Сивите кардинали на Путин

| от |

Откакто е в Кремъл, Путин е обграден от верни приятели. Лицата от най-близкото му обкръжение са разпределени в две фракции – „Ястребите“ и „Гълъбите“. Кои са тези хора и какви цели преследват? Обзор на Дойче веле.

Хардлайнерите в Кремъл действат зад кулисите, избягват публичните изяви и рядко дават интервюта. На Запад почти никой не ги познава, но в същото време се знае, че Путин не направлява сам курса си на конфронтация. Зад твърдата му линия стои малък кръг от верни приближени. Известният руски политолог Евгений Минченко нарича тези хора „Политбюро 2.0″ – нещо като нова версия на Политбюро от ерата на Съветския съюз.

Кръгът около Путин

Хората от най-близкото обкръжение на руския президент образуват две фракции – „Ястребите“ и „Гълъбите“, като в момента „Ястребите“ определено са в подем, твърди германският експерт Ян Бремер, познавач на Кремъл и шеф на политическата консултантска фирма „Eurasia Group“. Както обяснява Бремер, сегашният възход на „Ястребите“ се дължи на факта, че те са с много силни позиции, когато става дума за геополитически въпроси. „В актуалната конфронтация със Запада геополитиката е за Путин много по-важна от икономиката. А тъй като „Гълъбите“ представляват интересите на икономическия блок, тяхното влияние е в момента ограничено“, пояснява Бремер.

Политологът Евгений Минченко твърди на свой ред, че в момента най-силно влияние върху Путин упражняват трима мъже от най-близкото му обкръжение: „Сергей Иванов, Сергей Шойгу и Игор Сечин са напоследък с много силни позиции. Те са и най-облагодетелствани от твърдия курс на Кремъл“, казва Минченко.

Сергей Шойгу е вторият по популярност политик в Русия – след Путин. От ноември 2012 година той е министър на отбраната. Сергей Иванов пък е шеф на президентската администрация. Той е бивш сътрудник на КГБ и дългогодишен приятел на Путин. Бивш сътрудник на тайните служби е и Игор Сечин – един от най-верните приближени на Путин и шеф на държавния петролен концерн „Роснефт“.

И тримата са представители на т.нар. „силоваци“. Така в Русия наричат всички, които носят униформа. Най-могъщите „силови структури“ са ръководствата на вътрешното министерство, министерството на отбраната и тайните служби. Тоест, като бивш офицер от КГБ Путин също принадлежи към „силоваците“.

„Няма бивши „силоваци“. Това обяснява и защо групата около Игор Сечин, която по принцип не е част от официалните властови механизми, упражнява в момента толкова силно влияние върху силовите структури“, казва Минченко.

Ян Бремер е убеден, че конфронтацията със Запада е заздравила още повече връзките между Путин и хората от най-близкото му обкръжение: „Повечето от тях бяха сред първите, които бяха засегнати от санкциите на ЕС и САЩ. Но както виждаме, тези санкции не дадоха желания ефект. Те само засилиха още повече зависимостта на елитите от Путин“, казва експертът.

„Не ги надценявайте!“

И Евгений Минченко твърди, че санкциите на Запада не са предизвикали сериозни промени в „Политбюро 2.0″. Сечин, Шойгу и Иванов продължават да са много влиятелни, а наред с тях влиянието си засилиха и неколцина лоялни олигарси. „Най-важните фигури в „Политбюро 2.0″ получиха големи обезщетения заради слабата външна конюнктура. Това важи преди всичко за братята Ковалчук и Ротенберг, както и за Генадий Тимченко“, казва политологът Евгений Минченко, но в същото време подчертава, че влиянието на руските хардлайнери не бива да се надценява: „Ако „Ястребите“ бяха надделели, руските войски вече щяха да са в Киев“, казва политологът. Той не вярва, че в Кремъл има някаква единна фракция на „силоваците“: „По-скоро става дума за взаимно конкуриращи се групи, всяка от които си има свои сфери на влияние“, посочва Минченко.

И Ян Бремер е предпазлив в оценката си за ролята на „силоваците“. Макар да е убеден, че процесите в днешна Русия се определят и ръководят от консервативните сили, Бремер смята, че влиянието на хората от кръга около Путин не бива да се надценява: „Днешната руска политика се определя еднолично от Путин, ролята на неговото обкръжение е по-скоро второстепенна“, посочва експертът.

 
 

„Смъртоносен улов“ се завръща по Discovery Channel

| от chronicle.bg |

Популярната поредица на Discovery Channel – „Смъртоносен улов“ – се завръща с нови истории. Новият 15-и сезон на отличената с награда „Еми“ продукция е озаглавен „Дънджън Коув“, и можем да гледаме премиерата му на 13-и декември, вторник, от 20:00 ч.

