Сръбският шпагат между Москва и Брюксел

| от |

Въпреки украинската криза и режима на санкции, кандидатката за членство в ЕС Сърбия се опитва да продължи да поддържа дружески отношения с Русия. И отказва да подкрепи европейските санкции срещу Москва, информира Дойче веле.

Белград продължава да смята Крим за украинска територия, но досега не е изрекла и думичка, с която да осъди анексирането на полуострова от Русия. Членството в ЕС е приоритет за Сърбия, но по отношение на Русия Белград следва по-различна външнополитическа линия от Брюксел. А и за сръбското правителство очевидно тези обстоятелства по никакъв начин не изглеждат противоречиви: „Ние уважаваме териториалната цялост и суверенитета на Украйна, включително на Крим, но не сме наложили санкции на Русия поради множество политически, икономически и исторически причини“, подчерта сръбският премиер Александър Вучич в интервю за СиЕнЕн.

Натискът от Русия

Страната, кандидатстваща за членство в ЕС, официално не е задължена да участва в провежданата от Брюксел политика на санкции. И Белград се възползва тъкмо от това, за да не разочарова собствените си избиратели, за много от които Русия по традиция е „православният брат“. Същевременно се разчита и на това да бъдат избегнати възможни икономически негативи, ако Москва реши да си отмъщава. В тази връзка сръбският политолог Предраг Симич казва, че „зимата в Сърбия може да бъде и изключително студена“. С това той визира зависимостта на своята страна от руския газ, който покрива 80 процента от потребностите на Сърбия.

Руският политик Константин Косачов предупреди наскоро в интервю за белградския вестник „Политика“, че Сърбия ще трябва да се откаже от националната си идентичност и от икономическите си интереси, ако се присъедини към европейските санкции срещу Русия. Ако Белград обаче продължи да заема страната на Русия, сърбите ще могат да разчитат, наред с приключването на газопровода „Южен поток“, на повече износ на селскостопански продукти, както и на преки инвестиции от Русия в размер на пет милиарда долара, увери той.

Щедрите обещания биха могли обаче да бъдат възприети и като латентни заплахи, понеже нито Москва, нито Брюксел и Вашингтон са удовлетворени от „неутралната политика“ на балканската държава, смята Александра Йоксимович, която ръководи белградския Център за външна политика. „И двете страни очакват подкрепа от Сърбия. Но политическите вреди ще са по-малки, ако Сърбия остане неутрална, отколкото ако заеме страна в украинската криза“, отбелязва Йоксимович.

Моралното право за отхвърляне на санкциите

Сръбската позиция по отношение на украинския конфликт е свързана и с Косово. Преди 6 години бившата сръбска провинция обяви незавасимост и днес е призната за суверенна от повечето държави – но не и от самата Сърбия. Русия, която има право на вето в Съвета за сигурност на ООН, отхвърля независимостта на Косово още от самото начало, поради което е смятана за защитничка на сръбските интереси. Политиците в Белград обаче премълчават, че при отцепването на Крим от Украйна сепаратистите и лично руският президент Путин се позоваха именно на отделянето на Косово от Сърбия като прецедент.

„Западните държави, които настояваха за спазване на межуднародното право по време на украинската криза, първи признаха независимостта на Косово и така уязвиха сръбския суверенитет“, смята Лиляна Смайлович, главна редакторка на вестник „Политика“. Затова и Сърбия имала „моралното право“ да отхвърля европейските санкции срещу Москва. „Държавите от ЕС невинаги имат единна външна политика. Респективно – не виждам причина защо Сърбия трябва да следва брюкселския курс, когато става дума за Украйна“, казва Смайлович.

Балансирана политика или грешен курс?

Сръбските медии пишат, че в хода на присъединителните преговори Европейският съюз би могъл да упражни натиск спрямо Сърбия, за да сложи край на сръбския шпагат между Запада и Изтока. Елена Милич, ръководителка на белградския Център за евроатлантически проучвания, се опасява, че Сърбия отново ще пропусне шанса си да стане европейска. „Външната политика не се състои само от икономически интереси – тя включва и присъединяването към група от държави, споделящи едни и същи ценности“, казва тя пред Дойче веле. Липсата на ясна позиция спрямо Русия покрай кризата в Украйна би могла да отведе Сърбия на „погрешната страна на историята“.

Но белградското правителство е убедено, че историята се пише с „балансирана политика“. През следващата година Сърбия поема ротационното председателство на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. И в Белград ще има голямо тържествено отбелязване на 40-та годишнина от Заключителния акт от Хелзинки, в който са записани основните принципи на организацията. Надеждите на управляващите вероятно са, че за събитието ще дойдат и Владимир Путин, и Барак Обама, и ще изгладят противоречията помежду си в неутрална Сърбия.

 
 

Тези хора на 70+ години ще разбият стереотипите ви за възраст

| от chronicle.bg |

По линията на стереотипите, обхващащи възрастните хора, всички сме виновни.

Повечето от нас са убедени, че веднъж щом човек навърши 70 години, хубавата част от живота му е приключила и това, което предстои, включва единствено болести, декубитални дюшеци и наливане на минерална вода в Княжево.

Разбира се, това далеч не се отнася до всички пенсионери. Фотографът Владимир Яковлев е посветил доста време на проекта си „Age of Happiness“, където снима хора между 70 и 100 години, които все още следват мечтите си, откриват нови неща и живеят на пълни обороти.

Вижте в галерията част от снимките, които е направил той и веднага счупете предразсъдъците.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.