Смъртоносна захапка или защо е време за наказания

| от | |

Константин Вълков, Дарик радио

Неконтролируемите изблици на ярост разкриват най-тъмната част на човешката природа. Когато във вторник вечер Луис Суарес захапа италианския защитник Киелини, почти всеки жител на планетата изказа мнение по въпроса. От свирепа ярост до обикновена лудост, споровете за причините и последствията още продължават. Нещо се случва в главата на Суарес, за да бъде подтикван вече няколко пъти да действа като вампир, но въпреки това той продължава да бъде магьосник на терена. 

pa-suarez18148788

Суарес отнесе и сурово наказание. Сега пак трябва да се учи да сдържа нервите си, което ще бъде трудно. Не му е за първи път.

Но обърнете внимание на цикъла шедьовър – глупава постъпка – наказание – шедьовър.

Уругваецът е страхотен футболист, получава 200 000 паунда седмично, бележи голове. Родината му се гордее с него, феновете го обичат. Неговият си изблик на лудост, като на всеки гений, са свирепите захапки. Заради тях получава свирепи наказания. Но футболната му магия продължава да работи. Шедьовър – наказание – шедьовър.

Успешните неща на този свят са устроени така и затова работят така добре. Желанието му да вкарва голове е по-силно от желанието му да захапва противникови играчи. Но едното няма как да съществува без другото.

Когато в някои държави, особено тези, които успяха да преминат първата фаза на световното в Бразилия, коментират головете на Суарес и наказанието на Суарес, човек остава с впечатлението, че дълбочината и акцентът на коментарите са различни от останалите. Повечето от тези държави действат по един основен принцип – гениалността се ражда,  когато има определени правила и наказания за неспазването им. Правилата може и да идват от най-бедна и разюздана фавела в Бразилия или от свръхпунктуална част на Германия, но тъкмо тия правила на хората помагат на самите хора да не се самобичуват и самоунищожават. В повечето случаи правилата за оцеляване датират от стотици години. И се спазват.

Дори в най-бедните места, по които съм бил, съм се възхищавал на човешкото съобразяване с природата, датиращо от толкова години. Човешкото съобразяване с природата винаги е по-силно от алчността. Едни изграждат каменни стени, други – отводнителни системи, трети строят къщите си по определен начин, четвърти, пети… или едни други, в България, обичат да действат наопаки, с онова тайно и патентовано българско поведение на намигване срещу законите, правилата и институциите. И властите са късогледи за запушеното дере във Варна, за зловредните банкови слухове, за всичко…

Това е смъртоносна захапка. За разлика от онази на Суарес, тук няма нищо хубаво, няма брилянтен играч, няма сурово наказание.

Тук има стискане на зъби да мине бурята, а после точене на зъби за още някое заобикаляне на правилата.

Стана дума за футбол в началото, нека да завършим с футбол. Сигурно ви е направило впечатление, че преди всеки мач бразилският тим продължава да пее химна след края на музиката. Някои казват, че идеята е на Марсело – онзи дето си вкара автогол. В съблекалнята насъскал играчите да продължат да пеят акапелно, за да ги чуят феновете. За един миг целият стадион притихва.

Стадион в Бразилия е притихвал и когато Бразилия губи, всички там помнят финала от 1950 г., когато Уругвай бие на „Маракана” и на трибуните настава пълна тишина. Нито един от зрителите не подкрепя отбора тогава. Тишината смазала играчите психически. Така ще бъде и тази година – ако спечелят, Неймар и компания ще бъдат носени на ръце. Ако загубят, тежко им.

Така е с големите нации. Няма половинчати неща.

Помислете над това. Дано идващата есен бъде по-мъдра. Време е за наказания, за да могат след това да дойдат и добрите примери и постижения, които нямат нужда от наказания.

Хубаво лято.

 
 

Българският сателит BulgariaSat-1 се подготвя за излитане в космоса

| от chronicle.bg |

Първият български геостационарен комуникационен сателит BulgariaSat-1 приключи успешно всички основни процедури по монтажа и тестването от компанията Space Systems/Loral (SSL) в Пало Алто, Калифорния. В момента се извършва подготовка за транспортирането на сателита до площадката за изстрелване в Кейп Канаверал, съобщиха от компанията България Сат, цитирани от БТА.

Когато бъде изстрелян, сателитът ще бъде позициониран в орбита на 36 000 км над Земята, осигурявайки директно до домовете телевизионни и комуникационни услуги на Балканите и в други европейски региони.

Преди да започнат подготовката по транспортирането, инженерите на SSL и България Сат са направили финални проверки на BulgariaSat-1, включително тест, предназначен да симулира разгръщането на слънчевите панели на сателита в среда с нулева гравитация, финална интеграция и проверка на антените на сателита, както и няколко други важни теста, които гарантират, че сателитът ще работи безупречно през предвидения полезен живот.

