Сигурни ли са банките?

| от |

Пет години след финансовата криза банките са станали по-сигурни, твърдят водещи банкери като Дъглас Флинт и Антъни Дженкинс. Някои експерти обаче са скептично настроени към техните аргументи, пише Дойче веле.

Banking - Bank of America, New York

Голяма част от участниците в Световния икономически форум в Давос, който приключва утре (25.01.14), са убедени, че пет години след кризата банките са станали по-сигурни. Дъглас Флинт например, който е управител на една от най-големите банки в света – HSBC, е в състояние да изброи цял списък с детайли, доказващи това – повече капитал, по-висока ликвидност, по-строги регулации, редовни стрес тестове.

Неговата банка дори се беше оказала принудена да си състави завещанието – по нареждане на надзорния орган Financial Stability Board. Той задължава всички банки, които са от съществено значение за банковата система (т. нар. системно релевантни банки), да предприемат подобни предпазни мерки. На повече от 10 000 страници е описано какво следва да се направи, ако някоя подобна банка се окаже в опасна ситуация, пояснява Флинт. „Като изключим атомната индустрия, няма друг бранш, който да изисква толкова детайлни планове за справяне с извънредни ситуации“, обобщава банкерът.

Финансовата криза прилича на…

Професор Анат Адмати, която е финансов експерт към университета в Станфорд, не споделя позицията на Дъглас Флинт. Флинт и някои други банкери, според нея, се опитват да представят финансовата криза като някакво непредвидимо природно бедствие. „Такива сравнения са напълно неподходящи. Станалото в никакъв случай не може да се оприличи с природно бедствие“, казва тя и добавя: „Финансовите кризи се създават от хората и за тях има конкретно отговорни лица.“

Адмати по-скоро е склонна да сравнява финансовата криза със серия тежки катастрофи и взривове в жилищен квартал, предизвикани от непредпазливото шофиране на претоварени камиони в гъста мъгла – като единствената реакция от трагичното нещастие е въвеждането на минимални ограничения за скоростта в региона, без да се променя нещо друго.

Антъни Дженкинс, шеф на британската банка Barclays гледа на станалото по друг начин. „Системата днес е по-сигурна, отколкото през 2008. Има обаче нужда от допълнително повишаване на сигурността й“, казва той. Според него сега обществото е длъжно да определи в рамките на един демократичен диалог как да се постига правилният баланс между сигурност и дееспособност.

С понятието „дееспособност“ Дженкинс въвежда един от често използваните аргументи на банките, които твърдят, че колкото по-сериозни са изискванията за сигурност към институциите, толкова по-малко кредити могат да се отпускат, което се отразява отрицателно на икономиката. Анат Адмати припомня в тази връзка, че предишният шеф на американския Федерален резерв Пол Волкър бе нарекъл подобна аргументация „пълни глупости“.

Все пак стратегията на банките спрямо политиката е доста успешна. В средата на януари например беше разхлабено изискването за максимален праг на задълженията на европейските банки, за да не бъдат поставени в по-неблагоприятни условия пред американските си конкуренти.

От гледна точка на финансистката Адмати, основният проблем на банките е в недостатъчния им собствен капитал. „Когато собственият капитал на една банка се измерва с едноцифрен процент, това говори за опасни диспропорции“, казва тя. Според нея няма друг бранш в цялата икономическа сфера, който да има по-лесен достъп до евтини пари от банките. „Само че рисковете засягат не само банковите институции, а всички нас“, добавя Адмати.

Тя подчертава, че по време на финансовата криза е станало пределно ясно, че при нисък собствен капитал са достатъчни и най-дребните проблеми, за да стане една банка неплатежоспособна. „А последствията от това развитие носят данъкоплатците“, добавя Адмати. Затова тя пледира за изисквания, каквито има например към купувачите на недвижим имот – а именно: да разполагат с поне 20%-30% собствен капитал.

Banking - Saxo Bank, Hellerup, Denmark

Малко вероятно е обаче подобни изисквания да станат факт. През идните години се предвижда вдигане на квотата на собствения капитал от два на седем процента, като дори тази минимална промяна се отчита като голям успех.

Данъкоплатците и спестителите

„Ясно е, че евентуалното повишаване на собствения капитал на банките би станало за сметка на техните собственици – т.е. на акционерите“, пояснява управителят на HSBC Дъглас Флинт. Според него това автоматично ще намали печалбите от капиталовложенията им. Той добавя, че от подобно развитие биха били засегнати не само големите инвеститори, а и всички онези, които са вложили спестяванията си в пенсионно-осигурителни фондове.

„Обществото се радва да чуе от политиците, че данъкоплатците не бива да носят отговорност за дълговете на банките. Само че изречението има и продължение, което не е така популярно: данъкоплатците не отговарят за дълговете на банките, защото парите за погасяването на тези дългове се удържат директно от техните пенсии и спестявания”, казва Флинт.

За Адмати подобни аргументи не са убедителни. От нейна гледна точка става дума за извинения, с които банкерите се опитват да прикрият факта, че „и с новите си дрехи, те пак си остават голи“.

 
 

Полетите на Ryanair на Терминал 2 от утре

| от CHR Aero |

От понеделник, 16 януари, всички полети на Ryanair ще се изпълняват от Терминал 2 на летище София, съобщиха от пресцентъра на летището.

Досега Ryanair, както и всички останали нискотарифни авиокомпании, използваше стария и по-малък Терминал 1. Това доведе до затруднение при обслужването на пътниците при наличие на повече полети по едно и също време.

Не се предвиждат промени в полетното разписание.

 
 

Facebook тества инструмент за изобличаване на фалшиви новини

| от chronicle.bg |

След новината, че Германия има намерения да глобява Facebook за всяка фалшива новина, която се завърти в мрежата, от компанията явно са решили да се справят с проблема и в момента тестват филтър за фалшиви новини в Германия.

Политиците в Германия се опасяват, че разпространението на фалшиви новини може да се отрази на предстоящите наесен федерални избори.

Немците планират пътя, по който да вървят фалшивите новини така: когато системата за проверка на фактите на Facebook отчете една новина като фалшива, потребителите ще бъдат изпратени на Correctiv, неправителствена новинарска организация със седалище в Берлин. Ако даден елемент се счете за неверен, той ще бъде маркиран като „оспорван“, придружен от обосновка, а сайтът ще предупреждава потребителите, преди те да го споделят в социалната мрежа.

Освен това, т.нар. спорни елементи ще се показват по-малко в новинарския поток на социалната мрежа.

Източник: Financial Times

 
 

Рон Уизли в трейлъра на сериалa „Гепи“

| от chronicle.bg |

Култовият филм „Гепи“ на режисьора Гай Ричи, с Брад Пит и Джейсън Стейтъм, ще бъде адаптиран в сериал. Дистрибутор е сайтът Crackle.

Мнозина са скептични по въпроса дали филмът би могъл да стане на сериал и действително – новите актьори не са коравите мъже, които бихме очаквали.

В ролите ще видим Люк Паскуалино от „Скинс“ и „Снежен снаряд“, Ед Уестуик от „Клюкарката“ и… Рупърт Гринт, който разбира се играе Рон Уизли във филмите за Хари Потър. Сериалът има 10 епизода, създадени от Алекс Де Раков, който обещава да запази хумористичното настроение на оригиналния филм от началото на века.

Гринт играе Чарли, двадесет-и-нещо-годишен лидер на банда от малки натегачи. Можем да очакваме бус пълен със златни кюлчета, уговорени боксови мачове и неадекватна престрелка с мъж в халат на цветя.

Трейлърът ни дава достатъчно, за да се закачим, въпреки че по-радикалните фенове може и да не са доволни от променения актьорски колектив и сюжет.

Сериалът излиза на 16 март.

 

 

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.