Силовата дипломация

| от |

Едното правило на международните отношения, което аднминистрацията на Обама така и не научи е, че медиационните разбирания се отразяват върху баланса на силите. Основният начин за това е чрез сила, пише Роджър Коен за NYtimes.


 

2

Това мнение не е споделяно от мнозина, имайки предвид провалените военни действия на САЩ след 11 септември в Афганистан и Ирак. Но именно бедствията в Сирия и Ирак демонстрират, че понякога именно отричането на твърдата сила може да доведе до проблеми.

“Бих казал, че това е желязно правило. Медиацията се отразява върху баланса на силите”, споделя Дейвид Харланд, специалист по въоръженото разрешаване на конфликти, който оглавява базираният в Женева център за хуманитарен диалог.

Диктаторите като Слободан Милошевич и Башар Ал-Асад не се съгласяват на мира лесно. Те го правят, защото техните възможности са ограничени. Имаше момент в сирийският конфликт, в който малко по-твърди военни действия от страна на САЩ можеха да сложат край на ситуацията, но Обама изяви неясни обещания и позволи на Асад да се прегрупира. Сирийското бедствие, което даде над 150 000 жертви е показно за това, че “не прави глупости” не е достатъчно добро мото за външната политика на щатите.

Четири години след бомбардировките в Босна по-нататъшната намеса на НАТО в Косово промени баланса на силите и доведе до падането на Милошевич. Петнадесет години по-късно имаме успешна медиация на дългосрочният конфликт между Косово и Сърбия.

Въпросът разбира се е да не се използва силата за лични намерения. Нещо, което си спомняме особено при сегашната 100 годишнина от началото на първата световна. Но дипломация, лишена от реална заплаха и опит за промяна е безмислена, както и обратното – сила, приложена без политическа стратегия. Именно на това се дължи провалът на Обама в Афганистан и в Ирак, където шиитското правителство на Нури Камал ал-Малики посегна към сунитите и кюрдите.

Последните няколко месеца са много слаби за американската външна политика – ужасите в Сирия не спират, Крим бе анексиран и израелско-палестинските преговори се провалиха.

Отстъпването на Обама от сирийският конфликт бе забелязан по целия свят. Много малко хора вярват, че той може да е достатъчно твърд, когато се наложи.

В своя реч наскоро президента сподели “Военните действия на САЩ не могат да са единственият начин за решаване на проблемите. Само защото притежаваме чук, не значи че всеки проблем трябва да е пирон.” Това е вярно, но понякога се налага използването на сила.

Обама също така каза “Съединените щати ще използват военна сила, когато е нужно за основните ни интереси; когато сме застрашени, когато съюзниците ни са в опасност.”. Напредването на джихадистите в Ирак отговаря на тези критерии. Дали президентът ше отстои на думата си?

 
 

Мадона стана жена на годината според Billboard

| от chronicle.bg |

Поп-иконата Мадона спечели наградата за „Жена на годината“ на списание Billboard. Певицата определи като едно от най-големите предизвикателства пред себе си това да бъде добра майка.

„За мен винаги е било сериозно предизвикателство да бъда майка и същевременно певица“, каза тя, приемайки наградата.

58-годишната певица, която има четири деца, през март приключи световното си турне „Rebel Heart“, което включваше 82 концерта. Междувременно водеше съдебна битка с жившия си съпруг – режисьора Гай Ричи, за попечителството над 16-годишния им син Роко. Именно по време на турнето той пожела да живее при баща си в Лондон. По време на престоя си в британската столица синът на Мадона беше заловен с трева и прекара извстно време в ареста. Битката за попечителство приключи през септември.

Всяка година Billboard раздава наградите си на жени със значителен принос към музикалната индустрия, които са вдъхновение за други жени.

 
 

Най-доброто в киното за 2016

| от |

Още една календарна година отмина или както ни казва Фейсбук, по забавно леймърски начин: „Хей, направи още една обиколка около слънцето“. Както това важи за всички нас, така то важи и за седмото изкуство.

На финала можем спокойно да кажем, че 2016-а беше лоша година в много аспекти. Политически, социален, музикален и за съжаление комерсиален. Без капка съмнение е факт, че 2016-а започна зле за комерсиалното кино (с премиери на филми като „Петата вълна“, „Баща в излишък“ и българският „11А“) и завърши още по-зле.

Много велики режисьори се завърнаха по местата си тази година – къде успешно, къде не. Много супергерои и злодеи стреляха, скачаха, умираха и се раждаха на голям екран. Много филми минаха под формата на големи очаквания и големи разочарования. Някои обаче, успяха да ни изненадат.

Киното имаше една лоша 2016 година, подобно на музиката, която загуби големи свои творци. Но като всяко изкуство и в него успяха да се промушат няколко добри заглавия. Ние сме избрали личния ни топ 15, плюс един бонус, на най-доброто в онова изкуство, което те оставя без дъх.

Най-доброто в киното за 2016-а е в галерията ни горе.

 
 

Тейлър Суифт и Зейн Малик с общо парче за „50 нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Изпълнителите Тейлър Суифт и Зейн Малик изненадаха феновете си с ново парче към саундтрака на „50 нюанса по-тъмно“. Песента появи към полунощ в САЩ (т.е. тази сутрин българско време).

Песента е първата от саундтрака на предстоящия филм по втората книга на Е.Л. Джеймс.

Суифт съобщи за песента в Twitter с мистериозният туит „Z | T | 50“. Той беше споделен близо 15 000 пъти само за час.

Само час след пускането си в iTunes, „I don’t wanna live forever“ стигна номер 1 в класацията на iTunes за САЩ. За момента парчето е достъпно само в iTunes срещу 1.29 долара. Не е ясно кога ще може да бъде слушано на други места по света. Може да чуете откъс от него, публикувано в профила на Тейлър Суифт.

„Петдесет нюанса по-тъмно“ ще се появи на екран в началото на следвата година.

 
 

Господин Брана, черпим те!

| от |

Известен като един от най-големите почитатели на Шекспир в наши дни, като един от мъжете, които могат да играят еднакво добре на сцена, на екран и в живота, Кенет Брана е много неща.

Роден в студена Ирландия, този прекрасен представител на седмото изкуство, има пет номинации за „Оскар“, включително по една за режисура и сценарий, пет за „Златен глобус“ и има в джоба си едно Еми и цели 4 награди БАФТА.

Когато е на 23 години, подобно на много хора на Острова, влюбени в Шекспир, Брана се присъединява към Royal Shakespeare Company, където участва в първата си главна роля – тази на Хенри V. А после прави и класиката – „Ромео и Жулиета“.

Благодарение на многообразните вариации и интерпретации на шекспировото творчество Кенет Брана е обявен за патрон на театъра от принц Чарлз, а няколко години по-късно пренася любовта си към британския драматург и на голям екран, като прави киноадаптация на „Много шум за нищо“. Което пък му носи първа номинация за „Златен глобус“, макар и не лична и поименна, в категория „най-добър комедия и мюзикъл“.

Оттам насетне Брана сигурно е един от малкото британски актьори и режисьори, които могат да се похвалят, че са адаптирали огромна част от творчеството на Шекспир, както на сцената, така и на екран. От „Хенри V“, през „Макбет“, до „Както ви харесва“, в богата му биография ще откриете почти всяко известно заглавие на драматурга, направено по различен начин на екран или сцена.

Кенет Брана работи в киното от 1981 година, като режисьорския си дебют прави 8 години по-късно и оттогава не се спира. Освен любимия му Шекспир е правил както комерсиални, така и по-бутикови филми. Някои добри, други лоши, но всички с отличителен белег на лека мелодраматичност, каквато всеки почитател на класическия театър носи в себе си.

Последно гледахме Кенет Брана в „Джак Райън: Теория на хаоса“, където освен, че играе основния злодей и режисира. А скоро очакваме и негова адаптация на „Убийство в Ориент Експрес“ по творба на друго известно британско бижу – мадам Агата Кристи. Там Брана режисира и играе основната роля – тази на известния Еркюл Поаро.

Кенет Брана е един от актьорите, които могат да правят еднакво добре кино, телевизия и театър и затова говорят част от последните му роли – в „Моята седмица с Мерилин“, „Операция Валкирия“ и „Рок радио“, както и режисьорските му неща – като последната „Пепеляшка“. В телевизията може да видите Брана в една доста различна светлина – като нещастния, затворен и тъжен инспектор Валандър в британската адаптация на шведското шоу. Там ви го препоръчваме горещо.

Както казахме в началото Кенет Брана е много неща. Освен това днес е рожденик, защото прави 56 години. А ние се черпим в негова чест с част от прекрасните му роли. Те са в галерията горе.