Новите серии представят живота в Нюпорт, Орегон – едно от последните рибарски селища на ръба на опасното „Гробище на Пасифика“, разпростиращо се от Орегон до Британска Колумбия. Тук поколения ловци на раци и техните семейства рискуват всичко, за да изтръгнат прехраната си от морето. Хиляди плавателни съдове и животи са били изгубени в битка с морето, което го определя като мястото за най-смъртоносен комерсиален риболов в света. Орегонското крайбрежие гъмжи с морски обитатели, но и изненадва с лабиринт от плитчини и подводни течения.

Discovery Channel

„Смъртоносен улов: Дънджън Коув“ се качва на борда на корабите, които навигират сред бурните вълни и непредсказуеми условия в този участък на океана. Но какво означава това за онези, които остават на сушата? Поредицата показва живота на семействата, много от които живеят на това място от поколения. Всяка година има рибари, изгубени в коварните води, но семействата в Нюпорт понасят мъката, борейки се да запазят живо наследството на своя град.

Discovery Channel

Голяма част от героите, които ще видим в новия сезон, идват именно от семейства, в които поколения наред риболовът е служил за прехрана на фамилията и се е превърнал в традиция. Именно такава е историята на семейството на капитан Мики Редерфорд. Подобно на стотици рибари, Мики прави своите първи стъпки в занаята още като дете. Едва на 6 години той се сблъсква с рибарството, а на 21 вече управлява собствена лодка. 4 години след като напуска семейния бизнес поради несъгласия с баща си, Кени Рипка размисля и се връща обратно с ясната цел да докаже, че притежава необходимите качества, за да бъде част от семейния бизнес.

Ще успее ли новото поколение капитани да овладее морето въпреки проблемите, разяждащи флота му? Ще успеят ли героите на поредицата да съберат куража, който се изисква, за да станат легенди? Предстои да видим в новите епизоди.

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.

 
 

Рецепта за никулденски шаран

| от Chronicle.bg, по Webcafe.bg |

Днес празнуваме Никулден, празникът на свети Никола Мирликийски, покровител на моряците, рибарите и банкерите. По традиция на този ден се яде риба, имен ден празнуват Николай, Никола, Николина, Нина, Никол, Николинка, Кольо, Николета, Колю, Ненка, Ненко.

Свети Николай е един от светците на ранната християнска църква, живял през трети век в Патара, днешна Мала Азия. Той е почитан и от православни, и от католици. Мощите му се пазят в италианския град Бари.

През целия си живот Свети Никола помагал на страдащите, защитавал невинните, укрепвал слабите със словото на истината и вярата.

Яденето на риба на празника е свързано с Коледните пости, които забраняват ядене на месо, но разрешават рибата на празници и в някои по-леки дни от поста, както и заради връзката на свети Никола с морето и рибарите.

Според традицията се яде шаран във вид на рибник, но много хора предпочитат други риби, които да сложат на трапезата на празника.

По-случай празника ви предлагаме рецепта за приготвянето на шаран.

Необходими продукти:

1 шаран
200 гр. домати

За плънката:

2 глави лук
1 морков
1 целина
2 скилидки чесън
1/2 чаша ориз
150 грама стафиди, орехи
Девесил, розмарин, мащерка
Сол, черен пипер

Шаранът се почиства, измива и осолява.

Лукът и морковите се нарязват на ситно и се запържват до златисто, прибавя се почистеният ориз и подправките. Сместа се задушава с малко гореща вода. Шаранът се пълни с нея и се прихваща с клечки за зъби или се зашива с конец по стар тертип. Около рибата в тавата се поставят нарязаните на кубчета или смлени домати, овкусени със сол.

Поставете няколко резена лимон върху пълнения шаран и запечатайте с фолио. Пече се 2 часа във фурна на температура от 180 градуса.

Приятен апетит.

 
 

10 страхотни роли на Ейми Адамс

| от chronicle.bg |

Покрай не безпричинната шумотевица около филмите „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, името на Ейми Адамс започна често да се върти в устата на критици и фенове.

Адамс определено е една от отличните актриси на Холивуд и прецизните й изпълнения със замах я вадят от клишето, че красивите жени не са добри актриси и обратното. Тя е носителка на награда „Сатурн“ , награда на „Гилдията на актьорите“ и две награди „Златен глобус“, номинирана е по пет пъти за награда на „БАФТА“  и награда „Оскар“  и шест пъти за „Сателит“.

Ако не сте гледали „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, ви препоръчваме максимално скоро да наваксате. През това време, вижте в галерията 10 роли на Ейми, които доказват, че освен красавица, е силна актриса.