Соломон Паси за Русия на Президента Путин и Запада, по повод анексирането на Крим

| от | |

Препубликуваме без редакция това „интервю“ от сайта на Соломон Паси (http://www.solomonpassy.com) : 

Получих тези въпроси от различни български и международни медии.  (Изрично съм отбелязал въпросите на Любомир Денов от 24 часа, не съм споменал опитите за цензура на текста от други медии.)

Обединих ги в „колективно“ интервю  по тема, която е от изключителна чувствителност за Балканите, Черноморието и България. Не на последно място и защото Приднестровието е вероятната следваща мишена на президента Владимир Путин.

 solomonpassy

Въпрос: Каква е оценката Ви за ситуацията в Европа и Украйна след референдума в Крим, който засега е признат само от Русия?

Отговор: Това не е нито началото, нито краят за новата вълна на експанзията на президента Путин.  Това е поредният проба за западното  търпение, преди той да продължи да придобива следващи територии и акватории.

След Абхазия и Южна Осетия, анексирани през 2008 и Крим през 2014, естествената ескалация на аспирациите на руския президент са: де юре анекс на Приднестровието (в Молдова), едностранно решение на казуса за Южните Курилски острови (спорни с Япония), Източна Украйна, както и Северният полюс, който ще бъде перлата в неговата имперска корона.

Докато Лукашенко е „окупирал“ Беларус, Путин няма спешна необходимост да го дублира. Но с Крим Русия си създава удобен прецедент за едностранно решение в Нагорно-Карабах, ако и когато тя прецени в бъдеще.

Въпрос (Л. Денов, 24 часа): Защо никой не коментира факта, че един от сериозните мотиви на гражданите на Крим да гласуват за Русия са много по-добрите пенсии и заплати, които им гарантира Путин?

Отговор: Президентът Путин може да предложи чудесни пенсии и на жителите на Варна или на Аляска.  Това не е основание за референдум в България или САЩ за анексиране на тези територии.

Въпрос: Някои анализатори и критици на Владимир Путин го сравняват с Хитлер в амбициите на двамата за окупиране на нови и нови територии.  Доколко са обосновани тези сравнения?

Отговор: Не можем да правим паралел между Хитлер и Путин – двамата лидери, техните епохи и дела са несравними. Хитлер е еднозначно зло, докато Путин има много лица. Обща е обаче толерантността, която Западът има към териториалните апетити на тях двамата.

САЩ, НАТО и ЕС проявяват плашеща търпимост към действията на президента Путин, тоест очевидно не са си извлекли поуките от 1930-те години, когато демокрациите смятаха, че всяка агресия на Хитлер ще е последна и той ще се укроти след нея.

Логиката на окупатора обаче е друга: всяка териториална придобивка е обикновен трамплин за следваща претенция.  Докато Западът не проумее това, няма кой да спре експанзията на Президента Путин.

Въпрос: Украйна не предизвика ли Владимир Путин, както го правеше Саакашвили през 2004-2008?

Отговор: Тогавашната власт в Грузия и новата власт в Украйна дадоха само повод, който не може да е оправдание за агресия.

Но Грузия и Украйна са несравними като общества. Затова грешката на Запада е, че ги приравни. Украйна (за разлика от Грузия) няма или почти няма национален външнополитически консенсус. Един път са неутрални, втори път искат в НАТО, трети път с Русия.  Един път искат с Руския, друг път с европейския митнически съюз!

Едни забраняват руския език, други искат забрана на кирилицата.

В добавка към това, коктейлът от фашисти, хитлеристи, радикали, хипер-националисти, ултраси и прочие политическа измет съвсем замъглява или убива картината на националния стремеж, който тепърва трябва да се формира.

Въпрос: Твърдите ли, че Украйна не е монолитна държава?

Отговор: Аз не съм сигурен, че тя вече е устойчива държава. Нейните лидери понякога стряскат приятелите си с решенията си… Но това не упълномощава никого да я парцелира и анексира по части, във флагрантен разрез с Хартата на ООН.

