Сирия се нуждае от локални споразумения за мир

| от | |

Експерти призовават за договаряне на примирие по места в Сирия, като подчертават, че ако бъде подкрепено и приложено както трябва, прекратяването на огъня на местно ниво „дава надежда на мирните граждани и намалява страданията на хората”.

Пратеникът на ООН за Сирия е в Дамаск, за да се опита да убеди враждуващите страни в предимствата на подобни споразумения. Анализаторите предупреждават още, че неспазените примирия може да предизвикат повече беди, отколкото предотвратяват.

„Обикновено мислим за примирието като за нещо хубаво. Когато няма стрелби, умират по-малко хора. Но не винаги става по този начин”, казва Ноа Бонси, главен анализатор в „Международната кризиса група”.

„Примирието не е по дефиниция положително. То може да повлияе положително или негативно върху конфликта в зависимост от условията. Доброто примирие може да спаси животи. То дори може да помогне за политическия процес и за намаляването на конфликта”, казва Бонси.

Лошото примирие обаче може да бъде предпоставка или директно да предизвика повече насилие и в крайна сметка да доведе до загубата на повече хора, отколкото спасява”, допълва той.

Според него в сирийската война повечето примирия са се проваляли, като са се превръщали в безусловно предаване или са били използвани като военна тактика за отклоняване на сраженията на по-стратегически места. Бонси допълва, че проблемите възникват, защото страните в преговорите обикновено не са еднакво силни, нито се боят еднакво от насрещната страна.

Според Рим Туркмани – основателка на установената във Великобритания група „Мадани”, договореното на местно ниво примирие в Сирия може да прерасне в национални мирни преговори. Успешните мирни споразумения изискват обща практическа нужда, като например общите енергийни или транспортни доставки, казва тя. Те изискват също местни посредници, които да вдъхват доверие у всички страни. Според Туркмани за да се стигне до каквото и да е мирно споразумение, сражаващите се трябва да вярват, че имат повече шансове по време на мира, отколкото по време на войната.

„Трябва да осигурим защита най-вече на всички посредници и след това на самите бойци. Преди година членовете на „Ал Ваер” бяха готови да приемат сделка, ако имаше някакъв механизъм за защита. Те казаха „Добре, можем да си тръгнем, но къде да отидем? В мига, в който си тръгнем, ще бъдем мъртви”, посочва Туркмани.

„Бойците, за които тя говори, са имали основания да вярват, че мирното споразумение, може да ги подложи на опасност”, казва Надим Хури от „Хюман райтс уоч”.

„В Хомс повечето млади мъже, които не се изтеглиха с бойците, бяха принудени да се върнат и да служат в сирийската армия и бяха задържани многократно. В момента поддържаме връзки със семейства, които казват, че нямат никаква представа къде се намират синовете им”, разказва Хури.

След като бъде постигнато споразумение, ще са нужни външни лица, които да се уверят, че то ще бъде спазено, казва Омар Халадж – политически анализатор и бивш изпълнителен директор на „Сирийския тръст за развитие”. И именно тук идва ролята на международната общност.

„Сами по себе си примирията не са трайни. Както Рим казва, те имат нужда от местни мирни комитети, които да ги подкрепят. Имат нужда от наблюдатели”, казва Халадж и добавя, че в отделни случаи възниква необходимостта и от войници миротворци.

Според него прекратяването на войната няма да реши кризата в Сирия. Здравната система се е сринала, а 300 хиляди души са загинали от болести, които биха могли да бъдат излекувани в нормални болници, обяснява той. Около 40% от сирийските деца пък не ходят на училище.

Самите сражения са убили 200 хиляди души и са изгонили милиони от домовете им от 2011 година насам в рамките на една от най-големите бежански кризи от Първата световна война./Експерти призовават за договаряне на примирие по места в Сирия, като подчертават, че ако бъде подкрепено и приложено както трябва, прекратяването на огъня на местно ниво „дава надежда на мирните граждани и намалява страданията на хората”.

