Списание Time и споровете, които носи изборът на американската му корица

| от | | |

Станислав Касчийски (http://kaschiyski.com/) специално за Chronicle.bg

Sept2009

За смях

Американското списание Time безспорно е едно от онези новинарски издания, които имат наложена репутация по цял свят и дори хората, които никога не са отваряли негов брой биха се доверили на информация от него. Червената рамка на корицата на списанието се разпознава веднага, а моделът му е копиран в различни страни по света под една или друга форма, българското списание „Тема“ е такъв един пример. Списанието обаче е твърде често обект на присмех напоследък, когато различни социални мрежи като Reddit и 9gag, а и онлайн медии като Buzzfeed започнаха редовно да публикуват сравнения между кориците на четирите издания по света и най-вече често срещания факт, когато в САЩ редакторите са сложили корица по тема различна от тази на останалите три. Така докато за света е важна революцията в Египет, американското издание предлага корица за хората с проблеми в общуването, а докато на света му е представена гледната точка на Путин, в американското издание обсъждат стипендиите за спортистите. А по социалните мрежи хората се смеят как американците са глупави и не се интересуват от събитията зад границите им.

 1101230303_400

Малко история

3 март 1923г. – излиза историята на пенсиониращия се говорител на конгреса, ликът му стои нарисуван на първата корица на списание Time, току що създадено от двама бивши колеги – репортерите Бритън Хадън и Хенри Луис, изданието е първото седмично списание в щатите. С десетилетия корицата на списанието е посветена на един единствен човек, а с годините това се възприема като признание за авторитета му. През 1928-ма става ясен и първият „Човек на годината на списание Тайм“ пилотът, прелетял Атлантика Чарлз Линдберг, а с това е поставена традиция, която до днес предизвиква международен отзвук. Носители са били хора като Ганди, Мартин Лутър Кинг,  Хари Труман, дори Зукърбърг и Стийв Джобс, а някои като Сталин, Чърчил, Рейгън, Горбачов, Джордж Буш, Обама и Никсън са били по два пъти. Последният носител – този за 2013-та – папа Франциск е третият папа получил титлата. Списанието по данни за последните 22 години не е падало от първата позиция за тираж в сегмента си, като за 2012-та то може да се похвали с почти 3,3 млн. абонати, над два пъти повече от втория в класацията – списание “Newsweek”.

Четири корици

Nov2010

И защо списание като Time ще е обект на интерес от потребителите на Reddit? Към момента изданието излиза по цял свят в четири регионални издания. Имаме американското издание, което се издава в Ню Йорк, европейското издание, което се издава в Лондон и всъщност покрива Европа, Близкия изток, Африка и Латинска Америка, още централа в Хонг Конг, която покрива Азия и издание за южните части на Тихия океан, базирано в Сидни. Всяко едно от тези четири издания излиза с известни разлики в съдържанието и самостоятелно преценява с каква корица да бъде. От там идват и честите снимки как докато трите неамерикански издания излизат зад една и съща корица, оригиналът на списанието занимава своите читатели с неща с по-малка важност. Възникват естествено някои въпроси – форма на цензура ли е това, подценяват ли читателите си от американската редакция, всъщност проблем ли каква е корицата, ако и двете статии ги има в различните издания. Дори и защо трите издания по света не предлагат на абонатите си това, което е определено като важно от американците. Кой е ощетен?

Путин

lead_large

На 16-ти септември списанието излиза с Владимир Путин на първа страница. Снимката му е типичния Time стил – близък кадър на главата, широка бленда, за цялостен фокус, сериозен поглед. Всичко това на съсредоточаващ черен фон, на който е изписано „Америка е слаба и нерешителна, докато Русия е богата и отново успяваща. Но редакторите на американското издание решават да предпазят читателите си от тази картина и използват корица, на която на приятен син фон стои млад спортист, а важната тема тази седмица е неполитическа – дискусията трябва ли да се плащат стипендии за спорт. Сайтът The daily caller излиза със заглавие: „Time крие успеха на Русия от американските избиратели“ и обвинява изданието в предпазване на Обама.

putin

Кризата

Или как Джей Лено се оказа по-силен от световната криза поне що се отнася до корицата на американското издание на Time на 14 септември 2009г.

