След смъртта на Абауд

| от chronicle.bg, по Guardian |

След дълго и напрегнато преследване, Абделхамид Абауд беше идентифициран като едно от мъртвите тела след полицейската акция в Сен Дени.

Чувството на успокоение, че 28-годишният джихадист вече не е на свобода, беше смесено с гняв, че това не се е случило по-рано, преди атентата от 13 ноември, които отнеха живота на 129 души, а 350 бяха ранени. Именно Абауд е човекът, който стои зад организацията на организираните терористични атаки.

Способността му да се движи необезпокоявано между Европа и Сирия го превърна във въплъщение на най-голямата слабост и страх на Европа – показа, че граничния контрол в рамките на Шенген вече не е нищо друго освен хартиена стена срещу нарастващите терористични заплахи.

След смъртта на Абауд за службите остава само да опитат да възстановят стъпките му, за да открият къде са сбъркали и какъв урок трябва да научат от случилото се.

Абауд изчезва от дома си в Брюксел в края на 2013 – началото на 2014 година, дълго след като се е отдалечил от своето белгийско-мароканско семейство. Абауд учи в добро католическо училище през 1999 година, когато е бил на 12. Отпада след година и заживява по улиците на Моленбеек, където е привлечен все по-силно от престъпността.

По това време среща друг младеж от квартала – Салах Абдеслам – един от участниците в терористичния акт в Париж, който все още е в неизвестност. Двамата лежат заедно в затвора през 2011 година след обир. Не е ясно дали Абауд се радикализира в затвора или преди това.

Когато заминава за Сирия, минава през Германия. Там е разпитан на 20 януари 2014, преди да се качи на полет за Истанбул. Досието му за дребни престъпления и подозренията за радикализиране, карат белгийските власти да го поставят в списъка за наблюдение. Не е имало обаче поводи да бъде задържан или да му бъде забранено да напуска страната.

След като пристига в Сирия, Абауд се издига бързо в йерархията на ИДИЛ и става ръководител на подразеление, посветено на изпращане на европейски джихадисти обратно в страните им, за да проведат терористични атаки.

Подписва се като Абу Умар ал-Балджики (Умар от Белгия). Сред неговите подчинени е Мехди Немуш – мъжът, който уби посетители в Еврейския музей в Брюксел през май 2014 година.

Предполага се, че Абауд се е върнал в Европа в края на 2014 година, заедно с още двама джихадисти, с които в Белгия са планирали атаките в Париж. Не е ясно как са се предвижвали.

Има две основни теории как Абауд се е върнал в Европа. Според едната е използвал фалшив паспорт а според другата – използвал е паспорт на жив член на ИДИЛ от Европа. Доброволците, които се присъединяват към ИДИЛ, предават паспортите си при пристигането в Сирия, което дава на групировката богат избор от документи за чуждестранните им операции. Абауд може да е взел паспорт на някой, на когото прилича.

Абауд и двамата джихадисти са планирали да влязат на стадион Стад дьо Франс преоблечени като белгийски полицаи, но този план е пропаднал, а двамата му спътници са убити при престрелка с полицията във Вервие. Предполага се, че Абауд е дирижирал операцията от Атина. След престрелката във Вервие, клетката на ИДИЛ в Гърция е арестувана, но Абауд успява да се измъкне и да се върне обратно в Сирия, където дава напътствия на алжирския студент Сид Ахмед Глам, който арестуван заради атаката във Вилежуиф, при която беше убита инструкторка по танци.

През юли Белгия задочно осъжда Абауд на 20 години затвор за набирането на джихадисти в Европа, сред които и 13-годишния си брат  Юнес, известен като най-младия боец на ИДИЛ. Предполага се, че Абауд е бил ментор и на Аюб ал-Казани – роденият в Мароко джихадист, нападнал скоростния влак Амстердам-Париж през август.

Абауд е отговарял за връщането на европейски джихадисти в родните им страни, за да провеждат атаки, но двама тунизийци имали последната дума за това кой да бъде изпратен обратно.

Явно обаче Абауд е изпратен в Европа, за да следи лично атаката в Париж. Пътуването му отново изглежда не оставя следи. Известно е само, че е използвал мобилния си телефон в Гърция през лятото. Там следите му се изпаряват, за да се появи отново затрупан под останките от жилището в парижкото предградие Сен Дени, оставяйки след себе си редица въпроси и страхове за това кой може да тръгне по стъпките му.

 
 

Райна Косева: какво е да бъдеш жена-пилот

| от chronicle.bg |

Райна Косева е пилот в националния превзовач „България Ер“ и има 5 500 летателни часа. Тя управлява Embraer 190.

Описва професията си като изключително интересна и красива. „Малко професии могат да предложат такива гледки, каквито ние виждаме всеки ден. Особено красиво е когато полетът е рано сутрин и виждаме изгрева на слънцето –първо от ниско, а после, когато сме високо над облаците и всичко е огряно от слънчевите лъчи“, казва Райна.

Решението ѝ да се захване с пилотската професия е било напълно случайно и импулсивно. Детската й мечта била да стане хирург. Това обаче се променя в 11 клас, когато с нейни приятели се записали за парашутисти в аероклуб „Божурище“. Там имала възможност да лети и пилотира малки самолети.

Capture

Така тя се влюбва в небето и вместо в Медицинския университет, кандидатства в Техническия за специалност „Авиационна техника и технологии“ и завършва през 2003 година.

За разлика от много пилоти, които никога не са попадали в стресиращи ситуации, Райна има няколко. Преди да работи в „България Ер“, тя е била пилот в карго компания. Спукана гума на основния колесник при кацане и отказ на двигател при излитане са най-сериозните проблеми, с които тя и екипажът е трябвало да се справи, докато е пилотирала самолет в карго компанията. И в двата случая обаче е категорична, че е била подготвена.