Пратеникът на ООН за Сирия е в Дамаск, за да се опита да убеди враждуващите страни в предимствата на подобни споразумения. Анализаторите предупреждават още, че неспазените примирия може да предизвикат повече беди, отколкото предотвратяват.

„Обикновено мислим за примирието като за нещо хубаво. Когато няма стрелби, умират по-малко хора. Но не винаги става по този начин”, казва Ноа Бонси, главен анализатор в „Международната кризиса група”.

„Примирието не е по дефиниция положително. То може да повлияе положително или негативно върху конфликта в зависимост от условията. Доброто примирие може да спаси животи. То дори може да помогне за политическия процес и за намаляването на конфликта”, казва Бонси.

Лошото примирие обаче може да бъде предпоставка или директно да предизвика повече насилие и в крайна сметка да доведе до загубата на повече хора, отколкото спасява”, допълва той.

Според него в сирийската война повечето примирия са се проваляли, като са се превръщали в безусловно предаване или са били използвани като военна тактика за отклоняване на сраженията на по-стратегически места. Бонси допълва, че проблемите възникват, защото страните в преговорите обикновено не са еднакво силни, нито се боят еднакво от насрещната страна.

Според Рим Туркмани – основателка на установената във Великобритания група „Мадани”, договореното на местно ниво примирие в Сирия може да прерасне в национални мирни преговори. Успешните мирни споразумения изискват обща практическа нужда, като например общите енергийни или транспортни доставки, казва тя. Те изискват също местни посредници, които да вдъхват доверие у всички страни. Според Туркмани за да се стигне до каквото и да е мирно споразумение, сражаващите се трябва да вярват, че имат повече шансове по време на мира, отколкото по време на войната.

„Трябва да осигурим защита най-вече на всички посредници и след това на самите бойци. Преди година членовете на „Ал Ваер” бяха готови да приемат сделка, ако имаше някакъв механизъм за защита. Те казаха „Добре, можем да си тръгнем, но къде да отидем? В мига, в който си тръгнем, ще бъдем мъртви”, посочва Туркмани.

„Бойците, за които тя говори, са имали основания да вярват, че мирното споразумение, може да ги подложи на опасност”, казва Надим Хури от „Хюман райтс уоч”.

„В Хомс повечето млади мъже, които не се изтеглиха с бойците, бяха принудени да се върнат и да служат в сирийската армия и бяха задържани многократно. В момента поддържаме връзки със семейства, които казват, че нямат никаква представа къде се намират синовете им”, разказва Хури.

След като бъде постигнато споразумение, ще са нужни външни лица, които да се уверят, че то ще бъде спазено, казва Омар Халадж – политически анализатор и бивш изпълнителен директор на „Сирийския тръст за развитие”. И именно тук идва ролята на международната общност.

„Сами по себе си примирията не са трайни. Както Рим казва, те имат нужда от местни мирни комитети, които да ги подкрепят. Имат нужда от наблюдатели”, казва Халадж и добавя, че в отделни случаи възниква необходимостта и от войници миротворци.

Според него прекратяването на войната няма да реши кризата в Сирия. Здравната система се е сринала, а 300 хиляди души са загинали от болести, които биха могли да бъдат излекувани в нормални болници, обяснява той. Около 40% от сирийските деца пък не ходят на училище.

Самите сражения са убили 200 хиляди души и са изгонили милиони от домовете им от 2011 година насам в рамките на една от най-големите бежански кризи от Първата световна война./Voice of America/Фокус

 
 

CHR Седмичен хороскоп: Време за приключване на вредни навици

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 16.01. до 22.01.)

Понеделник и вторник Луната ще преминава през знака Дева. През този период ще сме много практични, взискателни, скептични и обърнати към подробностите.

Този период не е добър за подаването на документи и заявления, както и за явяване на изпити или провеждането на важни разговори, но за сметка на това е идеален за приключване на вредни навици, като тютюнопушене, прекаляване с храна или алкохол, както и за започване на нов спорт или нов по-здравословен режим на хранене.