enhanced-buzz-wide-25221-1374675573-57

И отново година по-рано на 3 ноември 2008г., когато светът вижда символ на потъващата американска икономика и то със забит американски флаг, а американците четат какво може да се провали при гласуването.

time-magazine-covers-us-world-06

Близкият изток

Неведнъж според корицата на списанието темата за Близкия изток е много по-важна за света, отколкото за американската публика.

enhanced-buzz-wide-23294-1382034732-25

Да, проблемите на демокрацията в САЩ са по-значими от всичко, което се случва в Иран. 14 октомври 2013г.

time-magazine-covers-us-world-09

А „Талибанистан“ е по-неактуален от изучаването на библията в училище. 2 април 2007г.

time-magazine-covers-us-world-01

 Тук комбинираме горните две теми отново на различните корици: „Завръщането на тихото мнозинство“ срещу „Защо САЩ никога няма да спаси Афганистан“  24 октомври 2011г.

time-magazine-covers-us-world-10

Отново училището пред „отчаянието в Пакистан“. 20 септември 2010г.

enhanced-buzz-wide-23225-1382036007-23

Година и половина преди да бъде атакувано посолството на САЩ в Либия, списанието вместо със съпротивата на Кадафи излиза със заглавие “Да разберем болката“.

enhanced-buzz-wide-32641-1382034940-21

„Краят на Ал-кайда“ не трябва ли да е интересен на американската публика? – коментар на Buzfeet – 17 септември 2012 г.

Отговорът

След едно от обвиненията при подобен случаи списанието явно се чувства задължено да отговори на обвиненията, които получава публично, а и през писма към редакцията.

На 5 декември 2011г., докато в Египет хората са на улицата, европейското, азиатското и тихоокеанското издания на списанието слагат на корицата си протестиращ млад египтянин с противогаз на лицето и вдигната горе ръка със стиснаt юмрук, около който е намотано парче плат. Заглавието гласи „Възраждането на революцията“.  Американското издание от друга страна слага нарисувано човече държащо омотан червен конец, което те гледа мило пред един небесносин фон. Темата е „Защо притеснението е добро за теб“. Блоговете подхващат разликата в кориците и започват да питат защо Time спестява на читателите си в САЩ кадрите от революционен Египет. Защо някой е решил, че проблемите с прекомерното притесняване ще са по-интересни на типичната аудитория на списанието от проблемите на египетското общество?

time-anxiety-covers-sm

Е, седмица по-късно, на 12 декември, редакцията публикува този текст:

Последното ни издание също причини немалко вълнения сред блогъри и читатели, които възразиха на това, че сложихме протестите в Египет вътре в нашето списание и на кориците на международните ни издания. „Защо притеснението сред хората е най-важният проблем в САЩ, докато египетската революция  получава привилегията да е на първа страница по цял свят?“ – гласеше типичния мейл към нас. Наблюдатели от ShortFormBlog анализираха кориците на списанието за цяла година и стигнаха до извода, че всяко едно издание публикува едни и същи важни новини, плюс минус еднa-две. Радваме се, че сме обект на високите ви изисквания и още повече, че летвата е вдигната именно от другите наши издания.

 

Списанието изглежда не смее да спори с обвиненията на читатели си. Но има няколко аргумента, които се появяват и са готови да защитят редакционната политика на журналистите, базирани в Ню Йорк.

Статии бол

Jul2010

Една от основните защити срещу обвиненията за цензура е фактът, че историите от първа страница на другите издания попадат и в страниците на американското списание. Това не обяснява различното отношение на изданието към читатели му, когато става въпрос за това какво редакцията смята, че би се продавало повече. Трябва да отбележим, че горните обвинения се случват най-вече, докато списанието е под контрола на главния си редактор Ричърд Стенгъл, но е факт, че последните случаи на такива обвинения (например корицата с Путин, както и развитието с Иранската ядрена програма) са при новата главна редакторка Нанси Гибс, която пое изданието октомври миналата година.

Не сме само ние

Факт. Често и четирите издания са с еднакви корици, понякога американците са единствените, които се различават, но понякога и другите издания излизат със собствени корици.

time-magazine-covers-us-world-07

Сравнително рядък случай на четири различни корици на списание Time – 11 февруари 2008г. – “Защо на младите избиратели отново им пука“ – САЩ; Историята на успеха на мюсюлманите в Европа“ – Европа. „Големият студ в Китай“ – Азиатското издание. „Науката в любовта“ – Тихоокеанското издание.

asia

Обратен пример – докато светът се интересува от скандалите с подслушванията, азиатското издание излиза с корица на която има грейка.

И все пак ако проверим кориците от цялата 2013-та година, ще видим, че макар през половината време списанието да излиза с еднакви корици по цял свят, американското издание през останалата половина почти традиционно сменя подхода към своите читатели. Това би трябвало да отхвърли обвиненията в цензура за някои от конкретните случаи, каквито са тези с Путин и Египет, но пък поставя на коментар маркетинг стратегията на централата в Ню Йорк. От друга страна случаите, когато някое от другите издания излиза със самостоятелна корица са значително по-малко:

Другите го правят

Например конкурентът на Time – списанието Newsweek, което също поддържа няколко световни корици, също е попадало, макар много по-рядко, под обвиния, че крие новини от американската си публика.

newsweek1

2 октомври 2006г. Докато списанието излиза в Европа, Латинска Америка и Азия с корица, на която джихадист държи базука и заглавие „Губейки Афганистан“, в САЩ то се занимава с историята на фотографката Ани Лебовиц, под заглавие „Моят живот в снимки“. Контрастът е видим.

Та…?

Губи ли Time своята отговорна роля да образова американската публика? По-скоро да. Идеята, че бизнес-моделът на американското издание е да привлича публика с по-лежерни теми на корицата, докато занимава светът с войни и икономически кризи някак реално го поставя в положение готово за присмех. И въпреки това списанието е най-продавано именно в САЩ.

Цензура ли е различната първа корица? По-скоро не. Все пак дори да искаш да четеш за това как да се справиш с депресията, когато си купиш списанието ще разбереш и защо Русия се връща на световната сцена.

А третият въпрос, на който за съжаление не може да бъде даден отговор е „Подценява ли списание Time американската си публика?“

 
 

Няма да повярвате колко много това момиче прилича на Ариана Гранде

| от |

Тийн идолката Ариана Гранде си има двойничка. Едно към едно!

Името й е Джаки Васкес и 20-годишната американка наистина е абсолютно копие на поп звездата.

Заради приликата си с Гранде, Джаки вече има малка армия от над 200 000 последователи в Instagram, а дори певицата е коментирала част от снимките й, невярвайки на колко много всъщност двете си приличат.

„Ариана коментира една от снимките ми, след като един от братовчедите й й казал, че ме е помислил за нея и не можех да повярвам”, споделя Джаки.

Васкес работи като сервитьорка във Вирджиния и посетители в ресторанта постоянно искат снимки с нея.

„Хората започнаха да ми казват, че изглеждам като Ариана през 2010-а. Оттогава още не мога да осъзная колко много си приличаме”, казва още Джаки.

В галерията може да видите още за Джаки Васкес. Опитайте се да я различите от Ариана Гранде.

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

5 начина да си вдигнете самочувствието чрез Facebook

| от |

Да демонстрираш ниско самочувствие си е човещинка, също като да се оригнеш зловещо след чаша бира. И двете са естествени и присъщи на човешкия род и също така е желателно да не се правят.

Казват, че страданието не е срамно, но когато става въпрос за страдане от ниска самооценка, е желатено да пощадиш околните от нейните манифестации, поне малко. Симптомите и без това не могат да останат скрити и от ненабитото око – надменно говорене, демонстриране на несъществуваща класа, тихо презрение към всичко, шумни селски прояви, налагане на мнение пр.

Добрата новина е, че все още може да промените нещата, малко преди всички да се убедят напълно, че сте излишен за света, вонящ на комплекси, скункс. Едно време беше по-сложно, защото трябваше да показваме колко сме яки наживо и замаскирането на смотанящината и провинциалния манталитет беше по-трудно.

Сега обаче, с инвазията на социалните мрежи в живота ни, замитането на откровената лузърщина под килима и напомпването с изкуствено самочувствие е много по-лесно.

