След смъртта на Абауд

| от chronicle.bg, по Guardian |

След дълго и напрегнато преследване, Абделхамид Абауд беше идентифициран като едно от мъртвите тела след полицейската акция в Сен Дени.

Чувството на успокоение, че 28-годишният джихадист вече не е на свобода, беше смесено с гняв, че това не се е случило по-рано, преди атентата от 13 ноември, които отнеха живота на 129 души, а 350 бяха ранени. Именно Абауд е човекът, който стои зад организацията на организираните терористични атаки.

Способността му да се движи необезпокоявано между Европа и Сирия го превърна във въплъщение на най-голямата слабост и страх на Европа – показа, че граничния контрол в рамките на Шенген вече не е нищо друго освен хартиена стена срещу нарастващите терористични заплахи.

След смъртта на Абауд за службите остава само да опитат да възстановят стъпките му, за да открият къде са сбъркали и какъв урок трябва да научат от случилото се.

Абауд изчезва от дома си в Брюксел в края на 2013 – началото на 2014 година, дълго след като се е отдалечил от своето белгийско-мароканско семейство. Абауд учи в добро католическо училище през 1999 година, когато е бил на 12. Отпада след година и заживява по улиците на Моленбеек, където е привлечен все по-силно от престъпността.

По това време среща друг младеж от квартала – Салах Абдеслам – един от участниците в терористичния акт в Париж, който все още е в неизвестност. Двамата лежат заедно в затвора през 2011 година след обир. Не е ясно дали Абауд се радикализира в затвора или преди това.

Когато заминава за Сирия, минава през Германия. Там е разпитан на 20 януари 2014, преди да се качи на полет за Истанбул. Досието му за дребни престъпления и подозренията за радикализиране, карат белгийските власти да го поставят в списъка за наблюдение. Не е имало обаче поводи да бъде задържан или да му бъде забранено да напуска страната.

След като пристига в Сирия, Абауд се издига бързо в йерархията на ИДИЛ и става ръководител на подразеление, посветено на изпращане на европейски джихадисти обратно в страните им, за да проведат терористични атаки.

Подписва се като Абу Умар ал-Балджики (Умар от Белгия). Сред неговите подчинени е Мехди Немуш – мъжът, който уби посетители в Еврейския музей в Брюксел през май 2014 година.

Предполага се, че Абауд се е върнал в Европа в края на 2014 година, заедно с още двама джихадисти, с които в Белгия са планирали атаките в Париж. Не е ясно как са се предвижвали.

Има две основни теории как Абауд се е върнал в Европа. Според едната е използвал фалшив паспорт а според другата – използвал е паспорт на жив член на ИДИЛ от Европа. Доброволците, които се присъединяват към ИДИЛ, предават паспортите си при пристигането в Сирия, което дава на групировката богат избор от документи за чуждестранните им операции. Абауд може да е взел паспорт на някой, на когото прилича.

Абауд и двамата джихадисти са планирали да влязат на стадион Стад дьо Франс преоблечени като белгийски полицаи, но този план е пропаднал, а двамата му спътници са убити при престрелка с полицията във Вервие. Предполага се, че Абауд е дирижирал операцията от Атина. След престрелката във Вервие, клетката на ИДИЛ в Гърция е арестувана, но Абауд успява да се измъкне и да се върне обратно в Сирия, където дава напътствия на алжирския студент Сид Ахмед Глам, който арестуван заради атаката във Вилежуиф, при която беше убита инструкторка по танци.

През юли Белгия задочно осъжда Абауд на 20 години затвор за набирането на джихадисти в Европа, сред които и 13-годишния си брат  Юнес, известен като най-младия боец на ИДИЛ. Предполага се, че Абауд е бил ментор и на Аюб ал-Казани – роденият в Мароко джихадист, нападнал скоростния влак Амстердам-Париж през август.

Абауд е отговарял за връщането на европейски джихадисти в родните им страни, за да провеждат атаки, но двама тунизийци имали последната дума за това кой да бъде изпратен обратно.

Явно обаче Абауд е изпратен в Европа, за да следи лично атаката в Париж. Пътуването му отново изглежда не оставя следи. Известно е само, че е използвал мобилния си телефон в Гърция през лятото. Там следите му се изпаряват, за да се появи отново затрупан под останките от жилището в парижкото предградие Сен Дени, оставяйки след себе си редица въпроси и страхове за това кой може да тръгне по стъпките му.

 
 

Най-злите мъже в модерното кино

| от |

Едно клише гласи, че добрите момичета харесват лоши момчета. А лошите момичета… те също харесвали лоши момчета. Ако разгледаме това клише малко по-обширно, можем спокойно да кажем, че антагонизмът като цяло е най-малкото любопитен за хората. И доста харесван.

