Сивите кардинали на Путин

| от |

Откакто е в Кремъл, Путин е обграден от верни приятели. Лицата от най-близкото му обкръжение са разпределени в две фракции – „Ястребите“ и „Гълъбите“. Кои са тези хора и какви цели преследват? Обзор на Дойче веле.

Хардлайнерите в Кремъл действат зад кулисите, избягват публичните изяви и рядко дават интервюта. На Запад почти никой не ги познава, но в същото време се знае, че Путин не направлява сам курса си на конфронтация. Зад твърдата му линия стои малък кръг от верни приближени. Известният руски политолог Евгений Минченко нарича тези хора „Политбюро 2.0″ – нещо като нова версия на Политбюро от ерата на Съветския съюз.

Кръгът около Путин

Хората от най-близкото обкръжение на руския президент образуват две фракции – „Ястребите“ и „Гълъбите“, като в момента „Ястребите“ определено са в подем, твърди германският експерт Ян Бремер, познавач на Кремъл и шеф на политическата консултантска фирма „Eurasia Group“. Както обяснява Бремер, сегашният възход на „Ястребите“ се дължи на факта, че те са с много силни позиции, когато става дума за геополитически въпроси. „В актуалната конфронтация със Запада геополитиката е за Путин много по-важна от икономиката. А тъй като „Гълъбите“ представляват интересите на икономическия блок, тяхното влияние е в момента ограничено“, пояснява Бремер.

Политологът Евгений Минченко твърди на свой ред, че в момента най-силно влияние върху Путин упражняват трима мъже от най-близкото му обкръжение: „Сергей Иванов, Сергей Шойгу и Игор Сечин са напоследък с много силни позиции. Те са и най-облагодетелствани от твърдия курс на Кремъл“, казва Минченко.

Сергей Шойгу е вторият по популярност политик в Русия – след Путин. От ноември 2012 година той е министър на отбраната. Сергей Иванов пък е шеф на президентската администрация. Той е бивш сътрудник на КГБ и дългогодишен приятел на Путин. Бивш сътрудник на тайните служби е и Игор Сечин – един от най-верните приближени на Путин и шеф на държавния петролен концерн „Роснефт“.

И тримата са представители на т.нар. „силоваци“. Така в Русия наричат всички, които носят униформа. Най-могъщите „силови структури“ са ръководствата на вътрешното министерство, министерството на отбраната и тайните служби. Тоест, като бивш офицер от КГБ Путин също принадлежи към „силоваците“.

„Няма бивши „силоваци“. Това обяснява и защо групата около Игор Сечин, която по принцип не е част от официалните властови механизми, упражнява в момента толкова силно влияние върху силовите структури“, казва Минченко.

Ян Бремер е убеден, че конфронтацията със Запада е заздравила още повече връзките между Путин и хората от най-близкото му обкръжение: „Повечето от тях бяха сред първите, които бяха засегнати от санкциите на ЕС и САЩ. Но както виждаме, тези санкции не дадоха желания ефект. Те само засилиха още повече зависимостта на елитите от Путин“, казва експертът.

„Не ги надценявайте!“

И Евгений Минченко твърди, че санкциите на Запада не са предизвикали сериозни промени в „Политбюро 2.0″. Сечин, Шойгу и Иванов продължават да са много влиятелни, а наред с тях влиянието си засилиха и неколцина лоялни олигарси. „Най-важните фигури в „Политбюро 2.0″ получиха големи обезщетения заради слабата външна конюнктура. Това важи преди всичко за братята Ковалчук и Ротенберг, както и за Генадий Тимченко“, казва политологът Евгений Минченко, но в същото време подчертава, че влиянието на руските хардлайнери не бива да се надценява: „Ако „Ястребите“ бяха надделели, руските войски вече щяха да са в Киев“, казва политологът. Той не вярва, че в Кремъл има някаква единна фракция на „силоваците“: „По-скоро става дума за взаимно конкуриращи се групи, всяка от които си има свои сфери на влияние“, посочва Минченко.

И Ян Бремер е предпазлив в оценката си за ролята на „силоваците“. Макар да е убеден, че процесите в днешна Русия се определят и ръководят от консервативните сили, Бремер смята, че влиянието на хората от кръга около Путин не бива да се надценява: „Днешната руска политика се определя еднолично от Путин, ролята на неговото обкръжение е по-скоро второстепенна“, посочва експертът.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Google работи по групово фото приложение

| от chronicle.bg |

Google обяви, че работи по ново приложение за групово редактиране и споделяне на снимки.

То ще наподобява Moments на Facebook, а говорителите на компанията са казали, че това е просто един експеримент и не се знае кога и дали това ново приложение ще стане достъпно за всички.

Тъй като все повече потребители използват приложенията на Facebook, Twitter и Snapchat, вместо да търсят в интернет, т.е. чрез търсачката на  Google, е нормално да имаме такава реакция от Google.

 
 

Плажовете, за които си мечтаем

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни настъпи астрономическата пролет, а след броени часове ще преминем към лятното часово време. Всичко това просто ни подсказва едно – сезонът „Отслабвам за лятото“ е приключен и отстъпва място на „Отслабвам за Коледа“.

Започваме да броим дните до момента, в който ще легнем на шезлонга с коктейл в ръка, пред нас прозрачно синьото море ще се слива с небето, а горещ бял пясък ще гали стъпалата ни.

Тъй и тъй е ден за размисъл, защо пък да не изберем плажа – мечта за следващата морска ваканция. Нашите предложения – в галерията горе.

 
 

Започна Българският фестивал на изкуствата в Канада

| от chronicle.bg, по БТА |

Седмото издание на Българския фестивал на изкуствата в Канада беше открито в Торонто на 24 март. Това съобщиха от Генералното консулство на България в Торонто.

Фестивалът на изкуствата започна в Торонто с концерт на Георги Дончев – акустичен бас, и Анка Гнот – вокали и китара. Открита бе изложбата „Contemplation“, посветена на съвременно фотографско изкуство. А също и експозиция на участници в организирания от генералното консулство на Република България в Торонто фотоконкурс „България! Че кой ли не я знае?!“ – 2016 г.

В рамките на откриването бяха наградени Държавната агенция за българите в чужбина, д-р Ирина Маркова и Асоциация на българските инженери в Канада. Наградите бяха връчени за активна родолюбива дейност, както и Веселин Лучански.

Фестивалът ще продължи до 17 април 2017 г. в Торонто, Отава и Монреал. Ще участват на редица творци от България и чужбина. В програмата са включени изложби и концерти, прожекция на филми, рок и джаз музика, семинари, великденски концерт в изпълнение на хор и джаз трио и др.