Въпрос (Л. Денов, 24 часа): Смятате ли, че т.нар. кримски процес може да продължи в посока някои източни рускоезични райони на Украйна?

Отговор: Това е, уви, съвсем вероятен сценарий.  Президентът Путин вече е формулирал ясни претенции към вътрешното законодателство на Украйна, които може да са мотив за следващи негови интервенции в разни нейни части.

Въпрос: Събитията в Крим не са ли огледално повторение на Косово, 15 години по-късно?

Отговор: За сравнение Крим-Косово няма никаква база!  Ама съвсем никаква, освен че и двете започват с К.

В Косово имахме национално малцинство, подложено на дългогодишен геноцид и физическо прогонване от обезумял диктатор, водил десетилетни вътрешни войни. В Крим нямаше нищо такова.

Акцията в Косово беше съгласувана акция на НАТО и ЕС, подкрепена от десетки държави от цял свят, докато в Крим имаме напълно едностранна акция на Русия, която прави „референдум“ на чужда територия с цел анексия.

Отделянето на Косово бе елемент от непредотвратимото разпадане на Югославия. То стана факт чак след мирното отделяне на Черна Гора и продължи поне едно цяло десетилетие (Атлантическият Клуб го бе предвидил още през 1998.)  Докато Крим беше отнет от независима Украйна, призната от Русия с договор от 1994, с едноседмичен блиц криг, дошъл като гръм от ясно небе за цял свят.

И накрая, американците не направиха Косово свой 51-ви щат, а с Крим се случи точно това – стана руски регион!

Да не забравяме, че с територията на Крим Русия завзема и ценна черноморска акватория, тоест не трябва да си правим илюзии за някаква благотворителност на цялата операция.

Впрочем, представете си Турция да обяви референдум за „аншлус“ на Кърджали или България – за завръщането на Западните покрайнини от Сърбия!  Това са абсурди, неприемливи в XXI век. Насилственото прекрояване на границите в Европа трябва веднъж завинаги да спре и да започнем да управляваме с общи усилия една обща Европа.

Но щом дирите историческа аналогия за Крим, най-близката, която се натрапва, е все пак Аншлусът на Австрия от Германия през 30-те, жалонирал пътя към Втората световна война.

Въпрос (Л. Денов, 24 часа): Защо Русия не анексира Приднестровието на Молдова след тамошния успешен „референдум“ от 2006 за присъединяване към Русия? Каква според Вас ще е реакцията на Румъния, ако Приднестровието повтори референдума от 2006 г. за присъединяване към Русия?

Отговор: Президентът Владимир Путин дава един много ясен знак на света.  Той казва: „Аз ще поема управлението на някоя от полагащите ми се територии тогава, когато аз пожелая, а не когато тя го поиска“. А реакцията на която и да е отделна страна на ЕС или НАТО – както показват Крим, Абхазия, Южна Осетия – няма да го стреснат или разколебаят.

Въпрос (Л. Денов, 24 часа): С какви впечатления останахте от посещението Ви в Приднестровието през 2004 г. като шеф на ОССЕ?

Отговор: Минали са само 10 години оттогава и ще запазя конфиденциалност за още известно време.

Въпрос: Защо Западът е толкова плах в реакциите си към Русия?

Отговор: Западът има огромни икономически интереси с Русия, които не иска да рискува. Великобритания, Германия и Франция са  лидери в това отношение. Нова Европа зависи от Русия, а Стара Европа печели от нея.

Затова в отношенията си към Русия Стара Европа е недалновидно егоистична: днешните й лидери сега си крият главите в пясъка и оставят сметките им да бъдат плащани от следващите европейски поколения.

Западът като цяло има дефицит от лидери, които да изработят и проведат единна политика към Русия.  Време е НАТО да отчете грешката си с неприемането на Грузия и да я поправи на предстоящата среща на върха на Алианса през септември.

Въпрос: А Русия има ли лидери?

Отговор: Русия има нещо повече от лидер – тя има собственик!  И той е много по-силен от който и да било днешен западен лидер.  Рейгън, Тачър, Кол и Митеран днес, уви, лисват в Запада. Както и Валенса, Хавел, Желев…  Ако Западът беше единен, щеше да е силен, както в легендата за снопа на хан Кубрат, но уви,  не е…

Въпрос (Л. Денов 24 часа): След като смятате, че Крим ще е руски, докато Путин е на власт, какво ще стане един ден, когато той все пак слезе от трона?

Отговор: Съветският Съюз просъществува от 1917 до 1991. След 7 десетилетия грешно управление, той се сгромоляса почти веднага след падането на Берлинската стена.  Защото беше зареден с вътрешни и външни напрежения, които го унищожиха.

Президентът Путин сега печели вътрешна популярност с цената на подобни адски машини, с които зарежда държавата си.  Но колкото повече са те на брой, толкова по-мощно те могат да избухнат след неизбежния край на неговата ера.

Въпрос: Как разчитате сигнала от еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер за отлагане на разговорите с Русия по проекта „Южен поток“  и как това ще рефлектира върху България?

Отговор: Руско-украинската криза има потенциала да нанесе огромни щети върху икономиката на ЕС. При това поне по три линии: директните отношения ЕС-Русия и ЕС-Украйна, както и косвено през отношенията Русия-Украйна, чието обтягане също ще рикошира върху ЕС.

Една война между Запада и Русия на санкции, контра-санкции и ре-контра санкции може да е продължителна и изтощителна и за двете страни.

Най-застрашени ще бъдат, разбира се, най-близките до конфликта европейски държави, сред които на челно място е България.

Енергетиката е една, но не единствена, от областите, вероятна жертва на напрежението в региона. Двупосочният експорт също е изложен на сериозен риск.

Специално за България, на риск е изложен туристическият бизнес с потока от руски туристи, част от които са емоционално мотивирани.  Затова е добре да се мисли превантивно.

Въпрос: Каква трябва да е позицията на България в тази криза?

Отговор: Нито България, нито друга членка на НАТО и ЕС може да си позволява индивидуална политика с Русия – тя би била губеща за всяка от нас. Единствено общата, ясна и непоколебима политика на Запада към президента Путин може да има успех.

България не може да бъде лидер на тази обща позиция. Тази функция е резервирана за Стара Европа.

Но страните от Нова Европа, България включително, имат дълг да съхранят чувствителността си към посегателствата върху демокрацията и световния ред и да уверят водещите съюзници, че са готови да платят цената за защита на евро-атлантическите ценности.

Демокрацията е луксозна придобивка, но който пести от нейната поддръжка, губи и демокрацията, и онова, което си мисли, че ще спечели в нейна замяна.

Въпрос: Кои са двата най- големи пропуска на Запада в политиката към Русия?

Отговор: Първият е лисата на обща политика към Русия. Енергийна, отбранителна, търговска, ценностна… Президентът Путин печели (макар и временно), защото знае какво иска, а Западът, губи защото няма общо искане, което е готов да отстоява.

И второто: Атлантическият Клуб предложи още през 2009 специални отношения НАТО-Китай, които да извадят Запада от руския монопол върху отношенията ни с Китай. Днешната криза просто показва, че сме били прави и далновидни.

Въпрос: Има ли нови примери от 2009 насам?

Отговор: Гласуването на 15те членки на Съвета за сигурност на ООН преди дни показа, че 13 члена бяха „против“ анексирането на Крим, Китай се „въздържа“, а Русия наложи едно тъжно и самотно „вето“ на резолюцията. Ако Китай имаше по-категорична позиция, вероятно президента Путин щеше да е по-консенсусен в действията си.

 
 

Най-лошите филми на 2016

| от chronicle.bg, по businessinsider.com |

Холивуд отново е пред раздаване на награди на най-заслужилите.

Като контрапункт на това в галерията ще ви покажем най-лошите филми на годината. От  разбитата надежда „Алиса в Огледалния свят“ до разочарования като „Warcraft: Началото“.

Класацията ни е придружена с мнение на критици за всяка лента. Понякога, повечето пъти честно казано, тези реплики са по-оригинални от филма, който критикуват.

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.

 
 

Мадона стана жена на годината според Billboard

| от chronicle.bg |

Поп-иконата Мадона спечели наградата за „Жена на годината“ на списание Billboard. Певицата определи като едно от най-големите предизвикателства пред себе си това да бъде добра майка.

„За мен винаги е било сериозно предизвикателство да бъда майка и същевременно певица“, каза тя, приемайки наградата.

58-годишната певица, която има четири деца, през март приключи световното си турне „Rebel Heart“, което включваше 82 концерта. Междувременно водеше съдебна битка с жившия си съпруг – режисьора Гай Ричи, за попечителството над 16-годишния им син Роко. Именно по време на турнето той пожела да живее при баща си в Лондон. По време на престоя си в британската столица синът на Мадона беше заловен с трева и прекара извстно време в ареста. Битката за попечителство приключи през септември.

Всяка година Billboard раздава наградите си на жени със значителен принос към музикалната индустрия, които са вдъхновение за други жени.

 
 

Книга на седмицата: „Дайни“ от Калоян Праматаров

| от chronicle.bg |

Калоян Праматаров е едно от ненатрапващите се имена в съвременната българска литература. Носител на редица литературни награди, а текстовете му са публикувани в литературни издания и сайтове.

Той е от авторите, които рядко ще видите по литературни четения и премиери на книги. Не изпълва със себе си и социалните мрежи. Въпреки това (а може би точно по тази причина) текстовете му заслужават внимание.

Първата му стихосбирка „Асфодел” излиза през 2012 година и е пропита с мрачно настроение. По първото стихотворение от нея  – „Страната на няма“ е създаден и късометражен филм със същото име.

На 15 декември поетът ще представи и новата си стихосбирка – „Дайни”.

„Тази книга е в равноправен диалог с модерната литература на европейския север и особено с метафоричните режими на Балтика”. Така Марин Бодаков описва стихосбирката, на която е редактор.

„Дайни” е вдъхновена от латвийската природа, езическа митология и народен фолклор.

„Обичам местата, породили страховитата понякога образност в поезията на Калоян Праматаров, и уверено твърдя, че той нанася нови нюанси в претворяването на магнетичния и исторически твърде противоречив латвийски пейзаж. Стихосбирката продължава необичайната доскоро северна тема в българската литература, като по дълбок и очарователен начин ни свързва с друга “малка” европейска култура. Нещо повече, тя превежда нейната медитативна сдържаност и драстична чистота на трескавия език на нашето южно всекидневие“, пише Марин Бодаков.

 Предлагаме ви да прочетете стихотворението „Рига”, част от книгата „Дайни”:

Рига 

залезът – желязна двойна люлка – скършва бедрената кост на хоризонта,

нощта – момиче с патерици – бърза, за да ме догони,

денят обръща гръб, слънцето го няма – пречупен кръст, потънал в Даугава,

редом с Красная звезда – помръкнала и вледенена,

 

заличава ме снегът от зимната картинка,

фенери – прозрачни кораби – подпалват я от края,

небето – Бяла планина – искри в жълтата дъга на кея,

вятърът попуква устните по заснежените проспекти,

 

в кристалния юмрук на зимата езикът се сковава,

тук имат дума за залуталия се в гората,

бълнуващ сред дърветата спасителни миражи,

горящи жерави в късен изгрев


Премиерата на „Дайни” ще се състои на 15.12. 2016 от 17.00 часа, на сцената на културната програма на Панаира на книгата в НДК (ет. 3, западно крило). В представянето на стихосбирката участие ще вземат  Светлана Стойчева, Ани Бурова и  поетът Марин Бодаков.

На 17 декември ще се състои и разговор за стихосбирката с участието на поета Стефан Иванов, заедно с Радослав Чичев, автор на „5.6“, и Камелия Спасова, авторка на „Кеносис“.

дайни калоян праматаров