Слухове, манипулации и информационна война в Славянск

| от | |

donetck

Беноа Виткин*, в. „Монд“, специален пратеник в Донецк. БТА

Нападение на екстремистка проукраинска групировка, както твърдят проруските активисти? Грешка или спор между членове на една и съща въоръжена групировка, маскирана впоследствие като атака? Дори пълна постановка, предназначена да повиши напрежението? Стрелбата, станала през нощта на 19 срещу 20 април в покрайнините на Славянск, единствения град, контролиран изцяло от проруските сепаратисти в Източна Украйна, е обгърната от пълна мистерия.

Според версията на сепаратистите двайсетина нападатели, в четири коли, са атакували към 1 ч. сутринта контролно-пропускателен пункт на западния изход от града. В престрелката са били загинали най-малко четирима – трима от проруските сили и един нападател.

В неделя обаче проруските милиции, които контролират града, не допуснаха журналисти до моргата и болницата и позволиха единствено в града да бъдат вкарани овъглените останки на два автомобила. Те не показаха и „доказателствата“, с които твърдят че разполагат и които според тях разкриват, че в инцидента е замесена „Десен сектор“ – една от най-крайните националистически групи, участвали в революцията от миналата зима в Киев: визитна картичка на лидера на движението, лични документи и дори оръжия „чуждо производство“.

Лидерът на местните сепаратисти Вячеслав Пономарьов в замяна на това бе много ясен в молбата, която отправи към Владимир Путин по време на пресконференция: „Ние ви молим да проучите колкото може по-скоро възможността да изпратите сили за поддържане на мира и да защитите населението срещу фашистите“.

Каквато и да е същността му и най-вече, ако вземе да се повтори, инцидентът може да даде на руския президент претекст да се намеси по-открито в украинската криза, в името на това да защити рускоезичното население.

В неделя Москва заяви, че е „отвратена“ от нападението, което също приписва на „Десен сектор“. Киев, от своя страна, каза, че се страхува да не би подобни събития да послужат „за полагане на основите за нахлуване в Украйна“.

Освен че мирише на манипулация, тази случка също така е показателна за яростната информационна война, в която са се впуснали замесените страни. От една страна, руските телевизии преувеличават фактите, а тях ги гледа и част от населението в Източна Украйна. От друга страна, в самата Украйна война на думи изостря напрежението и озлоблението.

Проруските „терористи“ срещу киевските „фашисти“: използваната терминология в медиите, подхваната и от играчите на терена, не оставя много място за нюансиране. Населението на изток в по-голямата си част не одобрява насилствените действия и исканията на сепаратистите. Според социологическо проучване, публикувано в събота от реномирания Международен институт за социология в Киев, 52,2 процента от населението в Донецка област отхвърля идеята за присъединяване към Русия, 27,5 на сто от хората са „за“. Като цяло в рускоезичния югоизток 69,7 на сто са „против“, а 15,4 на сто подкрепят идеята за присъединяване.

Недоверието към събитията на „Майдана“ обаче е голямо – 74 процента смятат за нелегитимен и. д. президент Олександър Турчинов – и това да видят как техните страхове и надежди биват категорично отхвърляни от украинските телевизии, изостря чувството у тези граждани, че са пренебрегвани от централната власт.

Тази информационна война се разиграва върху нищо и никакви факти, които обаче са достатъчни, за да добавят объркване и измишльотини към сериозността на кризата. По-голямата част от украинските медии, които си спечелиха независимост с „Оранжевата революция“ от 2004 г., знаят само един начин на работа – политически пристрастния. Така бе по време на протестите на „Майдана“, така е, дори в по-голяма степен, сега, когато страната е на ръба да се взриви. Всеки ден десетки местни и национални „информационни“ сайтове разпространяват или си измислят слухове, предназначени да разкрасят победите или да дискредитират противника.

В Славянск, на блокпоста при северния изход на града, един от въоръжените сепаратисти ни показа в петък на айпада си, треперейки от емоция, видео, изтеглено от проруски сайт, озаглавено „Украинската армия стреля по собствения си народ“. Видяхме колона от леки БТР-и да минава край цивилни на клипа, към който допълнително е записан шум от интензивна стрелба.

