Соломон Паси: Без разширяването на НАТО много страни щяха да имат съдбата на Крим

| от |

Без разширяването на НАТО от 12 на 28 членки редица зони от Балтийския регион, Балканите или Черно море можеше да имат съдбата на Крим, заяви в интервю за Аджерпрес бившият външен
министър Соломон Паси, който е основател и председател на Атлантическия клуб в България.

В интервюто, дадено по повод десетата годишнина от присъединяването на Румъния и България към НАТО заедно с други пет страни, Соломон Паси обяснява защо Косово не може да бъде смятано за прецедент за Крим, както и какви са основните предизвикателства пред НАТО в следващото десетилетие.

solomonpassy

„Разширяването на НАТО от 12 страни през 1949 г. до 28 страни през 2014 г. е колосалн геостратегическо развитие. Основните ефекти на глобално ниво са най-малко три:

1. Значително се разшири зоната, защитавана от класически интервенции. Редица държави от Балтийския регион, Балканите или Черно море можеше вече да имат съдбата на Крим;

2. Сигурността на останалата част от света отвъд границите на НАТО нарасна. Ако днес НАТО беше в границите от 1949 г., вероятно не само Крим, а цялата Украйна щеше да бъде анексирана;

3. Светът премина от поляризация и фрагментация към консолидация. Последният път, когато се гласува в Съвета за сигурност на ООН, Русия беше единствената, която гласува в своя полза, докато останалите 14 членки показаха категорично, че не приемат агресията като форма на общуване в 21 век“, посочи Соломон Паси.

Той отбеляза, че присъединяването към НАТО е било „решаващ катализатор“ за приемането на България и Румъния в Европейския съюз, а поканата за влизане в Северноатлантическия алианс от
2002 г. е решила до голяма степен проблемите с имиджа и доверието в двете страни. Според него занапред ЕС трябва да иска от бъдещите си членки преди това да са се присъединили към
НАТО.

„Румъния и България влязоха заедно в ООН, ОССЕ, НАТО и ЕС. Това не е краят на нашето сътрудничество, а напротив – едно ново и голямо начало“, подчерта още бившият първи дипломат на
България. Във връзка с кризата в Украйна Паси смята, че „Западът има слаби лидери“ и прогнозира, че „отношенията между ЕС и Русия ще станат още по-напрегнати“. „Президентът Путин няма никакво
намерение да ревизира позицията си, а Западът, поне засега, е много плах, много нерешителен и лишен от въображение в опитите си да го принуди. Ако Западът няма адекватна реакция, можем да
очакваме нови действия от страна на Путин, визиращи други части на Украйна, Приднестровието, както и перлата в мечтаната от него корона – Северния полюс“, посочва Паси.

На въпрос може ли случаят с Косово да бъде използван като прецедент за Крим, бившият външен министър заяви, че „единственото общо нещо между Крим и Косово е, че и двете започват в буквата К“. „В Косово светът трябваше да спаси от геноцид, унищожение и принудителна депортация един етнос, атакуван от един полудял диктатор, който поведе десетки балкански войни. В Крим нямаше нищо подобно. В Косово имаше намеса, подкрепена от НАТО, ЕС и десетки страни от цял свят,
докато в Крим имаме едностранна намеса на Русия без никаква международна подкрепа“, подчерта Паси.

На въпрос как би коментирал решението на ЕС да наложи санкции на сравнително малък брой представители на Русия, бившият външен министър посочва, че „тези санкции са половинчати
и символични“. „Общата политика на ЕС зависи от саможертвите, които са готови да направят Германия, Великобритания и Франция в отношенията си с Русия“, отбелязва той.

По думите му анексирането на Южна Осетия и Абхазия през 2008 г. не е променило на практика нищо в отношенията между НАТО и Русия, но Западът се е уплашил и не е поканил Грузия в НАТО. Ако
и след Крим се повтори същият сценарий, трябва да очакваме анексиране и на Приднестровието, посочи Паси. „Отхвърлянето на кандидатурата на Грузия в НАТО е грешка, за която плащаме сега“,
подчерта той. „Като цяло светът се развива правилно. Очаквам в този век да се изпълни предвиждането на Атлантическия клуб за установяване на електронна демокрация: идеално управление на държавите и планетата, базирано на математически модели и симулации вместо
избори. Точно като автопилота на самолетите. Знам, че изглежда утопия. Уверявам ви, че през 1990 г. много хора смятаха за утопия мечтата на Атлантическия клуб България да напусне Варшавския договор и да се присъедини към НАТО“, отбелязва в заключение Соломон Паси.

 
 

Рецепта за Агнес хапки

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Днес ви предлагаме рецептата й за Агнес хапки.

Нужни продукти:

за блата:

100 гр масло – на стайна температура
100 гр кокосова/кафява захар
50 гр смлени лешници
50 гр смлени бадеми
50 гр оризово брашно
3 белтъка
ванилия

за глазурата:

3 жълтъка
80гр кокосова/кафява захар
ванилия

За тази рецепта може да пробвате кокосовата захар, тъй като тя се разтваря по-бързо от кафявата.

Начин на приготвяне:

Разбивате маслото и захарта, докато получите пухкав, светъл на цвят крем.

Прибавяте към него ядките и брашното и разбърквате. Ще стане много гъсто.

В друг съд, с чисти и подсушени бъркалки на миксер, започвате да разбивате белтъците на сняг.

Бавно прибавете белтъците към тестото и разбъркайте внимателно.

Изсипете в намазнена силиконова форма и печете около 25 мин на 170 градуса.

Оставете да изстине и през това време направете глазурата.

