Сръбски четници в Източна Украйна

| от |

Сръбски четници се бият на страната на сепаратистите в Източна Украйна. По данни на Белград те не са единствените сръбски наемници, които участват в бойните действия. Премиерът Вучич ги призова да се завърнат в Сърбия, предава Дойче веле.

Гъстата брада прикрива част от лицето му. Маскировъчната униформа и автоматът също са част от имиджа на Братислав Живкович. Той е командир на сръбските четнически милиции в Източна Украйна. 39-годишният Братислав Живкович е в Крим още от месец март, където, както сам казва, „защитавал братския руски народ“. По данни на „Народното опълчение“ на самопровъзгласилата се „Република Нова Русия“ сръбските доброволци са отблъснали нападение на украинската армия в близост до Луганск. Сепаратистите съобщават, че в боя се били унищожени два танка, заедно с екипажа и друга бойна техника.

Наемници от двете страни на фронта

Много медии информират за руски, чеченски и казашки наемни войници, които се бият на страната на проруските бойци в Украйна. Руската информационна агенция РИА Новости информира за двама доброволци – „антифашисти“ от Испания и един от Чехия, сражаващи се на страната на сепаратистите. Сръбската четническа бригада се състои от 46 бойци. Сред тях има руснаци и един българин, посочва вицепрезидентът на сръбското четническо движение Зоран Андреич в разговор с Дойче Веле. Самият той останал в Сърбия, но „командирът Живкович“ бил на предната фронтова линия. Андреич твърди, че неговите другари са отлетели за Москва в средата на юли, за да доставят хуманитарни помощи за източноукраинския град Луганск.

„На украинската граница нашите момчета са получили оръжие за защита на хуманитарния конвой. На летището в Луганск обаче те попадат под силен артилерийски огън и трима души от тях са били ранени“, казва Андреич. Ето защо той и другарите му решили да се присъединят към „Новорусийското народно опълчение“, сочи Андреич. И допълва, че сръбските четници не получават никакви пари за своята мисия.

Сръбският премиер Александър Вучич твърди точно обратното. „99 процента от тях са наемници“, заяви той на пресконференция в Белград. По негова информация броят на сръбските граждани, които се сражават в Източна Украйна не е голям. Ставало дума за няколко десетки сръбски граждани, които се биели на страната на сепаратистите. Имало и няколко десетки сърби, които се сражавали на страната на украинската армия. Вучич отправи ясно послание към всички сръбски бойци в Източна Украйна: „Те трябва да се завърнат в родината си и да се грижат за своите семейства, вместо да се бият за интересите на други. Все едно дали получават 2 100 или 6 500 долара, в зависимост от това на коя страна се бият“. Сръбският премиер не пожела да назове източниците на тези цифри и информации.

Стари познанства от войната в Босна

Сръбските четници в Луганск имат богат боен опит. Много от тях са се сражавали и в кървавите югославски войни, посочва Зоран Андреич. „Ние сме изпратили само опитни бойци в Украйна“, казва той. По думите му, не малко руски и казашки доброволци също са „защитавали сръбските земи“ навремето. Военният командир на т. нар. Донецка република Игор Гиркин (известен с псевдонима Стрелков) се е бил на страната на сърбите в Босненската война и познава днешните си бойни другари.

Белградският експерт по въпросите на сигурността Зоран Драгишич не вярва, че руско-сръбското братство мотивира сръбските четници да се бият в Украйна. „Става въпрос за пари, а не за идеали. Това са наемници, които могат да бъдат вербувани като войни по целия свят. В началото на века те се биеха по бойните полета на Африка. Днес се сражават в Сирия, Ирак или Украйна“, казва експертът. Сърбия се е превърнала в износител на т.нар. „кучета на войната“. В богатите страни като Холандия или Германия също съществува проблемът с „военните туристи“, така че причината надали е в тежкото икономическо положение на Сърбия, сочи Драгишич.

През есента в Белград трябва да бъде гласуван закон, според който участието на наемници във война в чужбина е наказуемо. Проектозаконът обаче не е насочен само срещу сръбските четници в Украйна. Има случаи и на мюсюлмански граждани на Сърбия, които се сражават на страната на джихадистите в Близкия Изток. До влизането на закона в сила всички сръбски наемници от цял свят могат да се завърнат в родината си, без да се опасяват от наказателно преследване.

Братислав Живкович също мисли да се върне в Сърбия. Наскоро той публикува отворено писмо, в което призовава сръбския премиер на телевизионен дуел. В него Живкович щял да докаже, че борбата му срещу „нацистките части в Източна Украйна“ била справедлива.

 
 

Цен*ура

| от |

Вие имате магазин за плодове и зеленчуци, аз имам 10 реда фиданки. Правим договор аз да продавам на вашия плод-зеленчук и да правим бизнес.

Идвам, 5-6 години продавам много готина продукция, но днес ето че вече продавам каквото си искам, защото имам тази свобода и по закон, и по договора ми с вас.

Вие ми казвате: „Днес магазинът е затворен, защото прекаляваш“. Аз ви казвам: „Черните ми дрехи крият от вас колко са бели душите ми.“ И съм прав, защото така сме се разбрали. Само дето не съм прав…

Не съм прав по същия начин, по който не съм прав, когато момичето предложи да плати на първа среща, аз да кажа „Ми окей“. Това, което ще стане, когато тя си плати, няма да е неморално или незаконно. Ще е тъпо.

На магазина пише “Плод-зеленчук”, хората очакват ако не само плодове и зеленчуци, то поне предимно това. Затова влизат. Като влязат обаче единственото плодово в магазина е презервативи с вкус на лимон. Често нямам и от тях.

Поне да продавах добре, но не продавам особено добре. София-Ден-и-нощният отсреща продава 2 пъти колкото мен. А дори не продават от магазин, а от багажник на кола. Нормално е да затворите магазина, нормално е да направите нещо.

От една страна така. От друга страна…

Това е Слави Трифонов и историята му на екран доказва, че той е поставял ултиматуми, чупил е телевизори, изхвърлял е боклуци. бТВ би трябвало добре да знаят за какво става въпрос. Какво да очакваш от Слави Трифонов?

Да добавим и това, че преди записа на всяко предаване сценарий получават не само режисьорите, Ку-ку бенд и т.н. Сценарият стига и до един човек, който се нарича делегиран продуцент. Той (или тя) е от страната на телевизията и следи “да не стане нещо”. Съответно – бТВ знаят какво ще става във всяко предаване. Естествено, едва ли са знаели, че Филип Станев ще къса снимка на президента, но това е частен случай.

В този смисъл в спора си със Слави Трифонов те са в ролята на момичето, което на първа среща каже: „Ти ще платиш“. Нито е неморално, нито е незаконно. Тъпо е.

Двете страни са заедно в тази работа, а работата е ясна.

В крайна сметка след цялата разправия с „Шоуто на Слави“, довечера всички ще са пред телевизора, за да видят какво ще стане. Излъчва се, рейтингът се вдига, Слави се чува, а новият изпълнителен директор на бТВ Флориан Скала оправдава доверието – всички са щастливи.

Преди 2-3 годни в едно интервю питаха DJ Станчо още ли има вражда между „Снайпер Рекъдрс“ и „Аренби Рекърдс“ и той каза: „А-а-а, не, то това беше само за да продаваме касетки.“

А ако случайно бТВ реши и тази вечер да пуска стари записи, то шоуто така или иначе ще продължи. С малко повече шум на улицата.

 
 

15 роли на Кийра Найтли, които можем да гледаме отново и отново

| от chronicle.bg |

На днешния ден празнува разкошната Кийра Найтли, която днес навършва 32 години.

Два пъти номинирана за Оскар, Найтли е от онези актриси, които доказват, че можеш да бъдеш едновременно красавица и добра актриса.

По случай рождения й ден ви черпим с галерия с нейни роли, които трябва да си доставите.

 
 

Намерената фотография на Жан-Мари Дона пристига в България

| от chronicle.bg |

Френският колекционер, издател и автор на фотокниги с „намерена фотография“ – Жан-Мари Дона, ще бъде специален гост на третата среща на платформата за фотокниги “ПУК!”.

Той ще представи част от колекцията си, наброяваща над 20 000 фотографии, които събира в продължение на близо 30 години, като ги изнамира по архиви, антикварни магазини и битаци по време на своите пътувания. В неговите проекти, тези анонимни наглед обикновени фотографии, придобиват нов артистичен смисъл.

По време на срещата, озаглавена „Photo Vernaculaire”, Жан-Мари Дона ще разкаже повече за намерената фотография, начина си на работа и фотокнигите си, публикувани в лимитиран тираж.

В една от тях озаглавена „Teddybär”, той поглежда към историята на Германия по едновременно особен, смущаващ и закачлив начин. Тя включва над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора облечени като полярни мечки. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 г. и 1950 г., изглеждат като концептуална работа на един и същ автор. Освен тях Жан-Мари Дона ще представи останалите свои книги „Blackface”, „Predator” и „Affreux Noël”.

Жан Мари Дона е роден в Париж през 1962 г. След повече от 30 години в издателския бизнес, през 2005 г. създава „Innocences” – свое издателство за фотокниги (www.innocences.net). Част от неговата колекция с намерена фотография е показвана по време на фестивала Rencontres d’Arles през 2015 и публикувана в някои от най-престижните издания като „The Guardian”, „Der Spiegel”, „Le Monde”, „Huffington Post”, „Vice” и „Vogue”.

„ПУК!“ е платформа за представяне на фотокниги с библиотека и поп-ъп книжарница, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. Целта на платформата е да създаде среда за популяризиране и издаване на фотокниги в България, като си сътрудничи с автори, издателства и фестивали в областта на фотографските и независимите издания.

Възползвахме се от случая, за да вземем блиц интервю от Жан-Мари Дона. Все пак на хората, които вадят части от миналото и ги показват в светлината на настоящето, създавайки изкуство, трябва да се дава път и гласност.

Ето какво ни разказа той:

За непросветените: що е то „намерена фотография“?

Най-общо казано това са снимки от неизвестни автори. Могат да бъдат семейни, студийни, паспортни и като цяло снимки за спомен. Освен любителски могат да бъдат професионални, които нямат естетически качества и са извадени от оригиналния им контекст. Да речем, аз колекционирам снимки от каталози на фризьорски салони, от застрахователни компании, на частни детективи, също и снимки от полицейски радари.

Къде най-често ги откриваш?

Най-много подобни снимки се намират по битаците и антикварните магазини. Понякога участвам и в търгове, където една фотография може да стигне до хиляди евро, но подобни интересни и скъпи кадри намирам на боклука, където са си безплатни.

Има ли хора, които ти дават свои снимки, за да ги включи във фотокнигите?

Да, изпращали са ми, но по-скоро вече след като хората са видели книгата и тогава ми изпращат подобни фоторафии.

Коя е най-старата фотография от колекцията? 

Най-старата фотография е от 1885 година, снимката е на забулени жени от Египет. А най-новата е панорамна рентгенова снимка на зъбите ми.

Коя ти е любимата фотография от твоята колекция?

Те са две! Първата ми любима снимка е на 6 годишно момче във военноморска униформа от 1920г., а втората е от 1945г. на 6 годишно момиче, която държи в ръка първата снимка.

Колко снимки наброява вашата колекция и колко време ви отне да я съберете?

Започнах колекцията преди 30 години и в момента наброява над 20 000 снимки. От тогава отделям по два часа всеки ден на архива си.

Откъде може да се купят фотокнигите?

Книгите и всичко около работата ми може да бъде открито тук,  а на предстоящата среща този четвъртък във Френски институт от 19:00 часа ще представя 5 от книгите ми и ще имате възможност да ги закупите на място.

В галерията може да видите част от снимките, които колекционира Жан-Мари Дона.

 
 

Започна Българският фестивал на изкуствата в Канада

| от chronicle.bg, по БТА |

Седмото издание на Българския фестивал на изкуствата в Канада беше открито в Торонто на 24 март. Това съобщиха от Генералното консулство на България в Торонто.

Фестивалът на изкуствата започна в Торонто с концерт на Георги Дончев – акустичен бас, и Анка Гнот – вокали и китара. Открита бе изложбата „Contemplation“, посветена на съвременно фотографско изкуство. А също и експозиция на участници в организирания от генералното консулство на Република България в Торонто фотоконкурс „България! Че кой ли не я знае?!“ – 2016 г.

В рамките на откриването бяха наградени Държавната агенция за българите в чужбина, д-р Ирина Маркова и Асоциация на българските инженери в Канада. Наградите бяха връчени за активна родолюбива дейност, както и Веселин Лучански.

Фестивалът ще продължи до 17 април 2017 г. в Торонто, Отава и Монреал. Ще участват на редица творци от България и чужбина. В програмата са включени изложби и концерти, прожекция на филми, рок и джаз музика, семинари, великденски концерт в изпълнение на хор и джаз трио и др.