Проукраинският лагер също не остава по-назад. Отново във връзка със Славянск, и то само в рамките на съботния ден, по проукраинските сайтове и социални мрежи се разпространяваха две информации: проруските власти били официално наредили на населението да издаде съседите си, говорещи украински. Невярно. Въоръжени сепаратисти извършили „погроми“ срещу ромското население. Невярна информация, но разпространена незабавно.

Да добавим и аферата с антисемитската пропагандна брошура в Донецк, резултат от нагласена манипулация, реакциите от която стигнаха чак до Белия дом. В сряда пред единствената синагога в Донецк след служба по случай Пасха, трима маскирани мъже раздадоха документ, призоваващ всички евреи над 16-годишна възраст да се регистрират в „комисариата за националностите на Донецката народна република“ – марионетна териториална единица, провъзгласена от проруското население на града – и да платят 50 долара такса „заради подкрепата на лидерите на еврейското общество в Украйна за бандеристката хунта в Киев“. Тези, които откажат, ще бъдат експулсирани от територията и ще им бъде иззето имуществото.

В листовката се твърди, че става дума за решение, взето от „народния управник“ Денис Пушилин. Пушилин, началник на сепаратистите в Донецк смята, че е въпрос на чест да се представя като член на президиума на самопровъзгласилата се република. Употребеният печат обаче не е същият, използван от проруските власти. Пушилин отрече (да е издавал такъв документ), а равинът на града заяви, че това е провокация и че „някой се опитва да използва еврейската общност в Донецк като инструмент в този конфликт“.

 
 

Анимираната симфония на живота

| от chronicle.bg |

Кратката форма в киното е обект на внимание от хиляди режисьори и аниматори по света.

Днес пък е петък – ден като никой друг. Затова ще ви покажем „Symphony no. 42″ – една късометражка, която ни представя 47 нерационални сцени за връзката между човек и природа.

 

Symphony no. 42 from Reka Bucsi on Vimeo.

 
 

Дейвид Боуи взе посмъртно две награди БРИТ за 2017 г.

| от chronicle.bg |

Британският поп изпълнител Дейвид Боуи спечели посмъртно две от годишните музикални награди БРИТ на церемонията в лондонската концертната зала О2 (Оу ту) Арена снощи, предаде Асошиейтед прес.

Той бе обявен за най-добър британски соло изпълнител за годината, а неговата тава Blackstar, издадена броени дни преди смъртта му от рак през януари м.г., спечели и наградата за британски албум на годината.

Боуи, който си отиде от този свят на 69 г., печели за трети път соло наградата на Британската асоциация на звукозаписната индустрия, учредена през 1977 г. Тя се смята за британски аналог на американската награда „Грами“.

Наградата за най-добър албум снощи вместо него получи синът му – филмовия режисьор Дънкан Джоунс, който отбеляза, че баща му е починал в годината, когато самият Джоунс е станал баща. Посмъртната награда за соло изпълнител на Боуи вместо него получи актьорът Майкъл Хол.

Наградата БРИТ за най-добра соло изпълнителка отиде при Емели Санд, която през годината издаде соло албумa Long Live the Angels, включващ и популярния й сингъл Hurts.

За най-добър британски сингъл за миналата година бе избрана песента Shout Out to My Ex на британската дамска група Little Mix. Това бе групата, която откри снощният спектакъл с феерично изпълнение, включващо танцьори, облети със сребриста боя.

За най-добра британска поп група за годината бе обявена бандата от Манчестър The 1975, чийто последен албум имаше дългото название I Like It When You Sleep, for You Are so Beautiful Yet so Unaware of It, който включваше и популярната им песен Somebody Else.

Наградата за пробив през годината спечели изпълнителят Rag’n’Bone Man, британец с мощен глас, чието истинско име е Рори Греъм. Той е започнал кариерата си с хип-хоп, преди да започне да пее блус и соул. Неговият сингъл Human стана популярен от двете страни на Атлантика.

