Статут – бежанец

Автор: Кристина Цонева, www.oib.bg

Редовно чуваме „XXI век е все пак”. Това е хилядолетието, което се свързва с максимална освободеност, информираност, независимост, справедливост и прочее. Да, но колкото повече нараства привидната ни свобода, толкова по-сложни за решаване стават и политическите конфликти. Когато пораснеш в една сравнително спокойна среда, забравяш за истинските, непреодолими от нас („обикновените хора”) беди. В момента сигурно ви е трудно да си представите как за миг всичко, което цял живот сте градили, което сте свикнали да виждате, изведнъж се разпада, но това се случва постоянно. Дори в пъти по-ужасно. За секунди изчезват хората, на които най-много разчитате и които най-силно обичате. В нашето съврeмие, когато хуманизмът и световният мир се водят основна тема за беседване на всички политици, има места по света, където по-горе изброените за нас „кошмари” са действителност.

Благодарение наглобализацята, която се увеличава със стремглави темпове, съществуват закони като „Световната конвенция за бежанците”, създадена през 1951г. С нейна помощ положението на пострадалите от множеството граждански войни в Арабския свят, най-вече в Сирия, не е съвсем безнадеждно. Стотици пострадали търсят убежище в други страни, различни от родината си, където обстановката е мирна и могат да защитят своя живот и този на семействата си. По данни на ДАБ* от 22 държави са лицата, потърсили закрила в България през месец юли 2014г. Общо те са 911, от които 289 са деца. На територията на България до момента има 9 работещи центъра, в които са настанени бежанци. Това са Регистрационно-приемателен център София, Интеграционен център София, Интеграционно-приемателен център Военна рампа (отново в София), Регистрационно-приемателен център с.Баня (Нова Загора), Транзитен център с. Пъстрогор, Бежански център Харманли, Бежански център Стрелча, Бежански център с. Ковачевци (Перник), Регистрационно-приемателен център „Враждебна” (София) (за октомври 2013г.). А издръжката, отново по данни на ДАБ*, на един бежанец месечно струва на държавата 385лв.

След като останалите без дом хора минат границата ни, получат статут на бежанци и бъдат настанени в някой от центровете, на първа линия излиза нов проблем. Как да бъдат интегрирани в българското общество. Тук вече се появяват различни, нека ги наречем, „подказуси”. Някои бежанци не искат да работят и да учат, други планират възможно най-скорошно отпътуване към по-развитите европейски държави. Трети обаче желаят да останат тук, учат езика ни и искат да се установят, но голяма част от местните общества не ги приема. Българите се страхуват, че неваксинираните бежанци, някои от които дори не са минали рутинните лекарски прегледи идват от Арабския святи може да пренесат много болести. Най-голям е страхът им ог Ебола.

Наскоро Нова телевизия ни показа репортаж, които обръща погледите ни в друга насока – непълнолетните бежанци, дошли тук без родител или настойник. Разбрахме от репортажът, че в България няма закон, който да определи кой в тези случаи трябва да поеме отговорност за децата като техен законен настойник и да ги представлява пред държавата. В тази роля не можели да влязат кадри от Агенцията за интеграция, тъй като има конфлинкт на интереси. Единственото решение, което до момента са намерили държавните органи е, когато могат, да „прикрепят” непълнолетен бежанец към друго такова семейство с тяхното съгласие. Тези случаи обаче не са много и също не опростяват съвсем ситуацията, тъй като много от тези семейства пребивават временно на територията на страната ни и всеки момент мислят да заминат за чужбина. От което следва, че „прикрепеното” към тях дете отново остава само.

Има още не малко важни въпроси за решаване, за да можем да кажем, че държавата ни е успяла да се справи в това крайно „напрегнато” в световен, а и не само, мащаб време. Според анкета на организацията „Отворено общество”, „негативните оценки за положението в страната се задържат на безпрецедентно високо ниво”. Разбира се, както научаваме от повечето медии, държавните органи работят непрекъсното, за да може страната ни да преживее тази често наричана „социална криза”. Междувременно можем само да помагаме както ни е възможно и да не забравяме, че бежанците са просто хора, преживяли най-тежките удари на съдбата и заслужават подкрепата ни!