Слухове, манипулации и информационна война в Славянск

| от | |

donetck

Беноа Виткин*, в. „Монд“, специален пратеник в Донецк. БТА

Нападение на екстремистка проукраинска групировка, както твърдят проруските активисти? Грешка или спор между членове на една и съща въоръжена групировка, маскирана впоследствие като атака? Дори пълна постановка, предназначена да повиши напрежението? Стрелбата, станала през нощта на 19 срещу 20 април в покрайнините на Славянск, единствения град, контролиран изцяло от проруските сепаратисти в Източна Украйна, е обгърната от пълна мистерия.

Според версията на сепаратистите двайсетина нападатели, в четири коли, са атакували към 1 ч. сутринта контролно-пропускателен пункт на западния изход от града. В престрелката са били загинали най-малко четирима – трима от проруските сили и един нападател.

В неделя обаче проруските милиции, които контролират града, не допуснаха журналисти до моргата и болницата и позволиха единствено в града да бъдат вкарани овъглените останки на два автомобила. Те не показаха и „доказателствата“, с които твърдят че разполагат и които според тях разкриват, че в инцидента е замесена „Десен сектор“ – една от най-крайните националистически групи, участвали в революцията от миналата зима в Киев: визитна картичка на лидера на движението, лични документи и дори оръжия „чуждо производство“.

Лидерът на местните сепаратисти Вячеслав Пономарьов в замяна на това бе много ясен в молбата, която отправи към Владимир Путин по време на пресконференция: „Ние ви молим да проучите колкото може по-скоро възможността да изпратите сили за поддържане на мира и да защитите населението срещу фашистите“.

Каквато и да е същността му и най-вече, ако вземе да се повтори, инцидентът може да даде на руския президент претекст да се намеси по-открито в украинската криза, в името на това да защити рускоезичното население.

В неделя Москва заяви, че е „отвратена“ от нападението, което също приписва на „Десен сектор“. Киев, от своя страна, каза, че се страхува да не би подобни събития да послужат „за полагане на основите за нахлуване в Украйна“.

Освен че мирише на манипулация, тази случка също така е показателна за яростната информационна война, в която са се впуснали замесените страни. От една страна, руските телевизии преувеличават фактите, а тях ги гледа и част от населението в Източна Украйна. От друга страна, в самата Украйна война на думи изостря напрежението и озлоблението.

Проруските „терористи“ срещу киевските „фашисти“: използваната терминология в медиите, подхваната и от играчите на терена, не оставя много място за нюансиране. Населението на изток в по-голямата си част не одобрява насилствените действия и исканията на сепаратистите. Според социологическо проучване, публикувано в събота от реномирания Международен институт за социология в Киев, 52,2 процента от населението в Донецка област отхвърля идеята за присъединяване към Русия, 27,5 на сто от хората са „за“. Като цяло в рускоезичния югоизток 69,7 на сто са „против“, а 15,4 на сто подкрепят идеята за присъединяване.

Недоверието към събитията на „Майдана“ обаче е голямо – 74 процента смятат за нелегитимен и. д. президент Олександър Турчинов – и това да видят как техните страхове и надежди биват категорично отхвърляни от украинските телевизии, изостря чувството у тези граждани, че са пренебрегвани от централната власт.

Тази информационна война се разиграва върху нищо и никакви факти, които обаче са достатъчни, за да добавят объркване и измишльотини към сериозността на кризата. По-голямата част от украинските медии, които си спечелиха независимост с „Оранжевата революция“ от 2004 г., знаят само един начин на работа – политически пристрастния. Така бе по време на протестите на „Майдана“, така е, дори в по-голяма степен, сега, когато страната е на ръба да се взриви. Всеки ден десетки местни и национални „информационни“ сайтове разпространяват или си измислят слухове, предназначени да разкрасят победите или да дискредитират противника.

В Славянск, на блокпоста при северния изход на града, един от въоръжените сепаратисти ни показа в петък на айпада си, треперейки от емоция, видео, изтеглено от проруски сайт, озаглавено „Украинската армия стреля по собствения си народ“. Видяхме колона от леки БТР-и да минава край цивилни на клипа, към който допълнително е записан шум от интензивна стрелба.

Проукраинският лагер също не остава по-назад. Отново във връзка със Славянск, и то само в рамките на съботния ден, по проукраинските сайтове и социални мрежи се разпространяваха две информации: проруските власти били официално наредили на населението да издаде съседите си, говорещи украински. Невярно. Въоръжени сепаратисти извършили „погроми“ срещу ромското население. Невярна информация, но разпространена незабавно.

Да добавим и аферата с антисемитската пропагандна брошура в Донецк, резултат от нагласена манипулация, реакциите от която стигнаха чак до Белия дом. В сряда пред единствената синагога в Донецк след служба по случай Пасха, трима маскирани мъже раздадоха документ, призоваващ всички евреи над 16-годишна възраст да се регистрират в „комисариата за националностите на Донецката народна република“ – марионетна териториална единица, провъзгласена от проруското население на града – и да платят 50 долара такса „заради подкрепата на лидерите на еврейското общество в Украйна за бандеристката хунта в Киев“. Тези, които откажат, ще бъдат експулсирани от територията и ще им бъде иззето имуществото.

В листовката се твърди, че става дума за решение, взето от „народния управник“ Денис Пушилин. Пушилин, началник на сепаратистите в Донецк смята, че е въпрос на чест да се представя като член на президиума на самопровъзгласилата се република. Употребеният печат обаче не е същият, използван от проруските власти. Пушилин отрече (да е издавал такъв документ), а равинът на града заяви, че това е провокация и че „някой се опитва да използва еврейската общност в Донецк като инструмент в този конфликт“.