За най-добра международна изпълнителка бе обявена американската попзвезда Бионсе, която надделя над сестра си Соланж Ноулс, над Риана, Кристин енд дъ Куинс и Сиа. Същата награда при мъжете грабна Дрейк, а за най-добра международна попгрупа бе обявена A Tribe Called West. Нито Бионсе, нито Дрейк обаче не дойдоха, за да получат трофеите си.

Може би най-популярната в момента британска попзвезда Адел, която миналата седмица спечели четири американски награди „Грами“, не бе в категориите на номинациите за тази година, след като последният й популярен албум 25 обра 4 награди БРИТ миналата година. Тя обаче взе тазгодишната обща награда за Глобален успех, връчвана за най-много продадени плочи по света.

 
 

Как да не бъдем идиоти, когато ходим на лекар

| от |

След като великите мислители от Националната здравно-осигурителна каса заложиха в проекта за Националния рамков договор за 2017 г. идеята лекарите да бъдат глобявани, в случай че 6 месеца след изписване на лечение, пациентът не е постигнал идеалните стойности в изследванията си, концепцията за това що е то лекар и има ли почва у нас, тотално помътня.

Бруталните неуредици в здравната реформа, започнала през 2000 г., доведоха до масово стопяване на доверието между пациенти и лекари и до заклеймяване на лекарското съсловие като черната овца на обществото. Участие в тази упорита деградация взеха и политиците, докоснали се до здравната реформа, и недобросъвестните и некомпетентни лекари, и процъфтяването на самодиагностиката и самолечението, и други неща.

Резултатът в крайна сметка е ясен: много недоволни лекари, много млади медици, заминаващи зад граница и много разочаровани пациенти.

За да подпомогнем поне леко изтупването на мръсотията от лекарската професия, ви предлагаме кратък наръчник за нормално поведение при посещение на лекар. В случая ще говорим за семейните лекари или т.нар. джипита, но повечето правила се отнасят със същата сила и до специалистите.

Не вдигаме скандали пред кабинета

Някои лекари приемат със записани часове, други – не. Във всички случаи е възможно да почакате малко пред лекарския кабинет. Да, наясно сме, че си имате друга работа – трябва да подписвате договори, да пишете проекти, да спите, да гледате в една точка или да управлявате японските финансови пазари. Но каквато и да е работата ви, вие сте там, защото имате нужда. И както са открили учени от Занзибар, никой за нищо не ви е длъжен. Ако се появи спешен случай, той ще влезе преди вас, дори да сте с час. Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас. Не правете от това грандиозен проблем, а се възползвайте от времето да си поцъкате малко на телефона.

Не нахълтваме в кабинета с искания

Сега, това трябва да е ясно. Ако имате симптом, да кажем гадене, и сте проверили в Google на какво може да се дължи този симптом, след което сте решили, че имате нужда от ядрено-магнитен резонанс, то е препоръчително да пропуснете личния си лекар и да отидете в някоя частна болница. Там срещу необходимата сума, ще ви направят ЯМР. Вие не казвате на лекаря си от какви изследвания и от какви медикаменти имате нужда. Той преценява това и назначава изследвания или предписва лекарства, ако сметне, че е необходимо. Ако желаете да разчитате на самодиагностика и самолечение, никой не може да ви спре, но и никой не е задължен да удовлетворява исканията ви и да поема отговорност за решенията ви. Особено когато става дума за отговорност за живота и здравето ви. Искате доплерово изследване, защото имате обрив на петата? ОК. Намерете медицинско лице, което да ви го направи, платете си и си го разчитайте. В противен случай се доверете на лекаря си и неговата преценка.

Внимаваме с думата „направление“

Е, да. Лекарите са твърде чувствителни, когато опре до направления. Знаете ли защо? Направленията за специалисти са чекове на стойност 15 лв. И са лимитирани от НЗОК. Когато личният лекар надвиши лимита, го глобяват. И това се случва често, тъй като понякога много пациенти наистина се нуждаят от направления, а те не стигат. А човеколюбието и професионалното отношение, присъщи на добрите лекари, не им позволяват да отказват направление на хора, които действително имат нужда от тях. Това е причината лекарите да реагират малко агресивно на изказването „Искам направление“. Особено когато не е придружено от оплакване и обяснение.

