Смъртта на една държава

| от |

Случващото се в Ирак е всъщност закономерно историческо развитие. Тази държава, обитавана от три много различни народностни групи, се ражда по изкуствен път. И сега страда заради греховете на създателите си, пише Дойче веле.

Ирак е изкуствено създадена държава, чиито граници са прокарани в съответствие с интересите на победителите в Първата световна война. Алчността по отношение на нефтените залежи се оказва по-силна от първоначалните споразумения за подялбата на Османската империя. Тайният договор Сайкс-Пико, сключен между Лондон и Париж през 1916 година, предоставя Мосул на французите. Но само година по-късно британците успяват да сложат ръка на Мосул и неговите петролни находища. За сметка на това Франция получава повече права в Сирия и Ливан. „Това е приказно, надхвърля и най-смелите ни мечти“, казва за нефта Уинстън Чърчил. Той има предвид иранския нефт, но тясната връзка между нефта и властта важи в същата степен и за Ирак и Персийския залив.

Центробежните сили в новия Ирак, скроен от британците, са силни още от самото начало. През 20-те години лоялността на кюрдските племена на север се „гарантира“ чрез въздушни нападения, извършвани от британските военновъздушни сили. Чърчил дори тихомълком се чуди, че не е бил използван и отровен газ. Това е първият път, в който се предприемат въздушни нападения срещу иракското население. В продължение на десетилетия кюрдите организират въстания срещу централното правителство в Багдад. И чак по време на режима на Саддам Хюсеин срещу тях е използван и отровен газ.

Много военни се съмняват, че в наши дни добре въоръжените терористични групировки на организацията „Ислямска държава“ биха могли да бъдат прогонени чрез въздушни удари. Техният самопровъзгласил се халиф Ибрахим обяви границите между ислямските държави за отменени. Но неговият подход отблъсква мнозинството вярващи от идеята за единство на всички правоверни и ликвидиране на всички еретици.

Ако не успее да достигне до Ербил и Багдад, Ибрахим ще се отправи най-вероятно към други цели – например Алепо и по-нататъшния сирийски север, както и Ливан с акцент върху Триполи. В най-отдалечената южна част на иракските кюрдски области бойците на Ибрахим вече са доближили град Ханакин – граничния преход на основния маршрут от Багдад до Техеран.

Опустошени земи

Дестабилизацията на Ирак започна през 1990 година с опита на Саддам Хюсеин да анексира Кувейт. Това доведе до катастрофа. Тогавашният американски президент Джордж Буш-старши беше наясно, че Ирак може да бъде управляван само от Саддам или от някого като него. За разлика от сина си, той не изпрати войските си чак до Багдад.

Пораженията, нанесени от американската нападателна война при управлението на Джордж Буш-младши през 2003 и продължилата осем години окупация, са трайни. По време на тази фаза от гражданската война бяха убити най-малко 300 000 иракчани. Инфраструктурата бе разрушена, приходите от петрола бяха пропиляни. И никаква хуманитарна акция на Съединените щати, никакво хвърляне на храна и вода от въздуха не може да заличи нанесените физически и психически опустошения.

Бъдещето на Ирак е мрачно. Няма никаква сигурност, че ако избягва грешките, допуснати при управлението на премиера Нури ал-Малики, новото правителство ще може да спаси държавата в сегашната ѝ форма. Раните, които управлението на шиита ал-Малики нанесе на самочувствието на сунитите, трудно биха могли да зараснат. Гражданската война и терорът прогониха най-малко 4 милиона иракчани от родината им. Ако някога сунитите в Багдад са били 45 процента, сега са само пет.

Съседен Иран, който в продължение на осем години бе във война с Ирак, оказваше до последно подкрепа на ал-Малики. Но и новият премиер в Багдад може да разчита на правителството в Техеран. Иран не иска хаос – това първо, и второ – не иска независим Кюрдистан. Турците са единствените, които междувременно приемат тази перспектива.

Буре с барут

В исторически план Ирак винаги е бил просто пейзаж. Държава на име Ирак никога не е съществувала – тя се ражда едва след намесата на западните „акушери“. Днес границите на Ирак не са застрашени нито от съседите му, нито пък от някоя световна сила – раздорът бушува отвътре.

Ако на новия премиер не му се удаде да удържи различните народностни групи – шиити, сунити и кюрди – и да постигне баланс между тях, Ирак ще си остане буре с барут. А това го превръща в изключително благодатна почва за радикални организации като „Ислямска държава“. Ако стремежът е държавата Ирак да бъде запазена в сегашната ѝ форма, шиитите трябва да направят отстъпки пред останалите народностни групи и да се съгласят на разделение на властта.

 
 

Женските неща, които мъжете искат

| от chronicle.bg |

Да бъдеш възприет като „нежен“, „женствен“ или „чувствителен“, когато си мъж, е върховна обида, ругатня и унижение. Преди няколко дни потребител в сайта Reddit задава уместния въпрос: „Мъже, какво „женско“ нещо бихте правили, ако никой нямаше да ви съди?“ И се оказва, че въпросът има много отговори.

Някои мъже казват, че би им било приятно те да са „малката лъжичка“, когато спят с приятелките си (има се предвид позата, в която и двамата сте легнали на една страна и единият е гушнал другия – гушнатият е „малката лъжичка“, а гушкащият – „голямата“).

Друг от отговорилите казва: „Ако нямах пенис, щях да нося клинове.“

Прави впечатление, че много от мъжете са объркани по въпроса със срамното си окосмение – хем искат да го махнат, хем се тревожат дали няма да им се подиграват. Същевременно други са сигурни какво ще правят: „Ще си счупя ръцете от плетене, братле“

Никой не споменава цветните коктейли в чаша за Мартини със захар по ръба, но… да, цветните коктейли.

Много от марките се възползват от крехката мъжественост на някои хора, за да брандират продуктите си така, че те да вдъхват сила и увереност.

 

This absolutely necessary product:

„Забравих, че мъжете и жените имат различен вид зъби“

 
 

adidas представи новите PureBoost

| от chronicle.bg |

adidas Running представи новите обувки adidas PureBOOST. Те са вдъхновени от бегачи и са създадени за бегачи.

PureBOOST има по-висока пета и прогресивно изваяна средна част на подметката BOOST, с по-широка предна част за оптимална опора по време на бягане при завой – перфектна за тичане в градска среда. Външната част на подметката също е проектирана, за да отговори на специфичните изисквания за бягане в града, с гума разположена в средната част на подметката за допълнителна стабилност и защита. Проектираната като еластична мрежа, външна част на подметката, осигурява превъзходно сцепление като в същото време позволява на стъпалото да си взаимодейства хармонично със средната част на подметката изработена от пяната BOOST.

DSCF9442_LR

Новата текстилна горна част е изключително адаптивна и влиза в синхрон с походката на бегача. Новата конструкция на двойно обгръщащия стъпалото език, осигурява подкрепа, но също така позволява на крака да се движи в хармония с горната част на обувката.

За разработването на продукти за бягане, adidas използва нашия научно-изследователски екип, който използва системата за тестване на продукти ARAMIS – технология за проследяване на движението, която позволява детайлен анализ на движението на тялото. Всичко това ни вдъхнови да проектираме обувка за бягане в града, отличаваща се с елементи, адаптиращи се към различните предизвикателства.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.