Станишев: Конгрес и избор на нов лидер на 27 юли

| от |

Конгрес на 27 юли, на който да приемем предизборна платформа и да изберем нов председател на БСП. Ще застана до новия лидер. Това заяви лидерът на българските и европейски социалисти Сергей Станишев на пленум на БСП, предаде БГНЕС.

stanishev

„В историята и във времето назад ние социалистите винаги сме намирали верния път към промените и обновяването. И днес ще го направим. Заедно. С необходимото уважение един към друг и със загриженост към партията. Но преди всичко – с чувство за дълг към хората и към страната“, заяви председателят на БСП.

„Затова като лидер на партията предлагам на днешния пленум да вземе решение за свикването на заседание на конгреса на 27 юли, на който да приемем предизборната си платформа и да изберем нов председател на БСП“, каза Станишев.

Той бе категоричен, че не отстъпва, за да седне нито на първия, нито на последния ред. „Оставам в първите редици на битката. Ще застана до новия лидер. С всичката сила на авторитета и опита, който съм натрупал във времето. С европейското си влияние и позиции. С ясната убеденост, че днес и сега ни е нужна промяна, но и единство, и приемственост. Защото това са измеренията на една нова сила, която ще даде на БСП шанса и волята да се превърнем в партията на общественото доверие“, заяви Станишев.

Той отново подчерта, че БСП е единствената партия в България, в класическия и в истинския смисъл на тази дума. И е единствената партия в последните 24 години, която винаги е успявала да научи уроците си както от успехите, така и от грешките си. „БСП за тези години не само се променяше – ние променихме България, оставайки алтернатива на всяко дясно управление и защитавайки правата на хората – за социални политики, за доходи, за работни места. И, да – при нашето управление бизнесът и икономическата среда са били най-добре. Не защото правим десни политики, а защото само икономическото развитие гарантира работни места, по-високи доходи и повече пари за социалната сфера – за майчинство, за детски, за възрастните“, каза лидерът на социалистите.

„Имам самочувствието, че съм направил много за този път – заедно с мнозина от вас отстоявахме БСП като партия, отстоявахме позиции, водихме битките и в управлението, и в опозиция. Днес БСП е фактор в европейската лява политика. Има силна младежка организация. Има подготвени и калени хора. Има и енергията да се променя и развива. Аз се гордея с това“, добави той.

Според него не може да става дума за никакво обновление, ако не си кажат нещата направо. „Особено ако не назовем онова, което ще спъне всяко ръководство и ще подмени всяка благородна кауза. Защото днес БСП има нужда не само от промяна на личности, но и от преосмисляне на принципите и основите, които определят нашето поведение и се отразяват – защо не си го кажем – на начина, по който хората ни възприемат и оценяват“, заяви Станишев.

Той отбеляза, че лошото не го демотивира и не се плаши от битки, дори такива, които изглеждат с невъзможен изход. Репутацията, каузата на БСП, отговорността пред моята партия – това е основата за всяко мое действие или решение през годините, заяви Станишев.

Той благодари на десетките хиляди членове и симпатизанти, които, въпреки помията, която се излива, запазиха вярата в нашите идеи и партията. „Искам да запитам най-активните и гръмогласните от нас, които се опиват от собствената си оригиналност, дали се замислят, как изглеждаме в очите на тези хора?“, попита Станишев.

„Нима омразата стана по-силна от каузата? Нима загубихме умението да разговаряме нормално – и политически, и човешки? Знаете ли как изглеждаме отстрани – като озверяла глутница, в която оцеляването означава да разкъсаш другия. За какво? За да делим какво? Властта, до която никой няма да ни допусне, тъкмо заради това ни поведение? Да разделим партията, която преди това ще погубим? За да се очистим, очерняйки другия? Да се отърсим от своите собствени отговорности и грешки, отстрелвайки другарите си? Забравихме ли – „другарю“ не е просто обръщение. Това е увереността, че до теб и с теб са хора, на които можеш да разчиташ. Които ще те подкрепят, независимо дали те харесват или не, независимо от личните си пристрастия и амбиции. Дори повече – независимо от това дали си прав или не. Ще застанат до теб и в най-трудните моменти, защото на първо място сте заедно в общата кауза и в общата битка“, каза лидерът на БСП и добави: В очите на хората сякаш отдавна престанахме да водим битка за идеите си. Водим я помежду си.