 
 

Норвегия строи единствения в света корабен тунел

| от chronicle.bg |

През последните години десетки моряци са изгубили живота си във водите, където се срещат Норвежко и Северно море.

Заради това крайбрежната агенция на Норвегия е решила да изкопае „корабен тунел“ – за да  създаде едно по-сигурно преминаване на търговските плавателни съдове.

По план съоръжението ще струва 272 милиона щатски долара.

Тунелът ще бъде с височина от 46 метра, 36 метра широк и дълъг една миля (1,6км). Норвежкият парламент е отделил един милиард норвежки крона за проекта „Национален план за транспорта за 2014-2023″. Очаква се строителство да започне през 2018г.

Корабите ще осъществяват достъп до тунела от север в Селе, с южен достъп чрез Молдфйорд. Това е най-тясното място на полуостров Стад. Настоящото предложение за тунела включва и мост в близост до южния достъп, така че пешеходците да могат да виждат корабите, които преминават.

Източник: The Verge

 
 

Моделки, които смениха имената си

| от chronicle.bg |

Точно, когато си мислиш, че познаваш някого напълно. Точно, когато си мислиш, че си изследвал всеки сантиметър от нейната личност и хоп! Името й не било точно така!

Животът на тези моделки до голяма степен е ходене и в още по-голяма степен дисциплина. Това не означава, че не можеш да имаш творчески псевдоним. Или поне да си преправиш името на „по-удобно за известен“.

Моделките в галерията ни днес са направи именно това. Вие може би не познавате някои от тях, сега е моментът да се запознаете напълно.

 
 

Мишел Пфайфър се появи на корицата на списание Interview

| от chronicle.bg |

Актрисата Мишел Пфайфър не е позирала за корицата на списание Interview от 1988 година.

Изглежда обаче сякаш изобщо не е минало толкова време, тъй като 58-годишната актриса изглежда прекрасно на априлската корица на списанието. Тя дава и интервю заедно с режисьора Дарън Аронофски, който стои зад филма „Mother!“ с нейно участие.

В интервюто за списанието тя разказва, че мрази да дава интервюта, защото се страхува, че е фалшива, а разговорът ще я разкрие.
Актрисата, номинирана три пъти за Оскар, разказва, че въпреки процъфтяващата си филмова кариера, няма зад гърба си официално обучение. Вместо това се е учила пред очите на целия свят.

„Чувствам се наистина у дома, когато съм на снимачната площадка“, казва актрисата. „По-балансирана съм, когато работя, наистина“, казва още тя.

В момента Пфайфър работи по три филмови проекта – „The Wizard of Lies” на HBO, “Mother!” на Ароновски и римейк на „Убийство в Ориент Експрес“.

 
 

Никол Кидман е „Кралицата на пустинята“

| от chronicle.bg |

В последните седмици гледаме Никол Кидман предимно на малкия екран.

Тя играе Селест в сериала на HBO “Големите малки лъжи” – сексапилна юристка, зарязала кариерата заради семейството си, жертва на домашно насилие.

Предстои обаче скоро да я видим и на големия екран в друга роля, която несъмнено също и подхожда – на британската журналистка и пътешественичка Гертруд Бел в биографичния филм на Вернер Херцог „Кралицата на пустинята“. Официално премиерата на филма се състоя през 2015 на Международния филмов фестивал в Берлин, където продукцията беше посрещната с негативни отзиви и слаб рейтинг. Той дори беше определен като голямото разочарование на фестивала.

Въпреки че вече може да бъде гледан в България, той най-накрая ще бъде разпространен по кината в САЩ и на видео на 14 април.

Наскоро беше пуснат и нов трейлър, който да популяризира филма.

В главната роля влиза Никол Кидман, а поддържащи роли имат Джеймс Франко, Робърт Патинсън и Деймиън Люис.

Във филма виждаме носителката на Оскар Кидман в ролята на новаторката Гертруд Бел, която се отправя от Англия към Техеран, в търсене на своята свобода. Това е история за една велика жена, която не се вписва в обществените рамки на Викторианска Англия, и която разбива стереотипите на епохата си, ставайки първата жена, пътуваща сама из Близкия Изток.

Пътешествието й донася романтична среща с Британски офицер (Джеймс Франко), заплахи от строги култури, белязани от брутално потисничество над жените, и запознанство с известния Т. Е. Лорънс, известен като Лорънс Арабски (Робърт Патинсън).

Забележителна фигура за епохата си (1868-1926), агент на Британското разузнаване по време на Първата световна война и една от най-важните политически фигури, тя участва в начертаването на границите на Ирак, в началото на 20-те години на ХХ в. „Колкото по-дълбоко се потапяме в пустинята, толкова повече всичко заприличва на сън. На всяка стъпка в пустинята, животът и огънят ме притежават. Сърцето ми не принадлежи на никого, само на пустинята.“, заявява героинята на Кидман в трейлъра.

„Мисля, че съм добър в подбора на актьори и това е важна част от професията ми“, разказва Херцог пред „IndieWire” за избора си на актьори.

„А Никол Кидман е идеална за ролята. Превъплъщението й няма аналог. Не съм виждал подобно нещо почти от десетилетие от нито една актриса в нито един филм. Феноменално е. Лесно е да вземеш звезда с голяма пазарна стойност… Не, случаят не е такъв. Трябва да има химия. Ако липсва спойката между актьорите, накрая ще имаш едно мъртвородено бебе. Знаех, че спойката между нея и Джеймс Франко и химията й с Деймиън Люис ще проработят. Така и стана. Това е ключът към кастинга“, азва още той.

Херцог е режисьор и сценарист на продукцията, заснета в Мароко и Йордания.