СССР. Бегълците балетисти

| от | | |

Първият майстор на балетното изкуство, за който ще ви напомня, е Александър Годунов. И не – няма нищо общо нито с мрачния цар от руското средновековие Борис Годунов, нито пък с операта на Модест Мусоргски и пиесата на Пушкин, посветени на същия цар.

3

В периода от 1967 до 1971 година Годунов танцува в Държавния Хореографски ансамбъл „Классический балет“ (или т.н. „Молодой балет) под ръководството на големия Игор Мойсеев. През 1979 година, по време на гастролите на Болшой Театър в Америка, Александр Годунов решава да остане в САЩ. Това събитие привлича вниманието на световната преса, защото американските власти задържат самолета, в който се е намирала съпругата на Александър, солистката от Болшой Театър – Людмила Власова.

2

Американските  власти се съмняват, че задължително придружаващите театъра лица (естествено, служители на КГБ) са се опитвали да качат и задържат Власова на борда на самолета против волята и. Щом мъжът и Александър има намерение да бяга, то поне нея да върнат обратно в СССР. Американците, разбират логиката на студената война и трябва да се даде възможност на Людмила поне да се срещне с мъжа си. В края на краищата, развоя е драматичен, тъй като такъв разговор така и не се не се  състои, самолета излита към Москва с Людмила на борда и с останалия екип от театъра. По мотиви точно на тези събития, през 1985 година в СССР излиза на екран филм, посветен на тази раздяла: «Рейс 222».

Годунов започва веднага работа в Американския Балетен Театър, най-добрия репертоарен театър на Америка.

Die-Hard

През 1985 година, балетиста прекратява кариерата си, но за да поддържа форма продължава с уроци по балет в Лос Анжелес, в балетната Академия на Давид Лишин. Същият, когото е обучавала великата прима-балерина Татьяна Рябушинская. В Холивуд Годунов дружи с нови приятели, от кино средите. След многобройни покани, започва да се снима в киното, препитава се с дублажи. Вероятно киноманите ще разпознаят Александър, в ролята на лошия терорист Карл от първата, култова и до днес част на «Умирай трудно» с Брус Уилис.

На 8 май 1995 приятели на Александър забелязват липсата на непрекъснатите му обаждания, което за него било абсолютно нехарактерно. Намират го мъртъв, само на 45 години.

Следващия беглец е Михаил Баришников – съветски и американски балет-майстор и актьор.

barisn5

Характерното, популярно лице на Баришников ще срещнете в много филми, също така лесно ще го разпознаете в сериала «Сексът и градът», където играе Александър Петровски, гаджето на Кери Брадшоу (героинята на Сара ДжесикаПаркър).

Михаил е роден в Рига, Латвия, през 1948. Впрочем днес: 27-ми януари великия балетист има рожден ден – навършва 66 години.

Навиците на детето, възпитано от баща – строг военен, Баришников използва в своите абсолютно перфектни изпълнения. Това признава самият той в едно интервю за «New York Times“ дадено преди няколко години.  На 16 г. започва да учи в «Балетная Академия Ваганова». „Жизел” – дебюта му през далечната 1967, когато е в трупата на «Киров балет». Скоро най-известните руски хореографи, като Олег Виноградов, Леонид Якобсон и други, създават специални балетни постановки за дребничкия Баришников. Единият от тях «Vestris» (Якобсон, от 1969) се смята за крайъгълен камък в кариерата на Баришников. Михаил е перфектен на сцената, публиката възторжено ръкопляска, специалистите също са очаровани. Чуждите, „империалистически“ критици също. Клайв Барнс пише за «New York Times“, че руснака е най-съвършения балетен танцьор който е виждал досега. До края на 60-те години Михаил Баришников става наистина един от най-важните балетисти в Съветския съюз.

barishnikov

Въпреки грандиозния успех и славата, Баришников решава да иска политическо убежище в Торонто, Канада, когато през 1974, е на турне с балета на „Болшой Театър“. Малко по-късно се мести в САЩ. Оправдава бягството си на запад, като казва, че е абсолютен твърд индивидуалист. Не може да работи нищо под натиск, нито в такава ненормална ообсебваща партийна обстановка. Нарушението на което, в СССР се смята за престъпление. Дори и днес Баришников не сее променил – обърнал е гръб на корените си и не желае да посети (или надей боже да се върне в Русия). За политиката на „Болшой театър“ – гения на танца и досега смята, че е твърде отровна за свободолюбив творец като него.

Третия беглец  от СССР е Рудолф Нуреев, съветски и френски балетист. Също така и голям хореограф, Рудолф е от най-известните личности въобще в балетното изкуство на ХХ век.

