Спешна помощ за Спешна помощ

| от | |

Автор: Letiashtata Kozzila Erato

Преди около година, така се случи, че докато си протестирах из жълтите павета привечер пред един бял автобус, сред хиляди хора, взе че ме удари полицай по главата и ми потече обилно кръв.
След като се поборихме още известно време, дойде линейка и моите разумни приятели ме набутаха вътре.

800px-Ambulance_from_Bulgaria

Там беше празно, излющено и мизерно. Двете лекарки ме подхванаха, пообърсаха ме, наричаха ме “смело дете’. Едната ми даде личния си джиесем да се обадя вкъщи. В Окръжна болница ме лепиха, тичаха наоколо, обаждаха се да кажат, че протестиращ е при тях.

Сега тези хора са изправени до стената.
Стена от мизерия, насилие, административни бъркотии и ярост.

А Министерството продължава да изнасилва както общественото мнение, така и съдбите на тези хора.
Сега Министърът на здравеопазването изкара доклад, в който ясно се виждали злоупотреби, хаос и неясноти.

Къде беше този доклад миналата седмица? Къде беше миналата година?
Колко хора трябва да умрат, за да се появи нещо конструктивно.

През 2010 излезе филмът “Последната линейка на София” и спечели сърцата и адмирациите на Европа. Тук статуквото мълча. Без промяна, без да се трогне. Тогава се оголиха всички проблеми на Спешна помощ и никой нищо не направи. Ние знаем, че управленците са ни тъпи и безкултурни, но то затова филмът така се казва – простичко, очевидно.  За да е ясно, че трябва да се гледа от когото трябва.
Сега, обаче, умря човек. Пред журналисти. Камери снимат изтормозени, озлобени от съдбата си лекари, роднини, които припадат от мъка. Властимащите са загубили изборите, страната е в хаос и въпреки това те нямат достатъчно интелектуален ресурс, за да изправят имиджа на правителството дори моментно, а хвърлят лекари и пациенти във война.

Едно Министерство, което не коментира оставките на цялата Спешна помощ в София. Едно министерство, което по никакъв начин не показва, че зачита тези хора. Или онези. Онези умиращите. Защото липсата на какъвто и да е било диалог, какъвто и да е план за реконструкция, е незачитане както на данъкоплатеца, така и на гражданите, които издъхват без дефибрилатори.

И, както спомена един приятел, кога ще видим линейките на площад Народно събрание? Кога ще видим роднините на тези, които са ни напуснали до тях?

Защото ако видим линейките там, имаме шанс за нещо. Инак, всичко е заслужено и мъртвите нямат право да получат милост. Нито лекарите, нито роднините. извоювайте си състраданието, както воювате всеки ден за препитанието си.

 
 

Плажовете, за които си мечтаем

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни настъпи астрономическата пролет, а след броени часове ще преминем към лятното часово време. Всичко това просто ни подсказва едно – сезонът „Отслабвам за лятото“ е приключен и отстъпва място на „Отслабвам за Коледа“.

Започваме да броим дните до момента, в който ще легнем на шезлонга с коктейл в ръка, пред нас прозрачно синьото море ще се слива с небето, а горещ бял пясък ще гали стъпалата ни.

Тъй и тъй е ден за размисъл, защо пък да не изберем плажа – мечта за следващата морска ваканция. Нашите предложения – в галерията горе.

 
 

5 неща, които не знаете за Жизел Бюндхен

| от chronicle.bg |

Тя е една от най-известните моделки и красавица №1, когато говорим за приятелки и съпруги на звездите от NHL. Тя е Жизел Бюндхен.

36-годишната бразилка има до себе си куотърбека на Ню Инглънд Пейтриътс, които тази година направиха най-великия обрат на Супербуол 51.

Освен всичко, Наоми Кембъл и Клаудия Шифър описват бразилката със златни коси като единственият останал супермодел.

Бюндхен бе ангел на Victoria’s Secret между 2000 и 2007 г. Тя бе и сред основните лица, които защитаваха кандидатурите на Бразилия за световното първенство през 2014-а и за Олимпиадата през 2016-а.

Има обаче и много неща, които не знаем за нея. Например как е открита?

В галерията може да видите 5 малко известни факта за Жизел Бюндхен.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Ето го първия трейлър на „Churchill“ с Брайън Кокс

| от chronicle.bg |

Новият Чърчил ще бъде Брайън Кокс във филма„Churchill” на Джонатан Теплицки.

Действието на филма се развива непосредствено преди D-Day през 1944 година, когато едно от най-големите предизвикателства пред силите на Съюзниците е самият Чърчил, който се страхува, че катастрофалните събития от Галиполи през 1915-та, когато загиват над 500 хил. войници, могат да се случат отново.

Лентата е по сценарий на британската историчка Алекс фон Тънзелман, която прави своя дебют в киното.

Премиерата е на 2 юни в Съединените щати и на 6 юни във Великобритания.

А ето го и трейлъра: