Сръбският шпагат между Москва и Брюксел

| от |

Въпреки украинската криза и режима на санкции, кандидатката за членство в ЕС Сърбия се опитва да продължи да поддържа дружески отношения с Русия. И отказва да подкрепи европейските санкции срещу Москва, информира Дойче веле.

Белград продължава да смята Крим за украинска територия, но досега не е изрекла и думичка, с която да осъди анексирането на полуострова от Русия. Членството в ЕС е приоритет за Сърбия, но по отношение на Русия Белград следва по-различна външнополитическа линия от Брюксел. А и за сръбското правителство очевидно тези обстоятелства по никакъв начин не изглеждат противоречиви: „Ние уважаваме териториалната цялост и суверенитета на Украйна, включително на Крим, но не сме наложили санкции на Русия поради множество политически, икономически и исторически причини“, подчерта сръбският премиер Александър Вучич в интервю за СиЕнЕн.

Натискът от Русия

Страната, кандидатстваща за членство в ЕС, официално не е задължена да участва в провежданата от Брюксел политика на санкции. И Белград се възползва тъкмо от това, за да не разочарова собствените си избиратели, за много от които Русия по традиция е „православният брат“. Същевременно се разчита и на това да бъдат избегнати възможни икономически негативи, ако Москва реши да си отмъщава. В тази връзка сръбският политолог Предраг Симич казва, че „зимата в Сърбия може да бъде и изключително студена“. С това той визира зависимостта на своята страна от руския газ, който покрива 80 процента от потребностите на Сърбия.

Руският политик Константин Косачов предупреди наскоро в интервю за белградския вестник „Политика“, че Сърбия ще трябва да се откаже от националната си идентичност и от икономическите си интереси, ако се присъедини към европейските санкции срещу Русия. Ако Белград обаче продължи да заема страната на Русия, сърбите ще могат да разчитат, наред с приключването на газопровода „Южен поток“, на повече износ на селскостопански продукти, както и на преки инвестиции от Русия в размер на пет милиарда долара, увери той.

Щедрите обещания биха могли обаче да бъдат възприети и като латентни заплахи, понеже нито Москва, нито Брюксел и Вашингтон са удовлетворени от „неутралната политика“ на балканската държава, смята Александра Йоксимович, която ръководи белградския Център за външна политика. „И двете страни очакват подкрепа от Сърбия. Но политическите вреди ще са по-малки, ако Сърбия остане неутрална, отколкото ако заеме страна в украинската криза“, отбелязва Йоксимович.

Моралното право за отхвърляне на санкциите

Сръбската позиция по отношение на украинския конфликт е свързана и с Косово. Преди 6 години бившата сръбска провинция обяви незавасимост и днес е призната за суверенна от повечето държави – но не и от самата Сърбия. Русия, която има право на вето в Съвета за сигурност на ООН, отхвърля независимостта на Косово още от самото начало, поради което е смятана за защитничка на сръбските интереси. Политиците в Белград обаче премълчават, че при отцепването на Крим от Украйна сепаратистите и лично руският президент Путин се позоваха именно на отделянето на Косово от Сърбия като прецедент.

„Западните държави, които настояваха за спазване на межуднародното право по време на украинската криза, първи признаха независимостта на Косово и така уязвиха сръбския суверенитет“, смята Лиляна Смайлович, главна редакторка на вестник „Политика“. Затова и Сърбия имала „моралното право“ да отхвърля европейските санкции срещу Москва. „Държавите от ЕС невинаги имат единна външна политика. Респективно – не виждам причина защо Сърбия трябва да следва брюкселския курс, когато става дума за Украйна“, казва Смайлович.

Балансирана политика или грешен курс?

Сръбските медии пишат, че в хода на присъединителните преговори Европейският съюз би могъл да упражни натиск спрямо Сърбия, за да сложи край на сръбския шпагат между Запада и Изтока. Елена Милич, ръководителка на белградския Център за евроатлантически проучвания, се опасява, че Сърбия отново ще пропусне шанса си да стане европейска. „Външната политика не се състои само от икономически интереси – тя включва и присъединяването към група от държави, споделящи едни и същи ценности“, казва тя пред Дойче веле. Липсата на ясна позиция спрямо Русия покрай кризата в Украйна би могла да отведе Сърбия на „погрешната страна на историята“.

Но белградското правителство е убедено, че историята се пише с „балансирана политика“. През следващата година Сърбия поема ротационното председателство на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. И в Белград ще има голямо тържествено отбелязване на 40-та годишнина от Заключителния акт от Хелзинки, в който са записани основните принципи на организацията. Надеждите на управляващите вероятно са, че за събитието ще дойдат и Владимир Путин, и Барак Обама, и ще изгладят противоречията помежду си в неутрална Сърбия.

 
 

Spotify отказа да купи SoundCloud за 535 млн. паунда

| от chronicle.bg, по nme.com |

Spotify излезе от преговори да придобие сайта за аудио записи SoundCloud.

