Соломон Паси за Русия на Президента Путин и Запада, по повод анексирането на Крим

| от | |

Препубликуваме без редакция това „интервю“ от сайта на Соломон Паси (http://www.solomonpassy.com) : 

Получих тези въпроси от различни български и международни медии.  (Изрично съм отбелязал въпросите на Любомир Денов от 24 часа, не съм споменал опитите за цензура на текста от други медии.)

Обединих ги в „колективно“ интервю  по тема, която е от изключителна чувствителност за Балканите, Черноморието и България. Не на последно място и защото Приднестровието е вероятната следваща мишена на президента Владимир Путин.

 solomonpassy

Въпрос: Каква е оценката Ви за ситуацията в Европа и Украйна след референдума в Крим, който засега е признат само от Русия?

Отговор: Това не е нито началото, нито краят за новата вълна на експанзията на президента Путин.  Това е поредният проба за западното  търпение, преди той да продължи да придобива следващи територии и акватории.

След Абхазия и Южна Осетия, анексирани през 2008 и Крим през 2014, естествената ескалация на аспирациите на руския президент са: де юре анекс на Приднестровието (в Молдова), едностранно решение на казуса за Южните Курилски острови (спорни с Япония), Източна Украйна, както и Северният полюс, който ще бъде перлата в неговата имперска корона.

Докато Лукашенко е „окупирал“ Беларус, Путин няма спешна необходимост да го дублира. Но с Крим Русия си създава удобен прецедент за едностранно решение в Нагорно-Карабах, ако и когато тя прецени в бъдеще.

Въпрос (Л. Денов, 24 часа): Защо никой не коментира факта, че един от сериозните мотиви на гражданите на Крим да гласуват за Русия са много по-добрите пенсии и заплати, които им гарантира Путин?

Отговор: Президентът Путин може да предложи чудесни пенсии и на жителите на Варна или на Аляска.  Това не е основание за референдум в България или САЩ за анексиране на тези територии.

Въпрос: Някои анализатори и критици на Владимир Путин го сравняват с Хитлер в амбициите на двамата за окупиране на нови и нови територии.  Доколко са обосновани тези сравнения?

Отговор: Не можем да правим паралел между Хитлер и Путин – двамата лидери, техните епохи и дела са несравними. Хитлер е еднозначно зло, докато Путин има много лица. Обща е обаче толерантността, която Западът има към териториалните апетити на тях двамата.

САЩ, НАТО и ЕС проявяват плашеща търпимост към действията на президента Путин, тоест очевидно не са си извлекли поуките от 1930-те години, когато демокрациите смятаха, че всяка агресия на Хитлер ще е последна и той ще се укроти след нея.

Логиката на окупатора обаче е друга: всяка териториална придобивка е обикновен трамплин за следваща претенция.  Докато Западът не проумее това, няма кой да спре експанзията на Президента Путин.

Въпрос: Украйна не предизвика ли Владимир Путин, както го правеше Саакашвили през 2004-2008?

Отговор: Тогавашната власт в Грузия и новата власт в Украйна дадоха само повод, който не може да е оправдание за агресия.

Но Грузия и Украйна са несравними като общества. Затова грешката на Запада е, че ги приравни. Украйна (за разлика от Грузия) няма или почти няма национален външнополитически консенсус. Един път са неутрални, втори път искат в НАТО, трети път с Русия.  Един път искат с Руския, друг път с европейския митнически съюз!

Едни забраняват руския език, други искат забрана на кирилицата.

В добавка към това, коктейлът от фашисти, хитлеристи, радикали, хипер-националисти, ултраси и прочие политическа измет съвсем замъглява или убива картината на националния стремеж, който тепърва трябва да се формира.

Въпрос: Твърдите ли, че Украйна не е монолитна държава?

Отговор: Аз не съм сигурен, че тя вече е устойчива държава. Нейните лидери понякога стряскат приятелите си с решенията си… Но това не упълномощава никого да я парцелира и анексира по части, във флагрантен разрез с Хартата на ООН.

Въпрос (Л. Денов, 24 часа): Смятате ли, че т.нар. кримски процес може да продължи в посока някои източни рускоезични райони на Украйна?

Отговор: Това е, уви, съвсем вероятен сценарий.  Президентът Путин вече е формулирал ясни претенции към вътрешното законодателство на Украйна, които може да са мотив за следващи негови интервенции в разни нейни части.

Въпрос: Събитията в Крим не са ли огледално повторение на Косово, 15 години по-късно?

Отговор: За сравнение Крим-Косово няма никаква база!  Ама съвсем никаква, освен че и двете започват с К.

В Косово имахме национално малцинство, подложено на дългогодишен геноцид и физическо прогонване от обезумял диктатор, водил десетилетни вътрешни войни. В Крим нямаше нищо такова.

Акцията в Косово беше съгласувана акция на НАТО и ЕС, подкрепена от десетки държави от цял свят, докато в Крим имаме напълно едностранна акция на Русия, която прави „референдум“ на чужда територия с цел анексия.

Отделянето на Косово бе елемент от непредотвратимото разпадане на Югославия. То стана факт чак след мирното отделяне на Черна Гора и продължи поне едно цяло десетилетие (Атлантическият Клуб го бе предвидил още през 1998.)  Докато Крим беше отнет от независима Украйна, призната от Русия с договор от 1994, с едноседмичен блиц криг, дошъл като гръм от ясно небе за цял свят.

И накрая, американците не направиха Косово свой 51-ви щат, а с Крим се случи точно това – стана руски регион!

Да не забравяме, че с територията на Крим Русия завзема и ценна черноморска акватория, тоест не трябва да си правим илюзии за някаква благотворителност на цялата операция.

Впрочем, представете си Турция да обяви референдум за „аншлус“ на Кърджали или България – за завръщането на Западните покрайнини от Сърбия!  Това са абсурди, неприемливи в XXI век. Насилственото прекрояване на границите в Европа трябва веднъж завинаги да спре и да започнем да управляваме с общи усилия една обща Европа.

Но щом дирите историческа аналогия за Крим, най-близката, която се натрапва, е все пак Аншлусът на Австрия от Германия през 30-те, жалонирал пътя към Втората световна война.

Въпрос (Л. Денов, 24 часа): Защо Русия не анексира Приднестровието на Молдова след тамошния успешен „референдум“ от 2006 за присъединяване към Русия? Каква според Вас ще е реакцията на Румъния, ако Приднестровието повтори референдума от 2006 г. за присъединяване към Русия?

Отговор: Президентът Владимир Путин дава един много ясен знак на света.  Той казва: „Аз ще поема управлението на някоя от полагащите ми се територии тогава, когато аз пожелая, а не когато тя го поиска“. А реакцията на която и да е отделна страна на ЕС или НАТО – както показват Крим, Абхазия, Южна Осетия – няма да го стреснат или разколебаят.

Въпрос (Л. Денов, 24 часа): С какви впечатления останахте от посещението Ви в Приднестровието през 2004 г. като шеф на ОССЕ?

Отговор: Минали са само 10 години оттогава и ще запазя конфиденциалност за още известно време.

Въпрос: Защо Западът е толкова плах в реакциите си към Русия?

Отговор: Западът има огромни икономически интереси с Русия, които не иска да рискува. Великобритания, Германия и Франция са  лидери в това отношение. Нова Европа зависи от Русия, а Стара Европа печели от нея.

Затова в отношенията си към Русия Стара Европа е недалновидно егоистична: днешните й лидери сега си крият главите в пясъка и оставят сметките им да бъдат плащани от следващите европейски поколения.

