Скандал в израелския парламент

| от |

Палестински младеж попитал Мартин Шулц „Защо израелците имат право да ползват по 70 литра вода на ден, а палестинците – само 17?“. Шулц цитира тези думи пред израелския парламент и си навлече гнева на мнозина депутати, предава Дойче веле.

schulz

Тези дни председателят на Европейския парламент Мартин Шулц направи кратка обиколка в Близкия Изток. Той посети Йордания, срещна се в Рамала с палестинския лидер Абас, а в сряда бе посрещнат в израелския парламент. Изказването на Шулц пред израелските депутати обаче предизвика същински скандал.

В речта си, произнесена на немски, председателят на ЕП повдигна въпроса за тежките условия на живот на палестинците. Той изрази неодобрението си спрямо израелската политика на блокада в Ивицата Газа. „Блокадата възпрепятства икономическото развитие и докарва хората до отчаяние, от което се възползват екстремистите“, заяви той. Политикът от Германската социалдемократическа партия, подчерта, че палестинците също „искат да живеят в мир и да се ползват от правото на свободно придвижване“. Шулц раказа и за срещата си с едно палестинско момче по време на посещението си в Рамала, от което научил, че израелците имали правото да изразходват по 70 литра вода на ден, докато палестинците – едва 17. Точно в този момент в залата настъпи смут.

Депутатите от националнорелигиозната партия „Еврейски дом“ обвиниха Шулц в лъжа и в знак на протест напуснаха Кнесета. Един депутат окачестви речта на Шулц като пропаганда на палестинските терористи и убийци. А министърката на културата и спорта Лимор Ливнат каза, че израелците могат да ползват колкото си искат вода.

„Няма защо да се извинявам“

Израелският премиер Бенямин Нетаняху обвини председателя на Европейския парламент Мартин Шулц в едностранчивост. Нетаняху заяви, че Шулц омаловажавал заплахите, пред които е изправен Израел и както повечето европейци гледал едностранчиво на близкоизточния конфликт. „Изявленията на Шулц онагледяват общата тенденция за очерняне на Израел, без задълбочено познаване на фактите на място“, каза Нетаняху пред Кнесета.

Министърът на икономиката Нафтали Бенет обвини председателя на ЕП в лъжа и написа в профила си във Фейсбук „Не приемам никакви лъжи от един германец“. Бенет настоява Шулц да се извини.

Германецът обаче категорично отхвърли тази възможност, изтъквайки, че не вижда никаква причина за поднасяне на извинения. „Изненадан съм и съм дълбоко засегнат от острата реакция, защото аз държах една про-израелска реч. Хората, които ме критикуват, принадлежат към една партия от хардлайнери. Те отговарят по същия начин на всяка критична дума“, казва Мартин Шулц пред германския вестник „Ди Велт“. Той изтъква, че в края на речта му депутати от различни фракции са ръкопляскали, изправени на крака.

Проблемът с водата

Според израелския опозиционен лидер Ицхак Херцог, поведението на депутатите от „Еврейски дом“ е срамно и скандално. „Ние познаваме Мартин Шулц като защитник на израелската позиция и в Европейския парламент“, изтъква Херцог.

Впрочем в своята реч Мартин Шулц призна, че не е проверил данните за изразходваното количество вода от израелци и палестинци, изнесени му от палестинския младеж. Неотдавна обаче израелски правозащитници стигнаха по време на свои изследвания до извода, че в Израел количеството изразходвана вода е 3,5 пъти по-високо, отколкото в палестинските териотрия на Западния бряг на река Йордан. В доклад на ООН от декември 2012-та се казва, че израелските заселници на Западния бряг изразходват 6 пъти повече вода, отколкото палестинците в региона. Добре известен факт е, че в областта има недостиг на вода.

 

 
 

Кучетата „се заразяват“ от лошото настроение на собствениците си

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета по ветеринарна медицина във Виена установиха, че кучетата „се заразяват“ от емоционални звуци, които чуват от хора или свои събратя.

Емоционалното заразяване е основен компонент на съчувствието. То е характерно за различни животински видове – от примати до гризачи.

Учените са работили с 53 възрастни кучета от различни породи и собствениците им. Те са направили експеримента в две стаи – едната с високоговорител, скрит в дървена кутия. По него пускали различни аудиостимули. За позитивен човешки звук използвали смях, а за негативен – плач. За кучешки звуци използвали игрив лай и вой от изолация. Контролно ветеринарите пускали и неемоционални звуци – говор, дъжд, ромон на листа.

Сравнявайки позитивни и негативни звуци на кучета и хора, участвалите в експериментите животни са показали с поведението си силна реакция и негативно емоционално състояние, след като са чули негативните звуци. Те са реагирали най-остро с вцепеняване на нещастието на събратята си

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.

 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев