Списание Time и споровете, които носи изборът на американската му корица

| от | | |

Станислав Касчийски (http://kaschiyski.com/) специално за Chronicle.bg

Sept2009

За смях

Американското списание Time безспорно е едно от онези новинарски издания, които имат наложена репутация по цял свят и дори хората, които никога не са отваряли негов брой биха се доверили на информация от него. Червената рамка на корицата на списанието се разпознава веднага, а моделът му е копиран в различни страни по света под една или друга форма, българското списание „Тема“ е такъв един пример. Списанието обаче е твърде често обект на присмех напоследък, когато различни социални мрежи като Reddit и 9gag, а и онлайн медии като Buzzfeed започнаха редовно да публикуват сравнения между кориците на четирите издания по света и най-вече често срещания факт, когато в САЩ редакторите са сложили корица по тема различна от тази на останалите три. Така докато за света е важна революцията в Египет, американското издание предлага корица за хората с проблеми в общуването, а докато на света му е представена гледната точка на Путин, в американското издание обсъждат стипендиите за спортистите. А по социалните мрежи хората се смеят как американците са глупави и не се интересуват от събитията зад границите им.

 1101230303_400

Малко история

3 март 1923г. – излиза историята на пенсиониращия се говорител на конгреса, ликът му стои нарисуван на първата корица на списание Time, току що създадено от двама бивши колеги – репортерите Бритън Хадън и Хенри Луис, изданието е първото седмично списание в щатите. С десетилетия корицата на списанието е посветена на един единствен човек, а с годините това се възприема като признание за авторитета му. През 1928-ма става ясен и първият „Човек на годината на списание Тайм“ пилотът, прелетял Атлантика Чарлз Линдберг, а с това е поставена традиция, която до днес предизвиква международен отзвук. Носители са били хора като Ганди, Мартин Лутър Кинг,  Хари Труман, дори Зукърбърг и Стийв Джобс, а някои като Сталин, Чърчил, Рейгън, Горбачов, Джордж Буш, Обама и Никсън са били по два пъти. Последният носител – този за 2013-та – папа Франциск е третият папа получил титлата. Списанието по данни за последните 22 години не е падало от първата позиция за тираж в сегмента си, като за 2012-та то може да се похвали с почти 3,3 млн. абонати, над два пъти повече от втория в класацията – списание “Newsweek”.

Четири корици

Nov2010

И защо списание като Time ще е обект на интерес от потребителите на Reddit? Към момента изданието излиза по цял свят в четири регионални издания. Имаме американското издание, което се издава в Ню Йорк, европейското издание, което се издава в Лондон и всъщност покрива Европа, Близкия изток, Африка и Латинска Америка, още централа в Хонг Конг, която покрива Азия и издание за южните части на Тихия океан, базирано в Сидни. Всяко едно от тези четири издания излиза с известни разлики в съдържанието и самостоятелно преценява с каква корица да бъде. От там идват и честите снимки как докато трите неамерикански издания излизат зад една и съща корица, оригиналът на списанието занимава своите читатели с неща с по-малка важност. Възникват естествено някои въпроси – форма на цензура ли е това, подценяват ли читателите си от американската редакция, всъщност проблем ли каква е корицата, ако и двете статии ги има в различните издания. Дори и защо трите издания по света не предлагат на абонатите си това, което е определено като важно от американците. Кой е ощетен?

Путин

lead_large

На 16-ти септември списанието излиза с Владимир Путин на първа страница. Снимката му е типичния Time стил – близък кадър на главата, широка бленда, за цялостен фокус, сериозен поглед. Всичко това на съсредоточаващ черен фон, на който е изписано „Америка е слаба и нерешителна, докато Русия е богата и отново успяваща. Но редакторите на американското издание решават да предпазят читателите си от тази картина и използват корица, на която на приятен син фон стои млад спортист, а важната тема тази седмица е неполитическа – дискусията трябва ли да се плащат стипендии за спорт. Сайтът The daily caller излиза със заглавие: „Time крие успеха на Русия от американските избиратели“ и обвинява изданието в предпазване на Обама.

