормони с релаксиращ ефект, изтощителните креватни тренировки могат да разсънят практикуващите ги. Прегръдките след полов акт действат по същия начин.

Така че ако половинката Ви иска да се гушкате, мило му/й кажете да държи ръцете си настрана от Вашето тяло, търкулнете се към хладната част на леглото и се отпуснете в обятията единствено на бога на сънищата Морфей, препоръчват експертите.

 
 

Началото на „La La Land“ през iPhone-a на Деймиън Шазел

| от chronicle.bg |

„La La Land“ обира награди като стой и гледай, а в събота предстоят и Оскарите.

Филмът, естествено, получи и известно количество критики. Лайтмотивът в тях е, че Райън Гослинг и Ема Стоун не танцуват и пеят като истински актьори в мюзикъл. Разбира се, възможно е играта на Гослинг и Стоун нарочно да е такава. Със сигурност обаче режисьорът Деймиън Шазел не е подценил мюзикъл мотивите във филма си.

Появи се видео от репетициите на началната сцена на филма, което Шазел заснема със своя iPhone. То показва усърдната репетиционна работа по парчето на магистралата в Лос Анджелис. На пресъздадена снимачна площадка актьорите изиграват сцената, а ние можем я да видим редом с оригинала.

 

 
 

Риана: от „Pon de Replay“ до „Sledgehammer“

| от chronicle.bg |

Да пишем за Риана не е твърде смислено. Тя трябва да се гледа и да се слуша. По случай нейния рожден ден сме подготвили галерия с нейни снимки, на които „барбадоската перла“ е неустоима. И няколко клипа, които никога не ни омръзва да гледаме.

Но все пак, преди да се посветите на визуално попиване на чара на Риана, разберете малко за нея.

Риана е родена на днешния ден в Сейнт Майкъл, Барбадос. Баща й е от Барбадос, а майка й от Гвиана. Има двама по-малки братя. Повратен момент в живота на Риана е семейната визита на продуцента Ивън Роджърс, който забелязва таланта й. Ивън й помага да запише демо материал заедно с Карл Стъркен. Пак под негово ръководство, когато е на 16 години Риана се премества в САЩ, за да преследва музикалната си кариера и по-късно подписва с компанията Def Jam, чийто управител тогава е Джей Зи. В резултат на това на 21 години тя вече има 4 издадени албума.

През 2005 г. Риана издава своя дебютен албум „Music Of The Sun“, който се изкачва до топ 10 в класацията „Билборд 200“ и включва хит сингъла „Pon De Replay“, който достига топ 5 в „Билборд горещите 100″.

По-малко от година по-късно, тя издава втория си студиен албум, „A Girl Like Me“ (2006), който попада сред петте най-добри албуми в САЩ. Издава и първия си хит достигнал номер 1 в „Билборд Горещите 100″  – „SOS“. В топ 10 на класацията я изпращат и песните „Unfaithful“ и „Break It Off“.

През 2007 г. третият студиен албум на Риана – „Good Girl Gone Bad“ (2007), е номер 2 в „Билборд 200“, като включва пет от десетте най-големи хитове, включително три хит сингли в САЩ – „Umbrella“, „Take a Bow“, „Disturbia“, както и „Don’t stop the music“.

Албумът е номиниран за девет награди Грами, а освен че печели наградата за най-добра рап/суинг песен, песента Umbrella, в която участва и Джей-Зи се превръща в световен хит. Четвъртият ѝ студиен албум, „Rated R“ е издаден през ноември 2009 г. и достига номер четири на „Билборд 200“. Първите три сингъла „Russian Roulette“, „Hard“ и „Rude Boy“ достигат топ десет на „Билборд Горещите 100“, като „Rude Boy“ става номер 1.

Риана е печелила много награди, включително Грами, People’s choice awards, Teen Choice Awards, NRJ Awards, „Най-добър нов изпълнител“ в музикалните награди на MTV през 2006, „Най-добър международен изпълнител на MuchMusic“ наградите през 2006 както и няколко отличия от Световните музикални награди (2007) – за най-добре продаваната поп изпълнителка в света, и от Американските музикални награди (2008) – за любим Soul/ R & B изпълнител и любима поп/рок изпълнителка. Тя служи като един от почетните посланици на културата на Барбадос.

През януари 2010 г., Риана получава две награди „Грами“ за 2009 г. заедно с Джей-Зи и Кени Уест за „Run This Town“, с което общия брой спечелени Грами стават три.

Толкова с биографичните данни. В галерията горе ви чакат обещаните снимки.

 
 

Жените и малцинствата полека си проправят път в Холивуд

| от chronicle.bg, по БТА |

На жените и малцинствата им провървя повече тази година – те правят добро впечатление в надпреварата за наградите „Оскар“, но все пак са слабо представени, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.

В доклада си за 2017 г. за разнообразието в Холивуд учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис анализирали 200 филма, които събрали най-големи приходи през 2015 г., и 1206 телевизионни предавания, излъчени през сезона 2014-2015 г.

За този четвърти годишен доклад те проучили също наемането на жени и представители на малцинствата за 11 вида заетост, свързана с дейност пред и зад камерата.

„В сравнение с предишния доклад добрата новина е, че жените и представителите на малцинствата са постигнали напредък, особено в телевизията, където понастоящем се наблюдава нещо, което може да бъде окачествено като златен век – оповестиха от центъра за афроамерикански изследвания „Ралф Бънч“. – Лошата новина е, че въпреки напредъка жените и малцинствата остават слабо представени в телевизията.“

Резултатите от изследването са публикувани няколко дни преди церемонията по връчването на наградите „Оскар“.

Тази година ситуацията е различна – рекорден брой чернокожи актьори са номинирани за престижните отличия. Въпреки това „изключването“ на цветнокожи и жени от Холивуд остава тревожно, отбелязаха авторите на изследването.

Малцинствата съставляват 40 на сто от населението на САЩ, но едва 13,6 на сто от изпълнителите на главни роли и 10,1 на сто от режисьорите са техни представители. Макар жените да съставляват половината от населението на страната, едва 29 на сто от главните роли са поверени на жени и 10 на сто от режисьорите са жени. „Белите мъже продължават да доминират, а на цветнокожите и жените трудно се предоставят възможности, за да успеят“, поясни ръководителят на изследването и директор на центъра „Ралф Бънч“ Дарнел Хънт.