Статут – бежанец

| от |

Автор: Кристина Цонева, www.oib.bg

Редовно чуваме „XXI век е все пак”. Това е хилядолетието, което се свързва с максимална освободеност, информираност, независимост, справедливост и прочее. Да, но колкото повече нараства привидната ни свобода, толкова по-сложни за решаване стават и политическите конфликти. Когато пораснеш в една сравнително спокойна среда, забравяш за истинските, непреодолими от нас („обикновените хора”) беди. В момента сигурно ви е трудно да си представите как за миг всичко, което цял живот сте градили, което сте свикнали да виждате, изведнъж се разпада, но това се случва постоянно. Дори в пъти по-ужасно. За секунди изчезват хората, на които най-много разчитате и които най-силно обичате. В нашето съврeмие, когато хуманизмът и световният мир се водят основна тема за беседване на всички политици, има места по света, където по-горе изброените за нас „кошмари” са действителност.

Благодарение наглобализацята, която се увеличава със стремглави темпове, съществуват закони като „Световната конвенция за бежанците”,  създадена през 1951г. С нейна помощ положението на пострадалите от множеството граждански войни в Арабския свят, най-вече в Сирия, не е съвсем безнадеждно. Стотици пострадали търсят убежище в други страни, различни от родината си, където обстановката е мирна и могат да защитят своя живот и този на семействата си. По данни на ДАБ* от 22 държави са лицата, потърсили закрила в България през месец юли 2014г. Общо те са 911, от които 289 са деца. На територията на България до момента има 9 работещи центъра, в които са настанени бежанци. Това са Регистрационно-приемателен център София, Интеграционен център София, Интеграционно-приемателен център Военна рампа (отново в София), Регистрационно-приемателен център с.Баня (Нова Загора), Транзитен център с. Пъстрогор, Бежански център Харманли, Бежански център Стрелча, Бежански център с. Ковачевци (Перник), Регистрационно-приемателен център „Враждебна” (София) (за октомври 2013г.). А  издръжката, отново по данни на ДАБ*, на един бежанец месечно струва на държавата 385лв.

След като останалите без дом хора минат границата ни, получат статут на бежанци и бъдат настанени в някой от центровете, на първа линия излиза нов проблем. Как да бъдат интегрирани в българското общество. Тук вече се появяват различни, нека ги наречем, „подказуси”.  Някои бежанци не искат да работят и да учат, други планират възможно най-скорошно отпътуване към по-развитите европейски държави. Трети обаче желаят да останат тук, учат езика ни и искат да се установят, но голяма част от местните общества не ги приема. Българите се страхуват, че неваксинираните бежанци, някои от които дори не са минали рутинните лекарски прегледи идват от Арабския святи може да пренесат много болести. Най-голям е страхът им ог Ебола.

Наскоро Нова телевизия ни показа репортаж, които обръща погледите ни в друга насока – непълнолетните бежанци, дошли тук без родител или настойник. Разбрахме от репортажът, че в България няма закон, който да определи кой в тези случаи трябва да поеме отговорност за децата като техен законен настойник и да ги представлява пред държавата. В тази роля не можели да влязат кадри от Агенцията за интеграция, тъй като има конфлинкт на интереси. Единственото решение, което до момента са намерили държавните органи е, когато могат, да „прикрепят” непълнолетен бежанец към друго такова семейство с тяхното съгласие. Тези случаи обаче не са много и също не опростяват съвсем ситуацията, тъй като много от тези семейства пребивават временно на територията на страната ни и всеки момент мислят да заминат за чужбина. От което следва, че „прикрепеното” към тях дете отново остава само.

Има още не малко важни въпроси за решаване, за да можем да кажем, че държавата ни е успяла да се справи в това крайно „напрегнато” в световен, а и не само, мащаб време. Според анкета на организацията „Отворено общество”, „негативните оценки за положението в страната се задържат на безпрецедентно високо ниво”. Разбира се, както научаваме от повечето медии, държавните органи работят непрекъсното, за да може страната ни да преживее тази често наричана „социална криза”. Междувременно можем само да помагаме както ни е възможно и да не забравяме, че бежанците са просто хора, преживяли най-тежките удари на съдбата и заслужават подкрепата ни!

 

 
 

Пенелопе Крус: Олеле, каква жена!

| от chronicle.bg |

Пенелопе Крус е много неща. Танцьорка, актриса, бивша съпруга на Том Круз, настояща съпруга на Хавиер Бардем, носителка на „Оскар“. И на последно, но не и по важност място, една от нааааай-сексапилните, страстни и красиви актриси в Холивуд.

Днес тя навършва 43 години и смятаме, че е съвсем в реда на нещата да й честитим както си можем – не с пост във Facebook, а с галерия, чрез която читателите ни да си спомнят добрите й роли и да ги прегледат пак.

Включили сме в тази  галерия особена компилация от филми, в които Крус играе много добре, такива, в които самите филми имат безспорни качества, и някои, които не си струват гледането като продукции и актьорска игра, но в тях Пенелопе просто е ужасно секси.

Ами това е. Без повече приказки. Придвижвайте се бързо към снимките, знаем че това чакате.