Вижте нашите пет предложения да дадете малко „boost“ на кретащото си самочувствие. Лесно и просто. През Facebook

1. Чеквайте се от всички места, които посещавате

Не е от съществено значение дали сте отишли на околосветско пътешествие с частен дирижабъл или сте слезли да купите кисело мляко от магазина. Във всички случаи го отбележете. Придружавайте чекването със снимка и кратък, оригинален коментар. „Нова прическа, благодарение на Цвети“, at Фризьорски салон „Кифла и половина“ (всички фризьорки се казват Цвети, знаете). „Нова ноктопластика, благодарение на Бубето“, at Козметичен салон „Вярвай в себе си“ (всички маникюристки се казват Бубето). „Един килограм по-лека след обезкосмяване, благодарение на Диди“ at Салон „Красота безкрай“ (всички козметички се казват Диди). Пуснете едни чек от спа хотел във Велинград. От летище – задължително. От мола, от някой краен софийски квартал, ако е лято и се спуснете до морето – знаете какво да правите. Чек на автомагистрала „Тракия“, за да знаят, че отивате към морето. Един от Созопол, веднага като пристигнете. И поне три от плажа.

2. Цитирайте умни хора

Не е лесно човек сам да измисли нещо мъдро. Хубавото е, че няма и нужда. Преди вас са живели достатъчно интелигентни хора, които са казвали интелигентни неща – ако ги цитирате, това значи, че ги разбирате, което прави и вас също толкова интелигентни. Заложете на писатели, учени и известни филмови герои. Имайте едно наум за последните, да не се окаже, че ги мислите за реални хора. Ако в мрежата ви попадне цитат, написан върху снимка на гол женски задник на фона на палма и залязващо слънце, шервайте смело. Ако не, може да се справите и сами. Влезте в Уикицитат, там всичко е сортирано по секции. От опит ви казваме, че най-много се лайкват цитатите за любов, секс, лидерство и величие.

3. Пътувайте и съобщавайте

Снимките на фона на популярни туристически атракции са сред най-лайкваните статуси в социалните мрежи. Лошото е, че пътуването е скъпо. Ако нямате пари да бръмнете до Дубай или поне да посетите някой кофи шоп в Амстердам, не се отчайвайте. Ако сте склонни да лъжете и владеете компютрите, може да си направите колаж на фона на Айфеловата кула. Ако сте честни личности и предпочитате да бъдете себе си, просто пуснете снимка от Google изображения с коментар, че искате да отидете на това място и човек е човек, когато е на път. Не е като да сте там наистина, но приятелите ви ще видят, че поне имате желание да разширявате кръгозора си, а това си струва един лайк.

4. Демонстрирайте любов към ближния

Хората обичат позитивните неща. Ако профилът ви блика от любов, ще генерирате повече харесвания, а оттам – по-добро самочувствие. Снимка на майка ви със съобщение „Моята майка е най-добрата на света“ със сигурност ще събере доста. „Имам си най-хубавата жена, да е ясно“, заедно с фотография от телефон, на която възлюбената ви спи с отворена уста, също ще се котира. Същото е валидно и за жените. Колко е лесно да пуснете снимка на варено яйце с фреш от моркови в чаша на Мики Маус и да напишете под нея „Обичам, когато мъжът ми ми приготви закуска (сърчице). Ако имате щастието да имате деца, там може да се раздадете без чувство за вина, че досаждате. Снимка на бебе Сашо по гащи, снимка на бебе Сашо по без гащи, бебе Сашо хапва, бебе Сашо спинка, бебе Сашо пръцка (това няма как да се заснеме, така че ще се наложи да го опишете). Общо взето, нямате грешен ход. Любовта към родителите, приятелите или съпруга/съпругата може да изглежда превзето, но любовта към децата…тя е безгранична и може да се гордеете с нея публично.

5. Живейте здравословно и поствайте

Живеем във времена, в които се знае, че само пушачите умират и само месоядните боледуват. Здравословният начин на живот се е изпъчил на върха на социалния пиедестал, а всички пороци са завряни в ъгъла да се срамуват. Затова е добре да поддържате имидж на болни от орторексия, поне във Facebook. Снимки на здравословна закуска, състояща се от стрък целина с 10 грама обезсолено сирене върши добра работа. Но по-важни от всичко са снимките от фитнес залата. Ако сте мъж, е добре да имате снимка с щанга, на която се виждат едрите капки пот по сбърченото ви чело, а физиономията ви може да накара и Чък Норис да потрепери. Съчетайте я с оригинална мъдрост от типа на „Здрав дух в здраво тяло“ и чакайте лайковете да завалят като тропически порой в дъждовния сезон. Ако сте жена, направете селфи от съблекалнята. Разбира се, преди това нанесете черна очна линия, бледорозово червило и малко фон дьо тен, колкото да скрие пъпките от яденето на целина със сирене. Сложете мотивираното изражение с леко разтворени устни за полъх сексапил и ако не сте сигурни, че се забелязва, просто добавете към снимката „feeling motivated and sexy“.