Според Станишев така не може да се промени България. Няма как да убедим хората, че ние сме чистата партия, че работим за тях и държавата, докато всички гледат как при нас тече омерзителна, грозна борба за постове и влияние, изродена до личностно унищожение, посочи той.

Започваме да се превръщаме не в единна политическа организация, а в група индивиди, за част от които важи правилото, че най-важното е да се докопаш до щаба. Подобно поведение е крайно опасно, констатира Станишев.

Той се обяви и срещу хората, които разглеждат БСП като ООД. „Категорично няма да позволя тя да се разглежда като фирма, като приватизиран обект, като частна собственост, като възможност за придобиване на акции в корпорация. БСП не е и бюро по труда – това е нашата партия!“, заяви Станишев.

Днес интересът и натискът към нас е особено силен. Защото, с всичките ни слабости, останахме последната политична, идейна партия. И апетитите към нея са огромни – от други политически сили, опоненти, партньори и доскорошни съратници, от икономически фактори. Този интерес е към добиване на дял, акции, влияние в БСП – с една-единствена цел – да бъдем елемент в чужди управленски конструкции, да бъдем инструмент в подялбата на властта и икономическите сфери. Твърде жалко е, когато наши представители, в името на своите интереси с желание отварят портите на БСП за тези „влияния“. Всички заедно трябва да изгоним търговците от храма!

„Казвам всичко това, защото най-жестоко и несправедливо съм бил атакуван отвътре. Хората, които ме атакуват за това какво се случва в управлението и в отношенията ни с ДПС, съзаклятничат по ъглите, по офиси на фирми или по ловни хижи с други партии, в това число с основните ни политически опоненти от ГЕРБ. Не е ли така? Това нормално ли е? Не е ли плод на безскрупулна сделка и на лични интереси именно позицията, че БСП трябва да остане на власт след публичното извиване на ръце и унизителния ултиматум за сваляне на правителството, поставен пред очите на цялата страна от ДПС?“, заяви Станишев.

„И аз разбирам хитростта на аргумента – не умеете да се договаряте. Не, нямам общ бизнес, не си прекарвам свободното време с хора от ГЕРБ, от ДПС или от която и да било политическа формация по ловни хижи, затова и не се договарям. Нямам навика да превръщам частните си разговори в политика, затова и срещите ми са в съответен политически формат. Кого обслужва твърдението, че съм в олигархични зависимости, когато тъкмо аз казах, че БСП не е партия на ишлеме и няма да служи за параван на чужди интереси“, каза още лидерът на БСП.

„Това е отрова в сърцето на нашите хора, не е стрелата която ще убие мен. Тя убива партията. Убива вярата, убива каузата. Тя води до резултата, който постигаме. Нека да затворим тази страница. Нека излезем оттук с позитивно говорене. Готов съм да простя всички хули и обиди, в името на общия успех на БСП. Трябва да излезем днес от тази зала единни, мобилизирани, консолидирани зад една обща кауза. За да излъчваме увереност. За да бъдем убедителни за хората. БСП е силната партия не заради партийния билет, нито защото в нея цари удобството да се казват само угодни неща. Силата на БСП винаги се е коренила в способността ни да даваме алтернатива, да се борим докрай за трудните решения, да формираме и отстояваме политики за хората, да изведем пред всичко и всеки националните интереси и задачи“, заяви Станишев и призова за стягане на редиците.