Пред тези два дни земните знаци Дева, Телец и Козирог, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци е възможно да положат началото на нещо значимо в техния живот и да се отдадат на постигането му, влагайки изключително старание и самодисциплина.
Сряда и четвъртък Луната ще преминава през знака Везни, което й разположение ще направи тези дни добри за активно общуване с другите, обръщане на внимание на любим човек, сключване на сделки и споразумения, решаване на правни въпроси.

Най-добре ще се чувстват през периода въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще получат сериозна похвала или възнаграждение за наскоро положени усилия и благодарение на това ще се почувстват наистина удовлетворени.

Петък, събота и неделя Луната ще се намира в знака Скорпион. Поради тази причина през тези три дни ще сме склонни да изкривяваме и драматизираме нормални житейски ситуации.

Периодът няма да е подходящ за медицински интервенции или стартиране на важни проекти, но за сметка на това е добър за работа с чужди пари, наследства или друг вид семейни въпроси.

Най-напрегнати от това разположение ще бъдат неподвижните знаци Скорпион, Водолей, Лъв и Телец. При тях има риск нещата и в личен и в професионален план по един или друг начин да се объркват, което е възможно доста да ги изнерви и да ги кара да действат или говорят прибързано и това от своя страна ще затрудни общуването им с околните и може да ги вкара в излишни конфликти. Поради тази причина на тях им се препоръчва да използват дните за размисъл и плануване, занимавайки се повече със себе си, отколкото с останалите. Добре би било също така да се постараят да намерят позитивен отдушник на своите емоции, като творчески занимания, разчистване или разместване в жилището или активни спортни активности.

През цялата седмица Венера, планетата на любовта, хармонията и разбирателството ще бъде в съвпад с Нептун, небесното тяло, което отговаря за размиването на границите на егото и жертването му в името на по-голяма цялост и смисъл, за състрадателността и жертвата.
Когато тези две енергии се срещнат е възможно да сме много силно идеалистични по отношение на любовните въпроси и да сме склонни да правим компромиси за важен за нас човек, силно идеализирайки го и жертвайки неща, които са важни за нас.

Добре е през периода да не даваме прибързани обещания и да не се спускаме в не добре преценени любовни авантюри, понеже има риск да ни заблудят или излъжат.

Най-отнесени и романтични се очаква да са водните знаци Рак, Скорпион и Риби, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях са възможни много страстни срещи и наелектризирани любовни обяснения, които силно ще ги развълнуват и ще ги накарат да мечтаят за по нататъшно задълбочаване на отношенията с любимия.

 
 

„Manifesto“, където Бланшет играе 13 роли

| от chronicle.bg |

Германският художник Джулиан Розефелд показва трейлъра на „Manifesto“ – филм, в които Кейт Бланшет играе 13 различни роли.

Първоначално пуснат като видео инсталация в Australian Centre for the Moving Image в Мелбърн, „Manifesto“ е преправен в пълнометражен игрален филм. Трейлърът ни показва Бланшет в няколко от всичките й персонажи.

Премиерата на филма е по-късно този месец на Sundance Film Festival. В оригиналния синопсис пише, че Росефелд поставя „Бланшет в ежедневния свят – на домакиня, на работник във фабрика или на новинар – докато цитира думи, които са вдъхновили цели движения в изкуството“. И добавя: „Manifesto“ е забавен, а в същото време изисква от нас да се питаме дали тези страстни твърдения все още са верни и вдъхновяващи“.

 

 

 
 

Bookclub: Ин и Ян по пернишки

| от Мила Ламбовска |

Каква е вероятността да срещнеш любовта в град като Перник? В нетрадиционния роман „Моно“ на Антония Атанасова ще откриете отговор на този въпрос. Според творбата с експериментаторски дух и поетични нюанси, това може да се случи на по-малко от 1 човек сред всички жители на миньорския град.

„Моно“ е приказна творба със социален привкус, в който героинята среща хора, които я водят към собственото й „лекуване“.  Антония Атанасова се е отклонила от праведния път на литературата в дебютния си роман, за да разкаже как човек продължава живота си след края на едно обичане и колко важни за това са спомените и детството.