Западът като цяло има дефицит от лидери, които да изработят и проведат единна политика към Русия.  Време е НАТО да отчете грешката си с неприемането на Грузия и да я поправи на предстоящата среща на върха на Алианса през септември.

Въпрос: А Русия има ли лидери?

Отговор: Русия има нещо повече от лидер – тя има собственик!  И той е много по-силен от който и да било днешен западен лидер.  Рейгън, Тачър, Кол и Митеран днес, уви, лисват в Запада. Както и Валенса, Хавел, Желев…  Ако Западът беше единен, щеше да е силен, както в легендата за снопа на хан Кубрат, но уви,  не е…

Въпрос (Л. Денов 24 часа): След като смятате, че Крим ще е руски, докато Путин е на власт, какво ще стане един ден, когато той все пак слезе от трона?

Отговор: Съветският Съюз просъществува от 1917 до 1991. След 7 десетилетия грешно управление, той се сгромоляса почти веднага след падането на Берлинската стена.  Защото беше зареден с вътрешни и външни напрежения, които го унищожиха.

Президентът Путин сега печели вътрешна популярност с цената на подобни адски машини, с които зарежда държавата си.  Но колкото повече са те на брой, толкова по-мощно те могат да избухнат след неизбежния край на неговата ера.

Въпрос: Как разчитате сигнала от еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер за отлагане на разговорите с Русия по проекта „Южен поток“  и как това ще рефлектира върху България?

Отговор: Руско-украинската криза има потенциала да нанесе огромни щети върху икономиката на ЕС. При това поне по три линии: директните отношения ЕС-Русия и ЕС-Украйна, както и косвено през отношенията Русия-Украйна, чието обтягане също ще рикошира върху ЕС.

Една война между Запада и Русия на санкции, контра-санкции и ре-контра санкции може да е продължителна и изтощителна и за двете страни.

Най-застрашени ще бъдат, разбира се, най-близките до конфликта европейски държави, сред които на челно място е България.

Енергетиката е една, но не единствена, от областите, вероятна жертва на напрежението в региона. Двупосочният експорт също е изложен на сериозен риск.

Специално за България, на риск е изложен туристическият бизнес с потока от руски туристи, част от които са емоционално мотивирани.  Затова е добре да се мисли превантивно.

Въпрос: Каква трябва да е позицията на България в тази криза?

Отговор: Нито България, нито друга членка на НАТО и ЕС може да си позволява индивидуална политика с Русия – тя би била губеща за всяка от нас. Единствено общата, ясна и непоколебима политика на Запада към президента Путин може да има успех.

България не може да бъде лидер на тази обща позиция. Тази функция е резервирана за Стара Европа.

Но страните от Нова Европа, България включително, имат дълг да съхранят чувствителността си към посегателствата върху демокрацията и световния ред и да уверят водещите съюзници, че са готови да платят цената за защита на евро-атлантическите ценности.

Демокрацията е луксозна придобивка, но който пести от нейната поддръжка, губи и демокрацията, и онова, което си мисли, че ще спечели в нейна замяна.

Въпрос: Кои са двата най- големи пропуска на Запада в политиката към Русия?

Отговор: Първият е лисата на обща политика към Русия. Енергийна, отбранителна, търговска, ценностна… Президентът Путин печели (макар и временно), защото знае какво иска, а Западът, губи защото няма общо искане, което е готов да отстоява.

И второто: Атлантическият Клуб предложи още през 2009 специални отношения НАТО-Китай, които да извадят Запада от руския монопол върху отношенията ни с Китай. Днешната криза просто показва, че сме били прави и далновидни.

Въпрос: Има ли нови примери от 2009 насам?

Отговор: Гласуването на 15те членки на Съвета за сигурност на ООН преди дни показа, че 13 члена бяха „против“ анексирането на Крим, Китай се „въздържа“, а Русия наложи едно тъжно и самотно „вето“ на резолюцията. Ако Китай имаше по-категорична позиция, вероятно президента Путин щеше да е по-консенсусен в действията си.