Rudolf

През 1961 година, след гастрола на Ленинградския „Киров балет“ в Париж, младият 23-годишен солист Рудолф Нуреев иска политическо убежище във Франция. „Богът на танца”, както е наричан, за ужас на възторжения кръг от почитатели от всички континенти, бяга на Запад. Въпреки главозамайваща си кариера в СССР, се установява завинаги във Франция. За участията си той започва да получава баснословни хонорари, канят го да участва във всички премиум спектакли в Рим, Париж, Ню-Йорк.

Марио Боа, близък приятел на Рудолф Нуреев, описва една от страстите му:

„Руди вечно беше без пари. Доколкото си го спомням, щом се появяха отнякъде авоари, той веднага ги обръщаше в произведение на изкуството: картина, гравюра, бронзова статуетка. Той обожаваше редките материи, старинните коприни, скъпоценните бродерии, разкошните килими, в това се проявяваше източната му чувственост“ (Нуреев е башкирец, има и узбекска кръв)“.

Нуреев е имал няколко жилища и всяко от тях е било буквално претъпкано до таваните с произведения на всякакви изкуството. Аукционни къщи от цял свят непрекъснато му изпращали каталозите си. Ако му харесвала някоя картина – той бил готов да я купи. Понякога, независимо от неадекватната цена, дори без да се замисля дали е оправдана. В крайна сметка парижкият му апартамент заприличал на склад на някакъв странен музей: целите стени били покрити с картини. Нуреев умира от СПИН през 1993.

1

Три години след смъртта му, разкошните предмети от всичките му жилищата и къщи, отишли на търг. Колекцията, ако може така да се нарече, прекратила съществуването си, но пък останала завинаги запечатана на снимки. Фотографиите на съкровищата на балетиста Рудолф Нуреев може да се видят на постоянната изложба в московската галерия „Домът на Нашчокин”.

Следва продължение: за един световно известен бас, гостувал за кратко в България като емигрант, руска прима балерина бегълка от ужасите на  революцията от 1917 г….

Николай Крижитски

 
 

6 лоши кино римейка

| от |

Този месец, преди точно 15 години, на голям екран излиза великолепната криминална комедия „Бандата на Оушън“. Джордж Клуни, Брад Пит, Мат Деймън, Кейси Афлек, Джулия Робъртс и Анди Гарсия, под режисурата на Стивън Содърбърг и майсторския сценарий на Тед Грифин, създават едно истинско удоволствие за гледане в този кино пъзел.

„Бандата на Оушън“ сам по себе си е римейк на известен филм от 1960-а година с Франк Синатра и Дийн Мартин. Но за разлика от нашата класация тук, е един от добрите примери в киното.

Петнайсет години след модерната си версия филмът вече е нещо като класика, която може да бъде гледана отново и отново, при това винаги да ви носи удовоствие и кеф, макар да знаете отговора на загадката в него. Може би, заради това или поради липсата на свежи идеи, но Холивуд вече прави повторен римейк на този филм, при това с жени.

След „Ловци на духове“ „Бандата на Оушън“ ще е следващия филм, който ще пострада от феминистичния удар, разстлал се като сив похлупак над меката на киното. Разбира се, това са само предположения, за които всеки гледал и двете версии на филма, се надява да не е прав.

Междувременно, докато чакаме женската версия на „Бандата на Оушън“ ние си припомняме шест ужасни римейка, с които киното е сбъркало. Много.

В галерията горе.

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.

 
 

Фитнес треньор качи 32 килограма с благородна цел

| от chronicle.bg, по diply.com |

За всички нас, които не сме Крис Хемсуърт и магическата му диета, да поддържаш добро ниво на фитнес е много трудно. 35-годишният фитнес инструктор от Ню Йорк Адонис Хил знае какво е усилието да сваляш килограми, защото е преминал през това два пъти.

Когато е на 27 бизнесът на Хил се срива и той изпада в депресия и качва килограми. След това обаче открива фитнеса като своя страст и сваля цели 45 килограма.  Адонис превръща фитнеса и в кариера.

Половин десетилетие след личния си успех, Хил решава да помогне на своята клиентка Алиса да свали драстично количество килограми като самият той качва 32 килограма. Идеята е треньорът да мотивира клиента си като си постави същата цел и тренира заедно с него.

В крайна сметка, след месеци усилени упражнения и няколко фалстарта, Алиса успява да свали 26 килограма. Това е достатъчно близо.

 
 

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си, като двамата уточняват как актьорът да изплати останалите 6,8 милиона от договорената сума.

Джони Деп се съгласи да даде на Амбър Хърд общо 7 милиона долара. Според източник на „И!Нюз“ той ще превежда неизплатените 6,8 милиона през следващите 15 месеца.

Амбър Хърд заяви, че ще дари цялата сума за благотворителност – на организации, борещи се с насилието над жените и на Детската болница в Лос Анджелис, където е работила като доброволка.

През лятото Джони Деп преведе 200 000 долара на две благотворителни организации от името на Амбър Хърд.
Актрисата подаде молба за развод през май след продължил 15 месеца брак и броени дни след това си издейства ограничителна заповед срещу Джони Деп.