Отзив за книгата за Chronicle.bg написа поетесата Мила Ламбовска.

Двете ми души – черната и бялата – прочетоха тази книга.

Това е роман, който четох като поетичен том, по-близък до Рембо, отколкото до… Сен-Джон Перс. Или обратното. Може би е най-близък до Блез Сандрар („Проза за Транссибирския експрес и за малката французойка Жана“).

Защо си мислех за френските поети, докато четях „Моно“? Заради клишето, че французите разбират от любов, но и заради сюрреалистичната атмосфера на съзнанието, което движи „експреса“ на историята.

Четох този роман без прекъсване, но не на един дъх. Не търсех разбиране. Имах съпротива да схвана тази история, да видя фабулата зад думите. Стори ми се, че ще я нараня с проницателност и анализ.

Чувствах я. Унасях се. Доставях си удоволствие да наблюдавам подреждането на думите.  Поезията.

Представях си авторката и изглаждането/изграждането, както и реализацията на концепцията.

Изпитах нежност към това интелектуално усилие, но и уважение към композирането на романтична, ала и безмилостна история за любовта, за остатъка, който сме след нея.

Грижата, проявена към мен като читател – да търся, да изследвам, да ровя, да препускам, да се надбягвам с бързотечащата емоционална еманация на сюблимираната настървена жажда за любов. Трогваше ме тази грижа. Тя хранеше двете ми души – черната и бялата –  и даваше мигач на отбивката за Перник по Е79.

„Статистически е изследвано и доказано, че шансовете да срещнеш своята половинка (soulmate) е 0.53 на 100. Доста обнадеждаващо.

По-малко от един човек. Както казват в Перник „Е, нема що“.

И когато си срещнал някого, когото „евентуално“ можеш да обичаш, се оказваш захвърлен в зимата. Превръщаш се в ревностен съставител на списъци какво се прави след раздялата, луташ се сред лабиринт от възможни стратегии за оцеляване, защото се чувстваш като „малко насекомо“, на което са причинили зло. Тези колекции са саркофази на невъзможната любов, където самопогребването е спасение.

В сърцето на поезията съм от първия до последния ред.

И съм въвлечена.

Ако книгата на Антония Атанасова беше сезон, бих избрала лятото – като жар, готова за нестинарите. Нужна е готова душа. Всяка душа е подходяща, но трябва да е готова, да е в транс, да познава мистерията.

Ако беше музика, бих избрала Хендел. По-точно „Музиката на водата“, Сюита №1, дирижирана от Херберт фон Караян. Това е музика, която Хендел създава по поръчка на Джордж I, за концерта по река Темза. Кралска прищявка за голям оркестър.

Асоциацията е произволна. Водата символизира несъзнаваното. Оркестрация на несъзнаваното, поръчана от болката.

Ангелите в тази книга слушат друга музика, например Second Love – Pain Of Salvation.

„Музиката те държи за ръка, скомлъчеш* и мъката бавно отпуска захвата си.“

Болката от всяка раздяла е болест, която не се лекува, макар че всички оздравяваме.

Това е моят утешителен парадокс, който подарявам на читателите, които ще се потопят в дълбините на романа (като роман, а не поетичен том) и може би ще недоволстват от финалните варианти – 3 на брой.

Умният читател ще прочете всеки край като край.

В заключение ще кажа, че обичам този миг на ирационално изригване с положителен или отрицателен знак в мига на срещата – с човек, животно, предмет, място, книга… Това безрасъдно мигновение, когато с кралска категоричност казваш да или не, и избираш или не любовта.

С „Моно“ на Антония Атанасова ми се случи за пореден път. Прочетох първото изречение и знаех – харесвам я тази книга и искам още.

И като читател, и като редактор на литературни текстове съм разбрала, че първото изречение е ключово. С него авторът взема – или не – верния тон. Както музикантите си настройват инструмента, а певците гласа. С времето се научаваме да разбираме кога авторът е взел верния тон. Когато това се случи, ние го следваме и придружаваме до края. Ако това не се случи, няма романс, любовта не идва, не и този път.