„На повечето пилоти никога не се е случвало да им спре двигателят на самолета. На мен ми се случи – не беше страшно, защото бях подготвена. Това е една от ситуациите, в които всички трябва да знаем как действаме дори насън. С командира тогава действахме по процедурите и приземихме самолета без други щети. Освен основното обучение през което минаваме, на всеки 6 месеца се провеждат т.нар. тренажори – тренировки, където всички пилоти в изкуствени условия трябва да упражняваме уменията си в такива ситиации. Когато обаче ми се случи в реална среда, всички колеги и инструктури бяха много впечатлени и един през друг идваха да ме разпитват. Един командир дори се пошегува, че един гърмян заек е много по-скъп от други два негърмяни“, спомня си Райна.

17918753_1389105864484275_131290256_n

Откакто е пилот в „България Ер“ не се е сблъсквала с подобни аварии.

“Усещането при пилотиране на новите самолети Embraer (б.р марка самолет) e изключително! Никога не съм имала възможността да шофирам чисто нова кола, но съдбата ми подари емоцията да карам нов самолет. Всичко е много спокойно, издържано до краен предел от гледна точка на сигурност и безопасност“, категорична е тя.

За вълнуващи истории и хора, с които се е запознавала на борда на авиокомпанита, Райна може да разказва много.
Най-ярко си спомня, когато се срещнала с Боби Михайлов. Тогава тя е била втори пилот и старшата стюардеса с широка усмивка й казала, че той е на борда.

„Аз съм страшен футболен фен и когато разбрах, че той е на борда, поисках автограф. Подадаох летателната си книжка на стюардесата и я помолих да отиде при него и да му поиска автограф. Тя започна да ми се смее, хвана ме за ръката и ме заведе при него. И така, освен много печати, признания и удоствоверения, в книжката си вече имам и автограф от Боби Михайлов“, казва през смях тя.

Друга спортна легенда, с която се е срещала отново на борда, е Кубрат Пулев.

„Да си пилот е много динамично, разнообразно и отговорно. Може би и това ми харесва най-много“, категорична е Райна.
В свободното си време се отдава на децата си. Заедно ходят на ски, плуване. Запалени са и по туризма, като най-много обичат да пътуват заедно.

 
 

Пол Верховен снима филм за монахиня лесбийка

| от chronicle.bg, по БТА |

Световноизвестният режисьор Пол Верховен снима в Париж лентата „Пресветата Дева“ за монахиня лесбийка, съобщава сайтът Лайф.

Порталът цитира информация на Саид бен Саид, президент на френската телевизионна копания SBS Productions, която реализира филмовия проект.

Бен Саид е френски продуцент от тунизийски произход, който основава споменатата компания през 2010 година. На страничката си в Туитър кинодеецът показа афиша на бъдещия филм, като уточни, че режисурата ще бъде поверена на Верховен, известен с със заглавия, като „Първичен инстинкт“ , „Робокоп“, „Зов за завръщане“ и др.

Главната роля ще бъде поверена на белгийската актриса Виржини Ефира. Сюжетът се основава на книгата на американската писателка Джудит Браун „Аморални постъпки: животът на монахиня лесбийка в Италия в епохата на Ренесанса“

 
 

Червените коси на Холивуд, които обожаваме

| от chronicle.bg |

Никога не сме крили, че червенокосите жени са ни слабост. Ама никога! То дори не е за криене…

Червеният цвят на косата не само привлича окото по-лесно, но и добавя още няколко дози сексапил. Ако се разминете с такава жена на улицата, няма как да не се обърнете.

Огнени, пленяващи и загатващи като за нещо забранено, червенокосите жени винаги ще заемат специално място в мъжките сърца. Ако и вие сте почитатели, сме сигурни, че ще ни разберете.

Тях може да ги гледаме на малък и на голям екран, на светло и на тъмно.

Затова сме подготвили една пристрастна класация. Пристрастна, защото си е наша. На нашите червенокоски. На нашите и на Холивуд. И на много мъжки фантазии.

Вижте я в галерията.

 
 

Екипът на „Кръстникът“ се събра на кинофестивала в Трайбека

| от chronicle.bg, БТА |

Режисьорът Франсис Форд Копола и екипът на „Кръстникът“ се събраха на кинофестивала в Трайбека по случай 45-тата годишнина от премиерата на култовата лента, съобщиха световните агенции.

„Ако трябваше да заснемем „Кръстинкът“ в наши дни, той нямаше да получи зелена светлина, защото никоя филмова къща не би се ангажирала с проекта“, заяви Копола по време на кръгла маса, организирана в рамките на феста.

В обсъжданията взеха участие някои от главните действащи лица в продукцията, като Ал Пачино, Робърт Дювал, Джеймс Каан, както и Робърт де Ниро, играл в „Кръстинкът 2″.

Копола припомни, че първата част на „Кръстникът“ струвала само 6 милиона долара, а втората – между 11 и 12 милиона.

„Днес никоя голяма филмова къща не застава зад проект, който няма да има няколко продължения, или зад лента, която не е вдъхновена от комиксите на „Марвел“, изтъкна режисьорът. Той си припомни и трудностите, възникнали в хода на снимачния процес. Филмовата къща „Парамаунт“, която продуцира „Кръстникът“, не искала във филма да участват нито Марлон Брандо, нито Ал Пачино. А Брандо взе „Оскар“ за превъплъщението си в ролята на Вито Корлеоне.

По време на пробните снимки Марлон си набутал парчета хартия в устата, „за да заприлича на булдог“, разказа Копола