Силен долар и през 2015 година

| от |

Бисер Манолов,  www.bissermanolov.com

Започва ли нова валутна война между Европа и САЩ? Отговорът е – по-скоро да. В сряда бе проведена среща на членовете на Комитета за определяне на паричната политика на Федералния резерв на САЩ. За първи път от много месеци насам те си позволиха да изкажат официална позиция по отношение стойността на долара спрямо основните валути. Беше изразено мнението, че силният долар в момента е повод за притеснение по отношение влиянието му за икономическото възстановяване в САЩ.

Това бе твърде неочаквана новина за финансовите пазари. От началото на 2014 г. доларът повиши стойността си с 5% спрямо основните валути според валутния индекс, публикуван от финансовия ежедневник „Уолстрийт джърнъл“. В интерес на истината още на 16 септември на среща на членовете на споменатия по-горе комитет бе проведена дискусия как силата на американската валута влияе на вносните стоки. Беше конкретизирано, че евтините вносни стоки играят ролята на дефлационна преса, и в този ред на мисли нивото на инфлацията твърдо се е закотвило под заложената от Федералния резерв двупроцентна инфлация. Какво последва? Почти мигновено започнаха масови разпродажби на долари, което повиши стойността на еврото с близо 1,5%. От друга страна, Европейската централна банка е в „режим на оплакване“ от силното евро почти перманентно през последните месеци.

Силното евро е

звучен шамар за
икономическото
възстановяване

на Европа. Като в подкрепа на това бяха публикувани данните за експорта на Германия за август. Оказа се, че става дума за срив с 5,8% в сравнение със същия период за 2013 г. Този спад на експорта е най-голям от 2009 г. насам, и то при условията на силно изразения тренд на обезценка на еврото през последните месеци. Според Волкър Триер, главен икономист на Индустриално-търговската камара на Германия, германската икономика е спряла икономическия си ръст, тъй като от години нивото на инвестиции е, меко казано, незадоволително. Допълнително масло в огъня наляха и от МВФ, ревизирайки прогнозата си за икономически растеж на Германия за 2014 г. до 1,4% от 1,9%.

И така, какво става в САЩ и Европа в икономически план? Защо централните банкери се вкопчиха във валутните курсове? Истината е, че финансовите пазари са залети с евтин ресурс. Истината е, че лихвените проценти са закотвени на кота нула. Истина е, че дефлацията тържествува навсякъде и тя се явява фундаментален бич за предприемачите. Производството е рентабилно само в цикъл на покачваща се инфлация. В условия на дефлация производителите изпитват изключителни трудности за ограничаване на загубите си. Истина е също така, че американската икономика е много по-малко уязвима по отношение на валутния курс в сравнение с Европа. Нещо повече,

евтиният внос би
трябвало да стимулира
потреблението

което представлява между 60 и 70% от брутния вътрешен продукт на САЩ. Може ли да бъде прието становището на Федералния резерв като форма санкция спрямо европейските им колеги? Смея да допусна, че е точно така. Стремейки се да провокират инфлацията, централните банкери някак си загърбиха всякакво сътрудничество и координирани политики. Колкото и странно да звучи, безумно ниските лихви отдавна са изчерпали своя

потенциал за
стимулиране
на икономиките

Точно поради тази причина манипулирането на валутните курсове остана последната амуниция в арсенала на централните банки за икономическо стимулиране. Политиците мълчат традиционно по темата, а истината е, че те са на ход.

Цената на петрола сякаш за пореден път е най-точният индикатор за икономическата стагнация. Според оценка на Дойче банк потреблението на петрол за август се е увеличило само с 3,1%. На годишна база същите анализатори смятат, че имаме най-слабо увеличение от 2009 г. насам. Саудитска Арабия едностранно намали добива на петрол с цел овладяване на цените. Според Фил Верлегер, енергиен анализатор, Саудитска Арабия е действала по идентичен начин точно преди големите сривове на цените на петрола през 1980 и 1990 г. Видно е, че от тази ситуация най-много ще пострада Русия. Това даде основание на МВФ да намали прогнозите за икономически растеж и на Русия, Латинска Америка и Близкия изток.