 
 

Wizz air започва полети от Варна до Тел Авив

| от CHR Aero |

Нискотарифната авиокомпания Wizz air обяви нова линия между Варна и Тел Авив, Израел.

Полетите ще стартират на 21 юли и ще се изпълняват 3 пъти седмично.

Airbus A320 на компанията ще излита от Варна в 12:50 ч. и ще каца в Тел Авив в 15:10 ч. Обратният полет е в 16:00 ч и каца във Варна в 18:30 ч. Цените на билетите започват от 49,99 лв. в едната посока.

С този полет дестинациите на Wizz от Варна стават общо 8.

Преди месец компанията обяви 5 нови дестинации, до които ще започне да лети от 21 юли – Дортмунд, Мюнхен, Ларнака, Милано и Айднховен. Те допълват съществуващите полети от Варна до София и Лондон.

 
 

Facebook тества инструмент за изобличаване на фалшиви новини

| от chronicle.bg |

След новината, че Германия има намерения да глобява Facebook за всяка фалшива новина, която се завърти в мрежата, от компанията явно са решили да се справят с проблема и в момента тестват филтър за фалшиви новини в Германия.

Политиците в Германия се опасяват, че разпространението на фалшиви новини може да се отрази на предстоящите наесен федерални избори.

Немците планират пътя, по който да вървят фалшивите новини така: когато системата за проверка на фактите на Facebook отчете една новина като фалшива, потребителите ще бъдат изпратени на Correctiv, неправителствена новинарска организация със седалище в Берлин. Ако даден елемент се счете за неверен, той ще бъде маркиран като „оспорван“, придружен от обосновка, а сайтът ще предупреждава потребителите, преди те да го споделят в социалната мрежа.

Освен това, т.нар. спорни елементи ще се показват по-малко в новинарския поток на социалната мрежа.

Източник: Financial Times

 
 

Рон Уизли в трейлъра на сериалa „Гепи“

| от chronicle.bg |

Култовият филм „Гепи“ на режисьора Гай Ричи, с Брад Пит и Джейсън Стейтъм, ще бъде адаптиран в сериал. Дистрибутор е сайтът Crackle.

Мнозина са скептични по въпроса дали филмът би могъл да стане на сериал и действително – новите актьори не са коравите мъже, които бихме очаквали.

В ролите ще видим Люк Паскуалино от „Скинс“ и „Снежен снаряд“, Ед Уестуик от „Клюкарката“ и… Рупърт Гринт, който разбира се играе Рон Уизли във филмите за Хари Потър. Сериалът има 10 епизода, създадени от Алекс Де Раков, който обещава да запази хумористичното настроение на оригиналния филм от началото на века.

Гринт играе Чарли, двадесет-и-нещо-годишен лидер на банда от малки натегачи. Можем да очакваме бус пълен със златни кюлчета, уговорени боксови мачове и неадекватна престрелка с мъж в халат на цветя.

Трейлърът ни дава достатъчно, за да се закачим, въпреки че по-радикалните фенове може и да не са доволни от променения актьорски колектив и сюжет.

Сериалът излиза на 16 март.

 

 

 
 

Фина механика

| от Бернд Войтал |

Новият брой на списание auto motor und sport Bulgaria е на пазара от тази седмица, а ние ви представяме една от историите в него.

Някой друг вероятно е щял да се радва на този частично реставриран и в движение Corvette C1, но новият му собственик Алфред Зимет от Кусел не се примирява, докато не го довежда до съвършенство.

Понякога той отива в своята работилницата в 7 часа сутринта и остава там до 23:00. В момента Алфред Зимет е пенсионер – но когато любителят реставратор си постави определена цел, той я преследва с невероятна отдаденост. Професията му никога не е била свързана пряко с автомобилите, но те винаги са играли важна роля в живота му. „Бях на десет години, когато се сдобих с първата си „кола“, малък модел на Adler“, разказва той. „Батерията й не работеше и сигурно съм изминал 1000 километра на двора, бутайки я“, забавлява се със спомените си днес 70-годишният Алфред.

Дворът определено бил голям, ако съдим от факта, че принадлежал на дядо му, който пък бил собственик на автобусна компания. Във фирмата му работели механици, тапицери и бояджии, за да обслужват и ремонтират автобусите. Зимет проявявал изключителен интерес към боядисването и притежавал невероятен талант към фини операции, като лепене на стикери и очертаване на линии с тънка четка.
Той използвал този си талант, за да печели пари, и още като студент вече успял да се сдобие с едно Porsche. Винаги изпитвал страст към специалните автомобили – нещо, за което немалка „вина“ имал неговият чичо. Базираният в Саарланд предприемач всъщност станал първият собственик на Facel Vega в Германия, един HK 500, последван по-късно от Facel II. Зимет и до днес си припомня със страхопочитание фамозния звук на този автомобил.

В наши дни той е добре известен сред любителите на Facel Vega, защото от 1994 г. купува различни модели на фирмата. От началото на тази година обаче Зимет решава да затвори главата с Facel и да се насочи към други марки. Като например Corvette и модела C1, защото много харесва версиите на това поколение. Особено привлекателни му се струват екземплярите от 1962 година, в която Corvette за първи път се оборудва с 5,4-литровия V8 мотор. Въпреки опитите да намери такъв в Щатите, в края на краищата щастието му се усмихва в родната Германия и той открива С1 в Хамбург. Предложеният за продаване екземпляр в червен цвят Roman Red е внесен през 1994 г. и е частично реставриран. Има множество дребни дефекти, но не липсват части и автомобилът е в движение. Зимет го купува и си поставя ясна цел: „Не исках автомобил за Concorso, а да бъде като цяло добър и в перфектно техническо състояние.“ Веднага се захваща за работа. Отначало сваля по-лесните за демонтиране части и вътрешното обзавеждане, после целият автомобил е обработен с ледоструйна машина, а от пластмасовата „кожа“ на Corvette е отделен термопластичният лак.

Рамата била в добро състояние

Зимет не демонтира двигателя, а само радиатора, карбуратора и някои периферни агрегати. Каросерията не е отделяна от рамата. Внимателната проверка на стабилната й конструкция, която винаги му прилича на парче от моста Голдън гейт, констатира само лека повърхностна ръжда. След премахването й последва обработка със защитен грунд и боя, а след това и грижлива консервация на кухините.
Пукнатините по каросерията бояджията репарира с карбонова паста, която би трябвало поне да затрудни образуването на нови пукнатини. След това пластмасовият корпус е боядисан по съвременна технология с близък до оригиналния цвят. Естествено, вратите, капаците за мотора и багажника, както и вратичката за резервоара, са отделно боядисани.

За разлика от каросерийната, необходимата монтьорска работа се оказва в доста по-ограничен обем. Любителят реставратор сменя всички износващи се елементи на ходовата част и понеже иска винаги да пътува сигурно с този Corvette, решава да замени и серийната еднокръгова спирачна система с барабанни спирачки с комплект за преоборудване с двукръгова спирачна уредба и предни дискови спирачки от американската фирма Ecler. Всичко монтира сам, като в рамките на обновлението сменя до един спирачните тръбопроводи и маркучи.
Двигателят вече е преминал през основен ремонт и е в добро здраве, както показва проверката. Зимет го разкрасява и решава да монтира карбуратор Rochester Quadrajet, произхождащ от същата епоха. Докато всичко започне да работи добре, му се налага да го разглоби и сглоби няколко пъти, а накрая вече „може да направи това и насън.“

Малки технически проблеми

За по-сигурно Алфред Зимет ремонтира основно цялата охладителна система и допълнително монтира на скрито място един дигитален термометър за охладителната течност, за да е информиран надеждно и навреме за евентуално прегряване на двигателя. След голямата сервизна сесия машината изглежда отново готова за работа, но малко след това стопанинът регистрира постоянно омасляваща се свещ на единия от цилиндрите. Причината става ясна едва по-късно – изпаднало или разхлабено уплътнение на стеблото на единия клапан. Открива го едва когато сваля капака на клапаните.

