След 100 дни Италия ще е друга?

| от |

Само за 100 дни Италия ще се промени радикално – такива са поне намеренията на новия италиански премиер Матео Ренци. Политическите му проекти обаче будят не само въодушевление, пише Дойче веле. Защо?

PD: PRIMARIE; RENZI PREPARA TOUR IN CAMPER

Създаване на нови работни места и по-добра социална защита за работниците – това са основните точки в програмата на Ренци за реформа на трудовия пазар. Целта е в бъдеще всеки, който загуби работата си, да може да разчита на социално подпомагане. Това звучи като класическа лява политика и би трябвало да се харесва на синдикатите. Но не е точно така, както става ясно от думите на профсъюзната лидерка Сузана Камусо: „Голяма част от хората в Италия платиха твърде висока цена по време на кризата. Това важи най-вече за работниците и пенсионерите. Ренци трябва да има предвид, че за тези хора са важни не думите, а делата.“

Сузана Камусо не вярва на Ренци. Обещанията му са твърде гръмки, а политическият му стил – по-скоро арогантен, смята тя. Ренци не е привърженик на продължителните дискусии по дадена тема – той иска да прокара максимално бързо набелязаните реформи. А това е характерно не толкова за лявата, колкото за дясната политическа култура а ла Силвио Берлускони. Именно с негова помощ Ренци успя да постигне първата си победа в парламента.

Subito!

В камарата на депутатите мнозинството гласува „за“ неговата избирателна реформа, чиято цел е сформирането на стабилни мнозинства. Под натиска на Берлускони обаче, който оглавява опозицията, първоначалното предложение бе до голяма степен разводнено. Поради това привържениците на Демократическата партия са разочаровани: „Според мен Ренци не трябваше да влиза в преговори с Берлускони. По този начин той му даде власт и влияние – и то в момент, когато Берлускони де факто беше свършен в политически план“, казва един от тях. А друг добавя: „Новото в този избирателен закон не е достатъчно – очаквах повече“.

Далеч по-охотно се посрещат намеренията на Ренци да намали данъците на хората с по-ниски доходи и да обнови остарялата училищна база. Тъй като поради липса на достатъчно средства модернизирането ще трябва да се извърши поетапно, Ренци помоли кметовете на италианските градове да му посочат най-нуждаещите се от ремонт училища, в които работата да започне веднага и без излишна бюрокрация. Subito! Незабавно! Това е мотото на Ренци, такъв е неговият метод – резултатите да се видят веднага. Докато критиците му го упрекват в сляп акционизъм, съпартийците му го подкрепят. „Това е ясно предупреждение към политиците. И ясен сигнал, че най-сетне ще се сложи край на мудността и бюрокрацията. Колко много неща сме искали да подобрим и все не ни се е удавало, тъй като нормите са твърде сложни, а финансирането не е гарантирано“, казва кметът на Торино Пиеро Фасино.

Много ли са депутатите?

Матео Ренци иска да модернизира и политиката като цяло. Твърде много са според него „излишните неща“. Така например той иска да премахне втората камара на парламента – Сената. Но едва ли ще му се удаде, тъй като стане ли дума за зачеркването на постове, е твърде вероятно съпротива да окажат дори собствените му партийни другари. „Ренци може да бъде бойкотиран от съпартийците си. Въпреки това обаче той трябва да продължи да работи по приложението на намеренията си. Реформата в Сената е необходима и е в съответствие с това, което хорат искат и очакват. Броят на нашите депутати е действително твърде висок“, казва главният редактор на ляволибералния вестник „Ла Република“ Ецио Мауро.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

Първият старт на ракетата Falcon 9 след аварията е предвиден за 16 декември

| от chronicle.bg |

Първият старт на тежката ракета-носител „Фалкон-9″ на американската компания SpaceX след септемврийската авария, е предвиден за 16 декември, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на телекомуникационната компания „Иридиум комюникейшънс“, която възнамерява да изведе с ракетата десет съобщителни спътници от ново поколение.

Ракетата ще бъде изстреляна от базата на ВВС Вандерберг в щата Калифорния в 12:36 часа по времето на Западното крайбрежие на САЩ /22:36 ч. българско време/.

„Фалкон-9″ трябва да достави спътниците на ниска околоземна орбита.

 
 

6 лоши кино римейка

| от |

Този месец, преди точно 15 години, на голям екран излиза великолепната криминална комедия „Бандата на Оушън“. Джордж Клуни, Брад Пит, Мат Деймън, Кейси Афлек, Джулия Робъртс и Анди Гарсия, под режисурата на Стивън Содърбърг и майсторския сценарий на Тед Грифин, създават едно истинско удоволствие за гледане в този кино пъзел.

„Бандата на Оушън“ сам по себе си е римейк на известен филм от 1960-а година с Франк Синатра и Дийн Мартин. Но за разлика от нашата класация тук, е един от добрите примери в киното.

Петнайсет години след модерната си версия филмът вече е нещо като класика, която може да бъде гледана отново и отново, при това винаги да ви носи удовоствие и кеф, макар да знаете отговора на загадката в него. Може би, заради това или поради липсата на свежи идеи, но Холивуд вече прави повторен римейк на този филм, при това с жени.

След „Ловци на духове“ „Бандата на Оушън“ ще е следващия филм, който ще пострада от феминистичния удар, разстлал се като сив похлупак над меката на киното. Разбира се, това са само предположения, за които всеки гледал и двете версии на филма, се надява да не е прав.

Междувременно, докато чакаме женската версия на „Бандата на Оушън“ ние си припомняме шест ужасни римейка, с които киното е сбъркало. Много.

В галерията горе.

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.