putin

Кризата

Или как Джей Лено се оказа по-силен от световната криза поне що се отнася до корицата на американското издание на Time на 14 септември 2009г.

enhanced-buzz-wide-25221-1374675573-57

И отново година по-рано на 3 ноември 2008г., когато светът вижда символ на потъващата американска икономика и то със забит американски флаг, а американците четат какво може да се провали при гласуването.

time-magazine-covers-us-world-06

Близкият изток

Неведнъж според корицата на списанието темата за Близкия изток е много по-важна за света, отколкото за американската публика.

enhanced-buzz-wide-23294-1382034732-25

Да, проблемите на демокрацията в САЩ са по-значими от всичко, което се случва в Иран. 14 октомври 2013г.

time-magazine-covers-us-world-09

А „Талибанистан“ е по-неактуален от изучаването на библията в училище. 2 април 2007г.

time-magazine-covers-us-world-01

 Тук комбинираме горните две теми отново на различните корици: „Завръщането на тихото мнозинство“ срещу „Защо САЩ никога няма да спаси Афганистан“  24 октомври 2011г.

time-magazine-covers-us-world-10

Отново училището пред „отчаянието в Пакистан“. 20 септември 2010г.

enhanced-buzz-wide-23225-1382036007-23

Година и половина преди да бъде атакувано посолството на САЩ в Либия, списанието вместо със съпротивата на Кадафи излиза със заглавие “Да разберем болката“.

enhanced-buzz-wide-32641-1382034940-21

„Краят на Ал-кайда“ не трябва ли да е интересен на американската публика? – коментар на Buzfeet – 17 септември 2012 г.

Отговорът

След едно от обвиненията при подобен случаи списанието явно се чувства задължено да отговори на обвиненията, които получава публично, а и през писма към редакцията.

На 5 декември 2011г., докато в Египет хората са на улицата, европейското, азиатското и тихоокеанското издания на списанието слагат на корицата си протестиращ млад египтянин с противогаз на лицето и вдигната горе ръка със стиснаt юмрук, около който е намотано парче плат. Заглавието гласи „Възраждането на революцията“.  Американското издание от друга страна слага нарисувано човече държащо омотан червен конец, което те гледа мило пред един небесносин фон. Темата е „Защо притеснението е добро за теб“. Блоговете подхващат разликата в кориците и започват да питат защо Time спестява на читателите си в САЩ кадрите от революционен Египет. Защо някой е решил, че проблемите с прекомерното притесняване ще са по-интересни на типичната аудитория на списанието от проблемите на египетското общество?

time-anxiety-covers-sm

Е, седмица по-късно, на 12 декември, редакцията публикува този текст:

Последното ни издание също причини немалко вълнения сред блогъри и читатели, които възразиха на това, че сложихме протестите в Египет вътре в нашето списание и на кориците на международните ни издания. „Защо притеснението сред хората е най-важният проблем в САЩ, докато египетската революция  получава привилегията да е на първа страница по цял свят?“ – гласеше типичния мейл към нас. Наблюдатели от ShortFormBlog анализираха кориците на списанието за цяла година и стигнаха до извода, че всяко едно издание публикува едни и същи важни новини, плюс минус еднa-две. Радваме се, че сме обект на високите ви изисквания и още повече, че летвата е вдигната именно от другите наши издания.

 

Списанието изглежда не смее да спори с обвиненията на читатели си. Но има няколко аргумента, които се появяват и са готови да защитят редакционната политика на журналистите, базирани в Ню Йорк.

Статии бол

Jul2010

Една от основните защити срещу обвиненията за цензура е фактът, че историите от първа страница на другите издания попадат и в страниците на американското списание. Това не обяснява различното отношение на изданието към читатели му, когато става въпрос за това какво редакцията смята, че би се продавало повече. Трябва да отбележим, че горните обвинения се случват най-вече, докато списанието е под контрола на главния си редактор Ричърд Стенгъл, но е факт, че последните случаи на такива обвинения (например корицата с Путин, както и развитието с Иранската ядрена програма) са при новата главна редакторка Нанси Гибс, която пое изданието октомври миналата година.

