Силовата дипломация
Едното правило на международните отношения, което аднминистрацията на Обама така и не научи е, че медиационните разбирания се отразяват върху баланса на силите. Основният начин за това е чрез сила, пише Роджър Коен за NYtimes.
Това мнение не е споделяно от мнозина, имайки предвид провалените военни действия на САЩ след 11 септември в Афганистан и Ирак. Но именно бедствията в Сирия и Ирак демонстрират, че понякога именно отричането на твърдата сила може да доведе до проблеми.
“Бих казал, че това е желязно правило. Медиацията се отразява върху баланса на силите”, споделя Дейвид Харланд, специалист по въоръженото разрешаване на конфликти, който оглавява базираният в Женева център за хуманитарен диалог.
Диктаторите като Слободан Милошевич и Башар Ал-Асад не се съгласяват на мира лесно. Те го правят, защото техните възможности са ограничени. Имаше момент в сирийският конфликт, в който малко по-твърди военни действия от страна на САЩ можеха да сложат край на ситуацията, но Обама изяви неясни обещания и позволи на Асад да се прегрупира. Сирийското бедствие, което даде над 150 000 жертви е показно за това, че “не прави глупости” не е достатъчно добро мото за външната политика на щатите.
Четири години след бомбардировките в Босна по-нататъшната намеса на НАТО в Косово промени баланса на силите и доведе до падането на Милошевич. Петнадесет години по-късно имаме успешна медиация на дългосрочният конфликт между Косово и Сърбия.
Въпросът разбира се е да не се използва силата за лични намерения. Нещо, което си спомняме особено при сегашната 100 годишнина от началото на първата световна. Но дипломация, лишена от реална заплаха и опит за промяна е безмислена, както и обратното – сила, приложена без политическа стратегия. Именно на това се дължи провалът на Обама в Афганистан и в Ирак, където шиитското правителство на Нури Камал ал-Малики посегна към сунитите и кюрдите.
Последните няколко месеца са много слаби за американската външна политика – ужасите в Сирия не спират, Крим бе анексиран и израелско-палестинските преговори се провалиха.
Отстъпването на Обама от сирийският конфликт бе забелязан по целия свят. Много малко хора вярват, че той може да е достатъчно твърд, когато се наложи.
В своя реч наскоро президента сподели “Военните действия на САЩ не могат да са единственият начин за решаване на проблемите. Само защото притежаваме чук, не значи че всеки проблем трябва да е пирон.” Това е вярно, но понякога се налага използването на сила.
Обама също така каза “Съединените щати ще използват военна сила, когато е нужно за основните ни интереси; когато сме застрашени, когато съюзниците ни са в опасност.”. Напредването на джихадистите в Ирак отговаря на тези критерии. Дали президентът ше отстои на думата си?