„Когато видях теб за първи път, погледнах себе си за последен.“

Тук избрах да чета този роман като поезия. И се съгласих, че тази любов е необикновена.

И едно напомняне ще си позволя – „моно“  е първа част от сложни думи, които означават един, сам, но и единен. Дали е случайно това, че двете ми души – черната и бялата – четоха този роман? Дали раздялата наистина ни разделя един от друг в привидно различие, но нещо по-голямо не ни свързва? Знакът ин и ян представя единство, в което всяка съставка съдържа и частица от другата. Всеки от нас след раздялата съдържа потенциално другия, и макар че приемаме това за край, имаме начало на процес, който се стреми да постигне хармония между полярностите – безпределната празнота, – където безкрайността и нищото са тъждествени.

Дали се опитвам да докажа, че „Моно“ означава любов след любовта?

Антония Атанасова, „Моно“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016. Цена: 10 лева. 

*Скомлъча (диал.) – плача тихо, при болка, безсилие, като дете, като кученце (е пояснил редакторът на книгата).

 

 
 

Варненска компания за изкуствени рифове се бори за 1 млн. долара

| от chronicle.bg |

Варненската компания Sea Harmony, която е разработила свой патент за изкуствени рифове, е българският финалист в надпреварата за част от наградния фонд от 1 млн. долара в конкурса Chivas The Venture.

Компанията започва работа по развиването на вертикални ферми за миди Pisa Reef. За разлика от съществуващите, тяхната разработка дава възможност за инсталиране и извън заливите. Pisa Reef е цяла подводна къща, която бързо се заселва с екологична система – миди, скариди и риби. Хранейки се със свръхпопулациите от зелени водорасли, развили се вследствие на битово замърсяване на водата, ерозия и използване на химикали, новите обитатели на вертикалните ферми пречистват водата. Освен това, създават и добър добив.

Sea Harmony е избрана да продължи към световния финал след няколко етапа, като в последния се състезаваше с още три отличени стартиращи бизнеси с кауза. Компаниите-полуфиналисти в Chivas The Venture са три.

Stackport се класираха със системата за незрящи VAST, която използва очила с камера и приложение за смартфон, за да ориентира хората с нарушено зрение във всекидневни ситуации. Създателите на идеята очакват продуктът им да върне на работните места 15% от незрящите. VAST ще им дава възможност да се ориентират по-добре в непознати пространства, да подобрят възможностите си за четене, пазаруване, придвижване.

Cupffee е компания, създател на вафлена чашка за кафе – тя е вкусна, ядлива, биоразградима и не променя вкуса на кафето. Замърсяването с опаковки за еднократна употреба е огромен световен проблем. Cupffee е много добро решение както за любителите на бисквитката към кафето, така и за околната среда – дори и да изхвърлите чашката, тя се разгражда за няколко дни.

Изкуствената фотосинтеза е в основата на проекта на Wasabi Innovations – третият полуфиналист. Чрез специални сапунени молекули и сапунен мехур, се преработва въглероден двуокис във възобновима енергия с помощта на слънчевата светлина. В резултат на това бизнес начинание може да бъде революционизирана световната енергийна практика и предоставена възможност за обръщане на климатичните промени в света.

Sea Harmony, заедно с финалистите от другите 31 страни, ще участват и в едноседмично обучение за управление на бизнес в Оксфорд. През юли финалистът ни ще представи България на глобалния финал на Chivas The Venture в Лос Анжелис и ще се състезава за дял от милионния награден фонд. Sea Harmony ще презентира идеята си пред световни бизнес лидери и международното жури на Chivas The Venture.

Наградният фонд от 1 000 000 долара ще бъде разпределен на два етапа – 250 000 долара чрез 5-седмично онлайн гласуване, 750 000 долара – от глобално жури между един или повече екипи.

Състезанието за стартиращи компании с кауза Chivas The Venture вече трета година дава възможност на български участници да представят своя бизнес пред общност от инвеститори и да се състезават за част от наградния фонд от 1 млн долара. Тази година в The Venture се включват бизнеси с кауза от 32 държави на шест континента.