Не сме само ние

Факт. Често и четирите издания са с еднакви корици, понякога американците са единствените, които се различават, но понякога и другите издания излизат със собствени корици.

time-magazine-covers-us-world-07

Сравнително рядък случай на четири различни корици на списание Time – 11 февруари 2008г. – “Защо на младите избиратели отново им пука“ – САЩ; Историята на успеха на мюсюлманите в Европа“ – Европа. „Големият студ в Китай“ – Азиатското издание. „Науката в любовта“ – Тихоокеанското издание.

asia

Обратен пример – докато светът се интересува от скандалите с подслушванията, азиатското издание излиза с корица на която има грейка.

И все пак ако проверим кориците от цялата 2013-та година, ще видим, че макар през половината време списанието да излиза с еднакви корици по цял свят, американското издание през останалата половина почти традиционно сменя подхода към своите читатели. Това би трябвало да отхвърли обвиненията в цензура за някои от конкретните случаи, каквито са тези с Путин и Египет, но пък поставя на коментар маркетинг стратегията на централата в Ню Йорк. От друга страна случаите, когато някое от другите издания излиза със самостоятелна корица са значително по-малко:

Другите го правят

Например конкурентът на Time – списанието Newsweek, което също поддържа няколко световни корици, също е попадало, макар много по-рядко, под обвиния, че крие новини от американската си публика.

newsweek1

2 октомври 2006г. Докато списанието излиза в Европа, Латинска Америка и Азия с корица, на която джихадист държи базука и заглавие „Губейки Афганистан“, в САЩ то се занимава с историята на фотографката Ани Лебовиц, под заглавие „Моят живот в снимки“. Контрастът е видим.

Та…?

Губи ли Time своята отговорна роля да образова американската публика? По-скоро да. Идеята, че бизнес-моделът на американското издание е да привлича публика с по-лежерни теми на корицата, докато занимава светът с войни и икономически кризи някак реално го поставя в положение готово за присмех. И въпреки това списанието е най-продавано именно в САЩ.

Цензура ли е различната първа корица? По-скоро не. Все пак дори да искаш да четеш за това как да се справиш с депресията, когато си купиш списанието ще разбереш и защо Русия се връща на световната сцена.

А третият въпрос, на който за съжаление не може да бъде даден отговор е „Подценява ли списание Time американската си публика?“

 
 

Любимите ни поводи за статуси

| от |

Искам в един ден да стане земетресение, да умре известен, да падне сняг за пореден първи път и Гришо да се класира за Шампионска лига. Това ще е най-оргазмичният ден в историята.

Когато някой известен почине, фейсбук става като селска спирка с некролози. Пускат се песни, любими роли, гифчета, цитати. Публичният (защото в интернет сме на публично място) израз на тъга е съвсем справедлив и всеки е в правото си да го използва. Разбира се, това не го прави окей. Аз съм в правото си всеки ден да седя пред входната ви врата преди да излезете за работа. Или да ям металургични количества чесън преди аз да изляза за работа. Или да спирам по средата на тротоара, за да гледам витрините. Имам тези права, но това съвсем не го прави окей за правене. Още повече – когато Фидел Кастро почина, един куп хора си казаха: „Ама… той жив ли е бил“. Трябва тук да направим такава контракампания – всяка седмица да публикуваме новина от типа „Знаехте ли, че все още мърда“.

Аз съм наясно, че Земята не се върти само около мен. Често обаче се чудя дали пък не се мести само за мен. Затова, когато стане земетресение, трябва да се уверя, че и други са го усетили и затова питам „Усетихте ли земетресението?“ Това е както когато някой ми каже: „Внимавай, че това е люто“ – обезателно трябва да се провери. Нищо чудно някой да не е усетил как земята под него се разклаща. Да, знам, че има хора, които са пропускали тектонски вълнения. За тях искам да кажа, че земетресението е като шот – ако не го усетиш, не се брои.

Научно доказано е, че при всеки статус за снега една баба влиза в травматологията. Без значение накъде е насочен статуса – че вали, че всички казват как вали или че си счупих гащите на простора, щото вали. Първият сняг стана зимното „Христос воскресе“. Трябва някой път да направим флашмоб, в който никой не казва нищо за снега и после гледаме клетниците как се чудят какво е това, като излязат навън.

Григор Димитров и футбола няма да ги коментирам. Слагам ги в един кюп, защото са един дол.

Идва Коледа. По принцип искам братче, но не бих желал добър старец да доближава майка ми. Затова нека ни донесе ден със земетресение, известна смърт, сняг и спортни успехи, но в конкретни спортове, защото другите нямат значение. Дядо Коледа, подари ни колективен електронен оргазъм.

 
 

Рецепта за тортиля

| от Росица Гърджелийска |

Готвенето през седмицата често минава през битовия дискурс на „Трябва да има нещо за ядене“. Но през уикенда имаме време за нещо по-гурме. Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да пътува до интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Тортилята е лесна за приготвяне, вкусна, че даже и диетична! Това е бърз начин да приготвите специална уикенд закуска или дори да вземете с вас за обяд в офиса.

Нужни продукти:

За царевичната тортиля:

2 ч.ч. царевично брашно

2 ч.ч. вода

2 яйца

сол и пипер

малко олио за тигана
За домашната майонеза:

1 жълтък

250гр олио (от гроздови семки ако имате възможност)

1 ч.л. висококачествена дижонска горчица

1 с.л. ябълков оцет

сока на 1 лимон

сол и пипер
Допълнително:

1 омлет

маруля

маслини

+ всичко останало, за което сърцето ви жадува!

Начин на приготвяне:

Разбийте яйцата и добавете към тях водата, брашното, сол и пипер. Разбъркайте, докато се получи хомогенна смес и оставете настрана да набъбне.

През това време може да направите майонезата като разбиете жълтъка и горчицата, използвайки миксер.
Бавно започнете да добавяте олиото, буквално капка по капка. Дайте си време и не бързайте. Сместа ще започне да се сгъстява.

Като стигнете средата на олиото, добавете оцета, който ще разреди и избели сместа.

Продължете бавно да добавяте олио, докато то свърши.

Добавете бавно лимоновия сок и продължете да разбивате. Сместа вече трябва да е почти напълно бяла и гъста точно толкова, колкото купешката.

Добавете сол и черен пипер по вкус.

Заемете се със тортилите. Загрейте няколко капки олио в незалепващ тиган. 

Разбъркайте сместа добре и когато тиганът се е нагрял, добавете 1 черпак и с кръгови движения направете палачинка. След 2 минутки обърнете палачинката и продължете да готвите още малко. Прехвърлете в чиния и захлупете с капак или покрийте с готварска хартия.

От сместа ще успеете да направите около 8-10 тортили.

Поставете 1 в чиния, намажете с майонезата, сложете марула, омлета, маслини и каквото още искате.

Завийте тортилята като дюнер и воала!

тортия

 
 

Бременната Ирина Шейк в сцената с грънчарство от филма „Призрак“

| от chronicle.bg, по boredomtherapy.com |

Един от най-лесните начини да направиш една реклама гледаема е да включиш малко плът. Никой няма против малко плът. Във видеото на Шейк има много.

То е реклама на списание Love. Всеки декември списанието прави секси видеа като рекламен подход. На 1 декември те показаха видео с модела на Victoria’s Secret Бела Хадид, която играе фитнес инструктор.

 

На 2 декември е ред на друго ангелче на фирмата за бельо – бременната Ирина Шейк. Тя преви римейк на сцената от филма „Призрак“, Деми Мур върти грънчарско колело заедно с духа на покойният си приятел Патрик Суейзи.

 

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”