„Днес разговорът ни е за това, което може да ни промени и за това, което трябва да променим. За мен лидерството е отговорност, включително отговорността да видиш проблемите и да предложиш решение“, заключи той. /БГНЕС

 
 

Как да не бъдем идиоти, когато ходим на лекар

| от |

След като великите мислители от Националната здравно-осигурителна каса заложиха в проекта за Националния рамков договор за 2017 г. идеята лекарите да бъдат глобявани, в случай че 6 месеца след изписване на лечение, пациентът не е постигнал идеалните стойности в изследванията си, концепцията за това що е то лекар и има ли почва у нас, тотално помътня.

Бруталните неуредици в здравната реформа, започнала през 2000 г., доведоха до масово стопяване на доверието между пациенти и лекари и до заклеймяване на лекарското съсловие като черната овца на обществото. Участие в тази упорита деградация взеха и политиците, докоснали се до здравната реформа, и недобросъвестните и некомпетентни лекари, и процъфтяването на самодиагностиката и самолечението, и други неща.

Резултатът в крайна сметка е ясен: много недоволни лекари, много млади медици, заминаващи зад граница и много разочаровани пациенти.

За да подпомогнем поне леко изтупването на мръсотията от лекарската професия, ви предлагаме кратък наръчник за нормално поведение при посещение на лекар. В случая ще говорим за семейните лекари или т.нар. джипита, но повечето правила се отнасят със същата сила и до специалистите.

Не вдигаме скандали пред кабинета

Някои лекари приемат със записани часове, други – не. Във всички случаи е възможно да почакате малко пред лекарския кабинет. Да, наясно сме, че си имате друга работа – трябва да подписвате договори, да пишете проекти, да спите, да гледате в една точка или да управлявате японските финансови пазари. Но каквато и да е работата ви, вие сте там, защото имате нужда. И както са открили учени от Занзибар, никой за нищо не ви е длъжен. Ако се появи спешен случай, той ще влезе преди вас, дори да сте с час. Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас. Не правете от това грандиозен проблем, а се възползвайте от времето да си поцъкате малко на телефона.

Не нахълтваме в кабинета с искания

Сега, това трябва да е ясно. Ако имате симптом, да кажем гадене, и сте проверили в Google на какво може да се дължи този симптом, след което сте решили, че имате нужда от ядрено-магнитен резонанс, то е препоръчително да пропуснете личния си лекар и да отидете в някоя частна болница. Там срещу необходимата сума, ще ви направят ЯМР. Вие не казвате на лекаря си от какви изследвания и от какви медикаменти имате нужда. Той преценява това и назначава изследвания или предписва лекарства, ако сметне, че е необходимо. Ако желаете да разчитате на самодиагностика и самолечение, никой не може да ви спре, но и никой не е задължен да удовлетворява исканията ви и да поема отговорност за решенията ви. Особено когато става дума за отговорност за живота и здравето ви. Искате доплерово изследване, защото имате обрив на петата? ОК. Намерете медицинско лице, което да ви го направи, платете си и си го разчитайте. В противен случай се доверете на лекаря си и неговата преценка.

Внимаваме с думата „направление“

Е, да. Лекарите са твърде чувствителни, когато опре до направления. Знаете ли защо? Направленията за специалисти са чекове на стойност 15 лв. И са лимитирани от НЗОК. Когато личният лекар надвиши лимита, го глобяват. И това се случва често, тъй като понякога много пациенти наистина се нуждаят от направления, а те не стигат. А човеколюбието и професионалното отношение, присъщи на добрите лекари, не им позволяват да отказват направление на хора, които действително имат нужда от тях. Това е причината лекарите да реагират малко агресивно на изказването „Искам направление“. Особено когато не е придружено от оплакване и обяснение.