Междувременно в целия двигател се е напластила маслена каша, която Зимет отстранява с цялостна промивка. За да не демонтира цилиндровата глава заради новото уплътнение, той използва един трик. С едно специално устройство сгъва пружината на клапана и така успява да махне тарелката на пружината и половинките на конуса на клапана. А за да не падне клапанът в цилиндъра, вкарва в него въздух под налягане от осем бара. Това става възможно, като приспособява една стара свещ, чиято вътрешност премахва и заварява съединение за маркуча със сгъстен въздух.

Трън в окото на стремящия се към съвършенство Зимет е лошо напаснатата конзола с инструментите на арматурното табло. Той се заема да ремонтира цялата електрическа уредба, проверява всички детайли и ги напасва точно. А някои от покритите с лъскава черна боя пластмасови повърхности, които се оказват твърде чувствителни към механични повреди, облицова с черна кожа.
Кожа използва и за седалките, защото поръчаните от САЩ тапицерии се оказват не по мярка. Освен това серийните пружини в седалките направо го дразнят, поради което поръчва изработването на съвременна конструкция. Частите са направени от порест материал и покрити с кожа с оригинален дизайн. Всичко се получава едва от третия опит, защото по-рано двама кожари отказват да поемат поръчката поради здравословни причини.

Това е един от малкото кахъри по време на тази реставрация. Сега работилницата на Зимет е празна – той вече е хвърлил око на нов обект.

Реставрация
Chevrolet Corvette C1 от 1962 година

Място/година на покупка: Хамбург, 2015 г.

Състояние при покупката: Автомобилът втора ръка е изцяло комплектован и частично реставриран, по каросерията има пукнатини, интериорът е в посредствено състояние, свалящите се части показват следи от износване.

Предистория: Автомобилът е регистриран през 1962 година в Монтерей, Калифорния, и през 1994 г. е продаден в Германия, след това е преоборудван по европейски стандарти и по-късно е частично реставриран. После става предмет на размяна и бива обявен за продажба от един колекционер.

Обхват на реставрацията: Демонтаж на всички свалящи се елементи, като врати, капаци и части в салона; автомобилът е обработен с ледоструйка, термопластичният лак е свален, леките ръжди по рамата са почистени, каросерията е боядисано отново, рамата е обработена срещу корозия, износващите се елементи по ходовата част са сменени, вградена е двукръгова спирачна система с предни дискови спирачки, всички спирачни тръбопроводи и маркучи са сменени, моторът е оптично разкрасен, едно уплътнение на клапаните е сменено, охладителната система е проверена и ремонтирана, монтиран е нов карбуратор, проверени и ремонтирани са електрическата уредба и инструментите, монтирана е нова носеща конструкция на седалките и те са тапицирани с нова кожа, интериорът, стъклата и различни детайли са подновени, монтирани са джанти от C2.

Период на реставрация: от 2015 до 2016 година

Експертна подкрепа: www.corvetteamerica.com; www.ecklerscorvette.com; www.weindel.net; www.diemer-dalheimer.de; www.autosattler-altenglan.de

Разходи: прибл. 20 000 евро без цената на автомобила и собствения труд.

Технически данни

Мотор: Осемцилиндров V-образен (90 градуса), разположен надлъжно отпред, диаметър на цилиндър х ход на буталото 101,6 x 82,6 мм, работен обем 5354 см3, мощност 300 к.с. по SAE при 5000 об./мин, макс. въртящ момент 474 Нм при 2800 об./мин, два клапана на цилиндър, задвижвани от централен разпределителен вал с ангренажна верига, хидравлични повдигачи, повдигателни пръти и кобилици, колянов вал с пет основни лагера, четирикамерен карбуратор Carter.