Преговорите започнаха по-рано през годината, но след като SoundCloud обяви 70 милиона долара загуби за последните 2 години и двама от директорите на компанията отбелязаха, че „има материални несигурности около бизнеса“, Spotify реши да се откаже.

Друга причина, поради която компанията се е отказала от покупката, е че тя може да повлияе зле на предстоящото й появяване на стоковия пазар. Това се очаква да стане някъде през 2017 година.

SoundCloud е пуснат през 2007 година и от тогава е успял да привлече 175 милиона потребители месечно. Всяка минута на сайта се качват средно по 12 часа музика. Най-големият инвеститор в сайта е социалната мрежа Twitter.

 
 

Тейлър Суифт и Зейн Малик с общо парче за „50 нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Изпълнителите Тейлър Суифт и Зейн Малик изненадаха феновете си с ново парче към саундтрака на „50 нюанса по-тъмно“. Песента появи към полунощ в САЩ (т.е. тази сутрин българско време).

Песента е първата от саундтрака на предстоящия филм по втората книга на Е.Л. Джеймс.

Суифт съобщи за песента в Twitter с мистериозният туит „Z | T | 50“. Той беше споделен близо 15 000 пъти само за час.

Само час след пускането си в iTunes, „I don’t wanna live forever“ стигна номер 1 в класацията на iTunes за САЩ. За момента парчето е достъпно само в iTunes срещу 1.29 долара. Не е ясно кога ще може да бъде слушано на други места по света. Може да чуете откъс от него, публикувано в профила на Тейлър Суифт.

„Петдесет нюанса по-тъмно“ ще се появи на екран в началото на следвата година.

 
 

Първи кадър на Том Холанд като Спайдърмен

| от chronicle.bg |

Колкото и филми да сме гледали за Спайдърмен досега, напът сме да видим първия за Питър Паркър. В новия филм за супергероя с Том Холанд в главната роля ще проследим историята на Питър – момчето, което се превръща в Спайдърмен, докато живее обичайния си тийн живот.

За Холанд това не е екшън филм, а по-скоро история за момче, което се бори за това, да успее да заговори момиче, докато се опитва междувременно и да спаси града.

„Спайдърмен: Завръщане у дома“ ще се появи на екран през лятото на 2017-а.

 
 

Господин Брана, черпим те!

| от |

Известен като един от най-големите почитатели на Шекспир в наши дни, като един от мъжете, които могат да играят еднакво добре на сцена, на екран и в живота, Кенет Брана е много неща.

Роден в студена Ирландия, този прекрасен представител на седмото изкуство, има пет номинации за „Оскар“, включително по една за режисура и сценарий, пет за „Златен глобус“ и има в джоба си едно Еми и цели 4 награди БАФТА.

Когато е на 23 години, подобно на много хора на Острова, влюбени в Шекспир, Брана се присъединява към Royal Shakespeare Company, където участва в първата си главна роля – тази на Хенри V. А после прави и класиката – „Ромео и Жулиета“.

Благодарение на многообразните вариации и интерпретации на шекспировото творчество Кенет Брана е обявен за патрон на театъра от принц Чарлз, а няколко години по-късно пренася любовта си към британския драматург и на голям екран, като прави киноадаптация на „Много шум за нищо“. Което пък му носи първа номинация за „Златен глобус“, макар и не лична и поименна, в категория „най-добър комедия и мюзикъл“.

Оттам насетне Брана сигурно е един от малкото британски актьори и режисьори, които могат да се похвалят, че са адаптирали огромна част от творчеството на Шекспир, както на сцената, така и на екран. От „Хенри V“, през „Макбет“, до „Както ви харесва“, в богата му биография ще откриете почти всяко известно заглавие на драматурга, направено по различен начин на екран или сцена.

Кенет Брана работи в киното от 1981 година, като режисьорския си дебют прави 8 години по-късно и оттогава не се спира. Освен любимия му Шекспир е правил както комерсиални, така и по-бутикови филми. Някои добри, други лоши, но всички с отличителен белег на лека мелодраматичност, каквато всеки почитател на класическия театър носи в себе си.

Последно гледахме Кенет Брана в „Джак Райън: Теория на хаоса“, където освен, че играе основния злодей и режисира. А скоро очакваме и негова адаптация на „Убийство в Ориент Експрес“ по творба на друго известно британско бижу – мадам Агата Кристи. Там Брана режисира и играе основната роля – тази на известния Еркюл Поаро.

Кенет Брана е един от актьорите, които могат да правят еднакво добре кино, телевизия и театър и затова говорят част от последните му роли – в „Моята седмица с Мерилин“, „Операция Валкирия“ и „Рок радио“, както и режисьорските му неща – като последната „Пепеляшка“. В телевизията може да видите Брана в една доста различна светлина – като нещастния, затворен и тъжен инспектор Валандър в британската адаптация на шведското шоу. Там ви го препоръчваме горещо.

Както казахме в началото Кенет Брана е много неща. Освен това днес е рожденик, защото прави 56 години. А ние се черпим в негова чест с част от прекрасните му роли. Те са в галерията горе.