Смъртоносният вирус Ебола

Ебола е един от най-опасните вируси, известни досега. Заразяването с него в повечето случаи завършва смъртоносно. Ваксина или лекарство срещу вируса няма. Сегашната епидемия се смята за една от най-тежките до момента, пише Дойче веле.

В 90 процента от случаите остро заразното заболяване, известно като еболова хеморагична треска, завършва със смърт. Разпространено е предимно в тропическите джунгли на Централна Африка и Югоизточна Азия и е описано научно през 1976 година. В момента епидемията се разпространява най-вече в селските региони на Централна и Западна Африка, в Демократична Република Конго, Судан, Габун, Гвинея, Сиера Леоне и Либерия. От избухването на сегашната епидемия насам вследствие на зараза с вируса са починали близо 700 души.

Как се разпростарява вирусът

Вирусът на Ебола е един от най-смъртоносните, известни досега. Състои се от рибонуклеинова киселина (РНК) и e в състояние да се размножава в почти всички видове клетки на организма. Заразата се предава от човек на човек чрез телесните секрети, включително чрез потта и слюнката. В рамките на много кратко време вирусът причинява различни тежки симптоми на еболовата треска. Заразените с вируса развиват висока температура, главоболие, обща отпадналост, мускулни и ставни болки. С вируса могат да се заразят хора, които участват в погребения на починали от Ебола и не се съобразяват с предупрежденията на медиците и се докосват до трупа. Преносители на вируса могат да бъдат и животни. Човек може де се зарази от маймуни, а най-вече от прилепите, за които се смята, че са основният вирусоносител.

Оплаквания и симптоми

Инкубационният период трае между 2 и 21 дена. Освен вече изброените симптоми, заразените с вируса на Ебола нямат апетит, страдат от разстройство и повръщане. Вирусът уврежда и кръвосъсирването и води до вътрешни кръвоизливи, увреждане на тъканите, хеморогичен шок и най-често до смърт. Най-често засегнатите органи са стомашно-чревният тракт, далакът и белите дробове.

Терапия?

Срещу вируса на Ебола няма ваксина. Веднъж попаднал в организма, той не може да бъде лекуван и с медикаменти. Все още няма терапия срещу смъртоносния вирус. Единствената възможност си остават превантивните мерки – подобряване на хигиенните условия в болниците, носенето на предпазни ръкавици и карантината. За първи път вирусът е открит и описан в Демократична Република Конго през 1976 година. Наречен е на река Ебола, където през същата година от еболова треска се разболяват над 300 души. Оттогава насам Световната здравна организация (WHO) е регистрирала 15 епидемии Ебола в африканските държави. От вируса са починали над 1 300 души. Сегашната епидемия в Западна Африка обаче надхвърля всички опасения.