Спрете Путин!

| от |

„С единни сили Европа трябва да сложи край на позорните дела на Владимир Путин“, пише известният полски публицист Адам Михник в открито писмо, публикувано в „Ди велт“. Ето какво още се казва в него:

Лицемерието, безумието и мълчанието на интелектуалния елит, на хората на изкуството, учените и медиите спрямо неудържимия възход на тоталитарните режими ще останат печалният спомен на 20-то столетие, посочва Адам Михник. Това, че си затваряхме очите за анексирането на Австрия, Чехословакия и балтийските държави, ще бъде вечният позор на Европа. Никой не е изговорил толкова много патетични думи за мира и международното право, колкото Хитлер и Сталин; и никой не е извършил повече престъпления от тези двама диктатори.

Днес Европа отново мълчи за агресивната, империалистическа политика на президента на Руската федерация Владимир Путин. Тихомълком Западът толерира един политик, който явно нарушава суверенитета на други държави като Молдова, Латвия, Грузия – и разбира се, най-вече Украйна.

ЕС се държи така, сякаш е уголеменото издание на неутрална Швейцария. Особено европейският политически и икономически елит се държат именно така. Само че Европа не може да бъде неутрална – тя е преживяла две кървави световни войни, избухнали първо на нейната територия.
Да назовем нещата с истинските им имена

Ето защо ние, интелектуалците, учените и журналистите сме длъжни да бъдем така бдителни и така гръмогласни, както според легендата са били някога свещените гъски от храма на Юпитер на Капитолийския хълм, които усетили приближаващата се опасност и с тревожния си крясък стреснали римляните и така спасили града от нашествието на галите. Не бива да попадаме в капана на стари илюзии и трябва да преодолеем тъй удобния си конформизъм. Длъжни сме ясно и съпричастно да назовем нещата с истинските им имена.

Не е редно, разбира се, да отъждествяваме Путин с цялото руско общество, както навремето не можеше да се поставя знак за равенство между Брежнев от времето на войната в Афганистан и съветските граждани. Дръзкият и честен дисидент Андрей Сахаров беше тогава истинският изразител, гласът на своята страна. Години по-късно той заяви, че войната в Афганистан е „позорна“. Трагична, опасна и срамна е и сегашната война срещу Украйна. Тя започна с анектирането на Крим и продължава с нестихващи провокации в Източна Украйна, съпътствани от вътрешнополитически решения на Москва, които орязват демократичните свободи в Русия.

Успокоението не води до никъде. Путин не е политик от европейски тип. Политическият му живот представлява една перманентна авантюра. Може да се каже, че той вече отвори кутията на Пандора. От нея излизат разбойници и шовинисти, дилетанти със завоевателни амбиции, които пренасят кървавата си авантюра в Украйна. Престъпление е тези бандити да бъдат въоръжавани с първокласна военна техника.

Единствено верният отговор

Ние, главните редактори на европейските медии настояваме лидерите на страните от ЕС да сложат край на агресивната политика на Путин. Опитът показва, че всички разговори с него са само пилеене на време, ако не се водят единно и решително. Путин не се стряска от слаби и огъващи се противници. Точно такъв, в неговите очи, е ЕС, който отправя само вербални заплахи, докато Кремъл прекрачва една след друга „червени линии“.
Путин продължава да изпраща оръжие и наемни войници в Източна Украйна. Съсредоточава части по руско-украинската граница. Украйна обаче е в правото си да следва пътя на европейските демокрации, украинците имат право да живеят в честна и открита държава. И може би позицията на ЕС спрямо Източна Украйна е решаваща за собственото му бъдеще.

Страните от ЕС трябва да вземат всички мерки, за да засилят натиска: да прекратят оръжейните сделки с Русия, да наложат икономически и политически санкции. Истинският отговор на украинската криза може да бъде само солидарността срещу Путин, казва в заключение Адам Михник, предава Дойче веле.

Призивът на известния правозащитник, публицист и главен редактор на полския вестник „Газета виборча“ е публикуван в редица европейски ежедневници.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

Рецепта за Агнес хапки

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Днес ви предлагаме рецептата й за Агнес хапки.

Нужни продукти:

за блата:

100 гр масло – на стайна температура
100 гр кокосова/кафява захар
50 гр смлени лешници
50 гр смлени бадеми
50 гр оризово брашно
3 белтъка
ванилия

за глазурата:

3 жълтъка
80гр кокосова/кафява захар
ванилия

За тази рецепта може да пробвате кокосовата захар, тъй като тя се разтваря по-бързо от кафявата.

Начин на приготвяне:

Разбивате маслото и захарта, докато получите пухкав, светъл на цвят крем.

Прибавяте към него ядките и брашното и разбърквате. Ще стане много гъсто.

В друг съд, с чисти и подсушени бъркалки на миксер, започвате да разбивате белтъците на сняг.

Бавно прибавете белтъците към тестото и разбъркайте внимателно.

Изсипете в намазнена силиконова форма и печете около 25 мин на 170 градуса.

Оставете да изстине и през това време направете глазурата.

Разбийте жълтъците със захарта и ванилията до получаване на много гъста и лепкава смес.

Изсипете върху блата и печете още около 5-10 мин на 150 градуса.

Оставете да изстине напълно и след това нарежете на малки квадратчета.

рецепти, агнес хапки

 
 

Няма да повярвате колко много това момиче прилича на Ариана Гранде

| от |

Тийн идолката Ариана Гранде си има двойничка. Едно към едно!

Името й е Джаки Васкес и 20-годишната американка наистина е абсолютно копие на поп звездата.

Заради приликата си с Гранде, Джаки вече има малка армия от над 200 000 последователи в Instagram, а дори певицата е коментирала част от снимките й, невярвайки на колко много всъщност двете си приличат.

„Ариана коментира една от снимките ми, след като един от братовчедите й й казал, че ме е помислил за нея и не можех да повярвам”, споделя Джаки.

Васкес работи като сервитьорка във Вирджиния и посетители в ресторанта постоянно искат снимки с нея.

„Хората започнаха да ми казват, че изглеждам като Ариана през 2010-а. Оттогава още не мога да осъзная колко много си приличаме”, казва още Джаки.

В галерията може да видите още за Джаки Васкес. Опитайте се да я различите от Ариана Гранде.