 
 

Чанинг Тейтъм: 12 роли за чудо и приказ

| от chronicle.bg |

Днешният рожденик Чанинг Тейтъм първоначално става известен с външния си вид. Няма какво да се лъжем, човекът е секси, мускулест, с леко приматовиден, но безспорен сексапил, и разкошно, фотошопнато тяло.

Признаваме, че не го приемахме на сериозно като актьор. Може би заради глупавите продукции, в които се снимаше отначало, а може би заради клопката, в която попадат много красиви актьори, които биват подценявани заради външния си вид. Като Брад Пит, Леонардо ди Каприо, Джейк Джиленхол, Хийт Леджър др. Подобно на изброените, Тейтъм успя да се измъкне от този имидж и да докаже, че има актьорски качества. В последните няколко години.

Тейтъм е роден на 26 април 1980 в Кълман, Алабама. Той има френски, ирландски и американски произход. Семейството му се премества на Мисисипи, когато той е на шест , макар че посещава Алабама всяко лято, където все още живеят баба му и дядо му.

Тейтъм израства по поречието на река Мисисипи, където той се наслаждава на дивия живот, включително на “всички алигатори и гърмящи змии, които едно момче може да преследва, риболов всеки ден, футболна лига Pop Warner и други подобни неща”. Тейтъм е атлетичен още докато расте, играе футбол, бейзбол и се подготвя за военно училище, макар, че той казва, че “девойките са неговото най-голямо увлечение в училище”.

Първият опит на Тейтъм е в модния бизнес, като фотомодел. Участва като танцьор, във видеоклипа на Рики Мартин за песента “She Bangs“, след прослушване в Орландо, Флорида. Впоследствие подписва с модна агенция от Майями, Страница 305 (кодекса на Модната Агенция) включва и появяване на корицата на Vogue. Той скоро се появява и в рекламите на Abercrombie & Fitch, Nautica, Dolce & Gabbana, American Eagle Outfitters. Тейтъм се снима също в рекламите на American Eagle Outfitters, Pepsi и Mountain Dew, и е избран за един от „50 най-красиви лица” за месец октомври 2001.

Неговата първа отличителна роля е през 2005 в училищната драма Coach Carter. В ролята на Джейсън Лайл – умно улично момче, което играе много добре баскетбол.

Чанинг също се появява и във видеото на туиста „HOPE”, чиято песен е саундтрак на филма „HOPE”. През същата година Чанинг играе незначителна роля във „Войната на световете“, както и един от топ мотокрос рейсърите в „SUPERCROSS” и поддържаща роля във „HAVOC”.

В галерията може да видите нашия подбор на роли на Чанинг Тейтъм, където може да се насладите на таланта му. И на тялото му, естествено.

 
 

Онова, което интернет ни даде

| от |

Телефоните ни днес са милиони пъти по-мощни от апарата, с който НАСА са изпратили човек в космоса. Ние обаче ги ползваме, за да пишем коментари под видеата на Адел в YouTube за това колко Миле Китич е по-велик. Да оставим и че интернет даде живителна сила на троловете. Това са естествени негативи – като хората, които са против яденето на месо. Винаги ще има някой, който ще свикне последен с хубавото. Тъй като всяка революция върви със своите глупости, лесно е да се сещаме за тях.

По случай деня, в който се появява компютърната мишка, решихме да се съсредоточим върху позитивите, които интернет ни дава, но пренебрегваме с необяснима усърдност.

Google

Ако ми даваха по левче всеки път, когато някой ме пита глупост от рода на „коя е столицата на Азербайджан“, щях да седя на плажа на Малдивите и да пиша коментари под видеата на Адел в YouTube колко Миле Китич е по-велик.

Туториалите в YouTube

Джъстин Бийбър тръгна от YouTube. На сайта има всякакви уроци за всичко. Като почнеш от най-необходимите неща: оказване на първа помощ, оцеляване в пустошта, гримиране. И стигнеш до страхотни глезотии като:

гримиране.

 

Аудио книги

И преди да е станало мазало, искам да подчертая, че ситуацията не е или-или. Може и двете.

Някои хора „обичат да усещат книгата в ръцете си“. Хубаво. Не се съмнявам, че и едно време монасите са казвали на Гутенберг : „обичаме да усещаме перото в ръцете си“. Нищо лошо, кой каквото го кефи. Аудио книгите са подценявани, това ми е мисълта.

 

GPS

Ако едно време Калин Терзийски казваше, че Зелените са хубави, това е, защото не е виждал джипиес. Зелените са нищо пред тази технология. Няма да се луташ, няма да се маеш, няма ама това на тая пряка ли беше или на следващата. Цъкаш два пъти – аз съм тука, трябва да стигна там и то само тегли чертата. Ти само трябва да ходиш по нея. А ако се страхуваш, че те следят – да, следят те. Сергей Брин и Лари Пейдж (които само звучат, че са от Лед Цепелин, иначе са собственици на Гугъл) седят в офиса си и се чудят „Тоя па къде ще кърка тая вечер“.

 

Бонус:

Хапчета за всичко

За гъбички, за газове, за мускули, за сваляне на килограми, за простата, за по-надолу от простата. На практика тази медицинска част от интернет е като рекламите, докато вечеряте. Само, че на стероиди. Купени от интернет. А ако нямаме пари да си купим хапчета за всичко – споко. Един нигерийският принц иска да ни даде милиони долари.

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145