Силовата дипломация

| от |

Едното правило на международните отношения, което аднминистрацията на Обама така и не научи е, че медиационните разбирания се отразяват върху баланса на силите. Основният начин за това е чрез сила, пише Роджър Коен за NYtimes.


 

2

Това мнение не е споделяно от мнозина, имайки предвид провалените военни действия на САЩ след 11 септември в Афганистан и Ирак. Но именно бедствията в Сирия и Ирак демонстрират, че понякога именно отричането на твърдата сила може да доведе до проблеми.

“Бих казал, че това е желязно правило. Медиацията се отразява върху баланса на силите”, споделя Дейвид Харланд, специалист по въоръженото разрешаване на конфликти, който оглавява базираният в Женева център за хуманитарен диалог.

Диктаторите като Слободан Милошевич и Башар Ал-Асад не се съгласяват на мира лесно. Те го правят, защото техните възможности са ограничени. Имаше момент в сирийският конфликт, в който малко по-твърди военни действия от страна на САЩ можеха да сложат край на ситуацията, но Обама изяви неясни обещания и позволи на Асад да се прегрупира. Сирийското бедствие, което даде над 150 000 жертви е показно за това, че “не прави глупости” не е достатъчно добро мото за външната политика на щатите.

Четири години след бомбардировките в Босна по-нататъшната намеса на НАТО в Косово промени баланса на силите и доведе до падането на Милошевич. Петнадесет години по-късно имаме успешна медиация на дългосрочният конфликт между Косово и Сърбия.

Въпросът разбира се е да не се използва силата за лични намерения. Нещо, което си спомняме особено при сегашната 100 годишнина от началото на първата световна. Но дипломация, лишена от реална заплаха и опит за промяна е безмислена, както и обратното – сила, приложена без политическа стратегия. Именно на това се дължи провалът на Обама в Афганистан и в Ирак, където шиитското правителство на Нури Камал ал-Малики посегна към сунитите и кюрдите.

Последните няколко месеца са много слаби за американската външна политика – ужасите в Сирия не спират, Крим бе анексиран и израелско-палестинските преговори се провалиха.

Отстъпването на Обама от сирийският конфликт бе забелязан по целия свят. Много малко хора вярват, че той може да е достатъчно твърд, когато се наложи.

В своя реч наскоро президента сподели “Военните действия на САЩ не могат да са единственият начин за решаване на проблемите. Само защото притежаваме чук, не значи че всеки проблем трябва да е пирон.” Това е вярно, но понякога се налага използването на сила.

Обама също така каза “Съединените щати ще използват военна сила, когато е нужно за основните ни интереси; когато сме застрашени, когато съюзниците ни са в опасност.”. Напредването на джихадистите в Ирак отговаря на тези критерии. Дали президентът ше отстои на думата си?

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Плажовете, за които си мечтаем

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни настъпи астрономическата пролет, а след броени часове ще преминем към лятното часово време. Всичко това просто ни подсказва едно – сезонът „Отслабвам за лятото“ е приключен и отстъпва място на „Отслабвам за Коледа“.

Започваме да броим дните до момента, в който ще легнем на шезлонга с коктейл в ръка, пред нас прозрачно синьото море ще се слива с небето, а горещ бял пясък ще гали стъпалата ни.

Тъй и тъй е ден за размисъл, защо пък да не изберем плажа – мечта за следващата морска ваканция. Нашите предложения – в галерията горе.

 
 

Адел посвети изпълнение на жертвите в Лондон

| от chronicle.bg, БТА |

Адел посвети песента си „Make You Feel My Love“ на жертвите от терористичната атака в Лондон.

По време на свой концерт в Окланд, Нова Зеландия, на 22 март тя изпя парчето в памет на загиналите.

„Днес имаше терористична атака в родния ми град Лондон – заяви пред зрителите 28-годишната певица преди началото на концерта. – Аз съм буквално на другия край на света и искам хората да видят запалените тук свещи и да ни чуят. Странно е, че не съм вкъщи. Всичко, което искам, е да бъде у дома заедно с приятелите и семейството си. Всички те са добре, но искам да посветя изпълненията си тази вечер на жертвите на терористичната атака и на родния си град.“

45 000 зрители на стадиона „Маунт Смарт“ в Окланд запалиха свещи, докато носителката на „Грами“ изпълняваше хита си.

Адел в момента изнася концерти в Австралия и Нова Зеландия в рамките на световното си турне. То ще приключи с нейни шоута на стадион „Уембли“ в Лондон през юни и юли.

 
 

15 роли на Кийра Найтли, които можем да гледаме отново и отново

| от chronicle.bg |

На днешния ден празнува разкошната Кийра Найтли, която днес навършва 32 години.

Два пъти номинирана за Оскар, Найтли е от онези актриси, които доказват, че можеш да бъдеш едновременно красавица и добра актриса.

По случай рождения й ден ви черпим с галерия с нейни роли, които трябва да си доставите.