Не спорим с лекаря на медицинска тематика

Ако обичате да водите спорове на разнородна тематика – имате Facebook и кварталната кръчма. В лекарския кабинет може да се водят спорове (стига случайно „джипито“ да има време да си говори с вас за предстоящите избори, Григор Димитров, нивото на телевизионната журналистика и у нас и каквото друго ви вълнува), но не и на медицинска тематика. Ако вие разчитате на „интуиция“, „познаване на собствения организъм“, „Google“, „група във Facebook“, статия в „Трета възраст“ и „вуйна ми е имала същото и каза…“, човекът срещу вас разчита на 7+ години медицинско образование, тежки колоквиуми и зубрене на учебници, с тежестта на хипопотам единия и пълни с думи, които вероятно не можете да произнесете, камо ли да разберете. Затова по-добре стойте спокойно и слушайте. Ако нещо ви притеснява в преценката на лекаря, винаги може да потърсите второ мнение при друг медицински специалист. И това е съвсем в реда на нещата.

Не занимаваме лекаря със странични неща

Със сигурност имате и други проблеми, освен здравословните. Всички имаме. И искате да ги споделите. Почти всички искаме. Възможно е близките да не ви обръщат внимание, колегите да пренебрегват страданията ви, а психотерапевтът ви да е в отпуск. Уви, лекарят не е човекът, който трябва да изслуша скръбната ви тирада за това как дъщерята от Щатите не се обажда, бащата е започнал да изкуфява, гаджето се държи кофти, шефът пак не е вдигнал заплата (скапан задник) т.н. Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе.

Не задаваме въпроса „Ама ти как никога не се разболяваш, някаква тайна ли имаш?“

В този въпрос има зловредна завист, която дразни. Освен това, съдържа невярно твърдение. Лекарите не само че се разболяват, но и умират. И поради високо стресовото естество на работата им, всъщност смъртността при тях е на много високо ниво. Ако се удивлявате на това, че при лекарите непрекъснато ходят болни хора, някои от тях заразноболни, а те си стоят все здрави, успокойте се. Това може да се дължи на имунитет или на ползване на маска, но със сигурност не е вследствие на някакво тайно хапче, което всички медици пият всяка сутрин, за да пребъдат, докато пациентите им тънат в болести и дезинформация.

Не навираме здравното си осигуряване в лицето на лекаря

Това, че сте здравно осигурени, не е похвално, а нормално. Някакви ваши пари всеки месец отиват някъде, за да имате спокойствието, че ако/когато ви се наложи да ползвате медицински услуги, няма да се налага да теглите бърз кредит. Здравното осигуряване обаче не покрива всичко. НЗОК отпуска определени пари за определени неща и лекарят ви е безсилен пред системата, която е дефинирала какво ви се полага срещу сумата, която внасяте. Затова не се дръжте надменно и изискващо поради факта, че си плащате здравните осигуровки. Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика.

 
 

Най-злите мъже в модерното кино

| от |

Едно клише гласи, че добрите момичета харесват лоши момчета. А лошите момичета… те също харесвали лоши момчета. Ако разгледаме това клише малко по-обширно, можем спокойно да кажем, че антагонизмът като цяло е най-малкото любопитен за хората. И доста харесван.

Тъмните страни от характера привличат хората така, както светлината привлича насекомите. Те се приближават все повече и повече, за да виждат по-добре, докато не се опарят. Или не изгорят.

Седмото изкуство не остава по-назад в тази тенденция. От по-стандартните филми, борещи се с доброто и злото, през задължителните супергерои, до обширните и силно многопластови модерни шедьоври, киното на новия век може да се похвали с антагонисти, за които злото е станало понятие с много по-дълбок смисъл.

В последните години, в голяма част от хубавото кино лошият властва. Антагонизмът е издигнат почти в култ, който привлича многолюдни почитатели от всякакъв пол и възраст. Сложността и харизмата на лошото, облечено и поднесено чрез великолепна актьорска игра от едни от най-големите имена в киното, е едно от нещата, които правят добрите филми, това, което са.

В навечерието на Оскарите ние сме събрали за вас каймака на най-лошите. Онези мъже в модерното кино, от които ни е страх и печелят адмирации, заради това, че ни карат дори да се подмокрим понякога.

В галерията горе.

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе. 

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.