Сигурни ли са банките?

| от |

Пет години след финансовата криза банките са станали по-сигурни, твърдят водещи банкери като Дъглас Флинт и Антъни Дженкинс. Някои експерти обаче са скептично настроени към техните аргументи, пише Дойче веле.

Banking - Bank of America, New York

Голяма част от участниците в Световния икономически форум в Давос, който приключва утре (25.01.14), са убедени, че пет години след кризата банките са станали по-сигурни. Дъглас Флинт например, който е управител на една от най-големите банки в света – HSBC, е в състояние да изброи цял списък с детайли, доказващи това – повече капитал, по-висока ликвидност, по-строги регулации, редовни стрес тестове.

Неговата банка дори се беше оказала принудена да си състави завещанието – по нареждане на надзорния орган Financial Stability Board. Той задължава всички банки, които са от съществено значение за банковата система (т. нар. системно релевантни банки), да предприемат подобни предпазни мерки. На повече от 10 000 страници е описано какво следва да се направи, ако някоя подобна банка се окаже в опасна ситуация, пояснява Флинт. „Като изключим атомната индустрия, няма друг бранш, който да изисква толкова детайлни планове за справяне с извънредни ситуации“, обобщава банкерът.

Финансовата криза прилича на…

Професор Анат Адмати, която е финансов експерт към университета в Станфорд, не споделя позицията на Дъглас Флинт. Флинт и някои други банкери, според нея, се опитват да представят финансовата криза като някакво непредвидимо природно бедствие. „Такива сравнения са напълно неподходящи. Станалото в никакъв случай не може да се оприличи с природно бедствие“, казва тя и добавя: „Финансовите кризи се създават от хората и за тях има конкретно отговорни лица.“

Адмати по-скоро е склонна да сравнява финансовата криза със серия тежки катастрофи и взривове в жилищен квартал, предизвикани от непредпазливото шофиране на претоварени камиони в гъста мъгла – като единствената реакция от трагичното нещастие е въвеждането на минимални ограничения за скоростта в региона, без да се променя нещо друго.

Антъни Дженкинс, шеф на британската банка Barclays гледа на станалото по друг начин. „Системата днес е по-сигурна, отколкото през 2008. Има обаче нужда от допълнително повишаване на сигурността й“, казва той. Според него сега обществото е длъжно да определи в рамките на един демократичен диалог как да се постига правилният баланс между сигурност и дееспособност.

С понятието „дееспособност“ Дженкинс въвежда един от често използваните аргументи на банките, които твърдят, че колкото по-сериозни са изискванията за сигурност към институциите, толкова по-малко кредити могат да се отпускат, което се отразява отрицателно на икономиката. Анат Адмати припомня в тази връзка, че предишният шеф на американския Федерален резерв Пол Волкър бе нарекъл подобна аргументация „пълни глупости“.

Все пак стратегията на банките спрямо политиката е доста успешна. В средата на януари например беше разхлабено изискването за максимален праг на задълженията на европейските банки, за да не бъдат поставени в по-неблагоприятни условия пред американските си конкуренти.

От гледна точка на финансистката Адмати, основният проблем на банките е в недостатъчния им собствен капитал. „Когато собственият капитал на една банка се измерва с едноцифрен процент, това говори за опасни диспропорции“, казва тя. Според нея няма друг бранш в цялата икономическа сфера, който да има по-лесен достъп до евтини пари от банките. „Само че рисковете засягат не само банковите институции, а всички нас“, добавя Адмати.

Тя подчертава, че по време на финансовата криза е станало пределно ясно, че при нисък собствен капитал са достатъчни и най-дребните проблеми, за да стане една банка неплатежоспособна. „А последствията от това развитие носят данъкоплатците“, добавя Адмати. Затова тя пледира за изисквания, каквито има например към купувачите на недвижим имот – а именно: да разполагат с поне 20%-30% собствен капитал.

Banking - Saxo Bank, Hellerup, Denmark

Малко вероятно е обаче подобни изисквания да станат факт. През идните години се предвижда вдигане на квотата на собствения капитал от два на седем процента, като дори тази минимална промяна се отчита като голям успех.

Данъкоплатците и спестителите

„Ясно е, че евентуалното повишаване на собствения капитал на банките би станало за сметка на техните собственици – т.е. на акционерите“, пояснява управителят на HSBC Дъглас Флинт. Според него това автоматично ще намали печалбите от капиталовложенията им. Той добавя, че от подобно развитие биха били засегнати не само големите инвеститори, а и всички онези, които са вложили спестяванията си в пенсионно-осигурителни фондове.

„Обществото се радва да чуе от политиците, че данъкоплатците не бива да носят отговорност за дълговете на банките. Само че изречението има и продължение, което не е така популярно: данъкоплатците не отговарят за дълговете на банките, защото парите за погасяването на тези дългове се удържат директно от техните пенсии и спестявания”, казва Флинт.

За Адмати подобни аргументи не са убедителни. От нейна гледна точка става дума за извинения, с които банкерите се опитват да прикрият факта, че „и с новите си дрехи, те пак си остават голи“.

 
 

Ще има продължение на „Z-та световна война“

| от chronicle.bg, по БТА |

Американският режисьор Дейвид Финчър снима продължение на филма за зомби апокалипсиса „Z-та световна война“.

Главна роля изпълнява Брад Пит, който участва и в първия филм.

Премиерата беше планирана за юни 2017 г., но се наложи снимките да се забавят, заради бракоразводния процес на актьора с Анджелина Джоли. Датата на излизане на новия филм по екраните не е известна.

