Силовата дипломация

| от |

Едното правило на международните отношения, което аднминистрацията на Обама така и не научи е, че медиационните разбирания се отразяват върху баланса на силите. Основният начин за това е чрез сила, пише Роджър Коен за NYtimes.


 

2

Това мнение не е споделяно от мнозина, имайки предвид провалените военни действия на САЩ след 11 септември в Афганистан и Ирак. Но именно бедствията в Сирия и Ирак демонстрират, че понякога именно отричането на твърдата сила може да доведе до проблеми.

“Бих казал, че това е желязно правило. Медиацията се отразява върху баланса на силите”, споделя Дейвид Харланд, специалист по въоръженото разрешаване на конфликти, който оглавява базираният в Женева център за хуманитарен диалог.

Диктаторите като Слободан Милошевич и Башар Ал-Асад не се съгласяват на мира лесно. Те го правят, защото техните възможности са ограничени. Имаше момент в сирийският конфликт, в който малко по-твърди военни действия от страна на САЩ можеха да сложат край на ситуацията, но Обама изяви неясни обещания и позволи на Асад да се прегрупира. Сирийското бедствие, което даде над 150 000 жертви е показно за това, че “не прави глупости” не е достатъчно добро мото за външната политика на щатите.

Четири години след бомбардировките в Босна по-нататъшната намеса на НАТО в Косово промени баланса на силите и доведе до падането на Милошевич. Петнадесет години по-късно имаме успешна медиация на дългосрочният конфликт между Косово и Сърбия.

Въпросът разбира се е да не се използва силата за лични намерения. Нещо, което си спомняме особено при сегашната 100 годишнина от началото на първата световна. Но дипломация, лишена от реална заплаха и опит за промяна е безмислена, както и обратното – сила, приложена без политическа стратегия. Именно на това се дължи провалът на Обама в Афганистан и в Ирак, където шиитското правителство на Нури Камал ал-Малики посегна към сунитите и кюрдите.

Последните няколко месеца са много слаби за американската външна политика – ужасите в Сирия не спират, Крим бе анексиран и израелско-палестинските преговори се провалиха.

Отстъпването на Обама от сирийският конфликт бе забелязан по целия свят. Много малко хора вярват, че той може да е достатъчно твърд, когато се наложи.

В своя реч наскоро президента сподели “Военните действия на САЩ не могат да са единственият начин за решаване на проблемите. Само защото притежаваме чук, не значи че всеки проблем трябва да е пирон.” Това е вярно, но понякога се налага използването на сила.

Обама също така каза “Съединените щати ще използват военна сила, когато е нужно за основните ни интереси; когато сме застрашени, когато съюзниците ни са в опасност.”. Напредването на джихадистите в Ирак отговаря на тези критерии. Дали президентът ше отстои на думата си?

 
 

Да се обличаш като The Weeknd

| от Спонсорирано съдържание |

Един от най-известните музиканти в момента – The Weeknd, представя своята представа за завършен мъжки гардероб с най-важните от сезона модели. Те са част от кампанията Spring Icons на H&M. 

В специално видео The Weeknd говори за това кои модели се превръщат в емблематични, като той изразява вижданията си и по отношение на нещата, които го вдъхновяват, креативния процес и Лос Анджелис като източник на вдъхновение.

Селекцията съчетава заемки от спортното и работно мъжко облекло с елегантните линии на класическия мъжки гардероб, за да изведе на преден план съвременен прочит на актуалните за пролетта модели. Колекцията ще бъде достъпна във всички магазини на H&M, които разполагат с мъжки асортимент, както и онлайн, от 2 март.

 

 
 

Известни личности с известни роднини

| от chronicle.bg |

Кръвта вода не става, крушата не пада по-далече от дървото и още подобни клишета перфектно обрисуват какво се случва в някои холивудски семейства.

Славата и сценичните заложби изглежда си имат специален ген. В някои семейства този ген просто се предава. Например, Блейк Лайвли от “Клюкарката” получава все повече внимание, но тя съвсем не е единственият член на семейството си под прожекторите. По-голямата й сестра играе в “Туин Пийкс”.

Тя е на следващия слайд от днешната ни галерия.

 
 

Суетата на Оскарите: снимки от червения килим

| от chronicle.bg |

Тези Оскари вероятно ще останат в историята с небивалия гаф по време на връчването на наградата за най-добър филм.

A може би все пак и с победителите. Тук няма да разсъждаваме по въпросите за изборите на Академията, качеството на воденето на Джими Кемъл и справедливостта на наградите -а ще се фокусираме върху блясъка и външния вид на звездите.

Вижте в галерията най-интересно, стилно или скандално облечените звезди.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.