Разбийте жълтъците със захарта и ванилията до получаване на много гъста и лепкава смес.

Изсипете върху блата и печете още около 5-10 мин на 150 градуса.

Оставете да изстине напълно и след това нарежете на малки квадратчета.

рецепти, агнес хапки

 
 

Имате още една седмица

| от |

„Имате още една седмица“. С тази реплика Румен Радев се опита да засегне част от депутатите. И успя. Седмица по-късно обаче това изречение се връща като бумеранг към него. „Г-н президент, имате още една седмица“.

Президентските пълномощия може и да не са големи, но президентът Радев има една седмица, преди да ги поеме в най-пълния им смисъл по Конституция, назначавайки служебен кабинет.

Тази работа можеше и вече да е свършена, а очакванията успокоени, ако новият президент беше приел предложението на Росен Плевнелиев за съставяне на общ служебен кабинет. Но макар и самият той още да не е политик, Радев-президент е чисто политически продукт. Затова и логично, той избра да приеме реториката на съветниците си от „Позитано“ 20 вместо обществената потребност от разумен консенсус.

Румен Радев има време да обмисли чии съвети ще следва в следващите 5 години, но първите впечатления са особено важни.

Изборът на президентската администрация е трудна задача, още повече за дебютант в политиката. Видяхме го и при Плевнелиев, чиято липса на експертиза и то не толкова негова лична, колкото институционална, беше най-слабото му място в целия мандат.

Паралелното съставяне на служебно правителство прави задачата на Радев още по-трудна. Ако първото е почти приключило, за второто той има още една седмица.

Основното предизвикателство пред Радев ще трябва да е институционалното разграничаване от БСП. Не само заради онази част от гласовете, които просто бяха протестен вот срещу ГЕРБ, а основно заради риска да стане жертва на собствените си създатели. Както се знае „Революцията изяжда децата си“.

Партията-майка ще се изкуши да използва победата на Радев за своя бъдещ електорален успех на приближаващите избори, което е прекалена ниска миза за началото на мандата на един президент.

Подборът на министрите е ще е първата голяма разделителна линия, която ще не ще, ще трябва да прокара Радев – тези, които искат, няма да се харесат на обществото, останалите най-вероятно ще откажат. За половината от гражданите кабинетът ще е прекалено близък до БСП, за другата половина – прекалено далеч от социалистите.

И номинацията за нов български комисар тропа на вратата. Мантрата „жена от Източна Европа“ е ясна, но която и да е тя, ще предизвика вълна от недоволство особено след като споменът за двуглавата ламя Бокова-Георгиева е толкова пресен. Радев веднъж вече излезе с позиция номинацията на следващият комисар да е плод на следващото редовно правителство, но няма гаранция, че обстоятелствата няма да се променят.

Депутатите оставиха и кипящия казан, наречен „Референдума на Слави“. Президентът нищо не може да направи, но недоволството си е недоволство. А и ако трябва да сме честни бащата на референдумите в българската политика не се казва Слави, а Георги Първанов.

Радев скоро ще разбере, че когато се опиташ да се харесаш на всички, получаваш удари от всички страни.

Високите очаквания в избирателите са нож с две остриета. Печелят избори, но бързо губят доверие. Утре част от избирателите на Радев ще разберат, че той можете да им вдигнете пенсиите, че не може да спре корупцията, че няма как да направи правосъдието или здравеопазването по-справедливи. Не може да свалите цените на бензина, нито да върне България на три морета.

Предимството на всеки следващ президент е, че може да се учи от грешките на предшествениците си и да не ги повтаря – Боянските ливади на д-р Желев, „Иване, кажи си“ на Петър Стоянов, международната изолация на Първанов, и вътрешната на Плевнелиев.

Колкото до медийната любов, тя е ден до пладне и две обществени поръчки. А и доброжелателите често са по-вредни от враговете – ако не вярвате, прочете прясната биография на ген. Радев.

 
 

Трейлър за втория сезон на новия „Voltron“

| от chronicle.bg |

Хайде малко носталгия.

Netflix и DreamWorks Animation обявиха премиерната дата на „Voltron Legendary Defender“. Всички серии от втория сезон излизат на 20 януари тази година.

DreamWorks Animation пресъздават легендарния анимационен сериал за онлайн дистрибутора Netflix. Продуценти на класическото и любимо на милиони предаване са Жаким Дос Сантос и Лорън Монтгомъри – и двамата от „Легендата за Кора“.

Ролите ще се озвучават от: Кимбърли Брукс като принцеса Алура, Рийс Дарби като Коран, Джош Кийтън като Широ и черния лъв, Тайлър Лабайн като Хънк и жълтия лъв, Джереми Шада като Ланс и синия лъв, Бекс Тайлър-Клаус като Пич и зеления лъв и Стивън Юн като Кейт и червения лъв.

Оригиналното „детско“ дебютира в САЩ през 1984 и става поп-културен феномен. През 1986 година излиза Voltron: Fleet of Doom. Следват два неуспешни опита сериалът да бъде възобновен – през 1998 и 2011.

 

 
 

Усмихващите инструкции за безопасен полет – Част 1: Qantas

| от chronicle.bg |

Инструктажът за безопасност преди полет често е досаден за пътниците. Много авиокомпании се опитват да разчупят рутинната процедура със свежи включвания и различни идеи, за да задържат вниманието на пътниците. Такова е и видеото на австралийците от Qantas.

Превозвачът пуска клипа през февруари 2016 г. и представя далечна Австралия като едно уникално място за посещение.

Приятелски настроени жители на Долната Земя и зашеметяващи гледки са част от демонстарациите за безопасност: