Случайност ли е, че синът на Байдън работи в украински концерн?

| от |

Синът на американския вицепрезидент Байдън внезапно се оказа член на управителния съвет на мощна украинска газова компания, пише Дойче веле. Това случайност ли е или нещо като „благодарност“ за това, че САЩ подкрепят властта в Киев?

0,,17634767_303,00

Това, че от април тази година Хънтър Байдън работи за една украинска газова компания, явно не вълнува особено американците. „Уолстрийт джърнал“, който съобщи тази новина в сряда /14.5/, я помести едва на четвърта страница. Информацията бе тиражирана само от няколко вестника, най-важният от които е „Вашингтон пост“. Изданието смята, че новите позиции на сина на вицепрезидента застрашават доверието към политическите и дипломатически усилия, които Съединените щати полагат за решаването на украинската криза.

В чужбина американската външна политика често се интерпретирала като егоистично преследване на икономически интереси, породени най-вече от големия енергиен глад. Чрез ангажиментите на Байдън за украинския холдинг „Буризма“ – най-голямата частна газова компания – твърдението получавало особено красноречиво потвърждение. Авторът на статията нарича това поведение „срамно“. Цитирани са и читатели, които изразяват възмущение и казват, че „тази работа е нередна“. Те очевидно имат предвид и обстоятелството, че по данни на „Уолстрийт джърнал“ зад енергийния гигант „Буризма“ стои доверено лице на бившия украински президент Янукович.

С какво Байдън младши е подходящ за новия си пост?

Освен това в САЩ не изключват вероятността, Байдън-старши да е договорил назначението на сина си по време на посещението си в Киев на 22 април тази година, когато се срещна и с министър-председателя Арсений Яценюк. Някои медии дори предполагат, че назначението на Хънтър Байдън е било нещо като „благодарност“ за обещаната от американците подкрепа за временното украинско правителство. Защото, питат се те, с какво Байдън младши изведнъж се оказа толкова подходящ, че да заеме високия пост в петролната и газова индустрия?

От друга страна, подобно нещо се е случвало и преди. 44-годишният демократ Хънтър Байдън нямаше и понятие от това как се строят или карат влакове, но това не беше пречка, предишният президент Джордж Буш да го назначи в управителния съвет на американските държавни железници АМТРАК. А и докторът по право, който е партньор в една от големите нюйоркски адвокатски кантори, няма да се занимава със сондажи, а ще ръководи правния отдел на „Буризма“ и ще разширява международните контакти на компанията.

Белият дом също не вижда нещо нередно в новото поприще на Хънтър Байдън. Говорителят Джей Карни отказа да коментира новината, защото била свързана с „частни лица“. Сходна е и позицията, изразена пред „Дойче веле“ от Михаил Савкив, председател на Дружеството на украинците в САЩ. Той смята, че украинската енергийна промишленост само ще спечели от работата на Байдън младши – така политическите и икономическите контакти между двете страни щели да укрепнат допълнително. Савкив подчертава също, че в последните 25 години, откак Украйна отново се сдоби с независимост, корупцията в страната постоянно се увеличава. Затова и всеки, който работел срещу тази тенденция, трябвало да бъде приветстван – „без значение дали става дума за сина на някой американски, или на някой украински политик. Не на последно място Савкив вижда в лицето на Байдън младши представител на онези сили в Америка, които са за оказването на по-активна подкрепа на Украйна.

Разделяне на политиката от бизнеса

Директорът на американско-украинския бизнессъвет Морган Уилямс обаче изтъква добрата американска традиция, която не допуска членове на семействата на конгресмени или министри да работят в организации, чиято дейност зависи от политиката на техните роднини.

Именно това правило е нарушено с новото назначение на Хънтър Байдън: „На пръв поглед става дума за конфликт на интереси“, казва Уилямс, но добавя, че той самият засега не вижда такъв. Все пак той изтъква: „Но щом като искаме да не смесваме политиката с бизнеса и да се борим срещу корупцията, е ясно, че става дума не само за спазването на закони, но и за това да внимаваме, как едно или друго действие изглежда в очите на широката общественост“.

 

 
 

Най-интересното от хип-хоп сцената на едно място

| от chronicle.bg |

Тази година започва много силно за хип-хоп сцената в България. След няколко ударни партита от началото на януари в края му идва моментът за кулминацията – Back To The Unity. Това е платформа, която събира в себе си есенцията на българската хип-хоп сцена.

За пореден път на една сцена ще се качат както утвърдени имена в жанра, така и обещаващи млади таланти. Това са Нокаут, X-Team, F.O., Stick Insect, Atila, 5 o’clock, Keranov & Jay, Feel, Secta, Splitkid, Homelesz, DIS, Logo5, So Called Crew, Sistah/187, DJ Akasha, Ума и Дума, F-act & vWhy, DJ Unkle Billy, МС Нема & Chibook, Mish Mash.

Това ще бъде осмото издание на Back To The Unity, като всяко следващо набира все повече скорост. Неслучайно си печели славата на едно от най-големите меропроприятия за хип-хоп в България. Традиционно това се превръща в мястото, където артистите се обединяват за качествена и неопетнена българска музика.

Back To The Unity ще се състои на 27 януари в Mixtape 5, а вратите отварят точно в 21.00 ч. Билети – на касите на Ticketlogic.

 
 

Samsung Galaxy S8 за селфи маниаци

| от chronicle.bg |

Вероятно знаете, особено ако сте селфи маниаци, че Samsung A серия има подобрена предна камера, а сега слуховете твърдят, че Samsung планира да продължи да подобрява селфи камерата в някои свои модели.

Следващата голяма премиера, която предстои на компанията, е на флагмана Galaxy S8 и се говори, че предната камера ще има по-добър автофокус и модул за разпознаване на зениците.

Samsung ще аутсорсне дейността по подобряване на предната камера, възлагайки изработката й на външна компания, чието име все още не е известно.

 
 

Най-неприятните жени в Холивуд

| от chronicle.bg |

Да бъдеш актриса в Холивуд не е лесно. Трябва да си секси, красива, талантлива и да даваш всичко от себе си, за да израснеш в една силно конкурентна среда.

Ако успееш в същото време да запазиш някаква човечност и да не изглеждаш супер надута, тогава ставаш истинска звезда. Ако не успееш, израстваш в кариерата си, но разочароваш онези, които имат късмета или нещастието да те познават.

В галерията долу сме събрали онези знаменитости, които по мнение на хората, които имат досег до тях, са изключително капризни, арогантни и се държат като принцеси. Иначе казано – кифли.

Вижте 10 известни, брилянтни в професията си жени, които са се провалили в отношението си към фенове и колеги.

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.