Сирия се нуждае от локални споразумения за мир

| от | |

Експерти призовават за договаряне на примирие по места в Сирия, като подчертават, че ако бъде подкрепено и приложено както трябва, прекратяването на огъня на местно ниво „дава надежда на мирните граждани и намалява страданията на хората”.

Пратеникът на ООН за Сирия е в Дамаск, за да се опита да убеди враждуващите страни в предимствата на подобни споразумения. Анализаторите предупреждават още, че неспазените примирия може да предизвикат повече беди, отколкото предотвратяват.

„Обикновено мислим за примирието като за нещо хубаво. Когато няма стрелби, умират по-малко хора. Но не винаги става по този начин”, казва Ноа Бонси, главен анализатор в „Международната кризиса група”.

„Примирието не е по дефиниция положително. То може да повлияе положително или негативно върху конфликта в зависимост от условията. Доброто примирие може да спаси животи. То дори може да помогне за политическия процес и за намаляването на конфликта”, казва Бонси.

Лошото примирие обаче може да бъде предпоставка или директно да предизвика повече насилие и в крайна сметка да доведе до загубата на повече хора, отколкото спасява”, допълва той.

Според него в сирийската война повечето примирия са се проваляли, като са се превръщали в безусловно предаване или са били използвани като военна тактика за отклоняване на сраженията на по-стратегически места. Бонси допълва, че проблемите възникват, защото страните в преговорите обикновено не са еднакво силни, нито се боят еднакво от насрещната страна.

Според Рим Туркмани – основателка на установената във Великобритания група „Мадани”, договореното на местно ниво примирие в Сирия може да прерасне в национални мирни преговори. Успешните мирни споразумения изискват обща практическа нужда, като например общите енергийни или транспортни доставки, казва тя. Те изискват също местни посредници, които да вдъхват доверие у всички страни. Според Туркмани за да се стигне до каквото и да е мирно споразумение, сражаващите се трябва да вярват, че имат повече шансове по време на мира, отколкото по време на войната.

„Трябва да осигурим защита най-вече на всички посредници и след това на самите бойци. Преди година членовете на „Ал Ваер” бяха готови да приемат сделка, ако имаше някакъв механизъм за защита. Те казаха „Добре, можем да си тръгнем, но къде да отидем? В мига, в който си тръгнем, ще бъдем мъртви”, посочва Туркмани.

„Бойците, за които тя говори, са имали основания да вярват, че мирното споразумение, може да ги подложи на опасност”, казва Надим Хури от „Хюман райтс уоч”.

„В Хомс повечето млади мъже, които не се изтеглиха с бойците, бяха принудени да се върнат и да служат в сирийската армия и бяха задържани многократно. В момента поддържаме връзки със семейства, които казват, че нямат никаква представа къде се намират синовете им”, разказва Хури.

След като бъде постигнато споразумение, ще са нужни външни лица, които да се уверят, че то ще бъде спазено, казва Омар Халадж – политически анализатор и бивш изпълнителен директор на „Сирийския тръст за развитие”. И именно тук идва ролята на международната общност.

„Сами по себе си примирията не са трайни. Както Рим казва, те имат нужда от местни мирни комитети, които да ги подкрепят. Имат нужда от наблюдатели”, казва Халадж и добавя, че в отделни случаи възниква необходимостта и от войници миротворци.

Според него прекратяването на войната няма да реши кризата в Сирия. Здравната система се е сринала, а 300 хиляди души са загинали от болести, които биха могли да бъдат излекувани в нормални болници, обяснява той. Около 40% от сирийските деца пък не ходят на училище.

Самите сражения са убили 200 хиляди души и са изгонили милиони от домовете им от 2011 година насам в рамките на една от най-големите бежански кризи от Първата световна война./Експерти призовават за договаряне на примирие по места в Сирия, като подчертават, че ако бъде подкрепено и приложено както трябва, прекратяването на огъня на местно ниво „дава надежда на мирните граждани и намалява страданията на хората”.

Пратеникът на ООН за Сирия е в Дамаск, за да се опита да убеди враждуващите страни в предимствата на подобни споразумения. Анализаторите предупреждават още, че неспазените примирия може да предизвикат повече беди, отколкото предотвратяват.

„Обикновено мислим за примирието като за нещо хубаво. Когато няма стрелби, умират по-малко хора. Но не винаги става по този начин”, казва Ноа Бонси, главен анализатор в „Международната кризиса група”.

„Примирието не е по дефиниция положително. То може да повлияе положително или негативно върху конфликта в зависимост от условията. Доброто примирие може да спаси животи. То дори може да помогне за политическия процес и за намаляването на конфликта”, казва Бонси.

Лошото примирие обаче може да бъде предпоставка или директно да предизвика повече насилие и в крайна сметка да доведе до загубата на повече хора, отколкото спасява”, допълва той.

Според него в сирийската война повечето примирия са се проваляли, като са се превръщали в безусловно предаване или са били използвани като военна тактика за отклоняване на сраженията на по-стратегически места. Бонси допълва, че проблемите възникват, защото страните в преговорите обикновено не са еднакво силни, нито се боят еднакво от насрещната страна.

Според Рим Туркмани – основателка на установената във Великобритания група „Мадани”, договореното на местно ниво примирие в Сирия може да прерасне в национални мирни преговори. Успешните мирни споразумения изискват обща практическа нужда, като например общите енергийни или транспортни доставки, казва тя. Те изискват също местни посредници, които да вдъхват доверие у всички страни. Според Туркмани за да се стигне до каквото и да е мирно споразумение, сражаващите се трябва да вярват, че имат повече шансове по време на мира, отколкото по време на войната.

„Трябва да осигурим защита най-вече на всички посредници и след това на самите бойци. Преди година членовете на „Ал Ваер” бяха готови да приемат сделка, ако имаше някакъв механизъм за защита. Те казаха „Добре, можем да си тръгнем, но къде да отидем? В мига, в който си тръгнем, ще бъдем мъртви”, посочва Туркмани.

„Бойците, за които тя говори, са имали основания да вярват, че мирното споразумение, може да ги подложи на опасност”, казва Надим Хури от „Хюман райтс уоч”.

„В Хомс повечето млади мъже, които не се изтеглиха с бойците, бяха принудени да се върнат и да служат в сирийската армия и бяха задържани многократно. В момента поддържаме връзки със семейства, които казват, че нямат никаква представа къде се намират синовете им”, разказва Хури.

След като бъде постигнато споразумение, ще са нужни външни лица, които да се уверят, че то ще бъде спазено, казва Омар Халадж – политически анализатор и бивш изпълнителен директор на „Сирийския тръст за развитие”. И именно тук идва ролята на международната общност.

„Сами по себе си примирията не са трайни. Както Рим казва, те имат нужда от местни мирни комитети, които да ги подкрепят. Имат нужда от наблюдатели”, казва Халадж и добавя, че в отделни случаи възниква необходимостта и от войници миротворци.

Според него прекратяването на войната няма да реши кризата в Сирия. Здравната система се е сринала, а 300 хиляди души са загинали от болести, които биха могли да бъдат излекувани в нормални болници, обяснява той. Около 40% от сирийските деца пък не ходят на училище.

Самите сражения са убили 200 хиляди души и са изгонили милиони от домовете им от 2011 година насам в рамките на една от най-големите бежански кризи от Първата световна война./Voice of America/Фокус

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“. 

 
 

Детският хор на БНР с концерт в Европарламента

| от chronicle.bg, по bnr.bg |

С концерта на Детския радиохор в Европейския парламент в Брюксел започна десетдневното коледно турне в Белгия. Събитието е силно начало на културния обмен преди българското председателство на Европейския съюз през 2018 година.

Секретарят на Федерацията на европейските хорове и член на Световния хоров съвет, Жан-Пиер ван Авермат, поздрави изпълнителите и гостите.

Световноизвестните певци от Детския радиохор на БНР откриха програмата си с Химна на обединена Европа – „Ода на радостта“ от Л. Бетовен. В концерта им прозвучаха църковнославянски песнопения, фолклорни и коледарски песни и емблематични произведения от българската хорова класика като „Хубава си, Татковино“ на Ем. Манолов, „Родино мила“ на Б. Тричков и чудесната обработка на Н. Кауфман на „Хубава си, моя горо“.

По време на турнето малките певци ще гастролират в 9 града, ще се срещнат с българската общност в Белгия и ще изнесат концерт заедно с децата от Българското училище в Брюксел.

 
 

Най-доброто в киното за 2016

| от |

Още една календарна година отмина или както ни казва Фейсбук, по забавно леймърски начин: „Хей, направи още една обиколка около слънцето“. Както това важи за всички нас, така то важи и за седмото изкуство.

На финала можем спокойно да кажем, че 2016-а беше лоша година в много аспекти. Политически, социален, музикален и за съжаление комерсиален. Без капка съмнение е факт, че 2016-а започна зле за комерсиалното кино (с премиери на филми като „Петата вълна“, „Баща в излишък“ и българският „11А“) и завърши още по-зле.

Много велики режисьори се завърнаха по местата си тази година – къде успешно, къде не. Много супергерои и злодеи стреляха, скачаха, умираха и се раждаха на голям екран. Много филми минаха под формата на големи очаквания и големи разочарования. Някои обаче, успяха да ни изненадат.

Киното имаше една лоша 2016 година, подобно на музиката, която загуби големи свои творци. Но като всяко изкуство и в него успяха да се промушат няколко добри заглавия. Ние сме избрали личния ни топ 15, плюс един бонус, на най-доброто в онова изкуство, което те оставя без дъх.

Най-доброто в киното за 2016-а е в галерията ни горе.

 
 

Най-вероятният ден да бъдете зарязани от партньора наближава

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-вероятният ден, в който може да бъдете зарязани от партньора наближава и той е 11 декември.

Тази неделя е набедена за най-фатална от статистиците, които внимателно анализирали думата „раздяла“ в постовете и статусите във Фейсбук. Съществуват различни теории относно това на какво се дължат тези разлъки.

По-стиснатите люде си дават сметка, че не си заслужава да се хвърлят пари на вятъра за подаръци за човека, с когото не са сигурни, че ще продължат. Други пък предпочитат скъсването на отношенията пред това да представят човека до себе си на семейството. Но не трябва да изключваме и влиянието на стреса – периодът около коледните и новогодишните празници е особено напрегнат и на мнозина не им издържат нервите.

Много тлеещи конфликти излизат наяве и от това страда любовната връзка. Ако все пак двойките преодолеят фаталния 11 декември, да не мислят, че всичко им се е разминало. Разлъките на Коледа и на Нова година намаляват, но рязко скачат през пролетта, предупреждава таблоидът.