Ситуацията с Украйна разкрива липсата на координация в политиката на ЕС

| от |

Стивън Фидлър, Лорънс Норман и Бертран Беноа, „Уолстрийт джърнъл“

Смъртоносното насилие, което се развихри тази седмица в Украйна има още една жертва: надеждността на европейската външна политика. Преди няколко месеца изглеждаше, че Украйна ще бъде привлечена в орбитата на Запада чрез обхватно споразумение за търговия и сътрудничество с Европейския съюз. Днес Украйна е изправена пред неспособността на Европа да влияе върху събитията дори в държави, които са близо до нейните граници.

ashtonyan

Жертвите в Киев останаха извън зрителното поле на европейските политици, много от които празнуваха привидното спадане на напрежението в Киев през уикенда. Хаосът, който се отприщи скоро след това, предизвика трескави усилия от страна на ЕС за постигане на споразумение за санкции. Но тези усилия подчертаха по-скоро провала на европейската политика, отколкото нейната нова решителност.

Зародишът на разнопосочността в политиката на ЕС се съдържа в разделението сред 28-те държави членки  – както и в неохотата на повечето европейски страни да възприемат Украйна като тест от геополитическо значение. Имаше подчертана разлика между усилията на Русия на Владимир Путин да задържи Украйна в своята сфера на влияние и това, което Европа беше готова да предприеме, за да се опита да съблазни страната, за която мнозина смятат, че има важно стратегическо значение за Запада.

Русия комбинира сериозните заплахи за икономическа блокада, ако Украйна подпише споразумението с ЕС, с обещания за големи суми пари, отпуснати при леки условия, в случай че не подпише.

Обратно, предложението на ЕС за търговски облекчения, помощи и малък пакет от заеми дойде със строги икономически условия, внушени от Международния валутен фонд. Тези условия целяха да отговорят на безпокойството, че икономическите проблеми и повсеместната корупция ще станат причина европейската помощ за Украйна да попадне в погрешни ръце.

ЕС освен това внимаваше да не създаде впечатление, че споразумението с Украйна е път към членство в Съюза. Много от държавите членки изпитват умора от свързаните с разширяването политически трудности, които последваха скоростната експанзия на блока към Източна и Централна Европа – например заради имиграцията. „Условията в първоначалното предложение на ЕС за асоцииране с Украйна бяха продиктувани от уроците от първата вълна на разширяване след Студената война в края на 90-те години“, смята Евалд Болке от Германския съвет за външни отношения, отразявайки общото усещане в Германия, че от страни като Унгария е трябвало се поиска повече, преди да им бъде разрешено да влязат в ЕС.

Много лидери освен това са подозрителни към украинския президент Виктор Янукович и неговите връзки с Русия. Доверието допълнително се срина след изпращането в затвора на бившия премиер Юлия Тимошенко. Макар че правителствата в ЕС публично подкрепяха споразумението с Украйна, някои столици тихомълком изпитаха облекчение, когато през ноември Янукович отхвърли споразумението, тъй като съобразиха, че няма да им бъдат искани допълнителни пари.

Много критики по повод разнопосочността в европейската политика бяха отправени и към институциите на ЕС в Брюксел, ръководителя на външната политика на блока Катрин Аштън и комисаря за разширяването Щефан Фюле. Но за Брюксел е трудно да върви пред най-големите си държави членки по външнополитически въпроси – а много от правителствата са предпазливи. Докато критиките към украинските управляващи и тактиката за натиск от страна на Русия нарастваха, от страна на лидерите в Берлин, Париж и Лондон не беше направено координирано усилие за насочване на дискусията в полза на Европа. Някои правителства, сред които тези в Испания, Италия и Великобритания, правеха опити да заздравят връзките с Москва. Тези опити бяха замразени през 2008 г. след руското нахлуване в Грузия. Някои в Европа се надяваха да бъде избегнато повторение на напрежението, създадено, когато през 2008 г. беше формално предложено членство на Украйна в НАТО – което вече не е на дневен ред.

Висш служител на ЕС каза тази седмица, че поне половината от блока е превърнала в свой приоритет подобряването на отношенията с Кремъл – отношения, които отново може да бъдат поставени на изпитание, докато ЕС опитва в срок до август да финализира икономическите споразумения с бившите съветски републики Молдова и Грузия. Други страни от ЕС, сред които Швеция, Литва, Полша и Словакия, настояваха Киев да бъде привлечен по-близо до ЕС, разглеждайки това като важна икономическа възможност. За много от тези правителства не е от такова значение подобряването на вече изопнатите отношения с Русия.

Разделението постави Германия в ролята на ключов играч. След скептицизма, че санкциите ще помогнат за мирно уреждане на конфликта, нагласите в Берлин се промениха след новините за човешките жертви в Киев във вторник през нощта. Чиновниците там бяха раздразнени от отказа на Янукович да отвърне на телефонните позвънявания на Ангела Меркел във вторник и от предполагаемия му отказ да преговаря по какъвто и да било начин с опозицията. Отказът на украинския президент да разговаря с опозицията беше „голяма грешка“, коментира германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер. Днес той пътува до Украйна заедно с колегите си от Франция и Полша.

В сряда в Париж Меркел каза, че „днес обмисляме санкции срещу отговорните за насилието“. Макар че повтори, че кризата не би могла да бъде преодоляна без политически диалог между правителството и опозицията, тя възприе възможно най-строгия си до момента тон. Берлин се въздържа на косъм от това публично да прогнозира резултата от днешната среща на европейските външни министри. Но някои длъжностни лица на четири очи се застъпваха за това самият президент Янукович да бъде включен в списъка за санкциите – позиция, на която застават мнозинството от депутатите в Бундестага.

Някои страни, сред които Испания и Гърция, обаче остават скептични към санкциите, твърдят дипломати, създавайки впечатление, че дори сега европейското единство не може да се смята за даденост.

 
 

Първият старт на ракетата Falcon 9 след аварията е предвиден за 16 декември

| от chronicle.bg |

Първият старт на тежката ракета-носител „Фалкон-9″ на американската компания SpaceX след септемврийската авария, е предвиден за 16 декември, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на телекомуникационната компания „Иридиум комюникейшънс“, която възнамерява да изведе с ракетата десет съобщителни спътници от ново поколение.

Ракетата ще бъде изстреляна от базата на ВВС Вандерберг в щата Калифорния в 12:36 часа по времето на Западното крайбрежие на САЩ /22:36 ч. българско време/.

„Фалкон-9″ трябва да достави спътниците на ниска околоземна орбита.

 
 

Drake е най-популярният изпълнител в Spotify за 2016 г.

| от chronicle.bg, БТА |

Drake е най-стриймваният изпълнител в Spotify за 2016 г., съобщи АP.

Канадският рапър е стриймван 4,7 милиарда пъти. Той може да се похвали с най-популярния албум – „Views“, стриймван 2,45 милиарда пъти, и най-популярната песен – „One Dance“, стриймвана 980 милиона пъти.

В челната петица са Justin Bieber, Rihanna, 21 Pilots и Kanye West.

Най-стриймваните албуми след „Views“ са „Purpose“ на Bieber, ‘Anti“ на Rihanna, „Blurryface“ на 21 Pilots, „Beauty Behind the Madness“ на Weekend.

При песните на второ място след „One Dance“ е „I Took a Pill in Ibiza – Seeb Remix“ на Майк Поснър, следван от „Don’t Let Me Down“ на Chainsmokers, „Work“ на Rihanna и Drake, и „Cheap Thrills“ на Сия.

Зейн от One Direction, който тази година издаде самостоятелен албум, е изпълнителят с най-впечатляващ пробив.

Drake е и най-стриймваният изпълнител в историята на Spotify с общо 8,7 милиарда слушания.

 
 

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си, като двамата уточняват как актьорът да изплати останалите 6,8 милиона от договорената сума.

Джони Деп се съгласи да даде на Амбър Хърд общо 7 милиона долара. Според източник на „И!Нюз“ той ще превежда неизплатените 6,8 милиона през следващите 15 месеца.

Амбър Хърд заяви, че ще дари цялата сума за благотворителност – на организации, борещи се с насилието над жените и на Детската болница в Лос Анджелис, където е работила като доброволка.

През лятото Джони Деп преведе 200 000 долара на две благотворителни организации от името на Амбър Хърд.
Актрисата подаде молба за развод през май след продължил 15 месеца брак и броени дни след това си издейства ограничителна заповед срещу Джони Деп.

 
 

Любимите ни поводи за статуси

| от |

Искам в един ден да стане земетресение, да умре известен, да падне сняг за пореден първи път и Гришо да се класира за Шампионска лига. Това ще е най-оргазмичният ден в историята.

Когато някой известен почине, фейсбук става като селска спирка с некролози. Пускат се песни, любими роли, гифчета, цитати. Публичният (защото в интернет сме на публично място) израз на тъга е съвсем справедлив и всеки е в правото си да го използва. Разбира се, това не го прави окей. Аз съм в правото си всеки ден да седя пред входната ви врата преди да излезете за работа. Или да ям металургични количества чесън преди аз да изляза за работа. Или да спирам по средата на тротоара, за да гледам витрините. Имам тези права, но това съвсем не го прави окей за правене. Още повече – когато Фидел Кастро почина, един куп хора си казаха: „Ама… той жив ли е бил“. Трябва тук да направим такава контракампания – всяка седмица да публикуваме новина от типа „Знаехте ли, че все още мърда“.

Аз съм наясно, че Земята не се върти само около мен. Често обаче се чудя дали пък не се мести само за мен. Затова, когато стане земетресение, трябва да се уверя, че и други са го усетили и затова питам „Усетихте ли земетресението?“ Това е както когато някой ми каже: „Внимавай, че това е люто“ – обезателно трябва да се провери. Нищо чудно някой да не е усетил как земята под него се разклаща. Да, знам, че има хора, които са пропускали тектонски вълнения. За тях искам да кажа, че земетресението е като шот – ако не го усетиш, не се брои.

Научно доказано е, че при всеки статус за снега една баба влиза в травматологията. Без значение накъде е насочен статуса – че вали, че всички казват как вали или че си счупих гащите на простора, щото вали. Първият сняг стана зимното „Христос воскресе“. Трябва някой път да направим флашмоб, в който никой не казва нищо за снега и после гледаме клетниците как се чудят какво е това, като излязат навън.

Григор Димитров и футбола няма да ги коментирам. Слагам ги в един кюп, защото са един дол.

Идва Коледа. По принцип искам братче, но не бих желал добър старец да доближава майка ми. Затова нека ни донесе ден със земетресение, известна смърт, сняг и спортни успехи, но в конкретни спортове, защото другите нямат значение. Дядо Коледа, подари ни колективен електронен оргазъм.