Не спорим с лекаря на медицинска тематика

Ако обичате да водите спорове на разнородна тематика – имате Facebook и кварталната кръчма. В лекарския кабинет може да се водят спорове (стига случайно „джипито“ да има време да си говори с вас за предстоящите избори, Григор Димитров, нивото на телевизионната журналистика и у нас и каквото друго ви вълнува), но не и на медицинска тематика. Ако вие разчитате на „интуиция“, „познаване на собствения организъм“, „Google“, „група във Facebook“, статия в „Трета възраст“ и „вуйна ми е имала същото и каза…“, човекът срещу вас разчита на 7+ години медицинско образование, тежки колоквиуми и зубрене на учебници, с тежестта на хипопотам единия и пълни с думи, които вероятно не можете да произнесете, камо ли да разберете. Затова по-добре стойте спокойно и слушайте. Ако нещо ви притеснява в преценката на лекаря, винаги може да потърсите второ мнение при друг медицински специалист. И това е съвсем в реда на нещата.

Не занимаваме лекаря със странични неща

Със сигурност имате и други проблеми, освен здравословните. Всички имаме. И искате да ги споделите. Почти всички искаме. Възможно е близките да не ви обръщат внимание, колегите да пренебрегват страданията ви, а психотерапевтът ви да е в отпуск. Уви, лекарят не е човекът, който трябва да изслуша скръбната ви тирада за това как дъщерята от Щатите не се обажда, бащата е започнал да изкуфява, гаджето се държи кофти, шефът пак не е вдигнал заплата (скапан задник) т.н. Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе.

Не задаваме въпроса „Ама ти как никога не се разболяваш, някаква тайна ли имаш?“

В този въпрос има зловредна завист, която дразни. Освен това, съдържа невярно твърдение. Лекарите не само че се разболяват, но и умират. И поради високо стресовото естество на работата им, всъщност смъртността при тях е на много високо ниво. Ако се удивлявате на това, че при лекарите непрекъснато ходят болни хора, някои от тях заразноболни, а те си стоят все здрави, успокойте се. Това може да се дължи на имунитет или на ползване на маска, но със сигурност не е вследствие на някакво тайно хапче, което всички медици пият всяка сутрин, за да пребъдат, докато пациентите им тънат в болести и дезинформация.

Не навираме здравното си осигуряване в лицето на лекаря

Това, че сте здравно осигурени, не е похвално, а нормално. Някакви ваши пари всеки месец отиват някъде, за да имате спокойствието, че ако/когато ви се наложи да ползвате медицински услуги, няма да се налага да теглите бърз кредит. Здравното осигуряване обаче не покрива всичко. НЗОК отпуска определени пари за определени неща и лекарят ви е безсилен пред системата, която е дефинирала какво ви се полага срещу сумата, която внасяте. Затова не се дръжте надменно и изискващо поради факта, че си плащате здравните осигуровки. Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика.

 
 

Имат ли значение килограмите за външния вид?

| от chronicle.bg |

Когато стане дума за отслабване, повече хора разчитат на кантара да измерва резултатите им. Но тази майка и фитнес блогър доказва в Instagram профила си, че килограмите са просто цифра.

Ейдриън Осун споделя с последователите си „преди и след“ снимки на нейната драматична трансформация, която се случва благодарение на вдигане на тежести и пост. Въпреки огромната разлика в тялото й, Ейдриън губи точно 1 килограм.

„Кантарът не мери мазнините и мускулите, а показва общото тегло“, пише тя.

Тя топи мазнини и трупа мускули, а резултатите, които постига са супер впечатляващи. Разлика в теглото: точно един килограм. Може да я следвате в Instagram профила й тук.

А в галерията погледнете за каква разлика става въпрос.