Смъртта по българските граници

| от |

България е била любима туристическа цел за много граждани на ГДР. Не само заради природните й красоти, а и заради границите й с Гърция и Турция. Заблудата, че там не е така опасно, праща на смърт хиляди източногерманци, предава Дойче веле.

Твърде малко се знае за източногерманците, загинали по границите на България в опит за бягство на Запад. Германските журналисти Паул Туцек и Дитер Розер започват свое разследване по този въпрос преди около година и половина. Te искали да заснемат телевизионен репортаж за съдбата на бегълците, опитали се да преодолеят българо-гръцката граница. Работата по филма ги среща с бивш граничен служител, който им показал едно злокобно място: дърво, на което под формата на кръст били заковани човешки кости: „Това са останките от граждани на ГДР, които са правили опит да бягат“, казал бившият граничар. Бегълците обикновено били застрелвани, а телата им заравяни в гората или просто оставяни за храна на дивите животни. Граничарите заковали човешките кости на едно дърво като символично предупреждение към онези, които все още се опитват да бягат.

Геройство или престъпление?

Не се знае точният брой на източногерманските граждани, опитали се да бягат през българската граница. Според изследване, публикувано от германската фондация „Конрад-Аденауер“, между август 1961 и ноември 1989 година е имало между 3 000 и 4 000 опита за бягство. Бегълците най-често са били млади хора на възраст между 20 и 30 години от големите градове като Източен Берлин, Лайпциг и Дрезден. Само около 10% от тях са идвали с подправени паспорти. Най-много опити за бягство е имало по границата с Гърция. Едва 30% са от източногерманците се правили опит да преминават през границата с Турция или с бивша Югославия.

Двамата германски журналисти разговярали с редица бивши служители на гранични войски в България, които без капка покаяние си признавали пред камерата, че са убивали бегълци от ГДР. „В Германия би било немислимо бивши граничари да говорят така открито за извършените от тях деяния“, казва Паул Туцек и обяснява този факт така: „В България миналото все още не е осмислено. През 1990 година просто беше теглена черта и оттогава насам не се говори много-много за миналото.“ По думите на германския журналист много от интервюираните гранични служители и след промените в България са си останали офицери – и то във време, в което България вече е членувала в НАТО и ЕС.

„Тези хора ни обясниха, че преди падането на стената просто са защитавали родината си. За мен обаче тези думи звучаха като оправдание. По онова време да застреляш беглец е било геройство, а граничните служители, които са убивали хора, са били награждавани с ръчен часовник, нов костюм или пет дни отпуск. Научихме обаче, че е имало и случаи, в които някои от граничарите е трябвало да бъдат премествани на друга работа, защото не издържали на психическото натоварване“, разказва Паул Туцек.

По онова време за българските гранични войски е имало ясни правила как да се действа в случай, че има нарушител на границата: „По правило винаги е трябвало да се даде предупредителен изстрел преди да се стреля „на месо“, но дори и в случаите, когато беглецът е бил застрелван без предупреждение, граничарите не са били подвеждани под отговорност“, казва германският журналист.

Подценен риск

Въпреки че първите опити за бягство на граждани от ГДР през България са били правени веднага след издигането на Берлинската стена, източногерманската Държавна сигурност обръща по-сериозно внимание на проблема едва в средата на 60-те години. Бегълците през България в един момент се превръщат в толкова сериозен проблем за ГДР, че страната сключва специален договор за съдействие със София. В него се споменава, че двете страни трябва взаимно да се подкрепят, за да противодействат на вълната от бегълци от ГДР.

„Онези, които не са били разстрелвани направо на граничната бразда, са били арестувани и отвеждани в София, откъдето ги поемал човек на ЩАЗИ. След това бегълците са били осъждани в Източна Германия и изпращани в затвор. В много от случаите впоследствие затворниците са били „откупувани“ срещу солидни суми от ФРГ“, обяснява Паул Туцек.

Малцина източногерманци са можели да си представят каква опасност ги грози по пътя към бленуваната свобода на
Запад. Мнозина са имали невярната представа, че контролът по границите на България и останалите балкански държави не е толкова строг, колкото другаде. Истината обаче е, че още в началото на 50-те години България изгражда гранични съоръжения, които за времето си са били доста модерни. Освен това навсякъде по границата е имало скрити мини. Разследването на Паул Туцек сочи, че само около 7% от източногерманците са успели да избягат през границата на България. Всички останали са били арестувани или убити на място.

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

Риана: от „Pon de Replay“ до „Sledgehammer“

| от chronicle.bg |

Да пишем за Риана не е твърде смислено. Тя трябва да се гледа и да се слуша. По случай нейния рожден ден сме подготвили галерия с нейни снимки, на които „барбадоската перла“ е неустоима. И няколко клипа, които никога не ни омръзва да гледаме.

Но все пак, преди да се посветите на визуално попиване на чара на Риана, разберете малко за нея.

Риана е родена на днешния ден в Сейнт Майкъл, Барбадос. Баща й е от Барбадос, а майка й от Гвиана. Има двама по-малки братя. Повратен момент в живота на Риана е семейната визита на продуцента Ивън Роджърс, който забелязва таланта й. Ивън й помага да запише демо материал заедно с Карл Стъркен. Пак под негово ръководство, когато е на 16 години Риана се премества в САЩ, за да преследва музикалната си кариера и по-късно подписва с компанията Def Jam, чийто управител тогава е Джей Зи. В резултат на това на 21 години тя вече има 4 издадени албума.

