Сирия – сцена на борба за влияние

| от |

photo_verybig_953274Сирия, в която съпротивата срещу режима се изроди в изключително жестока гражданска война, се превърна в минно поле, в което американци, руснаци, монархии от Персийския залив и Иран се противопоставят, макар и от дистанция.

Доставки на оръжие, финансова подкрепа, тайни дипломатически схватки – никога от времето на ливанската война през 80-те години някоя страна не се е превръщала в сцена на такива насилия и същевременно на борби за влияние между регионални и международни сили. В тези дипломатически игри с променлива геометрия редица страни, включително Иран, се борят за дял от баницата. Някои, като Русия, спечелиха влияние, други пък загубиха терен и изглежда се дистанцират от проблема, какъвто е случаят със САЩ. Американската администрация дълго настояваше за отстраняване на Башар Асад и дори беше готова да изпраща оръжия на сирийските бунтовници, както подкрепяше афганистанската съпротива през 80-те години. Натискът на Запада начело с Париж, Вашингтон и Лондон се засилваше постепенно и достигна кулминацията си след химическата атака през август 2013 г. край Дамаск.

В никой момент от началото на кризата западните страни не бяха така готови да нанесат удар. Оттогава насам обаче те изглежда се отказаха от военната опция и понижиха тона на критиките си срещу президента Башар Асад. Той пък си възвърна решителността и изпраща делегация в Женева от позиция на силата, макар поканата да беше оттеглена. В същото време сирийската криза беляза решителното завръщане на Русия на международната сцена. Москва, която беше в слаба позиция от 1991 г. след разпадането на СССР и рядко беше в състояние са се противопостави на стремежите на западните страни, с идването на власт на Владимир Путин търпеливо играеше своите карти: блокиране на каквато и да било военна интервенция с мандат на ООН и продължаване на доставките на оръжие за тази страна с ключово стратегическо значение за достъпа й до Близкия изток.

В апогея на кризата, когато Западът беше на косъм от изстрелване на ракети срещу Дамаск, Владимир Путин успя да наложи на всички през септември 2012 г. споразумение за ликвидиране на химическия арсенал под егидата на ООН и сложи спирачка на западните стремежи за интервенция. Точно тази стратегия позволи на Москва да диктува събитията. Монархиите от Персийския залив пък, които станаха главен доставчик на петродолари за бунтовниците, изиграха най-голяма рола за организирането на съпротива срещу Дамаск чрез Арабската лига.

Подкрепата на Саудитска Арабия, Катар и Кувейт за бунтовниците беше политическа, религиозна и геополитическа в интерес на сунитите и за сметка на малцинството алауити. В същото време тази подкрепа целеше противопоставяне на влиянието на Иран в Близкия изток. Петролните монархии обаче водят борба за влияние и помежду си – извън Сирия за контрол върху ръководните инстанции на опозицията /Катар срещу Саудитска Арабия/, но и в самата територия на Сирия между бунтовниците и джихадистите, близки до Мюсюлманските братя или салафистите. Катар дълго беше най-активен в това отношение, но след три години конфликт Саудитска Арабия наложи своето влияние.

Иран – голямата регионална сила и съюзник на Москва, чието участие в конференцията в Женева беше блокирано, предизвика гнева на опозицията, след като се превърна в покровител на сирийския режим. Техеран превърна Сирия в един от стълбовете на шиитската дъга в Близкия изток. Семейство Асад – както бащата Хафез, така и синът Башар, позволиха на Иран да стъпи в Ливан, където негов основен троянски кон е шиитскто движение Хизбула. Бойци на движението се бият в Сирия на страната на правителствените сили срещу бунтовниците и джихадистите. Иранският външен министър Мохамад Джавад Зарииф предупреди Запада преди конференцията, че онези, които се опитват да отстранят Иран, чиято покана за Женева беше отменена от ООН, „ще съжаляват за това“.

 
 

Двойката не е за Радев

| от Радостина Хлебарова |

Речта пред парламента по случай встъпването в длъжност бе първото сериозно политическо изпитание за г-н Радев.

Преди да поставяме оценки обаче, трябва да си зададем въпроса какво прави неговият екип през трите месеца между изборите и встъпването в длъжност. За самия Радев знаем – отиде на пленум на БСП, на опера и се разходи до Хитрино. Толкова.

Три месеца са достатъчно време за него и екипа му, за да напишат една смислена реч и той да я репетира, за да не остави впечатление за неувереност.

Това време бе достатъчно и да се прочете и осмисли конституцията и правомощията на президента, което очевидно не е направено, щом г-н Радев остави впечатлението, че не е съвсем наясно със собствените си, вече влезли в сила, правомощия, както и със съдържанието на Конституцията.

В допълнение, непознаването на политическия етикет и протокол, що се отнася до най-елементарните му аспекти – обръщението към патриарха и пропуска да поздрави мюфтията, са очевидни гафове. Те лесно могат да бъдат избегнати на цената на малко усилия, в името на онези 2,5 милиона гласоподаватели, които делегираха доверие на г-н Радев. Как да се обърнеш към някого е един от на-лесните въпроси, не е от онези сложните като например кой трябва да излезе пръв – кралицата или министър-председателя. Това са по-сложни въпроси, но г-н Радев ще се сблъска и с тях в най-скоро време. Какъв ще бъде резултатът, ако екипът му продължава да не си върши добре работата, е ясно.

Да сгрешиш не е порок, неговата грешка лесно може да бъде отдадена на напрежение, липса на опит в публичните изяви и пр. и лесно можеше да бъде подмината, ако бе последвала адекватна реакция.

Но реакцията на г-н Радев бе меко казано смехотворна. Той си изпусна нервите и показа неувереност и тревожност. Не гафът сам по себе си е проблема, а реакцията, с която той не заслужава уважение.