Тъмните страни от характера привличат хората така, както светлината привлича насекомите. Те се приближават все повече и повече, за да виждат по-добре, докато не се опарят. Или не изгорят.

Седмото изкуство не остава по-назад в тази тенденция. От по-стандартните филми, борещи се с доброто и злото, през задължителните супергерои, до обширните и силно многопластови модерни шедьоври, киното на новия век може да се похвали с антагонисти, за които злото е станало понятие с много по-дълбок смисъл.

В последните години, в голяма част от хубавото кино лошият властва. Антагонизмът е издигнат почти в култ, който привлича многолюдни почитатели от всякакъв пол и възраст. Сложността и харизмата на лошото, облечено и поднесено чрез великолепна актьорска игра от едни от най-големите имена в киното, е едно от нещата, които правят добрите филми, това, което са.

В навечерието на Оскарите ние сме събрали за вас каймака на най-лошите. Онези мъже в модерното кино, от които ни е страх и печелят адмирации, заради това, че ни карат дори да се подмокрим понякога.

В галерията горе.

 
 

Какво става, когато свалиш 50 килограма

| от chronicle.bg |

Да свалиш килограми не е никак лесно. Да успееш да смъкнеш 50 кг е истинско постижение. Преди да тръгнете на дългото пътешествие към красивото тяло обаче, трябва да знаете какво правите – увиснала кожа и различни здравословни проблеми са само част от рисковете, за които е добре да бъдете подготвени. Независимо дали искате да свалите 10 килограма или 100, трябва да сте наясно, че това ще промени целия ви живот.

Предлагаме ви историите на няколко жени пред „Today“. Те са свалили много килограми и разказват за нещата, които биха предпочели да знаеха, преди да започнат.

 
 

Моника Белучи открива белградския филмов фестивал

| от chronicle.bg, по БТА |

Актрисата Моника Белучи и филмът на Емир Кустурица „На млечния път“ ще открият днес 45-ия Международен филмов фестивал ФЕСТ в Белград, на който ще бъдат представени 95 филма, съобщи белградската агенция Бета.

В главната програма са 15 филма от 12 страни. До 5 март, когато на тържественото закриване на фестивала ще бъде показан филмът на американския режисьор Мартин Скорсезе „Тишина“, ще могат да се видят най-добрите филми от световните фестивали и почти всички фаворити за Оскар.

Днес сръбският премиер Александър Вучич ще приеме в сградата на правителството италианската актриса Моника Белучи и режисьора Емир Кустурица, съобщи Танюг.

 
 

„La La Land”, Мерил Стрийп и още 7 интересни факта преди „Оскар”-ите

| от chronicle.bg |

Освен към изравнения с „Титаник“ и „Всичко за Ева“ рекорд на мюзикъла „La La Land“ с 14 номинации и рекордната 20-а актьорска номинация за Мерил Стрийп, ви предлагаме поглед към още няколко любопитни факта за тазгодишните участници в надпреварата за „Оскар“:

Мат Деймън, номиниран в качеството си на продуцент на „Манчестър до морето“, е едва третият след Уорън Бийти и Джордж Клуни, получавал номинации в категориите за актьор, сценарист и филм.

Дензъл Уошингтън, който изпълнява главната роля и е режисьор и съпродуцент на лентата „Огради“ („Fences“), е едва седмият след Уорън Бийти, Кевин Костнър, Клинт Истууд, Брад Пит, Леонардо ди Каприо и Брадли Купър с актьорска номинация и номинация за най-добър филм за една и съща продукция.

– С времетраене от 7 часа и 47 минути документалната лента „О Джей: Произведено в Америка“ е най-дългият номиниран филм в историята на наградите „Оскар“.

Кевин О’Конъл („Възражение по съвест“) и Анди Нелсън („La La Land“) си поделят рекорда с по 21 номинации за звуков мишунг, откакто от 1961 г. в категорията се обявяват индивидуални претенденти. Кевин О’Конъл е човекът с най-много номинации за „Оскар“, без нито една спечелена награда на Академията. Анди Нелсън е печелил два пъти награда „Оскар“.

– Тази година за първи път в историята на наградите има номирирани чернокожи изпълнители във всички актьорски категории. Рекордните четирима чернокожи режисьори са номинирани в категорията за пълнометражен документален филм. За 84-и път в историята на наградите няма номинирана жена в категорията за най-добър режисьор.

– На номинация в категорията за най-добър филм са имали право 336 игрални филма в сравнение с 305 миналата година. Предложение за категорията най-добър чуждоезичен филм са изпратили 85 държави.

– Церемонията за наградите „Оскар“ се излъчва по телевизията по целия свят. Американската киноакадемия е издала повече от 1600 акредитации на журналисти за тазгодишната 89-а церемония. Звездите ще позират на червения килим пред повече от 70 фотографи.