След изборите Украйна се насочва към Запада

| от |

Парламентарните избори в Украйна, на които прозападните партии получиха солидно мнозинство, са важна стъпка напред, въпреки че украинската икономика все още изпитва големи трудности, а Русия продължава да води тежки преговори с Киев за газовите доставки през зимата.

Блок от две партии, ръководен от президента Петро Порошенко, партията на премиера Арсений Яценюк и създадената в Западна Украйна партия „Самопомощ” вероятно ще формират споена коалиция и ще създадат голямо мнозинство, с което ще прокарат мащабни икономически и политически реформи.

Проруските активисти в източния Донецки басейн подмятат думата „фашисти”, когато говорят за правителството в Киев. Наистина, в Украйна има няколко яростно антируски групи, но новото парламентарно мнозинство няма да разчита на тях.

Бившият президент Виктор Янукович, който пагубно се люлееше между европейските и руските търговски споразумения, избяга от страната през февруари, за да избегне процес за корупция. Това бе нездрава основа за реформи и за отварянето на страната към Запада. Наскоро избраният президент и новият парламент обаче най-накрая възстановиха политическата легитимност.

Въпреки това в Украйна пропастите остават. Връщането на Крим, който беше незаконно анексиран от Русия, съвсем не е близка перспектива. По време на парламентарните избори населението в редица региони в Източна Украйна, които са под контрола на проруските сили, не успя да гласува. Въпреки това, в дългосрочен план подобни териториални единици не са жизнеспособни.

Гражданите в тези части на Източна Украйна в крайна сметка ще поискат да имат свои представители в парламента в Киев. Всъщност, една партия, която обединява бившите поддръжници на Янукович, също изпраща свои членове в новия парламент и няма нищо лошо в това управляващите да имат опозиция. Интересен факт е, че Комунистическата партия не влиза в новия парламент.

Сега украинските либералдемократи не могат да си позволят да изпадат в дребнави кавги, които погубиха бивш президент и бивш премиер – Виктор Юшченко и Юлия Тимошенкo, които пропиляха възможността, дадена им от Оранжевата революция през 2004-2005 г. Сега европейски мислещите партии трябва да си сътрудничат и да не изпускат от очи заветната цел. /The Globe and Mail/Фокус

 
 

Тейлър Суифт и Зейн Малик с общо парче за „50 нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Изпълнителите Тейлър Суифт и Зейн Малик изненадаха феновете си с ново парче към саундтрака на „50 нюанса по-тъмно“. Песента появи към полунощ в САЩ (т.е. тази сутрин българско време).

Песента е първата от саундтрака на предстоящия филм по втората книга на Е.Л. Джеймс.

Суифт съобщи за песента в Twitter с мистериозният туит „Z | T | 50“. Той беше споделен близо 15 000 пъти само за час.

Само час след пускането си в iTunes, „I don’t wanna live forever“ стигна номер 1 в класацията на iTunes за САЩ. За момента парчето е достъпно само в iTunes срещу 1.29 долара. Не е ясно кога ще може да бъде слушано на други места по света. Може да чуете откъс от него, публикувано в профила на Тейлър Суифт.

„Петдесет нюанса по-тъмно“ ще се появи на екран в началото на следвата година.

 
 

Най-доброто в киното за 2016

| от |

Още една календарна година отмина или както ни казва Фейсбук, по забавно леймърски начин: „Хей, направи още една обиколка около слънцето“. Както това важи за всички нас, така то важи и за седмото изкуство.

На финала можем спокойно да кажем, че 2016-а беше лоша година в много аспекти. Политически, социален, музикален и за съжаление комерсиален. Без капка съмнение е факт, че 2016-а започна зле за комерсиалното кино (с премиери на филми като „Петата вълна“, „Баща в излишък“ и българският „11А“) и завърши още по-зле.

Много велики режисьори се завърнаха по местата си тази година – къде успешно, къде не. Много супергерои и злодеи стреляха, скачаха, умираха и се раждаха на голям екран. Много филми минаха под формата на големи очаквания и големи разочарования. Някои обаче, успяха да ни изненадат.

Киното имаше една лоша 2016 година, подобно на музиката, която загуби големи свои творци. Но като всяко изкуство и в него успяха да се промушат няколко добри заглавия. Ние сме избрали личния ни топ 15, плюс един бонус, на най-доброто в онова изкуство, което те оставя без дъх.

Най-доброто в киното за 2016-а е в галерията ни горе.

 
 

Първи кадър на Том Холанд като Спайдърмен

| от chronicle.bg |

Колкото и филми да сме гледали за Спайдърмен досега, напът сме да видим първия за Питър Паркър. В новия филм за супергероя с Том Холанд в главната роля ще проследим историята на Питър – момчето, което се превръща в Спайдърмен, докато живее обичайния си тийн живот.

За Холанд това не е екшън филм, а по-скоро история за момче, което се бори за това, да успее да заговори момиче, докато се опитва междувременно и да спаси града.

„Спайдърмен: Завръщане у дома“ ще се появи на екран през лятото на 2017-а.

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.