През 2005 г. Риана издава своя дебютен албум „Music Of The Sun“, който се изкачва до топ 10 в класацията „Билборд 200“ и включва хит сингъла „Pon De Replay“, който достига топ 5 в „Билборд горещите 100″.

По-малко от година по-късно, тя издава втория си студиен албум, „A Girl Like Me“ (2006), който попада сред петте най-добри албуми в САЩ. Издава и първия си хит достигнал номер 1 в „Билборд Горещите 100″  – „SOS“. В топ 10 на класацията я изпращат и песните „Unfaithful“ и „Break It Off“.

През 2007 г. третият студиен албум на Риана – „Good Girl Gone Bad“ (2007), е номер 2 в „Билборд 200“, като включва пет от десетте най-големи хитове, включително три хит сингли в САЩ – „Umbrella“, „Take a Bow“, „Disturbia“, както и „Don’t stop the music“.

Албумът е номиниран за девет награди Грами, а освен че печели наградата за най-добра рап/суинг песен, песента Umbrella, в която участва и Джей-Зи се превръща в световен хит. Четвъртият ѝ студиен албум, „Rated R“ е издаден през ноември 2009 г. и достига номер четири на „Билборд 200“. Първите три сингъла „Russian Roulette“, „Hard“ и „Rude Boy“ достигат топ десет на „Билборд Горещите 100“, като „Rude Boy“ става номер 1.

Риана е печелила много награди, включително Грами, People’s choice awards, Teen Choice Awards, NRJ Awards, „Най-добър нов изпълнител“ в музикалните награди на MTV през 2006, „Най-добър международен изпълнител на MuchMusic“ наградите през 2006 както и няколко отличия от Световните музикални награди (2007) – за най-добре продаваната поп изпълнителка в света, и от Американските музикални награди (2008) – за любим Soul/ R & B изпълнител и любима поп/рок изпълнителка. Тя служи като един от почетните посланици на културата на Барбадос.

През януари 2010 г., Риана получава две награди „Грами“ за 2009 г. заедно с Джей-Зи и Кени Уест за „Run This Town“, с което общия брой спечелени Грами стават три.

Толкова с биографичните данни. В галерията горе ви чакат обещаните снимки.

 
 

Рецепта за рулца от тиквички

| от Росица Гърджелийска |

Това е вкусна рецепта, подходяща както за вегетарианци, така и за месоядни. Причината – можете да добавите месо по желание. В противен случай може да се насладите на вкусотия, подходяща за по-топлото време. Неин автор е Росица Гърджелийска.

ТЯ работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нужните продукти за рулцата от тиквички: 

3 тиквички
1 голяма глава лук
250 гр гъби
250 гр доматена пасата
15 чери домати
чубрица
магданоз
1 ч.ч. настърган пармезан
сол и пипер
3 лъжици олио от гроздови семки

DSCN8100

Начин на приготвяне:

Нарежете тиквичките на дължина на тънки ленти, посолете ги обилно и ги оставете да се изцеждат около 30 минути.

През това време нарежете на ситно лука и гъбите, сложете ги в тиган с олиото и ги гответе, докато омекнат.

Добавете към тях доматената пасата и чери доматите и продължете да готвите, докато се сгъсти.

Добавете чубрицата, магданоза и сол и пипер на вкус.

Попийте лентите от тиквички с кухненска хартия, завийте ги в рулца и ги подредете в тавичка за печене.

Във всяко рулце сложете малко от соса и остатъка намажете отгоре. Поръсете с пармезан, хвърлете във фурната и изпечете до златисто.

Сервирайте горещо и накарайте всички да ахнат във възторг. (Разбира се, ако сте неудържимо месоядни, не се страхувайте да добавите бекон или малко телешка кайма)

DSCN8105

 
 

Саундтракът към „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави Топ 200 на „Билборд“

| от chronicle.bg |

Саундтракът към квазиеротичната лента „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави престижната класация Топ 200 на „Билборд“ за албуми, съобщи сайтът на изданието.

По данни на Нилсен Мюзик от тавата, включваща изпълнения на Тейлър Суифт и Зейн Малик, Сия, Холзи, Ник Джонас и Ники Минаж, през първата седмица от излизането й на музикалния пазар са продадени 123 000 албумни единици.

Саундтрак не е оглавявал класацията на „Билборд“ за албуми от август миналата година, когато музиката към комиксовата лента „Отряд самоубийци“ се позиционира на върха и запази първенството в продължение на две седмици, припомня изданието.

Второ място в албумния чарт на „Билборд“ заема певецът Бруно Марс с 66 000 продадени единици от тавата „24K Magic“. Първенецът от миналата седмица, рапърът Биг Шон, е отстъпил на трета позиция с 62 000 продадени единици от албума „I Decided“.

Челната петица в класацията Топ 200 на „Билборд“ за албуми се допълва от хип-хоп триото „Мигос“ с тавата „Culture“ и ритъм енд блус певеца Уикенд със „Starboy“.

Източник: БТА