Следвайте тези съвети и ще пребъдете. И помнете: всеки лайк е пирон в ковчега на ниското самочувствие.

 
 

Джеймс Макавой: Добър британски вкус

| от |

Джеймс Макавой е британското секси чудо на модерното кино. Той е различен и по един начин хашлашки приятен не само за гледане, но и за опитване във всякакви форми. Макавой е от тези актьори, които ти се струва, че са изключително специфични, но когато го изгледаш в пет различни роли, разбираш, че този иначе дребен мъж с добри обноски, може да изиграе всичко. И той наистина го прави.

От влюбен мъж, през професор, до настървен до пръсване его маниак Макавой може да се похвали с многообразна и пъстра филмография в британското и американското кино.

От комерсиални блокбастъри до адаптации по Ървин Уелш той се раздава на екран и винаги е удоволствие да бъде гледан.

Роден в Глазгоу, Шотландия, кариерата на Джеймс Макавой започва през 1995-а с британския трилър The Near Room, след като се запознава с актьора Дейвид Хаймън. Тогава Джеймс е на 16 и кариера в актьорството не му се струва чак толкова атрактивна. Вместо това, кандидатства в Кралските военоморски сили и бива приет веднага. В крайна сметка някъде там се включва и Кралската консерватория на Шотландия и Макавой избира нея. Докато завърши образованието си през 2000 година британецът е направил няколко участия в сериали и дори работи по cheese хоръра „Басейнът“.

След това кариерата му поема лек и плавен подем, може би заради таланта му, и той снима сериалите „Децата на Дюн“ и „Играта“ за ВВС, който по-късно е адаптиран и на филм с Бен Афлек и Ръсел Кроу. Участва и в британската версия на Shameless в цели два сезона. Някъде там се запознава с бившата си вече съпруга Анн-Мари Дъф и продължава бавния си и приятен поход из британското кино.

Големият пробив на Макавой идва през 2007-а, когато играе главната роля във великолепния „Изкупление“, адаптация по романа на Иън Маккелън. Ролята му носи номинации за БАФТА и Златен глобус и купчина други награди. Печели му и приятел в лицето на Бенедикт Къмбърбач и му отваря вратите към необятното кино на Холивуд.

От там насетне Макавой подбира ролите си внимателно. Играе в нискобюджетния секси шедьовър „Транс“ на Дани Бойл и същевременно приема ролята на младия професор X в новите версии на X-men. Той играе доктор и активист в „Последният крал на Шотландия“, редом до Форест Уитакър, което му носи БАФТА за изгряваща звезда и същевременно е циничен и арогантен комарджия в романтичния „Пенелопе“.

И всички тези роли му стоят чудесно.

Макавой е единственият актьор, който е обмислян да изиграе мистър Дарси в адаптацията на „Гордост и предрасъдъци“, но в крайна сметка играе първообраза на персонажа – единствената любов на Джейн Остин – Том Лефрой – в „Да бъдеш Джейн“.

Джеймс Макавой е вкусен за пробване във всичко – от романтика до трилър.

А дори и за тези, които нямат чак толкова големи изисквания към диапазона на актьорите на голям екран, могат да си отдъхнат – Джеймс Макавой е просто адски секси. Освен че може да изиграе всичко, може да ти поднесе чай гол и да го направи с финеса на джентълмен и вида на арогантен и възбуждащ коцкар. Малко са като него, затова се радваме, че той съществува.

От тази седмица може отново да го гледате на кино. Този път в трилъра на М. Найт Шамалан „На парчета“. Там Макавой отново се раздава и играе цели четири образа и го прави забележително. Не, че някога сме се съмнявали.

И докато се подготвяте за трилъра на М. Найт, в който Джеймс може и малко ще ви стресне, ви предлагаме част от чудесните му роли. Защото няма нищо по-добро от атрактивен британец в хубаво кино.   

Вижте ги в галерията горе.