През август 2016 г. Брад Пит предложи на Дейвид Финчър да режисира продукцията.

Постапокалиптичният трилър „Z-та световна война“, заснет по романа на Макс Брукс, се появи по екраните през 2013 г. Брад Пит е продуцент на филма и изпълнява главна роля в него. В „Z-та световна война“ се описва историята на бившия сътрудник на ООН Джери Лейн, който се опитва да предотврати зомби апокалипсис. Филмът донесе над 540 милиона долара приходи от прожекции в целия свят и от търговска гледна точка стана най-успешният в кариерата на Брад Пит.

Дейвид Финчър е работил по филми, като „Боен клуб“, „Седем“ и „Странният случай с Бенджамин Бътън“, главни роли в които изпълнява Брад Пит. Други филми на режисьора са „Социалната мрежа“ и „Момичето с драконовата татуировка“.

 
 

Всички говорят за: Двете „голи” рокли на Джей Ло

| от |

В последните няколко дни хората не спират да говорят за Дженифър Лопес. Разбрахте ли защо?

Латиноамериканската певица се появи на Billboard Latin Music Awards с две от т.нар. „голи” рокли и, разбира се, бе убийствено секси. Както само тя е способна.

По червения килим Джей Ло мина в изящна черна рокля на Жулиен Макдоналд, а за самата церемония певицата се преоблече в друга рокля на дизайнера, такава с метален цвят.

Можете ли да повярвате, че тази жена е на 47? Поне ние никога не бихме й ги дали…

Лопес получи две награди – тази на Telemundo и за най-социално ангажирана звезда. Певицата представи новия си сингъл от предстоящия, изцяло на испански, албум Mirate.

В галерията може да се убедите защо всички говорят за Джей Ло и нейните две „голи” рокли. Даже не знаем защо го слагаме в кавички…

 
 

Пенелопе Крус: Олеле, каква жена!

| от chronicle.bg |

Пенелопе Крус е много неща. Танцьорка, актриса, бивша съпруга на Том Круз, настояща съпруга на Хавиер Бардем, носителка на „Оскар“. И на последно, но не и по важност място, една от нааааай-сексапилните, страстни и красиви актриси в Холивуд.

Днес тя навършва 43 години и смятаме, че е съвсем в реда на нещата да й честитим както си можем – не с пост във Facebook, а с галерия, чрез която читателите ни да си спомнят добрите й роли и да ги прегледат пак.

Включили сме в тази  галерия особена компилация от филми, в които Крус играе много добре, такива, в които самите филми имат безспорни качества, и някои, които не си струват гледането като продукции и актьорска игра, но в тях Пенелопе просто е ужасно секси.

Ами това е. Без повече приказки. Придвижвайте се бързо към снимките, знаем че това чакате.

 
 

Онова, което интернет ни даде

| от |

Телефоните ни днес са милиони пъти по-мощни от апарата, с който НАСА са изпратили човек в космоса. Ние обаче ги ползваме, за да пишем коментари под видеата на Адел в YouTube за това колко Миле Китич е по-велик. Да оставим и че интернет даде живителна сила на троловете. Това са естествени негативи – като хората, които са против яденето на месо. Винаги ще има някой, който ще свикне последен с хубавото. Тъй като всяка революция върви със своите глупости, лесно е да се сещаме за тях.

По случай деня, в който се появява компютърната мишка, решихме да се съсредоточим върху позитивите, които интернет ни дава, но пренебрегваме с необяснима усърдност.

Google

Ако ми даваха по левче всеки път, когато някой ме пита глупост от рода на „коя е столицата на Азербайджан“, щях да седя на плажа на Малдивите и да пиша коментари под видеата на Адел в YouTube колко Миле Китич е по-велик.

Туториалите в YouTube

Джъстин Бийбър тръгна от YouTube. На сайта има всякакви уроци за всичко. Като почнеш от най-необходимите неща: оказване на първа помощ, оцеляване в пустошта, гримиране. И стигнеш до страхотни глезотии като:

гримиране.

 

Аудио книги

И преди да е станало мазало, искам да подчертая, че ситуацията не е или-или. Може и двете.

Някои хора „обичат да усещат книгата в ръцете си“. Хубаво. Не се съмнявам, че и едно време монасите са казвали на Гутенберг : „обичаме да усещаме перото в ръцете си“. Нищо лошо, кой каквото го кефи. Аудио книгите са подценявани, това ми е мисълта.

 

GPS

Ако едно време Калин Терзийски казваше, че Зелените са хубави, това е, защото не е виждал джипиес. Зелените са нищо пред тази технология. Няма да се луташ, няма да се маеш, няма ама това на тая пряка ли беше или на следващата. Цъкаш два пъти – аз съм тука, трябва да стигна там и то само тегли чертата. Ти само трябва да ходиш по нея. А ако се страхуваш, че те следят – да, следят те. Сергей Брин и Лари Пейдж (които само звучат, че са от Лед Цепелин, иначе са собственици на Гугъл) седят в офиса си и се чудят „Тоя па къде ще кърка тая вечер“.

 

Бонус:

Хапчета за всичко

За гъбички, за газове, за мускули, за сваляне на килограми, за простата, за по-надолу от простата. На практика тази медицинска част от интернет е като рекламите, докато вечеряте. Само, че на стероиди. Купени от интернет. А ако нямаме пари да си купим хапчета за всичко – споко. Един нигерийският принц иска да ни даде милиони долари.