За целите на транспортирането до стартовата площадка в Кейп Канаверал, Флорида, сателитът ще бъде опакован в специален контейнер, в контролирана среда, който гарантира, че въздухът около него е свободен от частици и че температурата и влажността вътре в контейнера са регулирани.

Когато сателитът пристигне на стартовата площадка, екипите на SSL, SpaceX и България Сат ще работят заедно, за да го интегрират към ракетата-носител Falcon 9 на компанията SpaceX, и да го заредят с гориво.

След като бъде изстрелян от ракетата носител Falcon 9 до геостационарната трансферна орбита, сателитът ще използва своите двигатели, за да достигне до Българската позиция на геостационарната орбита. В рамките на 30 дни след изстрелването, сателитът ще е в оперативна готовност да излъчва голям брой и с високо качество ТВ програми за крайните потребители, информират от компанията.

 
 

Сериалът „Досиетата Х“ се завръща

| от chronicle.bg, по БТА |

Агентите Мълдър и Скъли ще продължат да търсят истината в новите серии на научнофантастичната продукция „Досиетата хикс“ на телевизия „Фокс“.

Сериалът ще се завърне на екрана през есента с 10 нови епизода. Те ще покажат агентите от ФБР Фокс Мълдър (Дейвид Духовни) и Дейна Скъли (Джилиън Андерсън), които разследват случаи на необясними и често извънземни прояви.

Сезоните, които излязоха между 1993 г. и 2002 г., бяха подновени с шест епизода миналата година. В тях Мълдър и Скъли се събраха отново, за да тръгнат по следите на правителствени прикрития, чудовища, мистериозни обекти в небето и техния син Уилям. Те успяха да привлекат близо 16 милиона зрители, според данни на „Туенти фърст сенчъри фокс“.

Създателят на култовия сериал Крис Картър каза пред Ройтерс миналата година, че „Досиетата Х“ са придобили дори по-голямо значение в настоящия век, където конспиративните теории все още са широко разпространени в интернет и НЛО озадачават хората.

 
 

Съботна рецепта за еклери

| от chronicle.bg |

Ще ви прозвучи трудно… ще се изплашите… Но всъщност пареното тесто не се прави толкова трудно. Дори и да е без глутен. Както казва Роси – възможно е, а магията се намира в кухнята.

Всяка седмица Росица Гърджелийска ни предлага от своите рецепти за вкусотии, направени по нестандартен начин.

Роси работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога й www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето нейната рецепта за безглутенови еклери: 

Нужни продукти:

125 мл вода
125 мл пълномаслено мляко
110 гр масло
140 гр безглутеново брашно – комбинация картофено, тапиока и оризово
1 с.л. кафява захар
1/2 ч.л. сол
4-5 яйца
4 какаови зърна – обелени и счукани

Предложение за крем:

300 гр маскарпоне
1 с.л. кисело мляко
2/3 ч.ч. кафява захар
ликьор Амарето

Ще ви е нужен пош с голям кръгъл накрайник, за поставянето на крема  в еклерите.

еклери роси

Начин на приготвяне:

В средно голяма тенджера загрейте водата, млякото, маслото, захарта и солта и разбъркайте с дървена лъжица до пълно смесване.

Когато течността заври добре, наведнъж добавете брашното и започнете да бъркате много енергично до получаване на тесто, което да се отлепи от стените на тенджерата. Целия процес отнема секунди. След като се отдели от стените, продължете да бъркате още 20-30 секунди.

Прехвърлете тестото в купа и оставете да изстине леко, но трябва все пак да си остане доста топло.

Едно по едно започнете да добавяте четири яйца, като всяко яйце трябва да се поеме от тестото и то да стане еднородно, преди да се добави следващото. За първите две яйца може да използвате миксер, но след това продължете с дървена лъжица.

Тестото трябва да стане меко, но не течно и в никакъв случай твърдо. Може да ви се наложи да използвате част от петото яйце. Така че предварително си разбийте петото яйце и остатъка ще използвате за намазване на еклерите преди печене.

Прехвърлете тестото в пош с широк, кръгъл накрайник и се шприцоват топки с около 3 см диаметър върху хартия за печене или още по-добре – силиконова тавичка за печене.

Загладете повърхността с четка с остатъка от петото яйце, като действате внимателно, без натиск.
Поръсете със счуканите какаови зърна.

Пекат се на 200 градуса без вентилатор около 25 минути, в моята фурна стават за около 45 минути, като ги оставям вътре във фурната, след като съм я изключила, за да се изсушат още повече. Трябва да станат златисти като на снимките. Ако не са – продължете да ги печете.

Трябва напълно да изстинат върху решетка, преди да се напълнят с крем.

Разбийте маскарпонето с киселото мляко и малко по малко добавете захарта. Недейте да разбивате твърде дълго време, за да не се пресече.

Добавете ликьора, ванилия и каквито други аромати искате и внимателно разбъркайте с лъжица.

Напълнете еклерите със шприц. Внимание – пристрастяващи са!

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.