Силово предаване: Двустепенен автоматик, задно предаване.

Каросерия и ходова част: Каросерия от усилени с фибростъкло полимери върху стоманена рама с кръстосани усилващи елементи, отпред независимо окачване с трапецовидни напречни носачи, винтови пружини, стабилизатор, отзад твърд мост, полуелиптични листови ресори, стабилизатор, хидравлични телескопични амортисьори, кормилно управление със сачмено-винтов механизъм, барабанни спирачки, колела 5.50 x 15, гуми 6.70-15.

Размери и тегло: Междуосие 2590 мм, дължина х широчина х височина 4490 x 1790 x 1320 мм, собствено тегло 1330 кг.

Динамични характеристики и разход:
Макс. скорост ок. 200 км/ч, 0–100 км/ч за 7,5 сек, разход на гориво ок. 16 л/100 км.

Актуалният януарски брой на списание auto motor und sport е посветен основно на автомобилната класика. В него ще откриете:

Съвременност:
BMW Серия 5 – Първи километри с новото издание на емблематичния за баварците модел.
BMW 7 срещу Porsche Panamera – Среща на Panamera 4S Diesel с четирилитров V8 битурбомотор и 750d xDrive, задвижван от трилитров редови „шестак“ с четири турбокомпресора.
Lexus LC – Lexus коронова своята моделна гама с купето LC – автомобил с екстравагантна външност и изненадващо класически характер.
Mazda 3 – След дискретно обновяване компактният модел на Mazda получи редица полезни подобрения.
Bentley Mulsanne Speed – Вълнуващ излет с едно произведение на автомобилното изкуство в една от неговите най-висши форми.

Класика:
BMW Group Classic и BMW 2002 tii – Нека се потопим в очарованието на историята на марката от Мюнхен.
Музеят на Mazda в Аугсбург – Семейство Фрай продава автомобили Mazda и ентусиазирано колекционира класически модели на марката.
Bentley 8 Litre – Представяме ви един от най-забележителните автомобили, до които сме се докосвали.
Audi A8, BMW 740i, Mercedes S 500 – Животът е твърде кратък, за да се возите на скучни автомобили. Затова побързайте и се почувствайте като в първа класа.
Datsun 280ZX, Ford Capri 2.8i, Porsche 924 – Porsche 924 има един проблем – не, два. Защото Datsun 280ZX и Ford Capri предлагат повече: повече цилиндри, повече работен обем, повече оборудване и повече изключителност.
VW 1302 LS Cabriolet – Ние от auto motor und sport правим тестове от 70 години. През това време не е имало друг автомобил, който да е оставил толкова ярко присъствие в редакцията ни като „костенурката“. Но идват времена, когато можем да измерим всичко отново. VW 1302 пак поема на тест.
Citroen 11CV, Peugeot 203, Simca Aronde – Те са на възраст между 57 и 62 години и въпреки това преодоляват с овации изпитанията на всекидневието.
Saab 96 V4 и Volvo PV 544 – Освен оригиналните форми на каросерията общо за тях е още едно качество – репутацията на надеждни и здрави машини.
Chevrolet Corvette C3, Iso Lele, Maserati Ghibli – Представяме ви три забележителни V8 купета.
Среща на три германски купета – Audi 100 Coupе S, Mercedes-Benz 250 CE, Opel Commodore 2500 S Coupе са три престижни модела от 70-те.
Chevrolet Corvette C1 – Разказ за това как един влюбен в автомобилната класика германец реставрира култов американски модел.
Суперавтомобилите на 70-те – Среща на Aston Martin Vantage, Ferrari 512 BBi и 911 Turbo 3.3.