Спешна помощ за Спешна помощ

| от |

Автор: Letiashtata Kozzila Erato

Преди около година, така се случи, че докато си протестирах из жълтите павета привечер пред един бял автобус, сред хиляди хора, взе че ме удари полицай по главата и ми потече обилно кръв.
След като се поборихме още известно време, дойде линейка и моите разумни приятели ме набутаха вътре.

800px-Ambulance_from_Bulgaria

Там беше празно, излющено и мизерно. Двете лекарки ме подхванаха, пообърсаха ме, наричаха ме “смело дете’. Едната ми даде личния си джиесем да се обадя вкъщи. В Окръжна болница ме лепиха, тичаха наоколо, обаждаха се да кажат, че протестиращ е при тях.

Сега тези хора са изправени до стената.
Стена от мизерия, насилие, административни бъркотии и ярост.

А Министерството продължава да изнасилва както общественото мнение, така и съдбите на тези хора.
Сега Министърът на здравеопазването изкара доклад, в който ясно се виждали злоупотреби, хаос и неясноти.

Къде беше този доклад миналата седмица? Къде беше миналата година?
Колко хора трябва да умрат, за да се появи нещо конструктивно.

През 2010 излезе филмът “Последната линейка на София” и спечели сърцата и адмирациите на Европа. Тук статуквото мълча. Без промяна, без да се трогне. Тогава се оголиха всички проблеми на Спешна помощ и никой нищо не направи. Ние знаем, че управленците са ни тъпи и безкултурни, но то затова филмът така се казва – простичко, очевидно. За да е ясно, че трябва да се гледа от когото трябва.
Сега, обаче, умря човек. Пред журналисти. Камери снимат изтормозени, озлобени от съдбата си лекари, роднини, които припадат от мъка. Властимащите са загубили изборите, страната е в хаос и въпреки това те нямат достатъчно интелектуален ресурс, за да изправят имиджа на правителството дори моментно, а хвърлят лекари и пациенти във война.

Едно Министерство, което не коментира оставките на цялата Спешна помощ в София. Едно министерство, което по никакъв начин не показва, че зачита тези хора. Или онези. Онези умиращите. Защото липсата на какъвто и да е било диалог, какъвто и да е план за реконструкция, е незачитане както на данъкоплатеца, така и на гражданите, които издъхват без дефибрилатори.

И, както спомена един приятел, кога ще видим линейките на площад Народно събрание? Кога ще видим роднините на тези, които са ни напуснали до тях?

Защото ако видим линейките там, имаме шанс за нещо. Инак, всичко е заслужено и мъртвите нямат право да получат милост. Нито лекарите, нито роднините. извоювайте си състраданието, както воювате всеки ден за препитанието си.

 
 
Коментарите са изключени за Спешна помощ за Спешна помощ