Какво са правили г-н Радев и екипа му през последните 3 месеца, не е много ясно, но това, което е съвсем очевидно, е какво не са правили. Не са се подготвили. А това време беше за това. Да се надяваме, че ще извадят поука и че насочат усилията си в подготовка, макар и закъсняла. Иначе лошо, ще се смеем, ама с криви усмивки.

Заслужава висока оценка фактът, че г-жа Радева е работила усилено по въпроса за стайлинга си и нейните усилия са се увенчали с успех.

Шестица за стилиста й и за това, че е следвала неговите/нейните съвети. Сега остава и някой да обясни на тази дама, че не тя е избрана за президент, а съпруга й. И да престане да го води под ръка като някое 6-годишно синче, което властната му майка го побутва в стаята за изпит със заплахата „Ще влезеш в това училище – иначе пердах и никакво колело!“

Госпожа Радева е добре да озаптява поривите си за собственическо и покровителствено поведение.

Поне в публичните прояви, пък какво прави тя по домашному с президента си е тяхна работа. Госпожата, макар и самозвано да се смята за PR, като такъв беше редно не само да коригира собственото си поведение (което в някаква степен направи като изтри фейсбук профила си с грубите си махленски изказвания), но и да помогне на съпруга си в подготовката за президентския пост. Нещо, което не се случи.

Засега оценката на работата на екипа на г-н Радев е двойка.

Можем да се надяваме и да бъдем оптимисти, че ще има прогрес. Иначе все едно сме избрали продавачка за министър. Възможно е да бъде добър министър, но е малко вероятно.

 
 

Мелания Тръмп носи Ralph Lauren на церемонията

| от chronicle.bg |

Всички погледи бяха насочени към Мелания Тръмп, докато съпругът й се заклеваше във вярност към американските граждани, а тя ставаше първа дама.

За церемонията г-жа Тръмп беше избрала елегантна бледа синя рокля с жакет с голяма яка, изработен от същата материя и ръкавици. Тоалетът е дело на иконичния дизайнер Ралф Лорън.

Появилата се информация, че Лорън ще работи заедно с Карл Лагерфелд по тоалета на Мелания Тръмп не е вярна. Лагерфелд няма нищо общо с модното решение на първата дама. Или поне не под лейбъла на Chanel, което може да означава, че е германският дизайнер е работил през своя собствен лейбъл.

 
 

Най-обещаващите сериали на 2017-а

| от chronicle.bg |

Докато филмовата индустрия все повече залага на блокбастъри, талантливи актьори и режисьори обръщат все по-голямо внимание на телевизията. В повечето случаи –зрителите печелят.

По информация на FX оригиналните сериали през 2017 година ще станат 500, а година по-рано те са били 455. Затова е невъзможно повечето от нас да следят всичко, което излиза по телевизията.

Затова ви предлагаме кратък списък с епизодите, които задължително да гледаме през новата година. Повечето от тях са нови, но включваме и няколко заглавия, които очакваме с нетърпение.

 
 

Омара Портуондо празнува 70 години на сцената в София

| от chronicle.bg |

Омара Портуондо Buena Vista Social Club, която прослави кубинската култура по целия свят, ще отпразнува живота и музиката по най-подходящия възможен начин – със специално турне.

Кубинката ще отбележи своя 85-и рожден ден и 70 динамични години на сцената заедно с изключителни гост-звезди и ще ни припомни, че изкуството няма възраст, а само качество. По изрично желание на легендарната певица, София е една от спирките в тази фиеста, която ще отрази различни аспекти на дългата ѝ кариера, минавайки през най-обичаните класики, любовта ѝ към елегантното кабаре, паметните години с Buena Vista Social Club и настоящите ѝ творчески търсения.

На 28-и април, в зала 1 на НДК, Омара Портуондо ще ни отведе на едно задушевно прощално пътешествие с кубинската музика.

Omara_Portuondo_Sofia

Омара израства в Хавана. На 15 години започва да работи като танцьорка в бляскавия клуб Тропикана, където сестра ѝ е певица. Силата ѝ обаче също се оказва пеенето – от работата ѝ с пианиста Франко Емилио се ражда нов стил  –  “fillin” (feeling), а Омара се превръща в Кралицата на филинга – тази симбиоза между джаз и бразилска боса нова.

Кариерата ѝ се развива в женската формация Cuarteto D’Aida. По това време квартетът подгрява едни от най-големите звезди като Бени Море, Едит Пиаф, Бола де Ниеве и Нат Кинг Кол, а клуб Тропикана е в своя пик на популярност и успех.

В кризисната точка от американско-кубинските отношения сестра ѝ и много други музиканти остават в Маями. Омара решава да се върне в Куба, а там се е отворила празнина, благодарение на която  кариерата ѝ процъфтява – първо с реформирания Cuarteto D’Aida, а след 1967 г. и като солов артист.

През 1997 г., когато се очаква да намали темпото, проектът Buena Vista Social Club се отразява на творческия ѝ живот и известност по целия свят. Едноименният филм на Вим Вендерс предизвиква фурор, а Салман Рушди нарича годината „лятото на Buena Vista”.

Соловият албум на Омара от 2000 г. взима Грами, следват редица записи и турнета, както и звездни колаборации, като тази с кубинския джаз пианист Чучо Валдес. Тя е първата жена на поста Международен посланик на Червения кръст. В последните години има концерти по целия свят, от Royal Opera House в Лондон до Latin Passion festival в Хонконг.

На 28-и април в зала 1 на НДК ще имаме възможността да се докоснем до една ера, чийто завеси бавно и елегантно се спускат, оставяйки публиката винаги да иска още.

Билетите за концерта на Омара Портуондо са на цени от 50 до 110 лв. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg.