Силен долар и през 2015 година

Бисер Манолов, www.bissermanolov.com

Започва ли нова валутна война между Европа и САЩ? Отговорът е – по-скоро да. В сряда бе проведена среща на членовете на Комитета за определяне на паричната политика на Федералния резерв на САЩ. За първи път от много месеци насам те си позволиха да изкажат официална позиция по отношение стойността на долара спрямо основните валути. Беше изразено мнението, че силният долар в момента е повод за притеснение по отношение влиянието му за икономическото възстановяване в САЩ.

Това бе твърде неочаквана новина за финансовите пазари. От началото на 2014 г. доларът повиши стойността си с 5% спрямо основните валути според валутния индекс, публикуван от финансовия ежедневник „Уолстрийт джърнъл“. В интерес на истината още на 16 септември на среща на членовете на споменатия по-горе комитет бе проведена дискусия как силата на американската валута влияе на вносните стоки. Беше конкретизирано, че евтините вносни стоки играят ролята на дефлационна преса, и в този ред на мисли нивото на инфлацията твърдо се е закотвило под заложената от Федералния резерв двупроцентна инфлация. Какво последва? Почти мигновено започнаха масови разпродажби на долари, което повиши стойността на еврото с близо 1,5%. От друга страна, Европейската централна банка е в „режим на оплакване“ от силното евро почти перманентно през последните месеци.

Силното евро е

звучен шамар за
икономическото
възстановяване

на Европа. Като в подкрепа на това бяха публикувани данните за експорта на Германия за август. Оказа се, че става дума за срив с 5,8% в сравнение със същия период за 2013 г. Този спад на експорта е най-голям от 2009 г. насам, и то при условията на силно изразения тренд на обезценка на еврото през последните месеци. Според Волкър Триер, главен икономист на Индустриално-търговската камара на Германия, германската икономика е спряла икономическия си ръст, тъй като от години нивото на инвестиции е, меко казано, незадоволително. Допълнително масло в огъня наляха и от МВФ, ревизирайки прогнозата си за икономически растеж на Германия за 2014 г. до 1,4% от 1,9%.

И така, какво става в САЩ и Европа в икономически план? Защо централните банкери се вкопчиха във валутните курсове? Истината е, че финансовите пазари са залети с евтин ресурс. Истината е, че лихвените проценти са закотвени на кота нула. Истина е, че дефлацията тържествува навсякъде и тя се явява фундаментален бич за предприемачите. Производството е рентабилно само в цикъл на покачваща се инфлация. В условия на дефлация производителите изпитват изключителни трудности за ограничаване на загубите си. Истина е също така, че американската икономика е много по-малко уязвима по отношение на валутния курс в сравнение с Европа. Нещо повече,

евтиният внос би
трябвало да стимулира
потреблението

което представлява между 60 и 70% от брутния вътрешен продукт на САЩ. Може ли да бъде прието становището на Федералния резерв като форма санкция спрямо европейските им колеги? Смея да допусна, че е точно така. Стремейки се да провокират инфлацията, централните банкери някак си загърбиха всякакво сътрудничество и координирани политики. Колкото и странно да звучи, безумно ниските лихви отдавна са изчерпали своя

потенциал за
стимулиране
на икономиките

Точно поради тази причина манипулирането на валутните курсове остана последната амуниция в арсенала на централните банки за икономическо стимулиране. Политиците мълчат традиционно по темата, а истината е, че те са на ход.

Цената на петрола сякаш за пореден път е най-точният индикатор за икономическата стагнация. Според оценка на Дойче банк потреблението на петрол за август се е увеличило само с 3,1%. На годишна база същите анализатори смятат, че имаме най-слабо увеличение от 2009 г. насам. Саудитска Арабия едностранно намали добива на петрол с цел овладяване на цените. Според Фил Верлегер, енергиен анализатор, Саудитска Арабия е действала по идентичен начин точно преди големите сривове на цените на петрола през 1980 и 1990 г. Видно е, че от тази ситуация най-много ще пострада Русия. Това даде основание на МВФ да намали прогнозите за икономически растеж и на Русия, Латинска Америка и Близкия изток.

Светът е

изпаднал в ситуация
на тотална дефлация

и почти невидим икономически растеж. Липсата на активно инвестиране прави ситуацията още по-мрачна. До голяма степен тази глобална ситуация е следствие на геополитическата несигурност. Русия, Ирак, Сирия са конфликтните точки, които видимо обезкуражават инвеститорите като цяло.

За Европа, което означава и за България, най-лошата новина е потапянето на германската икономика. Германия е основен търговски партньор на българския бизнес и в този ред на мисли предстоят трудни моменти. Бизнес колелото може да бъде завъртяно единствено и само през данъчни стимули и ниски осигуровки. Просто няма друго решение. Не мога да повярвам, че колкото по-видимо става това за всички, толкова повече политиците стават по-неадекватни. Днъчната политика и държавните дългове минават през политически решения. Централните банки са в тупик. Точка.

Колкото по-неадекватно се държат политиците, толкова повече „валутни фронтове“ ще се отворят. Несигурността на валутните курсове обаче е още една лоша новина за бизнес климата в Европа като цяло. Не станаха ли малко много „несигурностите“ в Европа. Ако бъде направена анкета сред бизнеса в Европа за причините, довели до толкова болезнено ниското ниво на инвестиции, почти съм сигурен, че отговорът ще бъде

неадекватното
поведение
на политиците

Това не е „български феномен“, а изцяло европейска диагноза на цялостната политико-икономическа картина на Стария континент. Високи разходи за труд плюс дефлация винаги е равно само на едно – изчезващи инвестиции.

В дългосрочен план курсът на еврото спрямо долара ще пада. Възможно е към края на 2015 г. нивото да достигне 1,10 долара за евро.

По-агресивните прогнози са за достигане на паритет, което не е невъзможно. Спрямо българския лев това са нива от 1,90 лева за долар. За българския потребител това ще струва по-скъпа бяла техника и по-скъпи енергийни продукти. За държавната хазна обаче това означава по-високи постъпления от ДДС и акцизи. Всички политици говорят за „по-добър бизнес климат“ и никой не прави и минимални усилия поради една-единствена причина – прекомерната намеса на държавата. Отново повтарям, това не е чисто български, а европейски феномен. А „валутните войни“ започват отново…