Светът е

изпаднал в ситуация
на тотална дефлация

и почти невидим икономически растеж. Липсата на активно инвестиране прави ситуацията още по-мрачна. До голяма степен тази глобална ситуация е следствие на геополитическата несигурност. Русия, Ирак, Сирия са конфликтните точки, които видимо обезкуражават инвеститорите като цяло.

За Европа, което означава и за България, най-лошата новина е потапянето на германската икономика. Германия е основен търговски партньор на българския бизнес и в този ред на мисли предстоят трудни моменти. Бизнес колелото може да бъде завъртяно единствено и само през данъчни стимули и ниски осигуровки. Просто няма друго решение. Не мога да повярвам, че колкото по-видимо става това за всички, толкова повече политиците стават по-неадекватни. Днъчната политика и държавните дългове минават през политически решения. Централните банки са в тупик. Точка.

Колкото по-неадекватно се държат политиците, толкова повече „валутни фронтове“ ще се отворят. Несигурността на валутните курсове обаче е още една лоша новина за бизнес климата в Европа като цяло. Не станаха ли малко много „несигурностите“ в Европа. Ако бъде направена анкета сред бизнеса в Европа за причините, довели до толкова болезнено ниското ниво на инвестиции, почти съм сигурен, че отговорът ще бъде

неадекватното
поведение
на политиците

Това не е „български феномен“, а изцяло европейска диагноза на цялостната политико-икономическа картина на Стария континент. Високи разходи за труд плюс дефлация винаги е равно само на едно – изчезващи инвестиции.

В дългосрочен план курсът на еврото спрямо долара ще пада. Възможно е към края на 2015 г. нивото да достигне 1,10 долара за евро.

По-агресивните прогнози са за достигане на паритет, което не е невъзможно. Спрямо българския лев това са нива от 1,90 лева за долар. За българския потребител това ще струва по-скъпа бяла техника и по-скъпи енергийни продукти. За държавната хазна обаче това означава по-високи постъпления от ДДС и акцизи. Всички политици говорят за „по-добър бизнес климат“ и никой не прави и минимални усилия поради една-единствена причина – прекомерната намеса на държавата. Отново повтарям, това не е чисто български, а европейски феномен. А „валутните войни“ започват отново…

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.

 
 

Ще видим нещо ново от LG

| от chronicle.bg |

Моделът G5 на LG – колкото и интересен да беше – се оказа провал. Сега компанията се опитва да се съвземе с друг емблематичен за марката телефон, който най-вероятно ще бъде показан на 26 февруари, ден преди Mobile World Congress в Барселона.

LG вече изпрати покани за събитието. Те не съдържат много информация – само дата и място. Но няколко неща сочат, че става въпрос за новия G6.

Поканата е с формата на телефон и на нея можем да прочетем мотото „See More, Play More“ (Виж повече, играй повече), което най-вероятно се отнася до новия дисплей на G6 – 18:9.

Освен дисплея, който официално беше потвърден от LG, G6 може да има Snapdragon 835 и 6GB RAM.

Носят се слухове, че LG ще пусне нов смарт часовник в Барселона, който ще бъде по-луксозен от стария LG G Watch R.

На Mobile World Congress изглежда ще бъде много интересен. Huawei, Motorola и Nokia също изпратиха покани за събития около тази дата, а се твърди, че  Samsung, HTC и няколко други компании ще покажат нови продукти.

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.

 
 

Първи поглед към Марго Роби като Тоня Хардинг

| от chronicle.bg |

През март миналата година стана ясно, че Марго Роби ще влезе в ролята на лошото момиче на фигурното пързаляне Тоня Хардинг. Роби ще бъде в главната роля в биографичния филм „Аз, Тоня”.

След месеци на спекулации Марго Роби беше уловена в ролята си за предстоящия филм.

*EXCLUSIVE* Margot Robbie tranforms into Tonya Harding for "I, Tonya" **WEB MUST CALL FOR PRICING**

Големият скандал в кариерата на Хардинг е свързана с наемането на човек, който да рани в крака конкурентката й Нанси Кериган, за не може да се състезава на Зимната олимпиада през 1994 година. Лесно се доказва, че нападателят, намушкал Кериган по време на тренировка, е нает от бодигарда на Хардинг.

Филмът, посветен на фигуристката, ще излезе през 2018 година.

За ролята си Марго Роби носи деветдесетарски дънки, протези на лицето и костюм, с който тялото й да изглежда по-едро.