Сирия – многото лица на страха

| от |

Покрай многото коментари от канапето в хола или в топлото телевизионно студио за конфликта в Сирия и за „лошите сирийски бежанци“, май забравяме да погледнем нещата от друг ъгъл. Ето един такъв. Рана Мусауи е кореспондент на AFP в Бейрут. Познавам я от времето, когато аз самият се евакуирах от Ливан, след като Летище Харири беше бомбардирано. Съвсем наскоро Рана е била в Дамаск и разказва за страха, за този страх в очите на хората, който малко от „експерт-коментаторите“ са виждали. И който им пожелавам никога да не виждат. 

 Бях на 12, когато гражданската война в моята страна – Ливан, приключи. Спомените ми от последните години на този конфликт са доста мъгляви. Все пак ясно си спомням многобройните обиколни пътища, по които вървяхме всеки ден, за да избегнем опасните места, полицейските барикади, страхът, докато се криехме зад дивана, когато ракета падаше на метри от нашата къща.

Спомням си също как играехме карти в укритията и щастливите дни, в които ни казваха, че не можем да отидем на училище. Спомням си центъра на Бейрут, в началото на 90-те, най-сетне в мир, но пълен с разрушени сгради, диворастяща трева и улични кучета… През 2008 по време на преврата, извършен от Хезбула, когато забелязах от прозорците на бюрото на AFP въоръжени мъже по улиците, неусетно се върнах към тези черни спомени.

000_Nic6212716_m

Когато в началото на септември отидох в Дамаск на мисия за 10 дни, нямаше как да бъда изненадана от шумът на бомбардировките в далечината, от полицейските блокади, от въоръжените цивилни по улиците. Градът е с променено лице. Военните ви карат да изгасите фаровете и да спрете да говорите по телефона. От шума на бомбите подскачат и журналисти, и жителите на Дамаск. Но променени са най-вече навиците, това е най-тъжното. Усещането за война се е промъкнало навсякъде в града, който се чувстваше незасегнат от конфликта, последния път, когато го посетих през 2011.

Разбира се, сравнен с останалата част на Сирия, където градовете са буквално сринати със земята от бомбардировките, където десетки хиляди бяха принудени да бягат и бяха превърнати в бежанци, където няма нито храна, нито вода, Дамаск може още да бъде наречен сигурно място.

000_Nic6248015_m

Улиците през деня са толкова оживени, колкото преди войната. Можете да видите хора, които забързано отскачат до магазинчето за подправки или младежи да пушат наргиле в кафенето. Но това са малки проблясъци нормалност в общата картина – опашки за хляб и бензин, пустите улици щом се здрачи. А Дамаск като всеки арабски град никога не спеше.

Да вървиш по улицата след 22ч. е като сцена от сюрреалистичен филм. На всеки десет крачки въоръжени мъже ви спират, за да им покажете документите си.

И още, всички тези трагедии, които се крият зад мизерните хотелски стаи в предградията, трагедиите на семействата пристигнали от Хомс, които оцеляват само благодарение на помощта на други семейства.

000_Nic6231863_m

Без да забравяме за Баб Чарки от магазинчето за сувенири, който си спомня през сълзи за туристите, за сапуните и копринените шалове, които са пристигали от Алепо, и който отваря само за 2 часа на ден. За родителите ужасени от цените на ученическите принадлежности, които не знаят ще могат ли да изпратят децата си на училище. За фризьора останал без помощници и почти без клиенти.

И предградията. Там, където са бойците на опозицията. Недостъпни за мен, тъй като съм с официална сирийска виза. Дори аз не мога да си представя ужасът, който цари там.

Достъпът до тези предградия е блокиран от полицейски барикади, тук там дори от бетонни стени.

Психозата се разпространява. Дори сред шофьорите на такси, които говорят за терористи, скрити зад стените. За това ги е страх да ви закарат до ресторант в Стария град късно вечер.

Страхът има много лица в Дамаск. Страхът от тайните служби е тук. Повечето хора повтарят тезите на режима. Други отказват да говорят пред камера. На няколко пъти полицаи, военни, цивилни идваха да ни питат кои сме, какво искаме, какво снимаме и най-притеснителното какво са ни казали хората.

Днес, след 2 години и половина военни действия, го има и онзи страх Дамаск да не се превърне в новия Хомс, в новия Алепо, в град изравнен със земята. Дори хората, които тайно поддържат падането на режима се страхуват от размириците, които избухват по улиците. Други се страхуват, че опозицията ще ги избие, щом нахлуе в столицата. Трети мислят, че бъдат избити от армията на Асад, ако разбере, че губи.

000_Nic6249148_m

Винаги съм се надявала, че в Сирия до война няма да се стигне. Сирийците са народ изпълнен с доброта, с една семпла, дори понякога наивна доброта. Надявам се, никога да не станат цинични, каквито станахме ние ливанците, свикнали с бомбардировките и колите бомби.

Но войната не ви прави просто циничен. Тя създава омраза. Таена през годините, тя всеки момент може да избухне. Такава страхувам се ще бъде Сирия утре. В Ливан го знаем много добре. За съжаление.

000_Nic6233195_m

 
 

Оскари 2017: Фаворитите на Chronicle

| от |

89-тите награди „Оскар“ ще бъдат раздадени тази неделя вечер в Лос Анджелис и ще закрият официално големия награден сезон, който започна още в края на миналата година. Най-добрите сред най-добрите в киното ще напълнят Кодък Тиатър, за да могат още пък по-добрите сред тях да се окичат със злато.

И тази година, подобно на миналата, номинации за „Оскар“ предизвикаха полемика. Ако миналата година това бяха прекалено белите актьори и режисьори, номинирани в най-важните категории, сега впечатление прави засиленото участие на афроамериканци. Нормално е хората да се чудят дали причината за толкова много и еднообразни номинации, не се случва не заради доброто старо седмо изкуство…

Но ние няма да се занимаваме с това днес. Избрали сме да правим нещо по-забавно, а именно да кажем кои са нашите фаворити в 8 от най-важните и комерсиални категории. В галерията горе.

 
 

Продадени са 15 хиляди билета за „Евровизия – 2017″

| от chronicle.bg, по БТА |

Досега са продадени 15 хиляди от общо 70 хиляди билета за телевизионния конкурс „Евровизия – 2017″,, който ще се състои в Киев през месец май, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на вицепремиера на Украйна Вячеслав Кириленко. „На 14 февруари започна официалната продажба на билети, като първият беше закупен от победителката на „Евровизия 2004″, нашата Руслана“, заяви Кириленко. По неговите думи досега са били продадени около 15 хиляди пропуска от 52 страни в света.

Петдесет и два процента от билетите са били пласирани в Украйна, а останилите четиридесет и осем – в чужбина. Най-много продажби са били реализирани във Великобритания, Германия и Русия.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.  

 
 

Премиерата на „Красавицата и Звяра“ съвпадна с бурята Дорис

| от chronicle.bg |

Звездите на „Красавицата и Звяра“ понесоха стоически лошото време, предизвикано от бурята Дорис, за да присъстват на състоялата се в Лондон премиера на игралната версия на класическата анимация на „Дисни“ от 1991 г., съобщава БТА.

26-годишната Ема Уотсън приличаше на истинска принцеса, постигната благодарение на приказна сребристосива рокля с пелерина, сътворена от дизайнерката Емилия Уикстед. Актрисата сподели, че „твърде прогресивната“ й героиня Бел е по-различна от останалите принцеси на „Дисни“.

На премиерата на филма присъстваха също Дан Стивънс, който се превъплъщава в образа на Звяра/Принца, Люк Еванс (Гастон, отхвърлен съперник за сърцето на Бел), Ема Томпсън и Иън Маккелън, които озвучават персонажите Мисис Потс и Когсуърт, режисьорът Бил Кондън.

Кондън не скри, че се е чувствал напрегнат заради предизвикателство да създаде игрална версия на класическата анимация. Маккелън сподели, че с известно безпокойство е очаквал моментът, в който ще може да сравни новия филм с оригиналната анимационна лента.
Игралната версия на „Красавицата и Звяра“ излиза на екран във Великобритания, САЩ и България на 17 март.